Практика · Върховен касационен съд · 05 Май 2022
Допълване на съдебно решение при предявени главен и евентуален иск за собственост
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Ищцата предявява установителен иск за собственост върху имоти на наследодателя си на две основания: главно (по саморъчно завещание) и евентуално (по закон като съпруга). Въззивният съд отхвърля иска само на основание завещанието и впоследствие отказва да допълни решението си за наследяването по закон. Върховният касационен съд отменя отказа и връща делото, тъй като при отхвърляне на главната претенция съдът е длъжен да се произнесе и по евентуалната.
Какво приема съдът
Когато в исковата молба са наведени фактически основания за собственост и по завещание, и по закон, е налице главен и евентуален иск; ако съдът отхвърли главния иск, е длъжен да се произнесе по евентуалния, а непроизнасянето представлява непълнота на решението, която се отстранява по реда на чл. 250 ГПК.
Приложени разпоредби
- чл. 250 ГПК
- чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
- чл. 290 ГПК
- чл. 293, ал. 1 ГПК
- чл. 25, ал. 1 ЗН
- чл. 42, б. б ЗН
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
допълване на решениеевентуален искнаследяване по законсаморъчно завещаниенепълнота на решението
Текстът на акта
Ключови фрази Р Е Ш Е Н И Е № 49 гр. София, 26.05.2022 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България , Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева Емилия Донкова при участието на секретаря Даниела Танева като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1359 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С решение № 9 от 20.01.2021г. по гр.д. № 767/2020г. на Сливенски окръжен съд е потвърдено решение № 260110 от 30.09.2020г. по гр.д. № 5225/2019г. на Сливенски районен съд, с което е постановено: 1/ отхвърляне на предявения от жалбоподателката против Е. Г. К. установителен иск за собственост по завещание и наследство върху девет недвижими имота, подробно описани в исковата молба; 2/ отхвърляне на предявения от Е. Г. К. против Е. П. Б. инцидентен установителен иск за неистинност на документ - саморъчно завещание, представено от ищцата; 3/ обявено е за нищожно на основание чл. 42, б.”б” във вр. с чл. 25, ал.1 ЗН саморъчно завещание на И. П. Д. в полза на Е. П. Б. относно цялото му имущество, като неотговарящо на изискванията на закона за форма поради наличие на две дати в него - 05.07.2007г. и 07.07.2007г. С решение № 260134 от 30.06.2021г. по същото дело Сливенски окръжен съд е оставил без уважение молбата на Е. П. Б. за допълване на решението от 20.01.2021г. чрез произнасяне по предявения от нея евентуален иск за установяване правото й на собственост върху същите имоти на основание наследяване по закон. Срещу двете решения са подадени касационни жалби от ищцата Е. П. Б.. С определение №45 от 09.02.2022г. по настоящето дело не е допуснато касационно обжалване на решението от 20.01.2021г. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК на решението от 30.06.2021г., постановено по реда на чл. 250 ГПК, по правния въпрос: налице ли е непълнота на решението когато в исковата молба са изложени фактически обстоятелства, че ищцата е собственик на основание наследяване по закон като преживяла съпруга и въз основа на универсално саморъчно завещание, и е формулиран петитум за установяване правото на собственост „по завещание и наследство”; в диспозитива на първата инстанция е посочено, че отхвърля иска на основание „завещание и наследство”, а въззивният съд се е произнесъл само по претенция за собственост, основана на универсално саморъчно завещание. Жалбоподателката Е. П. Б. моли за отмяна на решението. Счита, че в исковата й молба са заявени твърдения и за собственост по наследство по закон, по които съдът не се е произнесъл. Ответникът по жалбата Е. Г. К. я намира за неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството е по предявен от Е. Б. установителен иск за собственост на девет подробно описани недвижими имоти в землището на [населено място] и [населено място], които ищцата счита, че притежава по „завещание и наследство” от И. П. Д., неин съпруг, починал на 16.09.2015г. Изложено е в исковата молба, че ищцата е наследник като преживяла съпруга и от брака нямат деца, както и че в нейна полза е съставено саморъчно завещание от 07.07.2007г. за цялото имущество на наследодателя. Ответникът, който е племенник на наследодателя, се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост на спорните имоти въз основа на съставено в негова полза саморъчно завещание от 17.02.2007г., което също има универсален характер. При тези твърдения е поискано признаване, че ищцата е собственик „по завещание и наследство” на описаните недвижими имоти. От страна на ответника е предявен инцидентен установителен иск за установяване неавтентичност на саморъчното завещание в полза на ищцата и втори инцидентен установителен иск за нищожност на саморъчното завещание поради неспазване на предвидената в закона форма поради наличие на две дати - 05.07.2007г. и 07.07.2007г. В отговора на исковата молба ответникът приема, че ищцата основава правото си на собственост на наследяване по закон като преживяла съпруга и на саморъчно завещание; счита, че предвид продължителността на брака делът й като наследник по закон е 1/2 от имуществото. С отговора си на предявените инцидентни искове ищцата предявява възражение за нищожност на завещанието, от което се ползва ответника, поради неспазване на законовата форма предвид наличието на две дати в него - 17.02.2007г. и 117.02.2007г. Автентичността на двете завещания е безспорно установена в първоинстанционното производство. Спорът е съсредоточен върху това дали завещанията отговарят на изискванията на закона за форма, като наведеният порок и за двете завещания касае датата. Първоинстанционният съд е приел, че завещанието в полза на ищцата е нищожно поради наличие на две дати в него. По отношение на завещанието, от което се ползва ответника, е приел, че то отговаря на законовите изисквания за форма в чл.25, ал.1 ЗН, както и че ищцата не е доказала възраженията си нищожност и унищожаемост на това завещание. Поради това и е отхвърлил предявения от нея установителен иск за собственост и е отказал да отмени констативния нотариален акт, издаден на ответника. В постановения диспозитив е посочил, че отхвърля предявеният от ищцата иск за собственост „по завещание и наследство”. Въззивният съд е приел, че предявеният от ищцата иск се основава на наследствено правоприемство с източник универсално саморъчно завещание. Потвърдил е изводите на първата инстанция, че саморъчното завещание с бенифициент ищцата съдържа две дати, при което е нарушена формата за действителност и завещателното разпореждане е нищожно. По-нататък съдът е разгледал възражението на ищцата за нищожност на по-рано съставеното завещателно разпореждане в полза на ответника, също поради неспазване на предвидената в закона форма относно датата. За разлика от първоинстанционния съд е приел, че това завещание също е нищожно поради наличие на две дати в него. При тези съображения Сливенски окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение, като отново е посочил, че ищцата претендира признаването си за собственик само по завещание и тази претенция е неоснователна. Допълнил е, че ако се претендира евентуално признаване на права на основание наследяване по закон, то нищожността на завещанието в полза на ответника, макар и призната само в мотивите на съдебния акт, би могла да й осигури защита до размера на квотата й по ЗН, но такъв иск не е предявен. В отговор на поисканото от ищцата допълване на съдебния акт в решението от 30.06.2021г. Сливенски окръжен съд е приел, че в исковата молба липсва претенция за признаване право на собственост на основание наследяване по закон; такова произнасяне не е направено от първоинстанционния съд, нито от въззивния. Ако е налице пропуск, то той не е на въззивния съд, който не може да осъществи контрол на липсващ диспозитив, а на първоинстанционния съд, който би следвало да допълни решението си и едва след това окръжният съд да осъществи функциите си като въззив. По тези съображения съдът е счел, че не е налице пропуск да се произнесе по предмет, включен в рамките на въззивното обжалване. По основанието за касационно обжалване . Поставеният за тълкуване правен въпрос е: налице ли е непълнота на решението когато в исковата молба са изложени фактически обстоятелства, че ищцата е собственик на основание наследяване по закон като преживяла съпруга и въз основа на универсално саморъчно завещание, и е формулиран петитум за установяване правото на собственост „по завещание и наследство”; в диспозитива на първата инстанция е посочено, че отхвърля иска на основание „завещание и наследство”, а въззивният съд се е произнесъл само по претенция за собственост, основана на универсално саморъчно завещание. Въпросът следва да получи положителен отговор. Съдебното решение е непълно по смисъла на чл. 250 ГПК когато не обхваща целия спорен предмет - когато не е формирана воля на съда по част от спорното право (ако то е делимо), по някой от съединените искове или по допълнителните искания, каквито са тези за лихви и плодове. При изложени в исковата молба твърдения за собственост въз основа на универсално саморъчно завещание, както и за собственост по наследяване по закон - като преживял съпруг, то следва да се приеме, че са предявени две основания за собственост - главно и евентуално. В тази хипотеза съдът, ако отхвърли главното основание, е длъжен да разгледа и да се произнесе по евентуалното такова. След като първоинстанционното решение съдържа произнасяне по двата иска, а във въззивното решение е разгледано само главното основание за собственост, като е потвърдено отхвърлянето му, то въззивният акт е непълен и подлежи на допълване. По касационната жалба . При горното разрешение допуснатото до касационно обжалване решение на Сливенски окръжен съд, постановено по реда на чл. 250 ГПК, се явява неправилно. Както бе посочено по-горе, въпреки известната непрецизност в изразяването, исковата молба на ищцата съдържа твърдения за собственост на две основания - едното главно, другото евентуално. Наличието на тези две основания е възприето от ответника по иска в дадения отговор, където той изрично е посочил полагащата й се квота като наследник по закон според продължителността на брака. Второто основание е възприето и от първоинстанционния съд, който след като е счел, че ищцата не е собственик по завещание, е достигнал до извод, че не е собственик и като наследник по закон, предвид валидното завещание в полза на ответника. В тази хипотеза за въззивния съд след потвърждаване на изхода по главния иск /за наследяването по завещание/ е възникнало задължение да се произнесе по евентуалния иск, което той не е сторил. Още повече, че при формирания от него различен извод - за нищожност и на саморъчното завещание, от което се ползва ответника, то са променени предпоставките, релевантни за основателността на евентуалния иск, основан на наследяване по закон. Поради това решението от 20.01.2021г. е непълно и следвало да бъде допълнено чрез произнасяне и по второто наведено основание за собственост. При тези изводи решението от 30.06.2021г., с което е оставено без уважение искането за допълване на решението от 20.02.2021г., следва да бъде отменено. Тъй като се касае до евентуален иск, който изобщо не е разгледан от въззивната инстанция, то спорът не би могъл да бъде решен по същество от настоящия съд, а делото следва да се върне въззивния съд за ново разглеждане чрез произнасяне по евентуалния иск за собственост, основан на наследяване по закон. Разноските за настоящето производство следва да се присъдят с въззивния акт в зависимост от изхода на спора и по двата иска. Водим от горното и на основание чл. 293, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 260134 от 30.06.2021г. по гр.д. № 767/2020г. на Сливенски окръжен съд. ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане на искането по чл. 250 ГПК за допълване на решението от 20.01.2021г. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.