Дължимост на сметка за ток при скрит регистър в електромера

Текстът на акта

Ключови фрази

8

Р Е Ш Е Н И Е

№ 16
София, 02.02. 2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при участието на секретаря РАЙНА СТОИМЕНОВА

изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

гр. дело № 1544/2021 година

Производство по чл. 290 - 291 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Енерго – Про Продажби“ АД, подадена чрез адв. Н. Г. от ВАК, срещу въззивно решение № 1043/06.10.2020 г. по в. гр. д. № 2031/2020 г. на Окръжен съд – Варна, поправено с решение № 343/17.02.2021 г. по в. гр. д. № 2031/2020 г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 2576/23.06.2020 г. по гр. д. № 20165/2019 г. на Районен съд – Варна, с което е уважен предявеният от Х. К. П. срещу „Енерго – Про Продажби“ АД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и е признато за установено по отношение на „Енерго – Про Продажби“ АД, че Х. К. П. не дължи сумата в размер на 7508,64 лв., представляваща начислена стойност на ел. енергия за период от 07.03.2018 г. до 06.03.2019 г. за посочен обект.

В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е за неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск. Претендира се присъждането на разноски. В проведеното открито съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Т., която поддържа жалбата.

Ответникът по касационната жалба Х. К. П., чрез адв. Р. С., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски в касационното производство. В проведеното открито съдебно заседание не изпраща представител.

С определение № 60673 от 01.10.2021г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, за да се провери съответствието на даденото от въззивния съд разрешение по следните въпроси: 1 „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства?“ и 2 „При установено софтуерно въздействие върху средството за измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД?“, с практиката на ВКС според решение № 222/27.03.2018 г. по т. д. № 505/2017 г. на ВКС, IІ г. о., и решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на ВКС, IІІ г. о.

В посочените решения на ВКС се приема, че и преди измененията в чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 от Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 54/2012 г.) и приемането на Правила за измерване на количеството електрическа енергия от 2013г., е допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребена електрическа енергия за минал период когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер поради грешно въведени данни за техническите параметри на средството за търговско измерване. Тъй като източникът на задължението за крайния потребител за плащане на цената на доставената електрическа енергия е договор, а разпоредбите на ЗЕ не изключват общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока, то от правилото на чл. 183 ЗЗД следва, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати разликата в дължимата сума. ВКС приема, че при липса на специална правна уредба (преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, в сила от 14.07.2017 г. и от 23.11.2018 г.) горният извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Подчертано е, че при неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. К. съд приема, че при липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на електрическата енергия поради грешки в отчитането й от средството за търговско измерване, съдебната процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители; затова в хипотеза на извършено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отменените ПИКЕЕ от 2013 г. В същия смисъл е произнасянето и на други съдебни състави на ВКС по поставения правен въпрос (Решение №160 от 31.12.2020г. по гр.д.№1174/2020г., Решение №216 от 13.01.2021г. по гр.д.№989/2020г. ВКС, ІV ГО, Решение №107 от 26.11.2020г. по гр.д.№ 1096/2020г., ІІІ ГО, и др.) В последните се приема и това, че договорите за покупко-продажба на електрическа енергия се сключват по занятие от крайния снабдител по смисъла на §1, т. 28а, б. “а“ ДР ЗЕ с крайния клиент, като в зависимост от обстоятелството дали последният е физическо лице и използва доставената електрическа енергия за лично потребление, или е търговец, респ. юридическо лице-нетърговец, тези транслативни възмездни двустранни сделки пораждат правните последици на договора за покупко-продажба (чл. 183 и сл. ЗЗД), респ. на договора за търговска продажба (чл. 318 и сл. ТЗ). И при двата вида правоотношения за крайния снабдител на електрическа енергия се пораждат две основни задължения - да прехвърли правото на собственост върху описаното в сметките количество енергия и да предаде неговото владение на купувача (да извърши доставката на електрическа енергия до границата на собственост върху електрическите съоръжения на крайния клиент по смисъла на чл. 116, ал. 7 ЗЕ), а за купувача (краен клиент на електрическа енергия) - да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – чл. 200, ал. 1 ЗЗД, респ. чл. 327, ал. 1 ТЗ. Възникването на задължението за заплащане на продажната цена на вещите се предпоставя от изпълнението на задължението на продавача да предаде вещите, предмет на договорното правоотношение. Предвид специфичния характер на движимата вещ – електрическа енергия, и повтаряемостта на периодичната престация на крайния снабдител, са създадени специални правила за установяване на действително доставената електрическа енергия от крайния снабдител до крайния клиент, според които (чл. 120 ЗЕ) електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се отчита със средства за търговско измерване – собственост на оператора на електрическата мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. В съдебния процес за дължимостта на стойността на потребена електрическа енергия доставчикът следва да установи действително доставеното количество електроенергия за съответния период, чиято продажна цена купувачът дължи да заплати. Това е необходимо включително и в случаите, когато е доказано по несъмнен начин, че върху средството за търговско измерване е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но тя не е отчетена правилно, в който случай следва да се съберат данни и за начина и момента на осъществяване на съответната софтуерна намеса в програмата за параметризация на средството за търговско измерване, както и дали е възможно за съответното количество електроенергия да премине през средството за търговско измерване в рамките на процесния период. Това тълкуване на правния въпрос се споделя напълно от настоящия съдебен състав.

По процесуалноправния въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства е формирана трайна практика на ВКС, според която за съда съществува задължение да се произнесе по всички редовно заявени и поддържани от страните доводи и възражения и да обсъди в мотивите си правно релевантните твърдения на страните, от които зависи разрешаването на спора.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Производството по делото е образувано по предявен отрицателен установителен иск, по който ищецът Х. К. П. иска да установи по отношение на ответника, че не му дължи сумата от 7508,64 лв. за обект на потребление в [населено място], [община], по издадена фактура № [ЕГН]/29.12.2019 г.

За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел за установено, че страните са в договорни отношения за продажба на електроенергия; че съгласно Констативен протокол № 1105267 от 06.03.2019г. е извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от служители на „Е. Север“ АД, в присъствието на двама свидетели; че при проверката са извършени замервания с еталонен калибриран уред и е установено, че в невизуализирания регистър 1.8.3. има показания в размер на 38709 квтч - в регистър 1.8.1. са отчетени 4970 квтч, в регистър 1.8.2. - 10202 квтч, а в регистър 1.8.3. - 38709 квтч. Процесният електромер е демонтиран, подменен е с нов такъв, поставен е в индивидуална опаковка, пломбиран с пломба № 507035 и е предоставен за метрологична експертиза в БИМ ; че е изготвена метрологична експертиза на процесното СТИ, за която е съставен Констативен протокол № 2701 от 19.11.2019 г., в който е документирано, че е осъществена външна намеса в тарифната схема на електромера, като е установено наличие на преминала електроенергия, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и изискванията за точност при меренето, но не и на техническите изисквания. Приел е за установено и това, че след софтуерно прочитане паметта на СТИ е изготвено на 25.11.2019г. становище, въз основа на което е начислено допълнително количество електроенергия в размер на 38 709 кВтч за периода 07.03.2018 – 06.03.2019 г. и е издадена фактура от 29.11.2019 г. за остойностяването му. Въззивният съд е кредитирал заключението на изслушаната пред първата инстанция съдебно-техническа експертиза, според която СТИ е в метрологична годност, а в тарифната му схема е извършено неправомерно софтуерно вмешателство, отчетените в тарифа ТЗ количества електроенергия в размер на 38709kw/h са доставени, преминали през СТИ с фабр. №1115031500787548 и потребени, но регистрирани в тарифа, която тарифа ТЗ не се визуализира на дисплея/ по заводска настройка/. В проведеното по делото открито съдебно заседание вещото лице е посочило, че не може да се установи от кой момент е започнало натрупването на показания в тарифа ТЗ и в кой часови диапазон се осъществява натрупването.

След анализ на посочените доказателства, втората инстанция е стигнала до извода, че не са налице всички необходими предпоставки за допустимост на едностранна корекция на сметката на ищеца потребител. Приела е, че е спазено изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, тъй като в общите условия на дружеството ответник не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, какъвто е процесният случай. Посочил е, че към датата на процесната проверка на СТИ с решение № 1500 от 06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на ВАС, обн. ДВ, бр. 15/2017 г., са били отменени чл. 1-47 и чл. 52-56 ПИКЕЕ и тъй като КЕВР не е уредила правните последици от отмяната, е липсвала нормативно регламентирана процедура за измерване на количеството ел. енергия и едностранно коригиране на сметки на потребители на ел. енергия. Поради това въззивният съд е обосновал извод, че искът е основателен и първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

При проверката по чл. 290, ал. 2 от ГПК на правилността на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационните оплаквания срещу въззивното решение са основателни. Съображенията за това са следните:

Предвид отговора на поставените правни въпроси, решението на въззивния съд, с което е прието, че към процесния момент е липсвала нормативно регламентирана процедура за измерване на количеството ел. енергия и едностранно коригиране на сметки на потребители на ел. енергия, поради което и искът е основателен, се явява неправилно. Както бе разяснено, при отсъствие на специална нормативна уредба за случаите на установено софтуерно въздействие върху СТИ, в резултат на което с него е измерена цялата доставена ел.енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, договорната отговорност на купувача за заплащането й следва да се ангажира по реда на чл.183 ЗЗД.

Същевременно следва да се посочи, че служебното начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидата на ищеца е извършено при действието на обнародваните в ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г. ПИКЕЕ, регламентиращи реда и начина на извършване на проверки на измервателните системи от оператора на съответната мрежа и формалните изисквания при обективиране констатациите на установените случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия. Предвид това за процесния случай са приложими правилата на ПИКЕЕ. Съгласно чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ изрично е предвидена възможност за оператора на съответната мрежа да начислява измерено след монтажа на средството за търговско измерване количество ел. енергия в случаите, в които се установи наличие на измерени количества ел. енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване. За провеждането на тази едностранна корекция е необходимо да се извърши метрологична проверка и състави констативен протокол при спазване на реда за това, както и установяването на количество ел. енергия в невизуализирани регистри, което да е измерено след монтажа на СТИ. В тази връзка, ответното дружество носи тежестта да докаже, че процесното количество ел. енергия е доставено и консумирано в обекта на потребление след монтажа на СТИ.

С оглед събраните по делото доказателства – протокол № 2701 от 19.11.2019г. за извършена метрологична експертиза и заключението на съдебно-техническата експертиза, се установява факта на извършена външна намеса в тарифната сфера на електромера, който е преминал метрологична проверка преди да е монтиран. Според вещото лице касае се за препрограмиране на СТИ, при което част от потребяваната енергия се записва в тарифа, която не се визуализира по заводска настройка, че това е софтуерна намеса, която се постига със специализирана техника и парола за достъп до второ ниво. В съдебно заседание на 28.05.2020г. вещото лице е заявило, че не може да каже от кой момент е започнало натрупването в невизуализирания дисплей и в кой часови диапазон. Допуснатата от първоинстанционния съд експертиза е изпълнена от електроинженер. При направените оплаквания във въззивната жалба за неправилност и необоснованост на решението и за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, в правомощията на въззивния съд е било да констатира непълнотата в заключението на техническата експертиза и да допусне назначаване на допълнителна експертиза с участие на вещо лице софтуерен специалист, в хипотезата на чл. 201 ГПК, с цел изясняване на релевантните за спора факти, в който смисъл са и задължителните указания в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.13 г. на ОСГТК на ВКС. Като не е сторил това съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, което е обусловило непълнота на доказателствата и поясняване в пълнота на правния спор, и съответно е довело и до необоснованост на акта.

По делото е останал неизяснен основният въпрос - от кого, по какъв начин, с каква цел е осъществено констатираното софтуерно въздействие? Възможно ли е то да се дължи на техническа грешка или е резултат на целенасочено поведение? Какъв е механизмът на въздействие на използваната от дружеството софтуерна програма върху записите на електромера и неговите тарифи?, Какви са възможните причини за наличие на показания в невизуализирания регистър и как се е стигнало до констатираната в протокола на БИМ „външна намеса в тарифната схема“ на СТИ? Не е изяснено и дали използваната от дружеството-касатор софтуерна програма може да променя показанията в тарифите на СТИ или само да разчита данните в него? Необходимостта от събиране на доказателства налага, на основание чл. 293, ал.3 ГПК, делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. При повторното разглеждане на делото, въззивната инстанция следва да допусне техническа експертиза, която да се изготви от софтуерен специалист, който след като извърши софтуерен прочит на паметта на средството за търговско измерване, да даде отговор както на посочените въпроси, така и на въпроси, поставени от страните. Въз основа на ангажираните доказателства, въззивният съд следва да реши спора по същество, както и да се произнесе и по направеното искане за разноски, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІI г. о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1043/06.10.2020 г. по в. гр. д. № 2031/2020 г. на Окръжен съд – Варна, поправено с решение № 343/17.02.2021 г. по в. гр. д. № 2031/2020 г. на Окръжен съд – Варна.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Варна за ново разглеждане от друг въззивен състав.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: