Практика · Върховен касационен съд · 04 Май 2024
Издаване на български акт за смърт при наличен чуждестранен такъв
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Наследница иска по съдебен ред българска община да бъде задължена да издаде акт за смърт на нейната майка, починала в Турция, за да получи удостоверение за наследници. Върховният касационен съд прекратява делото като недопустимо, тъй като в Турция вече е издаден надлежен акт за смърт. В тези случаи въпросът се решава по административен ред чрез представяне на чуждестранния документ в общината, а евентуален отказ се обжалва пред административен съд.
Какво приема съдът
Съдебното установяване на смърт по чл. 542 ГПК е недопустимо, когато за настъпилата в чужбина смърт вече има издаден надлежен чуждестранен акт; вписването в българските регистри се извършва по административния ред на Закона за гражданската регистрация.
Приложени разпоредби
- чл. 542 ГПК
- чл. 548 ГПК
- чл. 70, ал. 2 ЗГрР
- чл. 71 ЗГрР
- чл. 72 ЗГрР
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
акт за смъртсмърт в чужбинагражданско състояниеудостоверение за наследнициохранително производство
Текстът на акта
Ключови фрази 4 Р Е Ш Е Н И Е № 275 гр.София, 08.05.2024г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди двадесет и четвърта година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА при участието на секретаря Кристина Григорова, като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 2199 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Община Търговище срещу решение № 23/28.02.2023г. по гр.д.№ 9/2022г. по описа на Окръжен съд Търговище, с което, като е потвърдено първоинстанционното решение, е уважена квалифицираната като иск по чл. 542 ГПК вр. с чл.38, ал.4 и чл.70, ал.2 ЗГрР претенция на З. Й. М. срещу Община Търговище за задължаване на последната да издаде акт за смърт на лицето Ф. М. Б., [дата на раждане] и починала на 25.08.1985г. в Б., И., Република Турция. Касаторът иска отмяна на въззивното решение, като твърди същото да е постановено в противоречие със закона – ЗГрР, Наредба РД-02-20-9/21.05.2012г. за функциониране на единната система за гражданската регистрация и Наредба № 1/19.02.1999г. на министъра на правосъдието и правната евроинтеграция за прилагане на глава V та от Закона за българското гражданство. Определя като неправилно задължаването на общината да издаде нов акт за смърт на Ф. Б., въпреки приетото по делото и безспорно доказано, че Р Турция, на чиято територия е починала Ф. М. Б., е издала вече акт за смърт на същата. Насрещната страна по касационната жалба – молителката З. Й. М., не изразява становище по касационната жалба. Прокуратурата на Р България, чрез прокурор във ВКП Раева, дава становище за недопустимост на атакуваното въззивно решение. С определение № 120/11.01.2024г. въззивното решение е допуснато до касационен контрол при условията на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за проверка на неговата допустимост. При извършването й съставът на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение, намира решението за недопустимо по следните съображения: Заявените от ищцата фактически основания на искането й ответната община да бъде задължена от съда да издаде акт за смърт на Ф. М. Б. са следните: ищцата е законен наследник на Ф. М. Б., [дата на раждане] ; последната заминала за Р Турция през 1981г. и останала да живее там при сина си. Не е предприемала процедура по придобиване на турско гражданство, не е изгубила българското си гражданство и през 1985г. починала на територията на Р Турция. Турските власти издали акт за смърт (такъв е приложен като доказателство към исковата молба). По искане на ищцата ответната община Търговище й издала удостоверение, че не е съставен акт за смърт на Ф. Б.. Такъв бил необходим на ищцата, за да се сдобие с удостоверение за наследници на майка си, необходимо й за разпореждане с наследени от нея имоти на територията на Р България. Съдилищата са квалифицирали искането по чл. 542 ГПК, който гласи, че когато законът предвижда, че известен факт с правно значение трябва да бъде удостоверен с документ, съставен по надлежен ред (като например свидетелство за завършено образование, акт за гражданско състояние и други), и такъв документ не е бил съставен и не може да бъде съставен или съставеният е бил унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде възстановен, лицето, което черпи права от този факт, може да иска с молба до районния съд да установи факта и когато това е необходимо, да разпореди да се състави съответният документ. Явно е, предвид цитираното съдържание на нормата, че заявените от ищцата факти, не могат да бъдат субсумирани под хипотезиса й. Смъртта на Ф. М. Б. е настъпила в Р Турция и за този факт с правно значение е издаден по надлежния ред документ - съставеният в Р Турция акт за смърт, на лист 5 от делото, който е заверен с апостил. За настъпилите в чужбина факти по чл. 542 ГПК, разпоредбата на чл.548 ГПК предвижда, че могат да бъдат установявани по реда на гл.15, само ако молителят докаже по указания в нормата ред, че не може да се снабди с необходимия му документ или със заместващото го удостоверяване от органите на държавата, на чиято територия е настъпил фактът. Тъй като молителката се е снабдила със съставения в Р Турция акт за смърт на Ф. М. Б., явно е и че предпоставките на чл. 548 ГПК не са налице в случая. Ищцата обосновава интереса си от предявената претенция с необходимостта да се снабди с удостоверение за наследници на Ф. М. Б., каквото община Търговище не може да издаде, тъй като в регистрите на актовете за гражданско състояние няма акт за смърт на Ф. М. Б.. В тази хипотеза, предвид данните по делото, редът за защита правата на ищцата не е по реда на гл.15 ГПК. На първо място, отказът да бъде издадено удостоверение за наследници подлежи на административно обжалване и изключва приложението на гражданскопроцесуалния ред. На второ място, при настъпила в чужда държава смърт на лицето и издаден там смъртен акт, както е в случая, са приложими разпоредбите на чл. 71 и чл. 72 от Закона за гражданската регистрация. Ако уредената там процедура по препращане на акта за смърт на МВнР и впоследствие на общината по постоянния адрес на починалия не е изпълнена, за молителката съществува възможност сама да поиска от длъжностното лице по гражданското състояние в общината по постоянния адрес на починалата да състави акт за смърт, като представи изискуемите документи (приложени в копие по делото) - така чл. 70, ал.2 от ЗГР. Във всички случаи отказите по чл. 72, ал.3 ЗГР (вкл. мълчаливите) на длъжностното лице по гражданското състояние да състави акта за смърт, като впише в него въз основа на получения препис съответните данни, подлежи на обжалване по административен ред. Предвид гореизложеното, молбата на З. Й. М. е била процесуално недопустима и развилото се по нея гражданско съдопроизводство следва да бъде прекратено. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Р България Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА на основание чл. 293, ал. 4 вр. чл. 270, ал. 3 от ГПК решение № 23/28.02.2023г. по гр.д.№ 9/2022г. по описа на Окръжен съд Търговище и ПРЕКРАТЯВА производството по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.