Дължимост на сметка за ток при установена намеса в софтуера на електромера

Текстът на акта

Ключови фрази

10
Р Е Ш Е Н И Е

№ 418

гр. София, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Анжела Богданова …………………………………

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 1665 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 295 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на „Енерго–Про Продажби“ АД – [населено място] и на Д. Ж. Р. срещу въззивно решение № 1576/07.12.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 1745/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна. С обжалваното решение след частична отмяна на решение № 1460/18.03.2020 г. по гр. д. № 18346/2020 г. на Районен съд – Варна е прието за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищцата Д. Р. дължи на дружеството сумата 8 539,63 лв., представляваща 1/2 от стойността на начислена по фактура № [ЕГН]/ 08.10.2019 г. електрическа енергия за периода 07.11.2017 г. - 06.11.2018 г. за обект, находящ се в [населено място], м. „Б.“, [улица]. Решението на първата инстанция е потвърдено в останалата част, с която е установена недължимост на вземането по фактурата за разликата над 8 539,63 лева до размера на сумата 17 079,26 лв.

Касаторът „Енерго–Про Продажби“ АД обжалва решението в частта, с която е прието, че Д. Р. не дължи на дружеството разликата над сумата 8 539,63 лв. до размера на 17 079,26 лв. Жалбоподателката Д.Р. обжалва въззивното решение в частта, с която е прието, че дължи на „Енерго–Про Продажби“ АД сумата от 8 539,63 лв.

С определение № 4142/18.12.2023 г. е допуснато касационно обжалване по жалбите на двамата касатори по правните въпроси - след дадени от ВКС указания по приложението на закона, може ли в производството по чл. 294 ГПК въззивният съд да основе решението си на факти, които не са твърдяни от ищеца и не са указани на страните като нуждаещи се от доказване; длъжен ли е съдът да формира вътрешното си убеждение след преценка на всички релевантни за делото обстоятелства и относимите доказателства.

По поставените въпроси практиката на ВКС е установена, че съгласно чл. 294, ал. 1, изр. 2 ГПК указанията на касационната инстанция по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато делото за ново разглеждане. Указанията по прилагането и тълкуването на материалния закон задължават въззивния съд да приеме правната квалификация, посочена в касационното решение - кои факти и обстоятелства са правно релевантни, кои са правно ирелевантни и какво е съдържанието на породените правни последици. При новото разглеждане на делото въззивния съд преценява по вътрешно убеждение кои факти са доказани и кои не са, но ако приеме за установени съответните факти, той не може да признае или отрече права с различно съдържание. Вътрешното си убеждение съдът формира не произволно, а след преценка поотделно и в съвкупност на събраните доказателства – веществени, писмени, гласни, експертни заключения. Указанията по прилагането и тълкуването на процесуалния закон посочват на въззивния съд кои процесуални действия (на съда и на страните) са извършени надлежно и кои са извършени ненадлежно, както и кои процесуални действия той е длъжен да извърши или да повтори и кои процесуални действия той не може да извърши. Съдът не може да приема за доказани факти и да обосновава решението си на такива, които страните не твърдят и за които не им е указано, че следва да ангажират доказателства. Поначало, не подлежат на установяване факти, които не са включени в предмета на доказване от първоинстанционния съд с доклада по делото, като и въззивният съд не може да приеме за недоказан факт от решаващо значение за делото, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване, без преди това е уведомил страните, че го счита за спорен.

Изискванията съдът да разреши въведения с иска правен спор, след като обсъди всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти и към защитните доводи и възражения на страните в процеса, важи и за въззивните решения, постановени при повторното разглеждане на делото, но при съобразяване на преклудираните за разрешаване с първото касационно производство спорни въпроси.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбите и провери обжалваното решение, намира следното:

С решение № 60255/04.08.2022 г. по гр. д. № 401/2021 г. по описа на ВКС, IV г. о., е отменено предходното въззивно решение № 961/24.09.2020 г. по възз. гр. д. № 1821/2020 г. на Окръжен съд – Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав с указания за приложимия материален закон - чл. 183 ЗЗД (по спорове, касаещи времето преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС) и за назначаване на допълнителна комплексна електротехническа и софтуерна експертиза за изясняване на обстоятелствата – реално ли е потребено количеството ел.енергия, отчетено в скрития регистър на СТИ; налице ли е външна софтуерна намеса, кога е извършена и по какъв начин е осъществена; възможно ли е да се касае за техническа грешка, която не се дължи на човешко поведение; с оглед техническите параметри и характеристики на СТИ в обекта, възможно ли е през него да е преминало отчетеното в скрития регистър количество ел.енергия за 1-годишния период по издадената фактура. Същевременно е прието, че в отношенията с дружеството, на основание сключен договор за доставка на ел.енергия, ищцата Д.Р. има качеството на потребител. Посочено е, че при установено неправомерно софтуерно въздействие върху СТИ, потребителят дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия на основание чл. 183 ЗЗД, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, както и че това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи.

С оглед изложените мотиви на отменителното решение, в които са обсъдени събраните до този момент доказателства и е преценена тяхната доказателствена сила, преклудирани за разрешаване между страните са въпросите относно действителността на сключения договор за продажба на ел.енергия, респ. на клаузи от общите условия на договора за доставка; материалноправната легитимация на ответника да претендира заплащане на вземането по представената фактура; обвързващата материална доказателствена сила на официалния свидетелстващ документ - протокола от метрологичната експертиза на БИМ; както и възраженията на ищцата, че е поначало недопустимо на база отчет на данни в невизуализирания регистър да бъде ангажирана отговорността й за заплащане стойността на доставената енергия.

Съгласно чл. 295, ал. 1 ГПК въпроси, свързани с преклудирани доводи при произнасянето на ВКС с отменително решение не могат да се повдигат пред ВКС отново по повод на жалба срещу повторното въззивно решение. Предметът на новото въззивно производство се изчерпва единствено с установяване дали е налице софтуерна намеса в тарифната схема на СТИ; кога е осъществена, може ли да се дължи на техническа грешка, а не на човешко поведение; реално ли е доставено количеството ел.енергия, отчетено в скрития регистър на СТИ и възможно ли е то да се потреби за 1-годишния период по фактурата. Поради това, преклудирани за разглеждане са оплакванията в касационната жалба на Д.Р. за допуснати от съда процесуални нарушения при предходното разглеждане на спора. Релевантни за настоящото касационно производство са само онези нарушения, допуснати при новото въззивно разглеждане, които са свързани с посочения по-горе предмет на делото след връщането му от ВКС. Всички останали нарушения, които са били заявени или не са били, но е могло да бъдат направени при първото касационно обжалване, са неотносими за този етап (чл. 295 ГПК) на спора.

При повторното разглеждане на делото въззивният съд е назначил комплексна електротехническа и софтуерна експертиза, която е дала заключение, че при монтажа в обекта на ищцата СТИ е било ново, с настроени за отчет тарифи Т1 и Т2; осъществената върху СТИ неправомерна софтуерна намеса се дължи на човешко поведение, а не е следствие на техническа повреда; чрез тази намеса е променена измервателната схема на електромера, като действително потребената електроенергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа (Т3). Същото обстоятелство се установява и от протокола на метрологичната експертиза на БИМ, който е официален свидетелстващ документ (чл. 179 ГПК) и се ползва с материална доказателствена сила. Констатациите на длъжностните лица от БИМ, относно отразеното в тарифите на електромера количество електроенергия, има обвързващо действие по отношение на отчетената ел.енергия в съответната тарифа. Констатира се фактическия отчет, за което не е необходимо проверяващите да са наблюдавали реалното преминаване на съответното количество електроенергия през електромера, а последното произтича от факта на отчитането. В тази връзка, според заключението на комплексната експертиза, процесното количество електроенергия - 89 820 kWh теоретично технически може да бъде доставено за периода 07.11.2017 г. - 06.11.2018 г., но реално не е потребимо за една година, тъй като това би означавало непрекъснато 24-часово натоварване на всички мощности в обекта. На такова натоварване ел.инсталацията не би издържала.

Обсъждайки събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че доколкото вещите лица не са извършили оглед на конкретния обект, нито имат преки впечатления от същия към процесния период, изводите им досежно невъзможността да се потреби такова количество ел.енергия за период от една година не следва да се приемат. Изтъкнал е, че след смяната на СТИ, за период от 2 месеца в обекта на ищцата е отчетено потребление в размер на 13 887 kWh на стойност 2 648,73 лева, т.е. - установява се голямо потребление на ел.енергия. На следващо място е посочено, че титуляри на партидата са били ищцата и бившият й съпруг Ст. Иванов, следователно – и двамата се явяват клиенти на ответното дружество и потребители на ел.енергия по смисъла на ЗЕ. Бракът със Ст.Иванов е сключен на 27.05.2001 г., а от 30.10.2019 г. и към момента ищцата е в брак с Ф. Р.. Без в исковата молба да са изложени обстоятелства и твърдения за недължимост на цялата или на 1/2 от сумата по фактурата, предвид предходния брак на ищцата, както и без по делото такъв въпрос да е бил предмет на спор и доказване (вкл. и без данни кога е прекратен бракът със Ст.Иванов), съдът е счел, че ищцата има задължение да заплати половината от стойността по фактурата. Обосновал се е с това, че в отношенията на клиентите (съпрузи) с дружеството солидарна отговорност не е предвидена и липсва изрична уговорка за такава. Режимът на общност, ако е съществувал през процесния период, също не презюмирал солидарна отговорност на съпрузите за задълженията им към трети лица. В заключение е направен извод, че отговорността на ищцата може да се ангажира до размера на 1/2 от сумата по фактурата, т.е. – за 8 539,63 лв., а за разликата над тази сума и до предявения размер от 17 079,26 лв. установителният иск е основателен.

С оглед отговорите на правните въпроси, по които касационното обжалване е допуснато, разрешенията са дадени в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което по отношение на обжалваното решение са налице касационните основания по чл. 281, т. 3 пр. 1 и 2 ГПК. Нарушенията са особено съществени, защото въззивният съд в директно нарушение на правилото по чл. 294, ал. 1 изр. 2 ГПК е пренебрегнал указанията по прилагането на закона, дадени му с отменителното решение на ВКС. При връщането на делото за ново разглеждане от окръжния съд ВКС изрично е посочил, че софтуерното въздействие върху средство за търговско измерване, при което не е отчетена при електроразпределителното дружество част от действително потребената електрическа енергия, влече като последица ангажиране отговорността на потребителя по чл. 183 ЗЗД, а такова качество има ищцата Д.Р.. Нито първоинстанционният, нито въззивният съд в първото въззивно производство са приемали този факт за спорен. Ищцата също не е навеждала доводи относно титулярството на партидата, нито е възразявала, че евентуално би дължала само половината от стойността на допълнително начислената ел.енергия, тъй като отговорността за другата част от задължението е на бившия й съпруг. По този въпрос въззивният съд в нарушение на процесуалните правила произволно е формирал вътрешното си убеждение, като е приел за установени факти и обстоятелства, които страната не е твърдяла и за които на ответника не е указвано, че са включени в предмета на доказване и следва да ангажира доказателства (за сключването и прекратяването на предходния брак на ищцата). В тази връзка, в отговора си на касационната жалба (л.44 от делото на ВКС) Д.Р. изрично заявява, че предишният й брак е прекратен през 2014 г., а разглежданият по делото период е 2017-2018 г. и касае правоотношения само между нея и ответното дружество по доставката на ел.енергия за ползвания обект.

Както се посочи по-горе, указанията на касационната инстанция във връзка с тълкуването и прилагането на материалния и/или процесуалния закон са задължителни за въззивния съд и тяхното несъобразяване води до незаконосъобразност на постановеното при новото разглеждане на делото въззивно решение. Доколкото не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде решен по същество от касационния съд.

По делото е установено, че за исковия период между страните е съществувало облигационно правоотношение по доставка и продажба на електрическа енергия за недвижим имот, находящ се в [населено място], м. „Б.“, [улица]. На 06.11.2018 г. е извършена проверка на СТИ на абоната, за което е съставен констативен протокол № 1105146/ 06.01.2018 г., подписан от двама служители на електроразпределителното дружество и от ищцата. Електромерът е снет и изпратен за метрологична проверка в БИМ. Видно от КП № 2292/03.10.2019 г. на БИМ – Варна, при метрологичното изследване е установено, че няма механични дефекти по кутията, клемите и клемния блок, но при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, като 89 820,80 kWh потребена електроенергия е разпределена в невизиуализираната на дисплея тарифа 1.8.3. При тези резултати от проверката, за периода от 07.11.2017 г. до 06.11.2018 г. ответникът е начислил за плащане ел.енергия в размер на 89 820 kWh на стойност 17 079,26 лв.

В случая не е спорно, че електромерът е монтиран нов в обекта, с нулеви показания на тарифите за дневна и нощна зона. Според заключението на назначената в първата инстанция СТЕ процесният електромер е преминал първоначална метрологична проверка, като срокът на метрологичната му годност е до м. ноември 2019 г. Електрическата енергия в регистър 1.8.3 е преминала през електромера, предвид и констатациите в протокола на БИМ за наличие на такива показания, установени при софтуерно четене на невизуализираната тарифа. Вещото лице посочва, че съществуват данни за неправомерно вмешателство върху СТИ, изразяващо се в установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Стойността на количеството ел.енергия по процесната фактура е изчислено аритметично точно и съгласно установените от КЕВР цени. В същата насока са и основното и допълнително заключения на комплексната СТЕ с участието на вещи лица електроинженер и софтуерен специалист. Посочено е, че наличието на показания в скрит регистър - 1.8.3 се дължи на неправомерно софтуерно въздействие върху паметта на процесното СТИ, чрез което се постига скриване на изразходваната ел.енергия и неотчитането й. Софтуерната намеса в тарифната схема на електромера се състои в препрограмиране на времевите интервали на тарифните зони на СТИ (часовите зони и дните от седмицата), като се касае за целенасочена човешка дейност, а не за техническа грешка. С оглед вида на СТИ, не може да се определи началната дата на софтуерното въздействие, когато е активирана невизуализираната тарифа Т3; ел.енергията е преминала през измервателната схема на СТИ и е реално потребена от абоната, но не за период от една година. При съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното СТИ, вещите лица посочват, че за една календарна година при 8-часово максимално потребление (каквато е методиката и практиката за изчисляване на корекции при битови абонати) може да се потребят 54 570 kWh. Ако натоварването е 24-часово, то резултатът ще е 164 250 kWh, но на практика такова количество технически не е реално да е доставено и потребено за 1 година. Изчисленията са направени при защита от 85А. С допълнителната СТЕ е дадено заключение, че с оглед техническите характеристики на защита в обекта (отразени в КП от проверката на 06.11.2018 г. - защита с АП63А), то възможността е там да бъдат инсталирани и захранвани с ел.енергия мощности от 13,86 kWh, което означава: 110,88 kWh потребление при 8-часово максимално натоварване (т.е. за 365 дни – 40 471,20 kWh); и 332,84 kWh при 24-часово натоварване, съответно за 365 дни – 121 326 kWh. За периода 07.11.2017 г. - 06.11.2018 г. отчетената на по Т1 и Т2 ел.енергия е 9 622 kWh, която е заплатена от ищцата.

От изложеното следва, че процесният електромер е отчел цялото количество доставена ел.енергия, като софтуерното въздействие е осъществено след монтажа на СТИ в обекта на ищцата, но процесните 89 820 kWh енергия са потребени за период по-дълъг от 1-годишния по фактурата. Изводите в заключенията по техническите експертизи за преминало и доставено количество енергия, отразено като технически показания в невизуализирания регистър, се подкрепят и от останалите събрани по делото доказателства и нямат вероятен характер. Това следва и от констатациите на метрологичната експертиза на БИМ, че не са установени механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок на електромера, а осъщественото върху него въздействие е установено при софтуерно четене, т.е. намесата не е механична, а се дължи на софтуерна манипулация в тарифната схема на СТИ. Следователно, установеното неправомерно софтуерно вмешателство е извършено преди началната дата на периода, за който се претендира вземането по фактурата. Пренасочената в резултат на това въздействие ел.енергия в регистър 1.8.3 е преминала през електромера, следователно тя е доставена и потребена в имота на абоната. Този извод не се опровергава от невъзможността да се определи точната дата, когато е осъществено въздействието върху електромера и датата, от която е започнало натрупването на енергията в невизуализирания на дисплея регистър Т3.

Предвид изложеното, правилно в случая въззивният съд е приел, че ответникът е доказал основанието на вземането си за цена на доставена, но незаплатена електроенергия в обекта на ищцата. Неправилно обаче, с оглед отговорите на процесуалните въпроси, по които е допуснато касационното обжалване, е прието, че вземането е доказано в пълния претендиран размер за релевантния за спора 1-годишен период, както и че отговорността на ищцата би могла да се ангажира само за половината от общо дължимата сума. В тази връзка, основателно е единствено възражението на жалбоподателката Д.Р., че не е установено за посочения във фактурата период да е доставено цялото количество отчетена в регистър Т3 енергия. Лицето, което претендира едно вземане, носи тежестта да докаже всичките си твърдения, с които обосновава възникването на спорното право, включително за периода от време, в който е доставял енергия на длъжника си и за размера на вземането си. В нарушение на процесуалните правила съдът не е обсъдил в съвкупност всички доказателства по делото, като необосновано е отхвърлил изводите на комплексната експертиза, че начислената за заплащане ел.енергия от 89 820 kWh е невъзможно да се потреби за процесния едногодишен период.

В случая е безспорно, че основание за дължимостта на цената по сключения между страните договор за продажба е получаването на съответното количество електроенергия, като в практиката на ВКС е изяснен въпросът, че когато предмет на спор е възможността ел.енергията, за която е издадена корекционната фактура, да е доставена и потребена от абоната за съответния едногодишен период, съдът следва да определи размера и стойността й, вкл. и по реда на чл. 162 ГПК. Предвид това, като се съобрази констативната част по т. 6 от първото заключение на комплексната СТЕ (л.37 от въззивното дело) и уточненията по т. 2 и т.3 от допълнителната експертиза (л. 84 от възз. дело) относно техническите характеристики на защитата и мощностите в обекта на абоната (63А), съдът приема, че за 365 дни реално възможното потребление в обекта на ищцата е 40 471,20 kWh. От него следва да се приспадне установеният в т. 3 (от допълнителната СТЕ) редовен отчет от 9 622 kWh ел.енергия, която е платена. По реда на чл. 162 ГПК настоящият състав определя, че количеството потребена и неотчетена ел.енергия в регистър 1.8.3 за процесния период 07.11.2017 г. - 06.11.2018 г. е в размер на 30 849,20 kWh, чиято стойност е в размер на сумата 5 865,97 лв., изчислена съобразно цените по фактурата, които са съответни на определените и действали за посочения период цени на КЕВР за технологичен разход на електроенергия. Цените на КЕВР за предходни периоди, респ. от 13.11.2013 г. до 07.11.2017 г. са неотносими, тъй като предмет на иска е установяване несъществуването на вземане на ответника за периода 07.11.2017 г. - 06.11.2018 г. и потребената за това време ел.енергия, респ. - стойността й следва да се определи при съобразяване на съответните за исковия период цени на КЕВР.

С оглед на изложеното, предявеният установителен иск за недължимост на вземането по фактурата е неоснователен за сумата от 5 865,97 лв. и е основателен за разликата над нея и до предявения размер от 17 079,26 лв. Въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над сумата 5 865,97 лв. до размера на сумата от 8 539,63 лв. и да се остави в сила в останалите му обжалвани части, с които е установено, че съществува вземане за сумата от 5 865,97 лв. и не съществува вземане над този размер и до предявения от 17 079,26 лв. Според това разрешение следва да се разпредели и отговорността за разноските по делото.

Възраженията на всяка от страните за прекомерност на платените на процесуалните представители адвокатски възнаграждения са неоснователни, тъй като фактическата и правна сложност на делото не е малка. Показателен за това е фактът, че делото се решава едва след второто му касационно разглеждане, след извършени значителни по обем процесуални действия във връзка със защитата на двете страни. По тези съображения и с оглед изхода от спора, от общо сторените разноски от 10 745,34 лв., ищцата има право да й бъдат заплатени 7 054,79 лв. Ответникът е извършил разходи общо 17 812,97 лв. за всички инстанции и има право от тях да му се заплатят 6 117,97 лв. След компенсация, ответникът остава да дължи на ищцата 936,82 лв., която сума следва да бъде осъден да й заплати.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1576 от 07.12.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 1745/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна в частта , с която е отхвърлен иска на Д. Ж. Р., с ЕГН – [ЕГН], срещу „Енерго - Про Продажби“ АД - [населено място], ЕИК[ЕИК], за признаване на установено, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, в отношенията между страните, че ищцата не дължи разликата над сумата от 5 865,97 лв. до размера на 8 539,63 лв. – част от начислена сума по фактура № [ЕГН]/08.10.2019 г. за периода 07.11.2017 г. - 06.11.2018 г., за обект в [населено място], м.„Б.“, [улица]; както и отменя въззивното решение изцяло в частта за разноските .

ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК в отношенията между страните, че Д. Ж. Р., с ЕГН – [ЕГН], не дължи на „Енерго - Про Продажби“ АД - [населено място], ЕИК[ЕИК], разликата над сумата от 5 865,97 лв. до размера на 8 539,63 лв. – част от начислена по фактура № [ЕГН]/08.10.2019 г. цена на електрическа енергия за периода 07.11.2017 г. - 06.11.2018 г. за обект, находящ се в [населено място], м. „Б.“, [улица].

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение въззивно решение № 1576/ 07.12.2022 г. по възз. гр. д. № 1745/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна в останалите обжалвани части, с които иска на Д. Ж. Р. е отхвърлен за сумата 5 865,97 лв. и е уважен за разликата до предявения размер от 17 079,26 лв. по фактура № [ЕГН]/08.10.2019 г., издадена за периода 07.11.2017 г. - 06.11.2018 г. за обект в [населено място], м.„Б.“, [улица].

ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби“ АД – [населено място], ЕИК[ЕИК], да заплати на Д. Ж. Р., с ЕГН – [ЕГН], по компенсация, разноски за всички инстанции в размер на сумата 936,82 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.