Доказване на плащане от Гаранционния фонд чрез счетоводни документи

Текстът на акта

Ключови фрази

Възстановяване на суми от ГФ на компенсационен орган на държава членка * доказателствена сила на вписванията в счетоводните книги * доказателствена сила на частен документ

Р Е Ш Е Н И Е

№116

гр. София, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ търговско отделение,

в открито заседание на седемнадесети април, две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове: Петя Хорозова

Иванка Ангелова
при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като разгледа докладваното от съдията Ангелова т.д. № 172 по описа за 2023г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. А. Р., чрез процесуален представител, против Решение № 260 от 03.07.2022 г. по в. гр. д. № 93/2022г. на Окръжен съд - Велико Търново, с което след частична отмяна и потвърждаване на Решение № 1102 от 30.09.2021г. по гр.д. № 919/ 2021г. на Районен съд – Велико Търново, като краен резултат е уважен изцяло предявеният от Гаранционен фонд иск с правно основание чл. 288а, ал.1,т.1 вр. ал.3 КЗ /отм. / сега чл. 559, ал.1,т.1, вр. ал.3 КЗ, съобразно дадената от първоинстанционния съд правна квалификация, като ответникът В. А. Р. е осъден да заплати на ищеца сумата от 18 977, 83лв., представляваща възстановено на НББАЗ платено обезщетение, от което 12 321,14 лв. за неимуществени вреди, и 6 656, 43 лв. за имуществени вреди, по щета № 220017/16.03.2016г. на Гаранционен фонд, ведно със законната лихва върху сумата от 6 656, 43 лв., считано от 23.03.2021г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалвания акт на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел за доказано плащането от Гаранционен фонд на сумата в размер на 12 321.14лв. на НББАЗ, представляваща обезщетение на неимуществени вреди. Изразява несъгласие и с приетата от съда за доказана по делото вина на ответника В. Р. за настъпване на процесния пътен инцидент. Претендира отмяна на въззивното решение и отхвърляне на претенциите, както и присъждане на направените разноски за трите съдебни инстанции.

Не е постъпил отговор от ответника по касационната жалба – Гаранционен фонд, представител на който не се явява в проведеното на 17.14.2024г. съдебно заседание.

С Определение № 1376 от 20.12.2023г. касационното разглеждане на делото е допуснато в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение, въззивният съд е осъдил В. А. Р. да заплати на Гаранционен фонд сумата от 12 321,14 лв., представляваща възстановено на НББАЗ платено обезщетение за неимуществени вреди по щета № 220017/ 16.03.2016г. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК по следния въпрос: Ползва ли се с материална доказателствена сила отразеното в справка и доклад по щета плащане на сума от издалото ги лице?

В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на В. А. Р. да заплати на Гаранционен фонд сумата от 6 656, 43 лв., представляваща възстановено на НББАЗ платено обезщетение за имуществени вреди по щета № 220017/16.03.2016г., въззивното решение не е допуснато до касация.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:

Предявеният с правно основание чл. 559, ал.1,т.1, вр. ал.3 КЗ осъдителен иск ищецът Гаранционен фонд обосновава с твърдението, че е възстановил изплатеното от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи / НББАЗ/ на Националното бюро на Великобритания по щета № 120103/16.03.2016г. сумата от 6 656.43лв., обезщетение за имуществени вреди за увреден л.а. „Пежо партнер“ при ПТП, настъпило на 16.01.2014г. на магистрала А2, Строд, К. Великобритания, и по щета № 220017/16.03.2016г. - сумата от 12 321.40 лв., обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Д. Д. Х., пострадал при процесното ПТП, като водач на посочения л.а. „Пежо партнер“. Поддържа също така, че виновен за ПТП е ответникът В. А. Р., който управлявайки л.а. „Фолксваген Голф“ рег. [рег.номер на МПС] застига и удря движещия се пред него лек автомобил на Х., вследствие на което причинява процесното ПТП, както и че ответникът е управлявал МПС без сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил твърденията, че е управлявал МПС без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“; че ПТП е настъпило по негова вина, доколкото няма доказателства, от които да се установи противоправното му поведение; че Гаранционният фонд е възстановил на НББАЗ изплатените на Националното бюро на Великобритания суми; твърди недоказаност на неимуществените вреди; прави възражение за погасяване на вземането по давност.

С постановеното по спора първоинстанционно решение искът е уважен за сумата от 6 656.43лв., въз основа приетото за доказани от състава на Районен съд Велико Търново на: елементите от фактическия състав на деликтната отговорност; липсата на застраховка „ГО“ към момента на ПТП, настъпило в чужбина; изплащане на сумата от общо 7 160.76 британски лири от НББАЗ на Националното бюро на Великобритания, след което НББАЗ е направило искане за възстановяване на платеното към Гаранционен фонд; взето решение за възстановяване на НББАЗ на сумата от 6 656.43 лв. – за нанесени имуществени вреди и за сумата от общо 12 321.14лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди; извършен от ГФ превод на НББАЗ на сумата от 6 656.43 лв. Приемайки, че за сумата от 12 321.14 лв. ищецът не е ангажирал доказателства за изплащането й в полза на НББАЗ, с първоинстанционното решение тази част от претенцията е отхвърлена.

Сезиран с жалби и от двете страни, след установяване, че фактическата обстановка по делото е била изцяло и правилно изяснена от първоинстанционния съд, въззивният съд е приел за неоснователни оплакванията на В. А. Р. срещу осъдителната част от обжалваното решение. В тази връзка съдът е посочил, че съгласно чл.288а, ал.1, т.l КЗ (отм.) /чл.559, ал.1, т.1 от действащия понастоящем КЗ/, Гаранционният фонд е длъжен да възстанови сумите, изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят, като след изплащане на обезщетението за Гаранционен фонд се поражда правото да встъпи в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и за разходите, свързани с определянето и изплащането му. За да уважи жалбата на Гаранционнен фонд, осъждайки ответника да заплати пълния размер на претендираната сума, окръжният съд е приел, че от представените в първоинстанционното производство Претенция за възстановяване на изплатеното обезщетение, изх.№ 1-0783/15.03.16г. по описа на НББОЗ, вх.№ 08-01-656/14 от 16.03.16г. по описа на Гаранционнен фонд и отразеното в изготвените от Гаранционния фонд справка и Доклад по щета № 220017/16.03.2016г. изплащане на 26.03.2016г. и на 28.12.2016г. на претендираната от Бюрото сума за възстановяване в общ размер от 12 321,14 лв., се установява релевантното за спора възстановяване на процесната сума.

По въпроса, по който атакуваното решение е допуснато до касационно обжалване, следва да се отговори, изхождайки от доказателствената сила на вписванията в счетоводните /търговските/ книги, към които следва да се отнесат справката и доклада по щетата, и характеристиката им като документи, съгласно чл.182, предл. второ ГПК. За доказателствената сила на вписванията в счетоводните книги е постановена богата и последователна съдебна практика, част от която е обективирана в посочените от касатора Решение № 169 от 31.01.2013 г. по т.д. № 664/ 2011г. на II т.о.; Решение № 187 от 24.01.2013г. по т.д. № 436/2012г. на II т. о.; Решение № 218 от 05.07.2011г. по гр. д. № 775/2010г. на III г. о. и Решение №185 от 30.10.2013г. по т. д. № 813/2012 г. на II т.о., според която: счетоводните / търговските / книги са частни свидетелстващи документи, не се ползват с материална доказателствена сила на официални свидетелстващи документи относно съдържанието им и последното следва да се преценява с оглед всички обстоятелства по делото - чл.182 ГПК. Отнесено към настоящия спор, от даденото с практиката на ВКС разрешение , което изцяло се споделя от настоящия състав, на поставения въпрос следва да се отговори, че отразеното в справка и доклад по щета плащане на сума от издалото ги лице не се ползва с материална доказателствена сила. При оспорване факта на плащане, в тежест на ползващата се от факта страна е неговото пълно и главно доказване, съгласно правилото на чл.154 ал.1 ГПК, чрез представяне на първичния счетоводен документ по смисъла на чл.4, ал.2 Закона за счетоводството – платежно нареждане, приходен или разходен касов ордер и др., въз основа на който е отразена счетоводната операция в книгите на търговеца.

По основателността на касационната жалба:

Предмет на касационното производство е правилността на въззивното решение в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение, е уважен осъдителният иск в частта за сумата от 12 321.14лв., представляваща възстановено на НББАЗ платено обезщетение на неимуществени вреди.

Неоснователно е възражението в касационната жалба срещу извода на въззивния съд за доказаност на противоправното поведение на ответника за настъпване на пътния инцидент. В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на ответника В. А. Р. да заплати на Гаранционен фонд сумата от 6 656, 43 лв., представляваща възстановено на НББАЗ платено обезщетение за имуществени вреди, претърпени от същото ПТП, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. Следователно, със сила на пресъдено нещо е решен въпросът за деликтната отговорност на ответника, една от предпоставките за реализиране на предявената регресна претенция.

Основателно е оплакването на касатора за неправилност на извода на въззивния съд за доказаност на твъряното от ищеца плащане на сумата от 12 321.14лв. в полза на НББАЗ въз основа на отразеното в издадените от позоваващия се на плащането документи. С оглед отговора на правния въпрос, въззивното решение се явява постановено в противоречие с горепосочената практика на ВКС поради несъобразяване с приетата в същата характеристика на изходящите от Гаранционния фонд счетоводни /търговски/ книги като частни свидетелстващи документи, и на доказателствената сила на отразените в тях вписвания. При своевременно заявено от ответника и поддържано в хода на цялото производство оспорване на твърдяното от ищеца плащане на процесната сума, включително и на отразеното в издадените от последния справка и доклад по щета плащане, при правилно разпределена от първоинстанционния съд тежест на ищеца да установи спорния факт, изводът на въззивния съд за неговата доказаност въз основа на отразеното в посочените документи плащане е постановен в нарушение на чл.154, ал.1 ГПК. За успешното провеждане на дължимото в случая главно и пълно доказване факта на плащане, за който носи доказателствена тежест, ищецът е следвало да представи първичния счеводен документ, установяващ възпроизведеното в издадените от него справка и доклад по щета плащане на процесната сума в полза на НББАЗ. По делото е представено само доказателство за превод на сумата от 6 565.43лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, за присъждането на която въззивното решение е влязло в сила. За превод на определените за изплащане суми за неимуществени вреди в размер на общо 12 321.14лв. ищецът не е ангажирал надлежни доказателства, поради което регресната претенция в разглежданата част е неоснователна. Следователно, въззивното решение следва да бъде отменено в допуснатата до касационно обжалване част, с която е уважен предявеният от Гаранционен фонд срещу В. А. Р. иск с правно основание чл. 559, ал.1,т.1, вр. ал.3 КЗ за заплащане на сумата от 12 321,14 лв., представляваща възстановено на НББАЗ платено обезщетение за неимуществени вреди, по щета № 220017/ 16.03.2016г., като се постанови ново, с което искът за посочения размер се отхвърли .

При този изход на спора по същество, въззивното решение следва да се отмени в частта за разноските, с която е отменено първоинстанционното решение за осъждане на Гаранционен фонд да заплати на В. А. Р. разноски в размер на 1 626.34 лв., която сума се присъди на ответника по касация. Въззивното решение следва да се отмени и в частта, с която В. А. Р. е осъден да заплати на Гаранционен фонд разноски над сумата от 592.86 лв., представляваща разликата между присъдените в полза на ГФ разноски в размер на 839.28лв. и сумата от 246.42 лв., сторените от ГФ разноски за въззивното производство за обжалваната от последния част на първоинстанционното решение. За касационното производство ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати на касатора разноски в размер на 4 116.45 лв. , от които 316.45 лв. за внесена д.т., и 3 800 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, срещу което не е заявено възражение за прекомерност до приключване на устните състезания.

Мотивиран по гореизложения начин, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 260 от 03.07.2022 г. по в. гр. д. № 93/2022г. на Окръжен съд - Велико Търново в допуснатата до касационно обжалване част, с която след частична отмяна на Решение № 1102 от 30.09.2021г. по гр.д. № 919/ 2021г. на Районен съд – Велико Търново е осъден В. А. Р. да заплати на Гаранционен фонд сумата от 12 321,14 лв., представляваща възстановено на НББАЗ платено обезщетение за неимуществени вреди по щета № 220017/16.03.2016г., по иск с правно основание чл. 559, ал.1,т.1, вр. ал.3 КЗ, както и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение за осъждане на Гаранционен фонд да заплати на В. А. Р. разноски в размер на 1 626.34 лв., и в частта, с която В. А. Р. е осъден да заплати на Гаранционен фонд разноски над сумата от 592.86 лв., вместо което постанови:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Гаранционен фонд, Булстат[ЕИК], против В. А. Р., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица],вх.Д, ет.8, ап.22, иск с правно основание чл. 559, ал.1,т.1, вр. ал.3 КЗ за сумата от 12 321,14 лв., представляваща възстановено на НББАЗ платено обезщетение за неимуществени вреди по щета № 220017/16. 03.2016г

ОСЪЖДА Гаранционен фонд, Булстат[ЕИК], да заплати на В. А. Р., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.Д, ет.8, ап. 22, на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски за първоинстанционното производство в размер на 1 626.34 лв. и сумата от 4 116.45 лв. – разноски за касационното производство.

В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за присъдената сума от 6 565.43лв., въззивното решение не е допуснато до касация и е влязло в сила.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.