Течене на погасителна давност за отделните вноски по потребителски кредит

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50002
гр. София, 02.02.2023 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в състав: Председател: Жива Декова

Членове: Александър Цонев

Филип Владимиров
като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 701/2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ищеца по делото В. Р. К. срещу решение № 117/21г., постановено по в.гр.д. 373/21г. на Врачански окръжен съд, с което е отхвърлен иска на ищеца по чл. 124, ал.1 ГПК за установяване по отношение на „ЕОС Матрикс“ЕООД, че не дължи 9430лв. главница и лихва над 874лв. до 6484лв. по договор за потребителски кредит.

Допуснато е касационно обжалване на въззивното решение по следния въпрос- При възражение за изтекла погасителна давност на вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит, длъжен ли е съдът да обсъди доказателства относно размера на погасителните вноски и падежа им?

Делото е образувано по предявен отрицателен установителен иск, че ищецът не дължи на ответника, цесионер на банково вземане по потребителски кредит, сумите от 9430 лева - просрочена главница и 6484 лева – лихва, произтичащи от договор за потребителски кредит, сключен на 29.05.2008г., поради погасяването им по давност.

В срока за отговор ответникът “ЕОС Матрикс” ЕООД е възразил, че договорът за потребителски кредит, сключен между “Стопанска и инвестиционна банка” АД и ищеца е със срок за издължаване на дълга 120 месеца, и последната погасителна вноска е с падеж 25.05.2018г.. Кредитът не е бил обявен за предсрочно изискуем, поради което давността започва да тече от падежа на последната вноска. Твърди, че след цесията от 28.09.2012г., длъжникът е платил 5610 лв., като последното плащане е от 18.04.2017г., и всяко плащане представлява признаване на вземането.

Въззивният съд е приел, че вземането не е погасено по давност, тъй като кредитът не е бил обявен за предсрочно изискуем, поради което падежът на цялото задължение по кредита е настъпил по време на падежа на последната погасителна вноска на 29.05.2018г., евентуално на 22.06.2018г.

В касационната жалба е посочено, че съдът необосновано е приел, че кредитът не е бил обявен за предсрочно изискуем, договорът за кредит е недействителен, тъй като не били спазени изискванията на чл. 6,7,8,9 и 10 от ЗПК (отм.), в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е допуснал съдебно- счетоводна експертиза, която да даде отговор относно неплатените задължения по погасителния план.

Настоящият състав на ВКС намира следното по отношение на поставения въпрос: При възражение за изтекла погасителна давност на вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит, съдът е длъжен да вземе предвид размера на всяка погасителна вноска и падежа и, поради следните съображения: Размерът на всяка вноска се формира чрез сбор на главница и възнаградителна лихва. За всяка вноска с настъпил падеж тече погасителна давност, защото банката може да се снабди с изпълнителен лист за нея. В този смисъл е т.р. 8/19г. на ОСГТК и решение №45/20г. на ІІ ТО. Изтеклата погасителна давност е санкция за бездействието на кредитора. При забава, и без кредитът да е бил обявен за предсрочно изискуем, вземането на банката представлява вземане за просрочена главница за определен период от време (включващ сбора от главницата по отделните вноски), вземане за възнаградителна лихва за определен период от време, включващ сбора от лихвата по отделните вноски, и вземане за наказателна лихва за забава за определен период от време. Вземането за възнаградителна лихва и за наказателна лихва се погасява с изтичането на 3- годишна давност съгласно чл. 111, б.“в“ ЗЗД, а вземането за просрочена главница се погасява с 5- годишна давност съгласно решение №45/20г. на ІІ ТО и посочената там практика.

При спор между страните относно срока на изтеклата давност, съдът е длъжен служебно да назначи съдебно- счетоводна експертиза, която да посочи размерът на главницата и лихвата по всяка вноска и падежът и, както и да определи размера на вземането за главница, за възнаградителна лихва и за лихва за забава, за съответните периоди.

В случая въззивният съд правилно е приел, че банковият кредит не е бил обявен за предсрочно изискуем, доколкото с т.р. №4/14г. на ОСГТК изрично е постановено, че предсрочната изискуемост настъпва с писмено волеизявление, което следва да се получи от длъжника. Неоснователно е и възражението на ответника, че частичното плащане, извършено след цесията, означава признание на дълга и прекъсване на погасителната давност, тъй като частичното плащане не прекъсва давността относно останалата непогасена част на задължението съгласно решение №87/15г. на І ТО и посочената там съдебна практика.

В нарушение на материалния закон, обаче, съгласно дадения по- горе отговор на поставения въпрос, въззивният съд е приел, че погасителната давност започва да тече от падежа на последната погасителна вноска. В нарушение на съдопроизводствените правила, въззивният съд не е допуснал изслушването на експертиза за установяване размера на главницата и лихвата по всяка вноска и падежа и, както и да определи размера на вземането за главница, за възнаградителна лихва и за лихва за забава, за съответните периоди, като се вземат предвид и извършените плащания от ищеца след цесията.

След отмяната на въззивното решение поради неправилност, делото следва да се върне за ново разглеждане, за изслушване на съдебно- счетоводна експертиза съгласно дадените указания, като при новото разглеждане, след приемане на експертизата и въз основа на данните от нея, съдът следва да се произнесе по възраженията за частична недействителност на потребителския кредит, тъй като съдът следи служебно за нищожност, при условие, че от договора или от доказателствата по делото може да се направи извод за нищожност на договора или на клаузи от него съгласно т.р. 1/22г. на ОСГТК. След това съдът следва да прецени дали е налице изтекла погасителна давност за вземанията за лихва и за главница, като съобрази указанията, дадени по- горе относно срока (и началото му) на погасителната давност.

Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 117/21г., постановено по в.гр.д. 373/21г. на Врачански окръжен съд и връща делото за нова разглеждане съгласно указанията.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: