Законосъобразност на условно осъждане при причинена смърт на пътя в пияно състояние

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт при управление на МПС в квалифицирани случаи * справедливост на наказание * генерална и индивидуална превенция

5
Р Е Ш Е Н И Е

№.17

Гр. София, 08 февруари 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА

МАРИЯ МИТЕВА

С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора Б. Джамбазов като разгледа докладваното от съдия Цонева наказателно дело № 1104/2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по касационна жалба от адв. П. К., повереник на частните обвинители и граждански ищци И. Д. К., Д. Д. К. и Й. Д. В. против решение № 82/07. 10. 2021 год., постановено по в. н. о. х. д. № 379/2021 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив.

С жалбата е релевирано касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК като възраженията за явна несправедливост на наказанието се отнасят единствено до приложението на чл. 66 от НК и до размера на определения изпитателен срок. Поддържа се, че съдът е игнорирал високата степен на обществена опасност на деянието, тъй като с него не само е причинена смъртта на пострадалия, но са били поставени в опасност животът и здравето на останалите участници в движението. С позоваване на съдебна практика се обосновава и твърдение, че с условното осъждане няма да бъде реализирана генералната превенция. Твърди се, че съдът неправилно не е определил максималния изпитателен срок. Направено е искане за отмяна на решението в частта относно условното осъждане и за връщане на делото за ново разглеждане със задължителни указания относно приложението на чл. 66 от НК.

Частните обвинители и техният повереник не вземат участие в съдебното заседание пред касационната инстанция и не излагат допълнителни аргументи в подкрепа на депозираната жалба.

Подс. Б. С. С. моли съда да остави в сила въззивния съдебен акт.

Защитникът му излага доводи за неоснователност на касационната жалба и пледира решението на апелативния съд да бъде потвърдено.

Представителят на Върховна касационна прокуратура намира, че наложеното наказание е справедливо и не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1 от НПК.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

С присъда № 3/ 08. 06. 2021 год., постановена по н. о. х. д. № 2107/2021 год. Окръжният съд – Стара Загора е признал подс. Б. С. С. за виновен в това, че на 01. 01. 2019 год. при управление на МПС и в нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП по непредпазливост причинил смъртта на Н. К. К., като деянието е извършено в пияно състояние, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „б“, пр. 1 вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 58а от НК го е осъдил на две години и два месеца лишаване от свобода и го е оправдал по обвинението за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за срок от четири години и шест месеца.

На основание чл. 343г от НК подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС за срок от три години и шест месеца.

В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски.

Първоинстанционният съдебен акт е проверен по протест на прокурора и по жалба на частните обвинители с искане за увеличаване на наказанието и за осъждане на подсъдимия за нарушение на всички инкриминирани разпоредби на ЗДвП, като наред с това частните обвинители са настояли и за отмяна приложението на чл. 66 от НК. С решение № 82/07. 10. 2021 год., постановено по в. н. о. х. д. № 379/2021 год., Апелативният съд – Пловдив е изменил присъдата като е увеличил размера на наказанието лишаване от свобода от две години и два месеца на две години и осем месеца и размера кумулативната санкция от три години и шест месеца на четири години. В останалата част присъдата е потвърдена.

Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Внимателният прочит на проверяваното решение показва, че не е налице явна несправедливост на наложената санкция, която да произтича от прилагане на условното осъждане. При индивидуализация на наказанието въззивният съд е съобразил всички обстоятелства, които имат значение не само за вида и размера му, но и за начина на неговото изтърпяване като е отделил дължимото внимание както на степента на обществена опасност на дееца, така и на тази на конкретното деяние, на която е поставен акцент в касационната жалба.

Вярно е, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия значително превишава минимално необходимото за наличие на пияно състояние по смисъла на чл. 343, ал. 3 от НК; вярно е също така, че наред с инкриминираното нарушение С. е допуснал и такова на режима на скоростта. В същото време правилно е отчетено, че аналогично поведение е имал и пострадалият, който се е придвижвал със 115 км/ч. Именно това обстоятелство наред с действията на подсъдимия е една от причините за невъзможност да бъде избегнат сблъсъкът на двете превозни средства. Ето защо е законосъобразна преценката, че с действията си Н. К. е допринесъл за настъпване на пътнотранспортното произшествие. Единственият упрек към контролираната инстанция във връзка с наличието на съпричиняване е свързан с неправилната оценка на факта, че пострадалият е бил без предпазен колан. Само по себе си това обстоятелство няма отношение към причините за настъпване на катастрофата, а освен това не е установено дали при поставяне на колан последиците за водача биха били по-леки. Независимо от така направеното уточнение крайният извод за съпричиняване от страна на пострадалия не се променя, поради което няма основание да се приеме тезата на частното обвинение, че отмяната на условното осъждане е наложителна, защото обществената опасност на конкретното деяние е значително по-висока от типичните случаи на транспортни престъпления. Същественото е, че контролираната инстанция е оценила съпричиняването на резултата от пострадалия като фактор с косвено значение за постижимостта на целите на наказанието по чл. 36 от НК с прилагането на института на условното осъждане, така както изисква Тълкувателно решение № 2/2016 год. на ОСНК.

Несподеляем е аргументът в касационната жалба, че отегчаващо обстоятелство, относимо към степента на обществена опасност на деянието, което има значителна тежест при определяне размера на наказанието и начина на изтърпяването е младостта на пострадалия. ВС е имал повод да отбележи, че при непредпазливите деяния данните за личността на пострадалия и неговите качества: лошото му здравословно състояние, възрастта му, служебното му и обществено положение, характеристичните данни за него и др., не се обхващат от съзнанието на подсъдимия, поради което и не могат да се преценяват като смекчаващи или отегчаващи вината обстоятелства (Р. № 445/79 год. по н. д. № 311/1979 год. на ІІІ н. о.). Те биха могли да имат значение за гражданската отговорност на дееца. Настоящият казус попада именно в тази хипотеза, доколкото няма данни подсъдимият да е съзнавал отнапред на каква възраст е пострадалият, за да може това обстоятелство да се третира като отегчаващо такова. В подкрепа на извода, че младостта на пострадалия не следва да се третира като обстоятелство, допълнително завишаващо обществената опасност на конкретното деяние, следва да бъде изтъкнат фактът, че човешкият живот е еднакво ценен, независимо от възраст, пол, обществено положение и т. н.

В същото време, както правилно е отбелязал апелативният съд, подсъдимият е личност с ниска степен на обществена опасност. Това заключение произтича най-напред от необремененото му съдебно минало и добрите му характеристични данни. Към момента на деянието С. е бил студент, а понастоящем е трудово ангажиран. Оказал е активно съдействие за разкриване на обективната истина като е издирил и предал видеозаписи от охранителни камери в района на местопроизшествието. След деянието е проявил загриженост към състоянието на пострадалия, а впоследствие неизменно е демонстрирал критично отношение към своето деяние, изразявайки искрено, а не декларативно съжаление за стореното. За времето от придобиване на правоспособност до настоящия момент е наказван само веднъж за нарушаване на ЗДвП, а деянието, за което е санкциониран по административен ред е с ниска степен на укоримост, тъй като не е свързано с неспазване на режима на скоростта, с неправилното извършването на маневри или с употреба на алкохол или наркотични вещества. Всички обсъдени смекчаващи обстоятелства недвусмислено показват, че С. е добре вграден в обществото и за поправянето и превъзпитанието му не е необходимо той да бъде изолиран в местата за лишаване от свобода.

Що се отнася до генералната превенция, която е изтъкната като основен аргумент от жалбоподателите, следва да се припомни, че поначало за реализирането ѝ от съществено значение е не толкова размерът на наказанието, колкото неговата неизбежност. Ето защо от особена важност е своевременното санкциониране на престъпните посегателства, а с оглед немалката сложност на коментирания казус този резултат е постигнат в голяма степен. Наред с това не бива да се забравя, че законодателят е предвидил комплексна санкция за престъплението по чл. 343 от НК, поради което е недопустимо преценката за постижимостта на целите по чл. 36 от НК да се извършва само с оглед едно от двете кумулативно предвидени наказания. В случая в съответствие със закона въззивният съд е наложил наред с лишаването от свобода и лишаване от правоуправление на МПС за достатъчно продължителен срок. По този начин не само е била отнета възможността на подсъдимия да извършва други престъпления от този вид, но и е било осигурено предупредителното и възпиращото въздействие върху останалите членове на обществото. Цитираната в жалбата съдебна практика не е от естество да разколебае този извод, тъй като е относима към коренно различна фактология.

Най-сетне определеният от апелативния съд изпитателен срок също не дава основание за отмяна на въззивното решение. Същият е в размер, близък до максималния и е съобразен както със степента на обществена опасност на подсъдимия, така и с тази на извършеното от него деяние, поради което няма основание да се счита, че е недостатъчен за постигане на целите по чл. 36 от НК.

Предвид изложеното и след като не установи наличието на визираните в касационната жалба основания за отмяна на въззивния съдебен акт, настоящият съдебен състав намери, че същият следва да бъде оставен в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 82/07. 10. 2021 год., постановено по в. н. о. х. д. № 379/2021 год. по описа на Апелативен съд – Пловдив. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.