Неуважена молба за отмяна на решение за разваляне на договор

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 725

Гр.София, 03.12.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илияна Папазова

ЧЛЕНОВЕ: Майя Русева

Джулиана Петкова

при участието на секретаря Кристина Григорова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.2409 по описа за 2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.303 и следващите от ГПК.

Образувано е по молба вх.№.3252/1.03.25 на В. Д. К. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влязло в сила решение №.185/16.10.23 по г.д.№.196/23 на АС В.Търново /недопуснато до касационно обжалване с опр.№.5765/11.12.24 по г.д.№.1092/24 на ВКС, ІІІ ГО/, с което е потвърдено реш.№.94/27.02.23 по г.д.№.295/21 на ОС В. Търново за отхвърляне като неоснователен на предявения от молителката срещу И. Й. К. /като наследник на съпруга й Й. И. К., починал на 3.06.17г.(негов син)/ иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 24.01.17, сключен с нот. акт №..., д..../... на нотариус Т. Б. /по силата на който В. К. продава на Й. К. чрез пълномощника му В. К. 2/3 ид.ч. от недвижимия имот общо за сумата 100 000лв./ до размер на 1/6ид.ч. и връщане на процесния имот. Поддържа се, че в средата на м.02.25г. молителката открила писмени доказателства-договор за изпълнение на строителство №1-12/10.09.05 на къща №.12 и разписка от Х. Т., от които е видно, че в минало време – 2005г.-2006г., Й.К. е правил плащания по друг недвижим имот-къща №.12 в същия УПИ, докато с горепосочения иск се е претендирало разваляне на договора по отношение на къща №.11; при това положение плащанията, извършени в периода 2005-2006 както е посочено в раздел ІІ от НА и за които е дала показания св. Е.А., не касаят процесния имот-по който къщата е била неизплатена, и поради това атакуваното решение следва да бъде отменено.

Ответната страна И. К. оспорва молбата; претендира разноски.

Молбата е постъпила в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

С атакуваното решение е прието, че предявеният от молителката срещу И.К. иск с правно основание чл.87 ал.3 ЗЗД-за разваляне на горепосочения договор за продажба на недвижим имот - двуетажна еднофамилна къща №.11 в [населено място], [улица], поради неизпълнение на задължението на купувача да плати цената, е неоснователен; последният е сключил сделката чрез пълномощника си В. К. /настоящата молителка/ - упълномощена с изрично пълномощно да придобие имота от негово име и за негова сметка, при условията на чл.38 ЗЗД, с разпоредителна сделка покупка, дарение и др, при цени и условия, каквито тя определи, да плати продажната цена и приеме владението на имота; в нотариалния акт изрично е посочено, че продавачът продава имота за сумата 100 000лв., която е внесена от купувача през периода 2005-2006 за закупуване на имота, предмет на сделката-и няма пречка срещу прехърлянето да се посочи като насрещна престация плащане на цена в минал момент /нормата на чл.200 ал.2 ЗЗД за едновременност на плащането и предаването на вещта има диспозитивен характер/; клаузата в този смисъл е ясна и недвусмислена, трябва да се тълкува в съответствие с останалите уговорки в договора, като пълномощничката, именно в рамките на предоставената й представителна власт, е определила параметрите на сделката, изразявайки съгласие прехвърлянето да се извърши по начина, по който са обективирани изявленията пред нотариуса; изпълнението на договорната престация е установено от нотариалния акт, в тежест на ищцата е да опровергае верността на удостовереното и доказателства в този смисъл не са ангажирани.

Отмяната по реда на чл.303 ГПК е средство за защита, което може да се използва само срещу решения, чиято неправилност се дължи на изчерпателно посочените в разпоредбата причини. Поради това и обхватът на съдебния контрол в това самостоятелно извънинстанционно производство се изчерпва с преценка дали те са налице или не - респективно ВКС не би могъл в рамките на производството за отмяна да отмени атакувано решение на основания, различни от предвидените в чл.303-чл.304 ГПК /т.е. да обхване всички порочни решения и всички техни пороци/. Молителката е изчерпала възможностите за инстанционен контрол във връзка с влязлото в сила решение, което атакува по реда на чл.303 ГПК. Отмяната не е фаза, стадий на исковия процес, обжалване, и, при липса на предвидените в разпоредбата на чл.303 ГПК основания за отмяна, несъгласието на молителя с решаващите изводи по съществото на спора на съответните инстанции, които е изчерпал, не би могло да обоснове отмяна на атакувания от него акт по реда на чл.303 и сл. ГПК.

Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да станат известни при решаването му или с които страна не е могла да се снабди своевременно. От текста на разпоредбата е видно, че се касае за средство за защита, което може да се използва срещу тези неправилни решения, при които неправилността се дължи на непълнота на фактическия или доказателствения материал, разкрита след като решението е влязло в сила, и не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната – т.е. този способ брани страната срещу неправилност, дължаща се на невиновна /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Хипотезата е налице, когато заинтересованата страна не е знаела за обстоятелството от съществено значение за делото, съществуващо към момента на приключване на устните състезания по делото, приключило с влязло в сила решение, или, макар и да е знаела за това обстоятелство, не е била в състояние да се снабди с документа, който го удостоверява /т.е. под нови обстоятелства законът разбира факти от действителността, които имат значение на юридически или доказателствени факти спрямо спорното правоотношение; фактите трябва да са нови – т.е. да не са били вече включени във фактическия материал на делото, докато е било висящо; те трябва да са новооткрити /а не нововъзникнали/ - т.е. такива, които, ако са били известни, са могли да бъдат включени към делото, защото са съществували към деня на приключване на тези устни състезания, след които решението е влязло в сила; именно понеже не са били взети предвид, решението на съда е обективно неправилно/.

При така очертаните характеристики на новите обстоятелства и писмени доказателства, визирани в хипотезата на чл.303 ал.1 т.1 ГПК, става ясно, че представените с молбата за отмяна договор №1-12/10.09.05 за изпълнение на строителство на къща №.12 ведно с Приложение 1 към него и разписка от Х. Т. за плащани суми през 2005г. и 2006г. не притежават характеристиките на нови писмени доказателства по смисъла на чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Това е така, доколкото на първо място те касаят съвсем различен имот и са неотносими към евентуален спор относно изпълнението на договора за продажба на къща №.11 - а отделно от това евентуално договаряне и плащане във връзка с различен от процесния имот не водят до извод, че такова не е осъществено и относно последния. На второ място договорът и приложението са подписани само за възложител /липсва подпис за изпълнител-както в оригинала, така и в приложеното по делото копие, сверено за верност с него в открито съдебно заседание на 25.11.25/, поради това не удостоверяват постигнато между вписаните в тях страни съгласие съобразно текста и следователно не могат да се ценят като действителни съглашения. На трето място и съвсем отделно от изложеното, не може да се приеме и, че в случая не се касае за хипотеза на невъзможност да се открият процесните доказателства поради небрежност на страната. В самата молба за отмяна изрично се сочи, че след смъртта на съпруга й на 3.06.17 молителката се е преместила от [населено място] в [населено място], за да е по-близо до майка си, сестра си и брат си, а личните вещи на съпруга й - дрехи, книги, плочи, чанти, предоставила за ползване на съсед и племенник на майка й /Т. В./, живущ в съседен на последната апартамент на същия етаж /на адрес [населено място], [улица]; първоначално ги преместила с идеята да ги предостави на сина на съпруга й И. К. за спомен, но той не се свързал с нея/ и едва след смъртта му на 19.07.24, при чистене на апартамента му през м.02.25 заедно със свидетелките Д. и О., открили въпросния договор и разписка /св.Д., св. О./. Доколкото безспорно молителката е живяла заедно със съпруга си до смъртта му в семейното им жилище, при положена от нея дължима грижа да прегледа личните му вещи преди да ги даде за ползване на съседа на майка си, където са открити по-късно, би открила сред тях процесните документи.

Предвид изложеното, поради липса на кумулативните предпоставки на чл.303 ал.1 т.1 ГПК, молбата за отмяна трябва да се остави без уважение. С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 ГПК на ответната страна следва да се присъдят 1000лв. разноски за платен адвокатски хонорар.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ молба вх.№.3252/1.03.25 на В. Д. К. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влязло в сила решение №.185/16.10.23 по г.д.№.196/23 на АС В.Търново.

ОСЪЖДА В. Д. К. да плати на И. Й. К. 1000лв. /хиляда лева/ разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: