Допълване на списъка на приетите вземания при несъстоятелност на банка

Текстът на акта

Ключови фрази

Разглеждане на направените възражения срещу прието/неприето вземане * несъстоятелност * задължения на въззивния съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ 245

Гр. С., 12.08.2025 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

При участието на секретаря Силвиана Шишкова, като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова т. д. № 1154/2023 год ., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. М. К., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 258/20.04.2023 г. по в. т. д. № 961/2022 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 6-ти състав, в частта, с която е потвърдено решение № 260545 от 17.08.2022 г. по т. д. № 3560/2016 г. на Софийския градски съд, VI-ти състав в частта, с която е оставено без уважение възражението на касатора по чл. 66, ал. 6 ЗБН срещу размера на приетото му вземане и съдът е отказал да допълни списъка по чл. 67, ал. 2 ЗБН на приетите вземания на кредиторите на „Корпоративна търговска банка“ АД /н . /, обявен на 21.08.2015 г., със сумата, представляваща горницата над уважения размер на вземането от 248 036.16 лв. до заявения такъв от 420 000 лв.

В касационната жалба се правят оплаквания, че обжалваното решение е очевидно неправилно, поради допуснати грешки в математическите изчисления при определяне на разликата между началното и крайното салдо по сметките на касатора в КТБ АД /н./ - преди и след изплащане на гарантираното вземане в размер на 196 000 лв. от ФГВБ. Твърди се, че въззивният съд неправилно е възприел и анализирал единствения обсъден по делото документ – банково удостоверение № 2506/27.04.2016 г., а останалите приети по делото доказателства изобщо не са били обсъдени, поради което е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не е съобразил и обстоятелството, че ответникът не е оспорвал размера на претендираното вземане във връзка с изплащане на вземането, гарантирано от Фонда. Необсъждането на всички доводи на страните и доказателствата по делото според касатора е довело до необоснованост на решението, както и до неправилно прилагане на относимите правни норми. По подробно изложени съображения се моли въззивното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което възражението по чл. 66, ал. 6 ЗБН да се уважи в претендирания размер.

Срещу касационната жалба в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, представлявана от А. Н. Д. и К. Х. М., заедно упражняващи правомощията на синдик, чрез процесуален пълномощник, със становище за неоснователност на жалбата.

Решението е допуснато до касационна проверка при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи на страните и събраните по делото доказателства във връзка с предмета на спора .

За да се произнесе по реда на чл. 290, ал. 2, вр. чл. 293 ГПК, с оглед оплакванията в касационната жалба, становищата на страните и данните по делото, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение съобрази следното:

За да достигне до обжалвания резултат, съставът на въззивния съд от фактическа страна е приел, че с договор за встъпване в дълг от 30.05.2014 г. А. М. К. е станал солидарен длъжник с „Агрокомплект“ ЕАД относно задължението му към „Корпоративна търговска банка“ АД, произтичащо от договор за банков кредит от 29.04.2009 г. за сумата 500 000 евро, с размер на главницата към 24.10.2013 г. - 3 189 273.93 евро, като се е задължил да отговаря за задълженията на първоначалния длъжник до размер на сумата 420 000 лева с вземанията си срещу банката по договори за депозит за сумите по конкретно посочени банкови сметки в лева, в евро и в щатски долари. С анекс от 30.05.2014 г. към договора за встъпване в дълг първоначалният длъжник се е задължил в случай, че новият длъжник погаси изцяло или частично задължението, да му възстанови в срок от 90 дни 50 % от платените суми, а новият длъжник е заявил, че с подписването на анекса опрощава останалата част от вземането (50 %) от платената от него сума и няма да има претенции за нейното връщане.

С Решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на Българска народна банка „Корпоративна търговска банка“ АД е била поставена под специален надзор за срок от три месеца. С Решение № 114 от 16.09.2014 г. на Управителния съвет на БНБ посоченият срок е бил продължен до 20.11.2014 г. С Решение № 138 от 06.11.2014 г. на Управителния съвет на БНБ е бил отнет лицензът на „Корпоративна търговска банка“ АД за извършване на банкова дейност. С уведомление вх. № 12047/19.11.2014 г. А. М. К. и „Агрокомплект“ ЕАД са уведомили квесторите на „Корпоративна търговска банка“ АД за сключването на договора за встъпване в дълг и са отправили изявление за прихващане и предсрочно погасяване на банковия кредит на „Агрокомплект“ ЕАД от 29.04.2009 г. до размер на сумата 420 000 лева, налична по банковите сметки на К..

С Решение № 664 от 22.04.2015 г. по т. д. № 7549/2014 г. на Софийски градски съд, ТО, VI - 14 състав на основание чл. 13, ал. 1 ЗБН е обявена неплатежоспособността на „Корпоративна търговска банка“ АД с начална дата 6.11.2014 г., открито е производство по несъстоятелност на банката и тя е обявена в несъстоятелност. С влязло в сила решение от 3.07.2015 г. по т. д. № 2216/2015 г. на Софийския апелативен съд, 3 състав за начална дата на неплатежоспособност е определена датата 20.06.2014 г.

С вписване № 20150821144252 по партидата на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) е обявен изготвеният от синдика списък на приети вземания, в който под № 800 е отразено вземане на А. К. за сумата 4 397.67 лева, необезпечено, с поредност на удовлетворяване в реда по чл. 94, т. 4 от ЗБН.

С възражение № 3БН 66-377/3.09.2015 г. К. възразил срещу списъка, като изтъкнал, че договорът за встъпване в дълг не е породил правни последици, както и че прихващането не е било отразено в банковите извлечения. Според тези извлечения вземанията му като депозитант за периода от 1.01.2015 г. до 31.08.2015 г. по банковите сметки били, както следва - 244 422.64 лева; 35 260.02 евро (68 962.60 лева) и 74 179.70 щатски долара (135 048.59 лева) или общо 448 433.83 лева.

С решение от 13.06.2018 г. по т. д. № 1436/2017 г. на Софийския градски съд, ТО, VІ - 18 състав, влязло в сила по отношение на А. М. К. на 08.11.2020 г., по иска с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, предявен от синдика на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.), е обявено за недействително по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на банката, освен за частта, която би получил при разпределението на осребреното имущество, прихващането, извършено от А. М. К. с уведомление вх. № 12047/19.11.2014 г. за сумата 420 000 лева, като извършено след началната дата на неплатежоспособността.

От правна страна въззивният съд е изложил съображения, че по своята правна същност производството по чл. 66, ал. 6 ЗБН е исково, като в неговия предмет попада установяването на съществуване в полза на възразилия вложител (кредитор) на неприето от синдика вземане срещу масата на несъстоятелността на кредитната институция. Съобразно правилото на чл. 154 ГПК при така предявения положителен установителен иск в тежест на ищеца (възразилия вложител) е да установи онези факти, с осъществяването на които в негова полза е възникнало вземане срещу банката за претендираната сума, а ответникът следва да докаже всички правоизключващи възражения, които са обусловили отказа вземането да бъде прието в претендирания размер.

В съответствие с разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗБН вземанията на вложителите в банката се смятат за предявени и се вписват служебно от синдика в списъка по чл. 64, ал. 1 ЗБН. Правната норма е диспозитивна, поради което на изброените там правни субекти е предоставен избора дали да се възползват от правото да предявят пред синдика вземанията си в срока по ал. 1, което означава, че непредявяването на вземанията от конкретното заинтересовано лице в установения срок не е отрицателна предпоставка, която обуславя недопустимост на производството по чл. 66, ал. 6 ЗБН. По тези съображения доводите на ответника за настъпила преклузия поради изтичането на срока по чл. 63, ал. 1 ЗБН са намерени за неоснователни.

Според мотивите на атакуваното окончателно решение на синдика от 15.01.2016 г. към датата на отнемане на лиценза на банката - 06.11.2014 г. общият размер на влоговете на ищеца е бил 448 433.83 лева, от която сума на основание чл. 6, ал. 2 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (отм.) е било извадено неговото парично задължение, произтичащо от договора за встъпване в дълг от 30.05.2014 г., в размер на 420 000 лева и така бил формиран размерът на гаранцията, която била подадена за изплащане към Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Горното се опровергава категорично от изходящ от банката документ - банково удостоверение с изх. № 2506/27.04.2016 г. С него банката удостоверила, че на 06.11.2014 г. е изпратила към ФГВБ информация за подлежаща на изплащане на А. М. К. сума в размер на 196 000 лева, като наличностите по сметките му към същата дата са били, както следва: 241 530.47 лева, 73 547.71 щатски долари и 34 818.87 евро (сборът от тяхната левова равностойност е 448 433.83 лева). Вижда се, че обратно на изложеното в мотивите на окончателното решение на синдика, при подаването на информация към фонда сумата 420 000 лева не е била извадена от общия размер на влоговете на К.. В случай, че това беше вярно, то при общ размер на левовата равностойност на сумите по влоговете 448 433.83 лева банката е следвало да изпрати на фонда информация, в която да посочи като подлежаща на изплащане на вложителя сумата 28 433.83 лева, която е разликата след изваждането на задължението от 420 000 лева. От друга страна твърдяното в решението на синдика редуциране на вземането на вложителя със сумата 420 000 лева не е могло да бъде извършено към 06.11.2014 г. и по една изцяло обективна причина - към тази дата кредиторът (КТБ АД) не е знаел, че вложителят е встъпил в дълга на неговия длъжник „Агрокомплект“ ЕАД като солидарен длъжник до размер на посочената сума - за това той узнал едва на 19.11.2014 г., когато е получил уведомлението по чл. 101 ЗЗД. Освен това в случай, че тази редукция е била извършена от синдика при изготвянето на списъка на приетите вземания, не стават ясни причините за едно друго съществено противоречие, а именно: Според обявения на 21.08.2015 г. по партидата на банката списък на приети вземания, на ищеца е признато вземане за сумата 4 397.67 лева. В списъка по чл. 66, ал. 7, т. 2 ЗБН на неприетите вземания, за които е подадено възражение пред съда (т. І, л. 44) под № 25 е отразено неприето вземане на ищеца за сумата 444 036.16 лева. Сборът от двете суми е 448 433.83 лева (левовата равностойност на влоговете към 06.11.2014 г.), но при изложените факти е необяснимо по какъв начин е бил формиран размерът на неприетото вземане, тъй като в мотивите на окончателното решение на синдика е посочено само, че „към момента на изготвяне на списъка на приетите вземания… възразилото лице не е имало вземане в размер на 420 000 лева поради това, че с него е погасено задължението на „Агрокомплект“ ЕАД“. Съдът е посочил, че и тази констатация не се подкрепя от съвкупността на доказателствата по делото, предвид влязлото в сила между страните в настоящия спор решение, с което по иска с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, предявен от синдика на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.), е обявено за недействително по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на банката, освен за частта, която би получил при разпределението на осребреното имущество, прихващането, извършено от А. М. К. с уведомление от 19.11.2014 г. за сумата 420 000 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 297 ГПК това решение е задължително за всички съдилища в Републиката и тъй като е постановено след предявяването на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК въззивният съд следва да го вземе предвид като факт, който е от съществено значение за спорното право, предмет на производството по настоящото дело.

С оглед изложеното съставът на въззивния съд е приел за установено, че към деня на съставяне на списъка на приетите вземания погасителният ефект на прихващането не е бил настъпил и затова сумата 420 000 лева не е следвало да бъде изключвана от общия размер на вземането на вложителя. От друга страна към тази дата гарантираната сума по чл. 4 ЗГВБ (отм.) му е била платена - мемориалния ордер № 17474/04.12.2014 г. на „СИБанк“ ЕАД - клон Пловдив за сумата 196 000 лева (т. І, л. 282). Затова тази сума е трябвало да бъде извадена от общия размер на левовата равностойност на влоговете към 6.11.2014 г. - 448 433.83 лева и разликата от 252 433.83 лева да бъде включена в списъка на приетите вземания. Синдикът необосновано е приел, че вложителят има вземане само за сумата 4 397.67 лева. Следователно размерът, за който следва да бъде уважена исковата претенция, е разликата между действителния размер на вземането към деня на изтичането на срока по чл. 64, ал. 1 ЗБН - 252 433.83 лева и включената в списъка на приетите вземания сума от 4 397.67 лева, която е 248 036.16 лева. Доводите на възразилия вложител – предмет на подадената от него въззивна жалба, че в нарушение на закона претенцията е била отхвърлена за сумата 196 000 лева, са счетени за несъстоятелни. Съдът е изложил мотиви, че съществуването на суми в посочения от банката размер се дължи единствено и само на факта, че тя не е отразила в счетоводните си книги сумата по прихващането от 19.11.2014 г.

Относно мотивирането на въззивното решение, въз основа на указанията в Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС по гр. д. № 1/2000 г., т. 19 (които са запазили сила и са доразвити с оглед приложението на разпоредбата на чл. 269 ГПК с Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г.), е формирана трайна практика по чл. 290 ГПК, касаеща задължението на въззивната инстанция да обсъди както всички доказателства по делото и то в тяхната взаимна връзка, така и всички доводи на страните от значение за правния спор, а именно решение № 212 от 01.02.2012 г. по т. д. № 1106/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 202 от 21.12.2013 г. по т. д. № 866/12 г. на ВКС, ТК, I ТО, решение № 157 от 08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 411 от 27.10.2011 г. по гр. д. № 1857/2010 г. на ВКС, ГК, IV ГО, решение № 17 от 23.07.2014 г. по т. д. № 811/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 55 от 03.04.2014 г. по т. д. № 1245/2013 г. на ВКС, І ТО, решение № 63 от 17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 263 от 24.06.2015 г. по т. д. № 3734/2013 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение № 111 от 03.11.2015 г. по т. д. № 1544/2014 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 180 от 11.01.2016 г. по т. д. № 1618/2014 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 136 от 06.11.2015 г. по т. д. № 2483/2014 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 202 от 25.01.2018 г. по т. д. № 1826/2016 г. на ВКС, ТК, І ТО и мн. други, вкл. цитираните от касатора решения по т. д. № 2624/2016 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и по гр. д. № 60244/2016 г. на ВКС, ГК, ІV ГО. Съгласно посочената постоянна практика на касационната инстанция, въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните съобразно оплакванията в жалбата и отговора към нея. Съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, както и по събраните по искане на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си.

С оглед така даденото разрешение на правния въпрос в практиката на ВКС, по съществото на касационната жалба съдът намира следното:

Касационната жалба е основателна.

При формиране на изводите на въззивния съд относно фактите по делото е допуснато съществено процесуално нарушение, като не са взети предвид основните оплаквания на касатора във въззивната му жалба (и съответно не са обсъдени надлежно представените в тази връзка доказателства), че сумата от 448 433.83 лв. действително е равностойна на неговите вземания по депозитни сметки, но след като вече от тях е била извадена сумата от 196 000 лева – гарантираното вземане, което се дължи от Фонда. Това се установява от представените извлечения за движението по сметките на касатора в КТБ АД за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. и за периода 01.01.2015 – 31.08.2015 г., от които е видно, че на 06.11.2014 г. от сметките му са били дебитирани следните суми, с основание – прехвърляне на сума за изплащане към ФГВБ за клиент № 73542: от сметка „Безсрочен депозит на граждани ПЛЮС“ с IBAN BG08 KORP 9220 4007 3542 01 – 111 052.40 лева; от сметка „Спестовни влогове на граждани и домакинства във валута“ с IBAN BG33 KORP 9220 4407 3542 03 – 16 009.24 евро; и от сметка „Спестовни влогове на граждани и домакинства във валута“ с IBAN BG52 KORP 9220 4107 3542 01 – 33 816.22 щатски долара, като операциите са осчетоводени от банката и остатъците по тези сметки към 06.11.2014 г. са съответно – 241 530.47 лева, 34 818.17 евро и 73 547.71 щатски долара (докато на същата дата – 06.11.2014 г., преди дебитирането на сметките, наличностите са били: 352 582.87 лева, 50 828.11 евро и 107 363.93 щатски долара). Сумите – след приспадане на прехвърлените към Фонда, са били олихвявани и към 22.04.2015 г. съответно са възлизали на: 244 422.64 лева, 35 260.02 евро и 74 179.70 щатски долара. Горните данни съответстват на издаденото банково удостоверение за наличностите по сметките на А. М. К. към 06.11.2014 г. с изх. № 2506 от 27.04.2016 г., като в него е отразено, че наличностите са „след изпращане на информацията към ФГВБ“, а последното, преценено с оглед обсъдените по-горе доказателства означава, че се касае за наличности след дебитиране на сметките, съответно – след приспадане от салдата на сумите, представляващи части от гарантираното вземане на обща левова равностойност от 196 000 лева, което именно е било изплатено на вложителя на 04.12.2014 г.

Съгласно чл. 4 от Наредба № 23 за условията и реда за изплащане на суми по влогове в банка с отнет лиценз до гарантирания размер (отм.) информацията за гарантираните влогове е следвало да бъде изпратена на Фонда за гарантиране на влоговете в банките в срок от три работни дни, считано от датата на отнемането на лиценза на банката – 06.11.2014 г. Към този момент (както правилно е преценил въззивният съд) А. К. не е имал задължения към КТБ АД /н./ по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 9 от цитираната Наредба. Видно от влязлото в сила между същите страни решение № 11973 от 09.09.2020 г. по т. д. № 4284/2018 г. на Софийския апелативен съд, постановено при въззивната проверка на решението по т. д. № 1436/2017 г. на Софийския градски съд, договорът за встъпване в дълг, сключен между А. К. и „Агрокомплект“ ЕАД, е антидатиран и действителната му дата е тази на входиране на уведомлението в банката – 19.11.2014 г. На същата дата е подадено и заявлението относно извършеното прихващане със сумата от 420 000 лв. Тези изявления са зачетени от банката, тъй като тя е блокирала сметките на А. К. за погасяване на задълженията на „Агрокомплект“ ЕАД, както и е приспаднала посочената сума от размера на вземането му при съставяне на списъка на приетите вземания (ведно с начислените лихви). Именно поради зачитане на договора за встъпване в дълг и извършеното въз основа на същия прихващане е бил предявен и искът по чл. 59, ал. 5 ЗБН от синдика на КТБ АД /н./, който е бил уважен с цитираното по-горе решение по т. д. № 4284/2018 г. на САС, след отмяна на първоинстанционното такова, като прихващането относно сумата от 420 000 лв. е прието за недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността на КТБ АД /н./, освен за частта, която К. би получил при разпределение на осребреното имущество.

С постановеното решение за уважаване на иска по чл. 59, ал. 5 ЗБН на практика се отлага действието на прихващането в съответния размер до изпълнението на окончателната сметка за разпределение по чл. 104 ЗБН. Последиците от решението по чл. 59, ал. 5 ЗБН не могат да настъпят, ако активното вземане не фигурира в списъка на приетите вземания, ето защо с изменението на чл. 64 ЗБН (ДВ, бр. 83/2019 г.) е създадена новата ал. втора на чл. 64, според която вземанията на лицата, които са извършили прихващания, обявени за недействителни по реда на чл. 59 ЗБН с влезли в сила съдебни решения – каквото е и представеното по делото решение, до постановяването на което производството е било спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, се вписват служебно от синдика в първоначалния списък на приетите вземания (следва да се отбележи, че в материалите по делото, както и в ТРРЮЛНЦ няма данни за извършването на такова вписване).

Предвид гореизложеното въззивното решение се преценява като неправилно и следва да бъде касирано, поради наличието на пороци по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, като при липса на необходимост от повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК касационният съд следва да реши спора по същество.

След като правилно е приел, че сумата 420 000 лева не е следвало да бъде изключвана от общия размер на вземането на вложителя, въззивният съд е формирал необоснован - с оглед събраните по делото доказателства и установените от тях факти - извод, че сумата от 196 000 лева, платена от ФГВБ, е следвало да бъде извадена от общата равностойност на вземането. Необосноваността на извода произтича от факта, че установените от съда наличности по влоговете на А. К. в общ размер на 448 433.83 лева категорично не включват гарантираното вземане от 196 000 лв. и то не е следвало да бъде приспадано от общия размер на вземането на касатора. Ето защо след отмяна на въззивното решение в обжалваната от касатора част (включително относно възложените в него тежест такси и разноски) следва да се постанови друго такова, с което възражението по чл. 66, ал. 6 ЗБН да бъде уважено, чрез допълване на списъка на приетите вземания с вземането на касатора за разликата над 248 036.16 лв. до заявените с възражението до съда 420 000 лв., за която разлика, възлизаща на 171 963.84 лв., същото е било отхвърлено от първоинстанционния съд, а въззивният съд е потвърдил този краен резултат.

С оглед окончателния изход от спора, ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на касатора внесената държавна такса от 30 лв. за допускане на касационното обжалване, както и дължимите държавни такси за трите съдебни инстанции в общ размер на 3 439.28 лв.

Мотивиран от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 258/20.04.2023 г. по в. т. д. № 961/2022 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 6-ти състав, в частта, с която е потвърдено решение № 260545 от 17.08.2022 г. по т. д. № 3560/2016 г. на Софийския градски съд, VI-ти състав в частта, с която е оставено без уважение възражението на А. М. К. по чл. 66, ал. 6 ЗБН срещу размера на приетото му вземане и съдът е отказал да допълни списъка на приетите вземания на кредиторите на „Корпоративна търговска банка“ АД /н . /, обявен на 21.08.2015 г., със сумата 171 963.84 лв. , представляваща горницата над уважения размер на вземането от 248 036.16 лв. до заявения такъв от 420 000 лв., както и в частта, с която А. М. К. е осъден да заплати разноски на насрещната страна в размер на 122.83 лв. и дължима държавна такса в размер на 1 694.64 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА Списъка на приетите вземания на кредиторите на „Корпоративна търговска банка“ АД /н . /, съставен на основание чл. 64, ал. 1 ЗБН, обявен в ТРРЮЛНЦ на 21.08.2015 г., относно вземането под № 800 на клиент 73542 - А. М. К., ЕГН [ЕГН], необезпечено, със сумата 171 963.84 лв., представляваща горницата над съдебно признатия и включен в списъка размер на вземането от 248 036.16 лв. до заявения такъв от 420 000 лв., произтичащо от договори „Безсрочен депозит на граждани ПЛЮС“ и „Спестовни влогове на граждани и домакинства във валута“ по сметки с IBAN BG08 KORP 9220 4007 3542 01 , IBAN BG33 KORP 9220 4407 3542 03 и IBAN BG52 KORP 9220 4107 3542 01, с поредност на удовлетворяване по чл. 94, т. 4 ЗБН (в редакцията след допълването му, обн. в ДВ, бр. 67/2003 г.).

ОСЪЖДА масата на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Върховния касационен съд, сумата 3 439.28 лв. – дължими държавни такси.

ОСЪЖДА масата на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ да заплати на А. М. К., ЕГН [ЕГН], сумата 30 лв. – сторени разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: