Отвличане на малолетно лице от двама извършители

Текстът на акта

Ключови фрази

Отвличане по чл. 142, ал.3 НК * Отвличане на бременна жена или ненавършило 18 г. лице * Отвличане от две или повече лица

Р Е Ш Е Н И Е

№ 63
София, 09.06.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд , Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на …шестнадесети април …… две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ :БИСЕР ТРОЯНОВ
ПЕТЯ КОЛЕВА
при участието на секретаря ……ГАЛИНА ИВАНОВА …… и на прокурора …СТЕЛИАНА АТАНАСОВА ………. изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело..№ 204.. по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите Ц. И. П. и Д. А. А. срещу присъда № 11/ 12.06.2020 г. по внохд № 108/2020 г. на Софийския апелативен съд с оплаквания за допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на закона. Жалбоподателите претендират да бъдат оправдани на основание чл. 9 ал.2 от НК.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира жалбите за неоснователни.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на въззивната присъда, установи следното:
С атакувания съдебен акт Софийският апелативен съд отменил оправдателната присъда № 196/ 03.10.2019 г. по нохд № 2625/18 г. на Софийския градски съд и признал подсъдимите П. и А. за виновни в това, че на 03.08.2016 г. отвлекли ненавършило 18 годишна възраст лице- 13 годишната А. К., като деянието е извършено от две лица и при условията на опасен рецидив по отношение на подс. А., поради което и на основание чл. 142 ал.2 т.2 и т.3, вр. ал.1 от НК за П. и на чл. 142 ал.3 т.1, вр. ал.2 т.2 и т.3, вр. ал.1, вр. чл. 29 ал.1 б.Б от НК за А., след приложение на чл. 55 ал.1 т.1 и т.3 от НК ги осъдил на по една година лишаване от свобода, които да търпят при първоначален „общ“, съотв. „строг“ режим. От срока на наказанието съдът приспаднал времето, през което подсъдимите са били с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и „ домашен арест“.
По оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения.
В жалбата на подс. П. са изложени общи съображения за неправилно изградено вътрешно убеждение от въззивния съд. В тях липсва конкретика, а някои от доводите са лишени от фактическо основание. Сочи се наличие на противоречия в показанията на свидетелите, без да е уточнено между кои от тях и в какъв смисъл са тези противоречия.
Върховният касационен съд не констатира да са допуснати процесуални нарушения при изграждането на фактическите изводи на съда, още по-малко наличие на съществени такива. Софийският апелативен съд е осъществил самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност, събрана на досъдебното производство и в първоинстанционното съдебно следствие и е формирал фактически изводи, идентични с направените от първата инстанция. Обсъдил е всички гласни доказателствени средства и на базата на показанията на пострадалата А. К., подкрепени от тези на нейните приятелки- свидетелките Ц., Г., Ж. и И. и на свидетелката Н. Я. /всички очевидци на събитията/ е изложил подробни и убедителни съображения защо приема, че двамата подсъдими са извели насила 13 годишната А. от дома й, а след това са продължили да я държат за ръцете, да я дърпат към автомобила и да я вкарват насила в него, през което време тя викала, пищяла и отказвала да се качи в колата. Съдът е отделил особено внимание на показанията на А. К., анализирал е всички противоречия, констатирани при разпитите й на досъдебното производство и в съдебната фаза и подробно е обосновал защо кредитира дадените пред съда показания.
Лишено от фактическо основание е твърдението на защитата, че съдът не е обсъдил обясненията на подсъдимите и не е посочил защо не ги кредитира. На л.36 и 37 от мотивите се съдържа анализ на твърденията на жалбоподателите за причината да потърсят малолетната К., която по свое решение и доброволно е тръгнала с тях, но ги е отхвърлил като изолирани, противоречащи на свидетелските показания и обслужващи защитната им позиция, за което е изложил убедителни съображения. Затова Върховният касационен съд счита, че фактическите изводи на въззивната инстанция не са изградени на база превратна интерпретация на доказателствата, подценяване или надценяване на едни от тях за сметка на други. Несъгласието на защитата с решението на съда да не кредитира с доверие обясненията на подсъдимите не е основание за извод за допуснати съществени процесуални нарушения, защото съдът е изпълнил изискването на чл. 305 ал.3 от НПК.
В жалбата на подс. А. липсват доводи в подкрепа на касационното основание по чл. 348 ал.1 т.2 от НПК, поради което касационният състав няма какво да добави към вече изложените съображения. Липсват основания за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане.
По оплакването за допуснато нарушение на закона.
Върховният касационен съд намира, че с оглед установените по делото факти, които не подлежат на преоценка, материалният закон е приложен правилно. Софийският апелативен съд правилно е преценил, че подсъдимите са осъществили обективните и субективни признаци на престъплението по чл. 142 ал.2, т.2 и т.3 от НК, като е изложил доводи за това. Съдебната практика трайно приема, че по естеството си отвличането представлява принудителна промяна на досегашното местонахождение на пострадалия и лишаване му от възможността сам да определя местоположението си в пространството. Всяко принудително отвеждане на пострадалия от мястото, където се намира е отвличане по смисъла на НК, като с оглед актуалната редакция на законовия текст, за съставомерността на деянието е без значение целта на дееца. То е довършено с напускане на мястото, където се е намирал пострадалия, а формите на упражнената принуда имат съставомерно значение само за квалифицирания състав по ал.3 на чл. 142 от НК. Установените по делото факти сочат на точно такова престъпно поведение от двамата жалбоподатели, тъй като те съвместно и против волята на К. са я извели насила от дома й, насила са я качили в автомобила и са я отвели в неизвестна посока. Без значение за съставомерността на извършеното е фактът, че след това подс. П. е променил намерението си да я води при майка й и всички заедно са посетили кафене в ж.к. Люлин, тъй като престъпното деяние е довършено с принудителното отвеждане на пострадалата от дома й.
Софийският апелативен съд е мотивирал подробно отказа си да приложи разпоредбата на чл. 9 ал.2 от НК, като доводите му се споделят и от настоящия касационен състав. Този законов текст е приложим, когато деянието само формално осъществява признаците на престъплението, но поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. В случая механизмът на осъществяване на деянието, негативното отражение от поведението на жалбоподателите върху присъствалите малолетни свидетелки, възрастта на пострадалата, нейната зависимост от подс. Парикатов, породена от необичайните отношения между тях са обстоятелства, които разкриват общественоопасния характер на извършеното и не обосновават извод за негова явна незначителност. Липсва основание за оправдаване на подсъдимите.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 11/ 12.06.2020 г. на Софийския апелативен съд, постановена по внохд № 108/ 2020 г.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: