Отказ за изплащане на застрахователно обезщетение при недоказана идентичност на погинал товар

Текстът на акта

Ключови фрази

имуществени вреди * отказ за изплащане на застрахователно обезщетение * експертиза

Р Е Ш Е Н И Е № 50065

гр. София 18.03.2024 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , ПЪРВО търговско отделение, в открито заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и трета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО МЛАДЕНОВ АННА НЕНОВА

при участието на секретаря Ивона Мойкина, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 836/2022 год. и за да се произнесе съобрази следното :

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Гарсия Консулт и Ко „ЕООД против решение № 260146/09.12.2021г. по т.д.№ 558/2020 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 52/24.07.2020 г. по т.д.№ 156/2018г. на Окръжен съд - Варна. С потвърденото решение са отхвърлени предявените от касатора против „Дженерали застраховане„ АД искове , с правно основание чл. 405, ал. 1 вр. с чл. 386 КЗ и чл. 409, ал.1 КЗ вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 198 929,53 евро – обезщетение за претърпени вреди на застраховано имущество, по застрахователна полица № 0700170099002223/18.09.2017 г., в причинност с настъпил застрахователен риск – пожар на товар - на 21.09.2017 г. , в е д н о със законната лихва върху същата сума от датата на исковата молба до окончателното й заплащане. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необосновано. Касаторът сочи, че противно на дадените от първоинстанционния и въззивния съд указания, между които не са били такива във връзка с оспорвана от ответника материално-правна легитимация на ищеца да получи застрахователното обезщетение, с въззивното решение искът е отхвърлен именно и само на това основание. По този начин страната счита, че е нарушено правото й на защита. Съдът се е позовал на CIP условията за доставка на товара, вписани във въпросника – предложение към застрахователната полица по застраховка „Товари по време на превоз“, без да изследва чий е застрахователният интерес и чие благо се явява накърнено от настъпилия застрахователен риск, в аспект на запазеното от продавача право на собственост върху товара до заплащане на продажната цена. Така съдът е игнорирал, че по застрахователното правоотношение ищцовото дружество има ясно обозначено качество на „застраховащ„ и „застрахован„, респ. няма изрично отбелязване на сключването му в полза на трето лице - купувача на превозвания товар, поради което решението е в противоречие с чл. 398, ал. 2 КЗ. Касаторът обосновава приложимост на Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки, респ. се позовава на чл. 31 от същата, който допуска страните да уговарят отклонения от разпоредбите й, предвид което намира за законосъобразно договореното с купувача на превозваната стока отлагане придобиването на собствеността до заплащането на пълната й стойност. Като е споделил този извод, но същевременно е приел, че застрахователният договор е сключен в полза на купувача, притежаващ застрахователен интерес, съдът е постановил вътрешно противоречиво решение, а също и в противоречие с принципа за недопускане на неоснователно обогатяване.Упоменаването на правилата INCOTERMS 2000 във въпросника – предложение, противно на действителното договаряне между купувача и продавача, според касатора, съдът е следвало да съобразява само в относимост към „неточно обявяване на обстоятелства“ и доколкото същите са оказали въздействие за настъпването на застрахователния риск или върху обхвата на вредите, в съответствие с чл. 362, ал. 3 КЗ .

Ответната страна - „Дженерали застраховане„ АД – оспорва касационната жалба, като акцентира на обстоятелството, че застрахователят не е страна по сключения между ищеца и купувача на превозвания товар договор и клаузите на същия не са му противопоставими, а от друга – на факта, че дадените от застраховащия отговори във въпросника – предложение съставляват неразделна част от застрахователния договор. Позовава се на чл. 345, ал. 5 КЗ вр. с чл. 398, ал. 1, изр. второ КЗ, според които разпоредби третото ползващо се лице може да не е точно определено, а определяемо, какъвто правилно въззивният съд е намерил, че е процесният случай. Единствено купувачът на товара се явява материалноправно легитимиран да претендира застрахователното обезщетение в случая, предвид посоченото в т.2.10 от въпросника - че условията на доставка са съгласно „INCOTERMS - 2000“ СIP, която клауза предвижда сключена в полза на купувача застраховка „Карго„ по договор за дистанционна продажба на стоки. Тази уговорка, според ответната страна, няма никакво отношение към преминаването на собствеността върху товара, уговорено в отклонение от общите правила. Страната не счита, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради неуказана на ищеца доказателствена тежест, относно установяване материалноправната му легитимация в процеса, а задължения да му окаже всякаква правна помощ съдът няма. Отделно, според ответника, по делото е безспорно установена липсата на идентичност между застрахования и пострадалия при пожара товар, като не следва да се изключи от доказателствата по делото съставения доклад от авариен комисар, който е независимо, специализирано лице. Оспорва кредитирането на изготвеното във въззивна инстанция заключение на съдебно - ботаническа експертиза и поддържа изготвеното в първа инстанция, като компетентно, безпристрастно и изчерпателно.

Ответната страна - ЗК „Уника„ АД, конституирано като трето лице – помагач на ответника, оспорва касационната жалба, като поддържа правилност на изводите на първоинстанционния съд по възражението на ответника, че не се установява идентичност между превозвания и застрахования товар.

С определение № 50141/06.03.2023 г. касационното обжалване е допуснато по въпроса : Как следва да бъде изразена волята на застраховащия, за сключване на застраховката в полза на трето лице и как се кумулират предвидените в чл. 398, ал. 2 вр. с ал. 1 КЗ изисквания – уговорката да е изрична, но в полза на определяемо застраховано лице ? Допълнителният селективен критерий е счетен за обоснован в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото не е даван отговор кои са възможните критерии за определяемост на третото ползващо се лице, по смисъла на чл. 398, ал. 1, пр. второ КЗ.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение, съобразно доводите и възраженията на страните и съгласно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, за да се произнесе съобрази следното :

Ищецът „Гарсия Консулт и Ко„ ЕООД е предявил срещу „Дженерали застраховане„ АД иск, за заплащане обезщетение за претърпени имуществени вреди, в причинна връзка с пожар от 21.09.2017 г. / покрит застрахователен риск /, при който е унищожен целия превозван от превозвач „Зани„ ЕООД товар – корен от жълта тинтява , цвят от синчец, цвят липа и цвят червен мак. Превозваният товар се твърди собственост на ищцовото дружество, независимо от вече сключен към момента на превоза договор за покупко - продажбата му, с купувач Н. К. Г., предприемач от [населено място] , Беларусия. Според споразумението със същия, собствеността върху товара преминава върху купувача след пълното заплащане на продажната цена, каквото и до момента на пожара не е сторено, а и не е било изискуемо, тъй като е уговорен срок за плащането – 14 дни от доставката. Ищецът твърди, че след сключен на 10.09.2017г. договор за превоз със „Зани„ ЕООД е предприел застраховане на товара при ответното дружество / 17 068 кг. разпределени в 340 чувала от юта /, като на 18.09.2017г. е сключен договор – полица № 0800170099002223 – застраховка стоки при пътуване, при застрахователна сума 241 000 евро, с начална дата на застрахователно покритие 18.09.2017 г.. За превоза е съставена Международна товарителница CMR. Ищецът твърди отказ на застрахователя да плати исканото обезщетение, с мотива, че от доклада на авариен комисар, след микроскопски анализ на взетите проби от погиналия товар, не се установява идентичност на същия със застрахования. В тази насока са всички наведени от ответника възражения, респ. доводи на ищеца в отговор на същите / нарушения в процедурата по вземане на проби - без представител на ищеца, поради което е неустановима идентичност на изследваните с части от товара, необоснованост на констатациите на извършената в Университета по медицина и фармация „Карол Давина„ – Букурещ експертиза и пр.. /. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, намирайки възражението на ответника за основателно, но въззивният съд , макар потвърждавайки правния резултат, не е споделил извода му за липса на идентичност между застрахования и погиналия товар. Приетото от въззивния съд, по възражението срещу идентичността на застрахования с превозвания и пострадал товар, не е обект на касационни доводи в настоящото производство. Въззивният съд, обаче, е приел, че легитимиран да получи застрахователното обезщетение е купувачът по сключения с ищеца договор за покупко-продажба на превозваната стока. В отговора на исковата молба, наред с останалите възражения, ответникът се е позовал на съдържанието на въпросника – предложение към застрахователния договор, негова неразделна част, в което от застраховащия ищец са посочени условията на доставка - INCOTERMS 2000 CIP, според които задължение на продавача е да сключи договор с превозвача, да заплати навлото, да задейства митническите формалности по износа на стоките, да ги предаде на превозвача и да сключи застрахователен договор, като застраховката в този случай е в полза на купувача и следва да е с минимално застрахователно покритие. Това обстоятелство застрахователят не е обвързал с възражение за липса на активна материално-правна легитимация на ищеца да претендира обезщетението, като изрично признава същата въз основа на договорните клаузи, а в обосноваване съмненията си относно застрахователна измама, доколкото застраховката е сключена с максимално застрахователно покритие, за каквото не е имало нужда и не в полза на легитимираното, но според условията на доставката, лице. Въззивният съд, обаче, го е зачел като възражение срещу активната материално-правна легитимация на ищеца и е потвърдил отхвърлянето на иска, считайки я за успешно оспорена от доказателствата – застрахователната полица и въпросника – предложение, с дадените от застраховащия ищец отговори, като неразделна част от застрахователния договор. Съдът приема, че упоменаването в отговорите във въпросника – предложение на условия на доставката INCOTERMS 2000 CIP, е достатъчно да обоснове извод, че застрахователният договор е сключен в полза на трето лице – купувача по договора за покупко - продажба на превозвания товар. Съдът не оспорва, че с оглед договорната свобода и тъй като правилата INCOTERMS го позволяват , между продавача и купувача на товара е сключен валиден договор за покупко - продажба със запазване собствеността от продавача до заплащане на продажната цена. Но независимо от това и признатия по-горе в мотивите застрахователен интерес за този, който носи риска от погиването на товара, намира че страните по спора, в качество на застраховащ и застраховател, са сключили договор в полза на трето лице – купувача. Счел е, че с отговорите си във въпросника – предложение и съобразно чл. 398, ал. 5 ТЗ ищецът е обявил за легитимиран да получи обезщетението купувача.

По правния въпрос :

В конкретния случай, застрахователният договор визира единствено „застрахован„ - „Гарсиа Консулт и Ко„ ЕООД. Не упоменава изрично сключване в полза на трето лице. Съгласно чл. 398, ал. 2 КЗ, когато в застрахователния договор не е изрично отбелязано, че договорът е сключен в полза на трето лице, се смята, че договорът е в лична полза на застраховащия.

В попълнения от „Гарсия консулт и Ко„ ЕООД въпросник по застраховка „Товари по време на превоз„, ищцовото дружество е посочено като „застрахован“ и „застраховащ“. Въпросникът е съставен в раздели, изискващи информация, съответно : за застрахования, за товара, за превоза, за застраховащия. Спорната клауза 2.10 – условия на доставка съгласно „INCOTERMS-2000“ CIP - попада в раздела „информация за товара“ и изрично е съобразена като „уговорка, определяща мястото, до което продавачът поема отговорността и разходите „.

Терминът CIP – „Превоз и застраховка, платени до " - означава, че продавачът сключва за своя сметка договори за превоз и за застраховане на стоката срещу риск от загуба или повреда по време на транспортирането й, при минимално застрахователно покритие , в полза на купувача. Продавачът не поема риска от загуба или повреда на стоката и допълнителни разходи, дължащи се на събития, случили се след натоварването й. Съответно, купувачът поема върху себе си всички рискове и всякакви допълнителни разходи за доставката на стоката, вкл. риска от погиването й. В случай, че купувачът иска да има застраховка с по-голямо покритие, той трябва да договори това изрично с продавача или сам да вземе мерки за сключване на допълнителна застраховка.

Посочените условия на доставка CIP действително предполагат сключването на застраховката в полза на купувача, макар че съдържанието на застрахователната полица и на въпросника - в относимите му, съобразно титулуването на съответните раздели, части, непротиворечиво сочат като „застраховащ„ и „застрахован„ единствено ищеца.

Съгласно чл. 344, ал. 1 КЗ, застрахователният договор се сключва в писмена форма, като застрахователна полица или друг писмен акт, като може да е съставен и във формата на електронен документ, по смисъла на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги / ал. 2 /. Съгласно чл. 344, ал. 1, пр. второ КЗ , неразделна част от застрахователния договор са Общите условия. Съгласно чл. 345, ал. 2 КЗ писмените отговори на застрахования и / или застраховащия на поставени от застрахователя въпроси относно обстоятелствата, имащи значение за естеството и размера на риска, са неразделна част от застрахователния договор. Ал. 3 на същата разпоредба изрично изисква, при сключването на застрахователен договор с определяне на трето ползващо се лице, договорът да съдържа имената, съответно наименованието и адреса на това лице или начина, по който то може да бъде определено.

При съвкупната преценка на гореупоменатите разпоредби, изхождайки от съставянето му предходно и точно с цел определяне съдържанието на бъдещия застрахователен договор / така и в т.23, т.24 от процесните ОУ /, настоящият състав намира, че съдържанието на въпросника – предложение е преценимо, в качеството на неразделна част от застрахователния договор, единствено с допълващото си, но не и конфронтиращо със съдържанието на застрахователния договор, съдържание / основно - досежно известни на застраховащия обстоятелства от значение за риска /. Понятията „застрахован“ и “застраховащ“ са относими към страните по застрахователния договор и тяхното посочване е част от задължителното съдържание на застрахователната полица – чл. 345 , ал. 1, т. 1 КЗ. Изводът за сключване на застрахователния договор в полза на трето лице трябва да следва еднозначно от съдържанието на застрахователната полица или съответния, двустранно подписан от страните / допустимо и дистанционно / писмен акт. При това, когато третото лице е отнапред известно, какъвто е настоящия случай, то следва да е посочено с наименованието и адреса му. Определяемо е само това трето ползващо се лице, чието индивидуализиране към момента на сключването на застрахователния договор е невъзможно, освен чрез определени критерии или обстоятелства / „начин“ /. Но и този конкретен начин следва да бъде изрично посочен в застрахователната полица или в писмения, двустранно подписан, съгласно чл. 345, ал. 1 КЗ, акт , като кумулативно се съблюдава правилото на чл. 398, ал. 2 КЗ : когато в застрахователния договор не е изрично отбелязано, че договорът е сключен в полза на трето лице, счита се сключен в лична полза на застраховащия. Във всички случаи, доколкото попълването на въпросника предхожда и подготвя сключването на застрахователния договор, посочването от застраховащия на обстоятелства, навеждащи на съмнение относно намерение за сключването на застраховката в полза на трето лице, подлежат на изясняване от застрахователя преди сключването на застрахователната полица. Обективираното й съдържание е единствено преценимо при определяне страните по застрахователното правоотношение, в случай че противоречи на съдържанието на въпросника относно същите.

По съществото на касационната жалба :

Въззивният съд неправилно е обосновал сключването на застрахователния договор в полза на купувача на товара, противно на изричното и безпротиворечиво съдържание както на застрахователната полица,така и на съдържанието на въпросника, в разделите касаещи „застрахован“„ и „застраховащ„. Нещо повече, отрекъл е такава, въпреки липсата на оспорена от ответника активна материалноправна легитимация въз основа съдържанието на т.2.10 от въпросника, на която същият се е позовал единствено в аспект на съмнение за застрахователна измама. При това, самата CIP клауза изхожда от преминаването на собствеността и риска с предаването на вещите от купувача на превозвача, а в конкретния случай застрахователен интерес – условие за действителността на договора – обективно има ищцовото дружество, предвид постигната с купувача уговорка за запазване на собствеността до заплащане цената на стоката. Следователно, „Гарсия Консулт и Ко„ ЕООД се явява легитимирано да претендира застрахователно обезщетение за погиналия, застрахован товар.

Въззивният съд, независимо от отхвърлянето на иска, поради недоказана материалноправна легитимация на ищеца, е обсъдил събраните доказателства и обосновал извод за недоказаност на основното възражение на ответника - за липса на идентичност между застрахования и превозвания, съответно погинал товар. Предвид това, връщане на делото за ново произнасяне от въззивния съд не се налага.

Въззивният съд се е позовал на собственото си определение № 140/26.11.2020г., с което е указал на ответника, че негова е доказателствената тежест да установи, че погиналият товар е различен от застрахования, което само по себе си е предпоставено, според съда , от доказване надлежното възлагане на румънския авариен комисар проверката на местопроизшествието, съобразно приложимите Общи условия, вземането на проби, съхраняването и възлагането им за изследване, според разписаните от страните правила. Това разпределение на доказателствената тежест съдът е обосновал с чл. 14.14 от Общите условия, съдържащ определение за „изключен риск „ - загуба или повреда на товара, причинени от или в резултат на измама от което и да е лице. Основавайки се на чл. 9, т. 1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки, според който товарителницата удостоверява до доказване на противното получаването на стоката от превозвача, съдът приема за установено и по отношение на застрахователя , че обективираното в товарителницата е застрахованият товар. В допълнение е посочил чл. 322, ал. 2, т. 4 от Правилника за приложение Закона за митниците, който забранява на митническите органи да приемат за оформен ТИР карнет, когато липсва необходимото описание във волетите, като, съгласно Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки , митническите органи поставят автоматични пломби и личен митнически печат върху волет 2. Оттук съдът обосновава извод, че превозното средство, доколкото липсват данни за увреждане на пломбите, съдържа товара, индивидуализиран съгласно товарителницата и подмяната му подлежи на доказване от ответника. Следователно, съждението на въззивния съд изхожда единствено от недоказана последваща - след първоначалното му натоварване и проверката от митническите органи - подмяна, не и от възможността за изначално предаване на превозвача стока, различна от застрахованата. В аспект на последното , застрахователят е изтъкнал сключване на застраховката след натоварването на стоката и митническото оформяне на превоза. Навел е и друго, подхранващо съмнението му за застрахователна измама, обстоятелство : късното стартиране на превоза, спрямо датата на която обективно е могъл да започне и спрямо уговорената дата на доставката му - невъзможно за изминаване разстояние от мястото на застрахователното събитие до мястото на доставката, в рамките на оставащото от срока време, което навежда на съмнение дали изобщо е възнамерявана доставката .

На следващо място съдът е счел, че докладът и вземането на пробите не е извършено от авариен комисар, отговарящ на Общите условия по застраховката, доколкото нито е агент на Лойд, нито е посочен от ответника - застраховател / а от застрахователя на превозвача /, поради което докладът му няма обвързваща за съда материална доказателствена сила. Приел е също, че независимо от упражненото от превозвача отговорно пазене на товара, след настъпване на застрахователното събитие, това обстоятелство не го превръща в легитимирано да представлява товародателя /ищеца/ - в отношенията му с трети лица и конкретно със застрахователя му - лице. Следователно, осъществените в присъствие на представител на превозвача действия са непротивопоставими на ищеца, още повече, че интересите на товародателя и превозвача в конкретната ситуация са противоположни. На следващо място съдът е отчел, че вземането на пробите не е станало по надлежния начин – в присъствието на представител на ищец, с осигуряване на контролни образци, по начин осигуряващ репрезентативност на целия товар / сиреч с вземането им от различни места / и със запечатването им. Така съдът е съобразил, че вземането на пробите е извършено на следващия ден, на място, различно от местопроизшествието, без данни за дадени от застрахователя инструкции относно опазването на товара при това придвижване. Счел е неоснователно възражението на застрахователя, че резултатите от анализа са обвързващи ищеца, съгласно т. 89 от ОУ, доколкото не е поискал извършването на втори оглед или втора експертиза за своя сметка. Последните са били възможни само ако товарът е бил в състоянието, в което е бил при първия оглед, което условие въззивният съд е отрекъл да е било налице. Извършеният от румънска лаборатория анализ на взетите проби въззивният съд е приел за недопустимо доказателствено средство, доколкото съставлява заключение, невъзложено и прието по съответния ред. Разпитът на изготвилото анализа лице – проф. д-р М. Д., като свидетел, съдът намира, че следва да съобрази относно авторството на анализа, извършените от лицето действия и използваните методи, не и досежно формираните въз основа на тях крайни изводи. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Чуту, като вътрешно противоречиви и противоречащи на други доказателства по делото / доклада на аварийния комисар, показанията на св. З. / и тъй като не се основават на преки и непосредствени впечатления на свидетеля. Като е съобразил противоречието между двете приети заключения – на проф. Я., според което използваният от румънската лаборатория метод на „органолептичната оценка„ е бил неподходящ, съответно на вещото лице в първоинстанционното производство, споделящо адекватност на използваната методика, очевидно базирайки се на предходно коментираното разпределение на доказателствената тежест, съдът е приел за недоказано възражението на ответника за неидентичност на погиналия със застрахования товар, като се има предвид и че не се е възползвал от възможността да изиска анализ на контролни проби от товара. Във връзка с последното въззивният съд е коментирал своевременно направено искане от ответника, съобразно разпределената от него доказателствена тежест, но уважено под условие, че ще се извърши от назначеното вече вещо лице - проф. Я., с което страната очевидно не се е съгласила.

Така, по същество въззивният съд е отхвърлил основното възражение на застрахователя – за неидентичност на погиналия със застрахования товар, като недоказано от същия и предвид носената от него доказателствена тежест.

Въззивното решение е постановено в нарушение правилата за разпределяне доказателствената тежест в процеса. Съдът неоснователно е изходил от доказване фактическия състав на твърдяна от ответника застрахователна измама / за която , впрочем същият е изказал единствено съмнения /, като по този начин е пренебрегнал подлежащия на доказване от ищеца фактически състав на самото застрахователно събитие. Последният предполага безспорно установяване от ищеца настъпването на същото, което имплицитно изисква и безспорно установяване на обстоятелството, че е настъпило с обект застрахования товар, т.е. че превозваната и погинала стока е идентична със застрахованата. Това доказване, макар указано му от първоинстанционния съд / нещо повече – изрично му е указано доказване на възражението, че изследваните проби не са взети от превозвания и пострадал товар /, ищецът не е провел пълно и главно. Съображенията за това са :

Застрахователният договор е сключен по застраховка „ Институтски Карго клаузи А „. Съгласно раздел ХІІ от приложимите Общи условия /„Права и задължения на застрахования при настъпване на застрахователното събитие. Последици от неизпълнение на задълженията„/, при настъпване на застрахователното събитие застрахованият е длъжен „незабавно след откриване на загубата и/или повредата да се свърже с аварийния комисар, посочен в застрахователната полица, за да извърши оглед на товара и да състави авариен протокол. Ако по обективни причини това е невъзможно може да бъде ползван всеки оторизиран Лойдов агент или друг авариен комисар, посочен или одобрен от застрахователя „ / т. 82.4 / . Съгласно т. 82.8 от ОУ застрахованият е длъжен да оказва пълноценно и добросъвестно съдействие на представителите на застрахователя за установяване на събитието, определяне размера на загубата и/или повредата и изясняване на обстоятелствата, при които то е настъпило. Т. 83.3 предвижда задължението му да предприеме всички необходими постъпки и действия срещу трети лица, виновни и/или отговорни за загубата или повредата на застрахования товар, което изисква „ да покани превозвача, спедитора, складовия агент … да присъстват на огледа на товара, като изготвят и подпишат съвместен констативен протокол за установените щети„ / т.83.5/. При неизпълнението на тези задължения застрахователят може да откаже заплащането на застрахователно обезщетение /т. 86 /. При настъпване на застрахователното събитие застрахованият има право да поиска инструкции за действие от застрахователя, както и право на извършване втори оглед или втора експертиза за своя сметка, ако не е съгласен с направените заключения от аварийния комисар или от допълнително привлечен експерт, при условие, че увреденият товар е запазен в същото състояние, в което е бил при първия оглед / т. 89 /. Раздел ХІV от ОУ / „Застрахователно обезщетение. Процедура и начин на определяне и плащане на застрахователно обезщетение. Основания за застрахователя да откаже плащане на застрахователно обезщетение„ / наред с много други задължения, предвижда и задължение на застрахования, с цел доказване претенцията си , да представи отнасящи се до превоза документи, вкл. договор за превоз и констативен протокол, съставен от превозвача за загуба и/или повреда на товара / т. 93.3 /, протокол на авариен комисар за оглед на товара, оценка на вредите и установяване причините за настъпването им / т. 93.4 /, кореспонденция с превозвача и/или друго виновно и/или отговорно за настъпилите щети лице /т. 93.9 /, документи от съответно компетентни органи / полиция, пожарна и други / удостоверяващи настъпването, датата и вида на застрахователното събитие, свидетелски показания, заключения на вещи лица или независими експерти / т. 93.10 /. Съгласно т. 110 от ОУ , застрахователят отказва плащане, когато „застрахованият …не представи документите по т. 93 „ .

От съвкупния анализ на приложимите Общи условия и конкретно на преждепосочените разпоредби, еднозначно и логично следва , че в тежест на застрахования е доказване на всички значими - за установяване на застрахователното събитие, причините за същото и размера на вредите - обстоятелства. Не само се предполага, с оглед интереса му, но се вменява в негово задължение да бъде не страничен наблюдател, а активно действащо в установяване на конкретната фактическа обстановка лице, вкл. с обезпечаване ангажиращи и превозвача доказателства за застрахователното събитие, предвид спецификата на застраховката . В конкретния случай ищецът не твърди да се е възползвал от правото си: 1/ сам да уведоми авариен комисар, вкл. ако такъв не е посочен в застрахователния договор ; 2/ да получи инструкции от застрахователя, относно съхраняването на товара до вземането на пробите и насетне до приключване на щетата, вкл. за преместването му; 3/ да оспори изготвената и поиска нова експертиза от независим експерт в хода на производството пред застрахователя и дори след произнасяне на същия по щетата ; 4/ да упражни съответните мерки и предприеме нужните действия по отношение превозвача, вкл. за съвместно констатиране на относими към установяване на застрахователното събитие обстоятелства, с оглед възможни регресни права на застрахователя / т.е. предприемане на активни мерки за установяване правата си спрямо превозвача, в които и след заплащане на обезщетението би встъпил застрахователят /. Поради това, напълно лишени от опора в съдържанието на поетите с договора задължения са възраженията на ищеца, съответно кореспондиращите им изводи във въззивното решение, че : 1/ аварийният комисар не е определен съобразно уговореното в ОУ / същите предвиждат и хипотеза, в която без да го е посочил, застрахователят е одобрил ангажирания авариен комисар – позоваването на доклада му е безспорно доказателство за такова одобрение / ; 2/ отговорността за надлежното вземане на пробите от погиналия товар, съхраняването им, както и компетентното им изследване е на застрахователя и извършването им е ненадлежно само защото не е присъствал представител на застрахования; 3/ изготвеният доклад от проф. д-р М. Д. от Университет по медицина и фармация „ Карол Давила „ – Букурещ , съдържащ анализ на взетите от погиналия товар мостри – е негодно доказателствено средство - заключение на независими експерти е изрично предвидено от страните по застрахователното правоотношение доказателствено средство; 4/ показанията на представителя на превозвача не са годно доказателствено средство, предвид противоречивите им интереси с товародателя - ищец : няма законово основание за пълното им игнориране, а единствено задължение за преценката им, с оглед всички останали доказателства по делото , като се държи сметка на задължението на ищеца, с цел охраняване възможните регресни права на застрахователя, да покани превозвача за оглед на товара и за констатиране на всички значими за евентуалната му отговорност обстоятелства, каквото обстоятелство безспорно е и съдържанието на щетата - погиналото имущество. Логичното тълкуване на всички горепосочени разпоредби, в съответствие с останалите клаузи на Общите условия – вкл. задължителното съдържание на застрахователната полица, в която следва да са посочени конкретни данни относно превозното правоотношение /т. 65/, предпоставя извод, че под страх да му бъде отказано застрахователно обезщетение, застрахованият винаги превантивно дължи осигуряване на всички, значими за евентуално ангажиране отговорността на превозвача, доказателства - при презумирана, а не изключена, въз основа на собствената му преценка, отговорност на същия. Последното предполага на застрахователя да са предоставени и безспорни доказателства относно съдържанието и размера на предадения на превозвача товар. Такова доказателство, противно на приетото от въззивния съд, не би могло да бъде международната товарителница, тъй като от една страна застрахователят е трето по отношение превозното правоотношение лице / чл. 9, т. 1 от Конвенцията за договора за международния автомобилен превоз на стоки е приложим спрямо страните по превозното правоотношение /, а от друга – предаването на товара от ищеца на превозвача не е двустранно удостоверено с преглед на съдържанието на товара, извън обявеното му съдържание, опаковки и общо тегло. По аналогични съображения е неотносим факта на митническото пломбиране на ремаркето, във връзка с описанието във волет 2 - няма официално удостоверена проверка на съдържанието на товара, нито доказателства да е бил съпътстван от съответни сертификати / макар дължими съгласно сключения с купувача договор /. В тази връзка следва да се съобрази, че застраховането следва по време опаковането на товара, предаването му на превозвача и дори митническото оформяне на товарителницата, т.е. застрахователят е сключил договора за застраховка въз основа декларираното от застрахования по вид на товара, брой и вид опаковки и общо тегло / допустимо съгласно ОУ, които предвиждат право на оглед на товара от застрахователя, не и задължение за това /. При това, ППЗМ, на разпоредба от който се позовава въззивният съд, е отменен към момента на митническото оформяне на товарителницата, т.е. не е действащо право.

Следователно, застрахованият е бил длъжен сам да вземе всички адекватни мерки, за да осигури необходимите доказателства за установяване правото си на застрахователно обезщетение, вкл. за гарантиране упражняването на суброгационни права на застрахователя спрямо превозвача / чл.410 КЗ / или спрямо неговия застраховател / чл.411 КЗ /, в това число: да осигури, с цел контрол и охрана на собствените си интереси, присъствие на представител за огледа от аварийния комисар, за вземането и предоставянето за анализ на пробите от товара, да състави общ с превозвача констативен протокол относно обстоятелствата по застрахователното събитие и щетата, като последното обективно предполага и съвместен контрол върху процедурата по вземането на проби и изпращането им за независим експертен анализ, да прояви активност при несъгласие с резултатите от същия, с ангажиране на допустими от ОУ анализ на контролни проби и дори последваща, независима експертиза / т. 97 вр. с т. 89.2 /. Точно защото няма съответно, вменено в тежест на застрахователя задължение, застрахованият не може да се позовава на липса на доказателства , че пробите не са били взети надлежно и от застрахования товар, вкл. предвид преместването на превозното средство, само защото това е станало без участие на негов представител, за осигуряване на какъвто не е бил препятстван. Само по себе си обстоятелството, че превозното средство е било преместено, без каквито и да било други данни за въздействие върху намиращия се в превозното средство погинал товар, е негодно да обоснове направения от въззивния състав извод, че т. 89 от ОУ е неприложима, тъй като товарът не е в състоянието, в което е бил при първоначалния си оглед. Разпоредбата на т. 89 е очевидно приложима в хипотези, в които товарът, поради естеството си и вида на повредата, е възможно с времето да търпи промени, от значение за размера на щетата, но в конкретния случай се касае за пълно и окончателно погиване на стоката и значение на последващ оглед единствено с оглед идентификация на товара. Не е обоснован експертно извод, че останките от опожарената растителна продукция с времето е възможно да претърпят промени, които да компрометират обективността на извод относно нейната идентификация / аналогично е без правно значение, сам по себе си, факта на вземане на пробите на следващия този на застрахователното събитие ден /. Обстоятелството, че третата проба от товара е взета по-късно от първите две, също само по себе си не компрометира резултата от изследването за идентичност, още повече, че и анализа на първите две проби е достатъчен да изключи безспорност на извода за идентичност. С оглед това, както и предвид изрично предвидения в ОУ начин на доказване – чрез независими експерти, изготвената от проф. д-р М. Д. експертиза съставлява годно доказателствено средство, чиито изводи ищецът е могъл, но не е подложил на проверка, съгласно правото си по т. 89 ОУ. От заключението се установява, че в първоначално взетите две проби преобладаващият продукт е от корен, въпреки че според превозните документи трябва да представлява само около 30 % от всички растителни продукти. При това се констатира обилно количество нишесте, каквото не би следвало да се съдържа в корена от тинтява. Цветове не присъстват в повече от 10 % до най-много 20% от растителния остатък, въпреки че очакваното им присъствие е 70%. Третата проба категорично не потвърждава присъствието на растителни продукти от вида, посочен в превозните документи, като отново не присъстват цветове, а основно щамове , листа и плодови фрагменти / вкл. от червена и черна боровинка - стъбла,листа и плодове, както и треви - сено, листа, стъбла /. Този анализ е дал повод на аварийния комисар да заключи, че се касае за растителни отпадъци / неселектиран растителен материал /. Оспорването на заключението на проф. д-р Д., при обективно невъзможен актуален анализ на товара, е принципно допустимо единствено с оглед адекватността на избрания метод и спазването му от експерта. Предвид противоречивите в това отношение заключения на двете експертизи - в първа и въззивна инстанции – категоричен извод за погрешно приложена от проф. д-р Д. методология не е обоснован. Но дори да се игнорира изготвения от същата експертен анализ, с оглед носената от ищеца доказателствена тежест, за установяване идентичността на превозвания /погиналия/ със застрахования товар, съобразно преждеизложеното, искът отново не би могъл да бъде уважен. В тази връзка, извод за идентичност, въз основа останалия доказателствен материал – свидетелски показания – самият ищец оспорва да е възможен, оспорвайки годността им като доказателствено средство, предвид което и коментар на съдържанието им е излишен. Отказът за изплащане на застрахователно обезщетение в случая не е основан на хипотеза на чл. 408, ал. 1 КЗ / неустановената идентичност на товара не е равносилно на установен умисъл за причиняване на застрахователното събитие /, а на недоказано настъпване на самото застрахователно събитие, тъй като би било такова само с предмет застрахования товар.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260146/09.12.2021г. , постановено по т.д.№ 558/2020 г. на Апелативен съд – Варна.

Решението е постановено с участието на трето лице – помагач на ответника - ЗК „Уника „ АД .

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: