Изисквания за отмяна на влязло в сила съдебно решение при нови доказателства

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 56

гр. София, 30.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гражданско дело № 359 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба за отмяна вх.№ 268 645 от 18.10.2021 г., подадена от В. Т. М., К. Г. А., С. Й. К. и Н. Н. К. чрез адвокат Н. А. от АК – П. против Решение № 202 от 14.05.2020 г. по гр.д.№ 668/2019 г. на Районен съд – Асеновград, което е потвърдено с Решение № 260 424 от 20.11.2020 г. по в.гр.д.№ 1235/2020 г. на Окръжен съд – Пловдив. Последното не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 60302 от 07.07.2021 г. по гр.д.№ 929/2021 г. на ВКС, ІІ г.о.

Ответниците по молбата К. А. Г. и Г. Д. Г., чрез адвокат Г. Т. от АК – Пловдив, поддържат, че молбата е неоснователна и молят да бъде оставена без уважение. Претендират разноски съгласно списък.

По допустимостта на молбата за отмяна настоящият състав на съда се е произнесъл с определение № 33 от 07.03.2022 г.

Произнасяйки се по основателността на молбата за отмяна, ВКС намира следното:

С влязлото в сила Решение № 202 от 14.05.2020 г., постановено по гр.д.№ 668/2019 г. по описа на Районен съд – Асеновград, по предявен от К. А. Г. и Г. Д. Г. иск с правно основание чл. 109 ЗС, настоящите молители са осъдени да преустановят използването на канализацията, преминаваща през имота на ищците. Инстанциите по съществото на спора са приели за установено, че ищците са собственици на ПИ с идентификатор *** по КК на [населено място], а ответниците - на съседните два имота (ПИ №№ *** и ***), заедно с построените в тях сгради. ВиК системата, обслужваща имотите на ответниците, е строена през 70-те години на ХХ век. Отвеждащият канал за отпадни битови и атмосферни води от имот *** (в който е построена триетажна жилищна сграда), въпреки че трябва да бъдат отведени към улица "Поп Ангел Чолаков", без налична РШ, която да може да се ревизира и почиства, се отправя към двора на съседната двуетажна къща в имот ***. От там отпадните води от имотите на ответниците преминават през имота на ищците ***. На улица "Поп Ангел Чолаков" има изградена улична канализация, която да обслужва прилежащите й имоти, каквито се явяват и притежаваните от ответниците. Въпреки това канализацията от имотите и сградите на ответниците е включена към канализацията на улица "Отон Иванов". Това е осъществено без никакво разрешение и строителни книжа. Канализацията на ответниците не отговаря на действалите по време на изграждането й технически, строителни и санитарно-хигиенни правила и норми. Тя преминава под имота и сградите, собственост на ищците, като пода на част от помещенията им е мухлясъл, компрометиран и напукан. При огледа на експерта е установено, че, след кратък валеж през нощта, на сутринта е видна водна струя под долната част на тръбата в избата на ищците. След съобразяване постановките на ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК, формиран е извод, че незаконната канализация на ответниците уврежда ищците, поради което е постановено да се преустанови използването й.

Молителите поддържат, че спрямо така влязлото в сила решение е налице отменителното основание, регламентирано с чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовават се на съдържанието на писмо изх.№ 94-М-4844 от 07.09.2021 г. на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив, явяващо се отговор на подадената от тях молба вх.№ В-94-М 4844 от 06.08.2021 г. В посочения документ молителите са уведомени, че „е необходимо да се спазва чл. 6, ал. 1 и чл. 8 от Наредба № 8 от 28.07.1999 г. за правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места”, а също така и Общите условия, публикувани на сайта на дружеството – глава ІІ, раздел І, чл. 5, т. 3, 4, 5, 7 и 8, чието съдържание е възпроизведено в писмото и се свежда до задължения да се опазват ВиК мрежите и съоръженията от повреда; спазване на ограниченията в сервитутните ивици; съхраняване целостта на пломбите и забрана да се допускат лица, различни от служители на ВиК оператора да извършват каквито и да са дейности по ВиК системите и съоръженията към тях.

След преценка на наведените доводи и представените в производството доказателства, настоящият състав на ВКС намира, че молбата за отмяна е неоснователна по следните съображения:

Като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение, първата хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предполага след приключване на делото да е налице новооткрито обстоятелство, т.е. нов правно релевантен за спора факт, за съществуването на който страната не е знаела по причини извън нейното процесуално поведение. Изисква се обстоятелството да е обективирано в документ , който не е могъл да се представи и приобщи към доказателствения материал по делото по обективни причини, както и обстоятелството да е от съществено значение за изхода на спора - т.е. ако е било релевирано, да е могло да обуслови различен от постановения по делото правен резултат. Под ново писмено доказателство по смисъла на втората хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК пък се имат предвид документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но са останали недоказани поради липсата именно на въпросните документи. Както по отношение на новооткритите обстоятелства, така и по отношение на новите писмени доказателства по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК съществува изискването страната да не е знаела за съществуването им или да не е могла да ги придобие в държане по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по съществото на спора.

Релевирания в разглеждания случай документ не удовлетворява изискванията на която и да е от двете хипотези по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С него на молителите е даден отговор, че следва да бъдат спазвани нормативен акт и Общите условия на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив. Тази информация с нищо не би променила крайните изводи по отношение наличието на вменено в отговорност на ответниците неоснователно действие, с което на ищците се пречи пълноценно да упражняват своето право на собственост.

Според молителите представеното писмо е доказателство, че не е възможно те да предприемат СМР по премахване на процесната канализация и в този смисъл не е възможно да бъде изпълнено съдебното решение, от което извеждат аргумент, че то е постановено по недопустим иск. В отговор на това становище следва да се подчертае, че извънинстанционното производство по отмяна на влезли в сила решения не е средство за упражняване на контрол за допустимост на разгледания иск, производството по който е приключило с влязло в сила решение. В случая допустимостта на уважения иск по чл. 109 ЗС е проверена в рамките на въззивното производство при условията на чл. 269, изр. първо ГПК, а така също и при условията на чл. 280, ал. 2, хипотеза 2 ГПК от касационния съд, който не е намерил основание за служебно допускане на обжалването. В рамките на производството по отмяна преценката, че искът е допустим, не подлежи на преразглеждане. На следващо място – в производството по отмяна се проверява единствено и само наличието на обстоятелства, попадащи в хипотезата на някой от изчерпателно уредените фактически състави по чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК, с осъществяването на които законодателят свързва вероятност да е налице несъответствие между решението и действителното правно положение. Никой от тези състави, включително чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, не въвежда като причина за отменяване на влязло в сила решение обстоятелство, относимо към способите за неговото изпълнение. С атакуваното решение ответниците са задължени не да премахнат незаконната канализация, а да преустановят ползването й. Средството за изпълнение на така постановения резултат е да се спре подаването на отпадни води към тази канализация. Доколкото ползването на собствените на ответниците обекти е свързано с генерирането на такива води, в техен интерес е да предприемат действия за изграждането на канализация при спазване на понастоящем действащите строителни и санитарно-хигиенни правила и норми. Поведение в тези насоки не е забранено както с чл. 6, ал. 1 и чл. 8 от Наредба № 8 от 28.07.1999 г. за правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места, така и с чл. 5, т. 3, 4, 5, 7 и 8 от раздел І на глава ІІ от Общите условия на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив.

С молбата за отмяна се поддържа още, че атакуваното решение противоречи на практика на ВКС, като са посочени конкретни съдебни решения. Извършването на преценка за съответствие или противоречие с практиката на ВКС, при това в контекста на конкретно формулирани правни въпроси, е дейност на ВКС по селектиране на касационните жалби в производството по чл. 288 ГПК. В случая такова е проведено и резултатът от него е обективиран с Определение № 60302 от 07.07.2021 г. по гр.д.№ 929/2021 г. на ВКС, ІІ г.о., чиито изводи не могат да бъдат обект на ревизия по реда на чл. 303 – 309 ГПК.

Предвид изложеното разглежданата молба следва да бъде оставена без уважение.

При този изход на делото молителите следва да заплатят на ответниците по молбата разноските за защита в настоящото производство – сумата 800 лв., представляваща договорено и заплатено в брой възнаграждение за един адвокат (л. 16).

Воден от изложеното и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна с вх.№ 268 645 от 18.10.2021 г., подадена от В. Т. М., К. Г. А., С. Й. К. и Н. Н. К. чрез адвокат Н. А. от АК – П..

ОСЪЖДА В. Т. М., К. Г. А., С. Й. К. и Н. Н. К. ДА ЗАПЛАТЯТ на К. А. Г. и Г. Д. Г. сумата 800 (осемстотин) лева - разноски за защита в настоящото производство.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: