Отмяна на конфискация на имущество след осъдително решение на ЕСПЧ

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 116

София, 22.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на седми юни, две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ

Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА

при секретаря Анжела Богданова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 734/2022 г.

Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК.

Образувано е по молба на П. М. Б., със съдебен адрес - [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Й. Й., за отмяна на влязлото в сила решение №210 от 08.11.2010 год. по гр. дело №410/2010 г. на Великотърновския апелативен съд, допълнено с решение №410 от 06.01.2011 г. по гр. дело №410/2010 г. на Великотърновския апелативен съд, с което след частична отмяна на решение №17 от 09.04.2010 год. по гр. дело №92/2009 г. на Габровския окръжен съд е отнето имущество на П. М. Б. на основание чл.4, ал.1 ЗОПДИППД /отм./.

Ответникът Р. Г. Т., [населено място], счита молбата за отмяна за основателна.

Ответникът Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, [населено място], чрез пълномощника си юрисконсулт Д. Д.-Д., оспорва молбата за отмяна.

Прокуратурата на Република България, [населено място], счита молбата за неоснователна.

Молителят твърди, че при разглеждането на първоинстанционното гр. дело № 92/2009 г. на Габровския окръжен съд, както и във всички инстанции са нарушени негови права по Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, с оглед на което е предявил жалба пред Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/, вх. № 26221/2012 г., която е обединена с още 6 жалби. Решението на ЕСПЧ „Т. и други срещу България“ е постановено на 13.07.2021 г. по жалба вх. № 50705/2011 г., като с него ЕСПЧ се е произнесъл и по жалба № 26221/2012 г. „Б. срещу България“. Решението е станало окончателно на 13.10.2021 г. ЕСПЧ с решението си е установил, че националните съдилища, като са отнели в полза на държавата на основание ЗОПДИППД /отм./, имущество на П. Б., са извършили нарушение на КЗПЧОС и по-конкретно – на Протокол № 1 към нея, поради нарушение принципа на пропорционалността. Посочено е още, че според ЕСПЧ, съществуването на причинно-следствена връзка между престъпленията, извършени от Б. и конфискуваното му имущество по никакъв начин не е очевидна, тъй като престъпната дейност е от 1994 г. и 1995 г., всички произтичащи от нея имуществени вреди са възстановени, а отнетото имущество е придобито от лицето много години по-късно. ЕСПЧ изрично е посочил, че националните съдилища не са положили усилия да обосноват причинно-следствената връзка между престъпната дейност и придобиването на имуществото, като дори са приели, че това не е необходимо. Видно от решението, в него е установено, че „конфискацията на имуществото на жалбоподателя представлява непропорционална намеса в правата му по член 1 от Протокол № 1“ и е налице „нарушение на член 1 от Протокол № 1“.

Отмяната по чл.303 и сл. ГПК е средство за защита срещу влезли в сила порочни решения. В разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК е предвидена възможност за отмяна на влязло в сила решение на националния съд по гражданско дело, по отношение на което Европейският съд по правата на човека с окончателно решение е установил нарушение на Конвенцията. Необходимостта от ново разглеждане на делото е предвидена, за да се отстранят последиците от нарушението, т.е. доколкото има установено нарушение. ЕСПЧ се е произнесъл по жалбата на настоящия молител в решението си от 13.07.2021 г. „Т. и други срещу България“, т. ІІІ – ЖАЛБА № 26221/12 – Б. СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ. В случая от съдържанието на посоченото решение на ЕСПЧ се установява, че съдът е установил нарушение на член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията от страна на националните съдилища, произнасяли се по казуса, като нарушението касае въпроса за пропорционалността.

Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК предвижда отмяна на влязло в сила съдебно решение в хипотезата, когато ЕСПЧ с окончателно решение е установил нарушение на КЗПЧОС или на протоколите към нея и новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението. Предпоставките на визираното основание са: влязло в сила решение на националния съд по гражданско дело, в което не е взета предвид КЗПЧОС или ако е взета предвид, не е установено нарушение по нея; окончателно решение на ЕСПЧ, което установява допуснато от РБ нарушение на КЗПЧОС или на протоколите към нея, което решение на ЕСПЧ е по жалба на страна по приключилото дело пред националния съд; неотстранени от държавата последици от установеното нарушение с решението на ЕСПЧ и възможност последиците да бъдат отстранени при новото разглеждане на делото. С решение №17 от 09.04.2010 г. по гр. дело №92/2009 г. на Габровския окръжен съд е отнето имущество на П. М. Б. на основание чл.4, ал.1 ЗОППИППД/отм./. С влязло в сила решение №210 от 08.11.2010 год. по гр. дело №410/2010 г. на Великотърновския апелативен съд, допълнено с решение №410 от 06.01.2011 г. по гр. дело №410/2010 г. на Великотърновския апелативен съд частично е потвърдено първоинстанционното решение за отнемане на имущество.

В решението на ЕСПЧ се съдържа установяване на нарушението на чл. 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС, поради което то е основание за отмяна на основание разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК. Новото разглеждане на делото, до което ще се стигне след отмяната на влязлото в сила решение, се явява единствената хипотеза, в която ще е възможно отстраняване на последиците от нарушението на член 1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС, констатирано в решението на ЕСПЧ.

След като са налице основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК, то молбата трябва да бъде уважена като основателна.

На молителя не следва да се присъждат разноски, съобразно т. 4 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС - направените от молителя в производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение, когато молбата е уважена, се присъждат с решението по съществото на спора.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ на основание 303, ал. 1, т. 7 ГПК по молбата на П. М. Б., със съдебен адрес - [населено място], сила решение №210 от 08.11.2010 год. по гр. дело №410/2010 г. на Великотърновския апелативен съд, допълнено с решение №410 от 06.01.2011 г. по гр. дело №410/2010 г. на Великотърновския апелативен съд, с което след частична отмяна на решение №17 от 09.04.2010 г. по гр. дело №92/2009 г. на Габровския окръжен съд е отнето имущество на П. М. Б. на основание чл.4, ал.1 ЗОПДИППД /отм./.

ВРЪЩА делото на Великотърновския апелативен съд за ново разглеждане от друг състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.