Определяне на обезщетение за смърт по непредпазливост след нанесена телесна повреда

Текстът на акта

Ключови фрази

Непредпазливо убийство вследствие на умишлено нанесена телесна повреда * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление

Р Е Ш Е Н И Е

№ 83

Гр.София, 17.06.2022г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ШИШКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА ПЕТЯ КОЛЕВА

при секретар ИЛ.РАНГЕЛОВА

и в присъствието на прокурора Г.СТОЯНОВА

изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 241/2022 година.

Касационното производство е образувано по повод подадена жалба от защитника на подс.А. А.- адв.Г.М. срещу въззивно решение № 310 от 13.10.2021г. постановено по ВНОХД № 1003/2021г. по описа на Софийския апелативен съд. Посочва наличието се касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК, излагайки доводи по отношение справедливостта на наказанието и уважения размер на граждански иск. Предвид това, че подсъдимият ги намира за несправедливо завишени, моли касационната инстанция да редуцира размера на наказанието и да намали присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди.

Недоволна от решението на въззивния съд е останала и частната обвинителка и гражданска ищца Б.С., която го атакува пред касационния съд чрез повереника си адв.А.В.. Възраженията са съсредоточени отново по отношение справедливостта на наказанието, но в противоположен на изразения от подсъдимия смисъл. Иска се от касационната инстанция да коригира несправедливостта, като увеличи наказанието и уважи изцяло предявения иск на неимуществени вреди.

В съдебно заседание пред Върховния касационен съд повереникът на частния обвинител и граждански ищец адв. В. заявява, че поддържа подадената касационна жалба с направените в нея възражения и искания. Що се отнася до жалбата на подсъдимия, то повереникът намира същата за неоснователна.

Частният обвинител и граждански ищец Б.С. не се явява пред касационния съд.

Защитникът на подсъдимия А. А.- адв.М. поддържа подадената касационна жалба.

Подсъдимият в своя защита заявява, че споделя аргументите на защитника си.

Частният обвинител и граждански ищец К. К. не се явява пред настоящата инстанция, не изпраща представител и не взима отношение по депозираните жалби. От самия него няма подадена касационна жалба.

Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становището, че жалбите на подсъдимия и на частния обвинител Б.С. са неоснователни. Счита определеното наказание за справедливо, с оглед на констатираните отегчаващи вината обстоятелства. Не намира основания за изменение на решението в частта за наказанието, както и в гражданско-правната му чест.

В последната си дума подсъдимият изказва съжаление за случилото се. Счита за справедливо наказанието, определено му от първоинстанционния съд.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби на подсъдимия и частния обвинител и граждански ищец, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 260107 от 25.06.2021г., постановена по НОХД № 726/2020г., Софийският градски съд, наказателно отделение, 31 с-в е признал подсъдимия А. А. за виновен в извършване на престъпление по чл.124, вр. чл.130, ал.1 НК, а именно, че на 23.07.2019г. в [населено място], в следствие на умишлено нанесена лека телесна повреда, по непредпазливост причинил смъртта на П. С. К. и му е определил наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 години. На основание чл.66 НК изтърпяването на наказанието е отложено за изпитателен срок от 3 години считано от влизане на присъдата в сила. Приспаднато е времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража, както и с мярка за неотклонение „домашен арест“.

Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Б. С. обезщетение за причинените неимуществени вреди от деянието в размер на по 50000лв. ведно със законната лихва от деня на увреждането, до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен иска до пълно предявения му размер от 200000лв. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец К. К. обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 1600лв., като е отхвърлен иска му за обезщетение за причинени неимуществени вреди.

Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски, както и държавната такса върху уважените граждански искове.

По повод постъпил протест от представителя на държавното обвинение и жалба от частния обвинител и граждански ищец Б.С., касаещи справедливостта на наложеното наказание и уважения размер на гражданския иск, е инициирана въззивна проверка на първоинстанционния съдебен акт. С решение № 310 от 13.10.2021г., постановено по ВНОХД № 1003/2021г. по описа на Софийския апелативен съд, присъдата на Софийски градски съд е била изменена в наказателно-санкционната и в гражданско-правната част, като е увеличено наложеното на подс.А. наказание от една година „лишаване от свобода“ на две години и шест месеца „лишаване от свобода“ и е увеличен размера на обезщетението за неимуществени вреди присъдено на гражданския ищец Б.С. на 120000лв.

Касационната жалба на подсъдимия е частично основателна, а на частната обвинителка и гражданска ищца изцяло неоснователна.

В касационните жалби на подсъдимия и на частния обвинител Б.С. се поставя на обсъждане въпросът за явната несправедливост на наложеното наказание- касационно основание по чл.348, ал.1,т.3 НПК, като възраженията са в две противоположни посоки. Без да излага доводи подсъдимият счита, че наказанието му е несправедливо завишено, като акцентира на обстоятелството, че дори мярката за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“ са изиграли поправително въздействие. На противоположното становище е частният обвинител, защитавайки тезата, че отегчаващите вината обстоятелства не са преценени адекватно от апелативния съд, който е следвало с по-голяма тежест да оцени агресивното поведение на подсъдимия, липсата на оказана помощ от негова страна, употребеното количество алкохол, както и демонстрираната безкритичност.

Касационната инстанция не може да сподели оплакванията за явна несправедливост на наказанието нито в исканата от подсъдимия, нито в желаната от частния обвинител насока. Въззивният съд е изменил присъдата на първата инстанция и е увеличил размера на лишаването от свобода от една година на две години и шест месеца, аргументирайки решението си с адекватна оценка на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, като не е игнорирал или надценил нито едно от тях.

Правилно апелативната инстанция е коригирала изводите на първия съд относно съдебното минало на подсъдимия, преценяйки законосъобразно, че същият е неосъждан. Така са преценени данните за съдимостта на подс.А. в негова полза, формулирайки единственото смекчаващо отговорността му обстоятелство. Срокът на задържането му в изпълнение на мерките за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“ има своето законосъобразно отражения към размера на наказанието след приспадането, което е направено по реда на чл.59 НК.

С нужното внимание е подходено към оценката, дадена на обществената опасност на деянието и дееца. Не би могло да се сподели недоволството на частния обвинител, че посочените в касационната жалба обстоятелства не са оценени от въззивния съд. Както агресивното поведението на подсъдимия в нощта на деянието, така и алкохолната консумация, мястото на извършване на престъплението, присъствието на множество хора, познанството между тях, липсата на данни, за каквато и да е провокация от страна на пострадалия спрямо подсъдимия, конкретното поведение на А. по време на деянието и непосредствено след него / неоправданата агресия с нанасяне на удари с крак по изпадналия вече в безсъзнание пострадал/, са намерили място в мотивите на апелативния съд, за да индивидуализира правилно наказанието, което следва да се наложи. При отчетен превес на отегчаващите вината обстоятелства, въззивният съд в рамките на своите правомощия и спазвайки изискванията на чл.36 НК е завишил наказанието на подс.А. на две години и шест месеца „лишаване от свобода“, определяйки го в границите на средния размер, предвиден за това престъпление. Приложението на чл.66 НК не е отменено и въззивната инстанция правилно е преценила, че поправителното и превъзпитателно въздействие на наказанието ще се постигне при условие, че подсъдимият не се изолира от обществото.

Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че коригираното от въззивния съд наказание на подс.А. не е явно несправедливо. Същото отговаря на целите определени от генералната и специалната превенции, поради което настоящият съд не счита, че има основание за намеса.

Недоволство от увеличения размер на гражданския иск изказват и подсъдимият и гражданският ищец. Първият излага доводи, че обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120000лв. е твърде завишено, а вторият- че следва да се уважи иска изцяло в пълно предявения размер от 200000лв.

Анализирайки аргументите на подсъдимия и гражданския ищец, настоящата инстанция следа да отбележи следното: Първият съд е присъдил в полза на дъщерята на починалия обезщетение на причинени неимуществени вреди от смъртта на баща й в размер на 50000лв. Въззивната инстанция е увеличила това обезщетение на 120000лв., уважавайки частично жалбата на Б. С.. За да определи размера на обезщетението, което следва да се присъди за претърпени неимуществени вреди от престъплението, съдът се съобразява с изискванията на чл.52 ЗЗД. Приемайки за установено, че пострадалият и дъщеря му не са живеели заедно и за нея се е грижела майката, съдът не е пренебрегнал обстоятелството, че пострадалият е поддържал връзки с детето си, виждал го е уикендите и през ваканциите. Но както това обстоятелство, така и отчетената родителска грижа, изразяваща се в „доброволно“ даване на пари за издръжка / стр.7 от мотивите на въззивния съд/ са надценени от въззивния съд в преценката относно личните отношения между лицата и неправилно е довели до увеличаване размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди на 120000лв. Безспорно загубата на родител е тежко емоционално събитие в живота на всеки, особено когато детето е непълнолетно / малолетно към датата на деянието/, но настоящата инстанция не счита за законосъобразна преценката на апелативният съд да завиши размера на обезщетението, главно на това основание.

Парична сума от 80000лв. адекватно ще отговори на изискванията за материална обезвреда на претърпени болки и страдания и е ориентирана към възмездяването на негативните емоционални изживявания на гражданската ищца. Отбелязаните като особени грижи, които пострадалият е полагал за дъщеря си / купувал обувки, дрехи/ не могат да се оценят като излизащи извън нормалните изпълнения на родителски задължения, за да се акцентира върху същите в мотивиране на извод за наличие на особено близки и топли отношения между двамата.

Не могат да се споделят възраженията на подсъдимия, че обезщетението трябва да се съобрази със съпричиняване от страна на пострадалия. Такова съпричиняване се търси в отказа на последния да постъпи веднага в болница. Касационният съд не споделя посочения довод, доколкото установените увреждания, като резултат от падането на пострадалия на земята, вследствие на нанесения удар от подсъдимия, са довели до стволов кръвоизлив в мозъка направили смъртта на пострадалия неизбежна.

Изложените аргументи мотивират извода у настоящия съд, че жалбата на подсъдимия касаеща гражданско-правната част на присъдата е основателна. Присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 120000лв , е завишено и не отговаря на критериите за справедливост. Обезщетение от 80000лв. адекватно кореспондира на принципите за обезвреда на лицето, претърпяло болки и страдания в конкретния казус, реално съответства на данните за степента на близост между лицата, поради което решението следва да се измени в гражданско-осъдителната част в посочения смисъл. Това води закономерно и до редуциране размера на държавната такса, съобразно уважената част на гражданския иск.

Предвид изложеното и на основание чл.354, ал.2,т.5 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ решение № 310 от 13.10.2021г. по ВНОХД № 1003/2021г. на Софийския апелативен съд, като намалява размера на присъденото в полза на гражданския ищец Б. С. обезщетение за неимуществени вреди от 120 000 лева на 80 000 /осемдесет хиляди/ лева, както и размера на дължимата държавна такса от 4 864лв. на 3200лв.

Оставя в сила решението в останалата му част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.