Обезщетение за баба и дядо при смърт на внук при катастрофа

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 312

София, 28.05.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми март, две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ

Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при секретаря Анжела Богданова

изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр.д. № 1958 по описа за 2023 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, [населено място], подадена чрез юрисконсулт Б. Г., срещу въззивно решение № 15 от 11.01.2023 г. по в.т.д. № 503/2022 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което частично е отменено решение № 50 от 29.06.2022 г. по гр.д. № 170/2021 г. на Районен съд – Гълъбово в частта за присъдената законна лихва, като в останалата му част е потвърдено. С първоинстанционното решение са уважени предявените от ищците Д. Д. И. и Н. К. И. срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД искове по чл. 432, ал. 1 КЗ за 30 000 лв. /по 15 000 лв. на всеки от ищците/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на внука им Н. Р. Т. при ПТП на 31.12.2016 г.

Въззивният съд е приел, че е предявен иск по чл. 432, ал. 1 КЗ във връзка с настъпило пътно-транспортно произшествие на 31.12.2016 г. по път II1-554, в землището на С., в посока към [населено място], причинено виновно от Е. Н. Т., управлявал лек автомобил, марка „Фиат Стило“ с рег. [рег.номер на МПС] , вследствие на което е настъпила смъртта на пътуващия в автомобила Н. Р. Т.. Установено е, а и не се спори, че към датата на ПТП за лекия автомобил, управляван от виновния водач, е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „Застрахователно дружество Евроинс“ АД по застрахователна полица № ........., валидна от 13.12.2016 г. до 12.12.2017 г. От заключението на назначената по делото комплексна автотехническа и медицинска експертиза са установени механизмът на ПТП, както и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между смъртта на пострадалия и виновното и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил, съобразно влязлата в сила присъда № 16 от 19.06.2020 г. по НОХД № 674/2019 г. на Окръжен съд - Хасково, потвърдена решения по ВНОХД № 353/2020 г. на Апелативен съд - Пловдив и по КНД № 139/2021 г. на ВКС. Като спорен по делото е изведен въпросът за приложението на ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, в което е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961r. и Постановление № 5 от 24. Х1. 1969 г. на Пленума на Върховни съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. От събраните по делото гласни доказателства, кредитирани от съда като непротиворечиви и основаващи се на непосредствените впечатления на свидетелите, е установено, че между ищците и пострадалият е съществувала изключително силна, пълноценна и хармонична връзка, те са били много привързани един към друг, отношенията им се основавали на разбирателство, уважение и взаимопомощ от ранна детска възраст. Прието е, че ищците са претърпели значителни по интензитет и продължителност морални болки и страдания от внезапната загуба на внука си, като тежката загуба, която са понесли, се е отразила негативно върху емоционално и психическото им състояние, били са съкрушени, мъката им е била неизмерима и все още не е преживял внезапната загуба. В заключение е направен извод, че са налице предпоставките за присъждане на обезщетение на лица от разширения семеен кръг. При съобразяване на установените обстоятелства и конкретните икономически условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие, съдът е определил справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за понесените неимуществени вреди в размер на 15 000 лева за всеки един от ищците. Като недоказано и противоречащо на приетите по делото експертизи е отхвърлено възражението за съпричиняване от страна на пострадалия. С оглед уважаването на главния иск, въззивният съд е разгледал и акцесорния за присъждане на лихва за забава, като е прието, че същата се дължи от 14.02.2020 г. - датата, на която застрахователят е уведомен за настъпване на застрахователното събитие.

Касаторът е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според него доказателствата по делото не дават основание за преценка за създадени отношения на изключително близка привързаност между загиналия и ищците, така че търпените от неговата смърт вреди да бъдат окачествени като надхвърлящи по обем и интензитет характерните страдания при съответната родствена връзка.

Ответниците по касационната жалба Д. Д. И. и Н. К. И., двамата със съдебен адрес - [населено място], чрез адвокат Ж. З., изразяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, а по същество за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски.

С определение № 92 от 09.01.2024 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 15 от 11.01.2023 г. по в.т.д. № 503/2022 г. на Окръжен съд – Стара Загора на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правния въпрос относно критериите за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на близки на лице, извън очертания в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. кръг.

По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

Относно активната материална легитимация на ищците и предпоставките за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди съществува задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Според т. 1 от ТР материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън очертания в двете постановления на Пленума на ВС най-близък семеен и родствен кръг, се допуска само като изключение - за случаи, в които житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и претендиращия обезщетение да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят по интензитет и продължителност нормално присъщите за съответната родствена връзка. Относно активната материалноправна легитимация на възходящите от втора степен – баба/дядо - е посочено, че макар в традиционните за българското общество семейни отношения те да са част от най-близкия родствен и семеен кръг, присъждането на обезщетение в тяхна полза е възможно само по изключение - ако докажат, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността им с починалия е станала толкова силна, че те търпят от смъртта му морални болки и страдания над обичайните /нормално присъщите/ за съответната родствена връзка и от гледна точка на справедливостта обосновават в достатъчна степен основание да се направи изключение от разрешението, че правото на обезщетение принадлежи само на най-близките на починалия. Въпреки че в тълкувателното решение не са дадени дефиниции на понятията „особена близост“ и „трайна и дълбока емоционална връзка“ (което e невъзможно, предвид разнообразието на житейските отношения), от разясненията в мотивите по несъмнен начин следва извод, че за да породи право на обезщетение в полза на претендиращия родственик, връзката трябва да е изключителна, изпълнена с особено силен емоционален и духовен заряд, а не да е типична за традиционните за българското общество отношения между баби/дядовци и внуци, с характерната за тези отношения взаимна обич, привързаност, уважение, подкрепа и т. н.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:

Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че ищците не са провели пълно и главно доказване за съществуването на такава трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, създаваща по изключение активна материалноправна легитимация за тях да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починалия им внук. Установените по делото житейски ситуации не обосновават извод за наличие на отношения между баба, дядо и внук, надхвърлящи обичайните връзки на обич и привързаност между тези родственици, както неправилно е преценил въззивният съд. От събраните свидетелски показания се установява, че бабата и дядото са помагали в отглеждането на техния внук, което е създало между тях близки отношения на близост, обич и уважение, което впоследствие се е изразявало в ежегодни посещения от страна на внука. Посоченото обаче не покрива критерия за „изключителност“ на връзката, установен в посоченото тълкувателно решение. От свидетелските показания на дъщеря им и майка на починалия се установява, че същата винаги е била основният отглеждащ родител и връзката между нея и сина ѝ не е била прекъсвана или замествана от тази с неговите баба и дядо. Още повече майката и децата ѝ са се преместили в друга държава още през 2008 г., където са живеели и допреди злополучния инцидент. Посещенията на загиналия на роднините му в България са били веднъж годишно за по-малко от месец, през който същият е прекарвал времето си освен с ищците и с други родини – баща му и баба му и дядо му по бащина линия.

Необоснован е и изводът на въззивната инстанция, че претърпените от ищците морални болки и страдания от смъртта на внука им надвишават нормалните болки и страдания при загуба на близък родственик. От свидетелските показания се установява само, че ищците са приели тежко новините за смъртта на внука им, били са покрусени от случилото се. Предвид изложените съображения се налага изводът, че претърпените от ищците болки и страдания от смъртта на техния внук, не надхвърлят като интензитет и продължителност болките и страданията, които е нормално да търпи баба и дядо по повод загубата на обичан от тях внук.

Това налага касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Исковете трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, със съдебен адрес [населено място], трябва да се присъдят 2630 лв. деловодни разноски за всички съдебни инстанции.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 15 от 11.01.2023 г. по в.т.д. № 503/2022 г. на Окръжен съд – Стара Загора и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Д. И. и Н. К. И., двамата със съдебен адрес град - Стара Загора, срещу „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, [населено място], искове по чл. 432, ал. 1 КЗ за сумите по 15 000 лв. на всеки от тях, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на внука им Н. Р. Т., като неоснователни.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д. Д. И. и Н. К. И., двамата със съдебен адрес [населено място], да заплатят на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, [населено място], 2630 лв. деловодни разноски за всички съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.