Обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение и задържане под стража

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 623

гр. София, 24.10.2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря Албена Рибарска като изслуша докладваното от съдия Владимиров гр. дело № 322/2024 година по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Б. А. и С. Б. А., последният чрез своята майка и законен представител М. Н. В. (и двамата конституирани на основание чл. 227 ГПК като наследници на починалия в хода на делото ищец и техен баща Б. А. А.) чрез адв. Д. - В. против решение № 983 от 17.07.2023 г. по гр. д. № 1272/2023 г. на Апелативен съд – София, 12 – ти граждански състав.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение и се иска да бъде отменено.

Ответникът Прокуратура на Република България (ПРБ) чрез прокурор Р. счита жалбата за основателна и моли въззивното решение да бъде обезсилено като недопустимо, респ. отменено като неправилно и върнато на постановилия го съд за ново разглеждане от друг негов състав.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе, настоящият състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение съобрази следното:

Предмет на разглеждане е жалба срещу посоченото въззивно решение, с което: 1/ е обезсилено решение № 263252/04.11.2022 г. по гр. д. № 3530/2019 г. на Софийски градски съд (СГС), ГО, I-3 състав в частта, с която е осъдена ПРБ да заплати на Б. А. А. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение на неимуществени вреди вследствие на незаконно обвинение, по което той е оправдан с влязла в сила присъда, ведно със законната лихва, считано от 14.03.2016 г. до окончателното й изплащане и е отхвърлен иска в частта за разликата до претендираната обща сума от 72 835 лв. като постановено по непредявен иск и делото е върнато на СГС за произнасяне по предявения иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 1 предл. 1 ЗОДОВ и 2/ е обезсилено горното първоинстанционно решение в частта на присъдената лихва за забава върху обезщетението на неимуществени вреди за периода от 14.10.2015 г. до 14.03.2016 г., като постановено свръхпетитум.

За да постанови този правен резултат въззивният съд е приел, че произнасянето на първостепенния (градски) съд с решението от 04.11.2022 г. е недопустимо на две основания в различните му части.

На първо място е посочил, че с оглед извършените в хода на делото уточнения на исковата молба в случая се претендира обезщетение за вреди (имуществени и неимуществени), които се твърди да са произтекли от прилагани незаконни мерки за неотклонение спрямо пострадалия (първоначалния ищец), поради което този иск намира своето основание в чл. 2, ал. 1, т. 1 предл. първо ЗОДОВ (а не както е приел градския съд в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ - за обезщетение за вреди от незаконно обвинение, по което лицето е оправдано). Като постановено по непредявен иск решението на СГС в частта на присъденото общо обезщетение на неимуществени вреди - от 50 000 лв., е прието за процесуално недопустимо и е обезсилено в тази част, а делото – върнато на градския съд за произнасяне по предявения иск. На второ място, за недопустимо е счетено първоинстанционното решение и в частта на произнасянето с присъждане на законна лихва за забава върху обезщетението на неимуществените вреди, за периода от 14.10.2015 г. до 14.03.2016 г., тъй като искането за присъждане на лихвата е с начална дата 14.03.2016 г.

С определение № 3142 от 20.06.2024 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса дали обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ включва и обезщетението за вреди от незаконно наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“.

По въпроса, обусловил допускането на касационен контрол е създадена задължителна за съобразяване от съдилищата практика на ВКС, опредметена в ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК – т. 13. Според разясненията по тази точка обезщетението за неимуществени вреди от деликтите по чл. 2, т. 2, предл. 1 и предл. 2 ЗОДВПГ (понастоящем с наименование ЗОДОВ), сред които попада и незаконното обвинение, обхваща и обезщетението за вреди от незаконно наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“, а обезщетението за имуществени вреди се присъжда самостоятелно. Горното правно разрешение е последователно застъпено в практиката на ВКС по приложението на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и напълно се споделя от настоящия съдебен състав.

При така дадения отговор на релевантния правен въпрос обжалваното въззивно решение е неправилно.

Предмет на делото е претенция за обезщетение на неимуществени (в размер на 72 835 лв.) и имуществени вреди (в размер на 230. 49 лв., който иск е заявено изрично от страната в с.з. на 24.10.2022 г. пред СГС, че не се поддържа, без да е прекратено производството в тази му част), които се твърди да са произтекли от незаконното обвинение, водено срещу първоначалния ищец Б. А. А. за престъпления по чл. 242, ал. 2 във вр. чл. 20, ал. 2 НК и по чл. 354А, ал. 2 вр. ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2 НК, по което той е оправдан с влязла в сила на 14.10.2015 г. присъда по НОХД № 782/2015 г. на Апелативен съд – София. Поддържа се, че в хода на наказателното преследване за горните деяния незаконно обвиненото лице е търпяло и ограничителни мерки в режима на свободно придвижване, произтичащи от наложените му мерки за неотклонение „задържане под стража“ (за времето от 23.11.2012 г. до 28.03.2013 г.) и „домашен арест“ (за времето от 28.03.2013 г. до 25.09.2013 г.), както и от мярката „забрана за напускане пределите на РБ“ (за времето от 26.09.2013 г. до 04.10.2015 г.), в резултат на които неблагоприятно е засегната неимуществената му сфера. Обезщетението на неимуществените вреди в глобален размер от 72 835 лв. се е претендирало със законната лихва, считано от 14.10.2015 г. с постановяване на решение № 325 от същата дата по НД № 929/2015 г. на ВКС, III н. о., до изплащането му - вж. уточнителната молба на ищеца Б. А. от 27.04.2022 г. пред СГС, която прецизира напълно предмета на спора.

С оглед на горното се налага, че съдилищата са били сезирани с иск за обезщетение на вреди (в частност за неимуществени) в резултат на незаконно обвинение срещу първоначалния ищец Б. А. (починал в хода на делото и заместен на основание чл. 227 ГПК от правоприемниците си – негови деца), по което той е оправдан с влязла в сила присъда. Понесените в хода на наказателното преследване вреди от нематериален характер, произтекли от незаконно наложените мерки за процесуална принуда – „задържане под стража“ и „домашен арест“, както и от ограничителната мярка „забрана за напускане пределите на РБ“ следва да се съобразят при определяне на обезщетението за вреди от незаконното обвинение и попадат в състава на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Претенцията е една и намира своето основание именно в този текст. Затова и въззивният съд е следвало да я разгледа при изложените фактически твърдения (уточнени и с молбата от 27.04.2022 г. пред СГС) и заявения там петитум - които съответстват на обстоятелствата, на които се основава иска и са се поддържали в хода на процеса, и на заявеното искане за защита - и да се произнесе по нейната основателност. Защото при непроменени фактически твърдения на ищеца и петитума на иска ако въззивният съд възприеме различна от дадената от първоинстанционния съд правна квалификация, той следва да разреши спора по същество и в съответствие с действителното правно основание, а не да обезсилва първоинстанционното решение с връщане на делото за разглеждане въз основа на приетата правна квалификация. Правната квалификация на иска е свързана с допустимостта на постановеното по него решение само когато е нарушен принципа на диспозитивното начало в гражданския иск, произнасяйки се извън определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената защита, какъвто не е настоящия случай. Когато липсва такова нарушение дадената от съда правна квалификация обуславя правилността на решението и когато въззивният съд е приел за неправилна дадената от първоинстанционния съд такава той следва да реши спора при дадената от него правилна такава. Касае се за неправилно приложение на материалния закон, съставляващо основание за отмяна на първоинстанционното решение и решаване на спора от втората съдебна инстанция по същество.

Като е приел, че произнасянето от градския съд е по неправен иск за обезщетение за вреди от деликт по реда на ЗОДОВ и като такова е недопустимо, въззивният съд е постановил неправилно решение в тази част, което следва да бъде отменено, а делото в тази част – върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав за произнасяне по съществото на спора.

Неправилно е въззивното решение и в частта, с която е обезсилено решението на СГС в частта на присъдената лихва за забава върху обезщетението на неимуществени вреди за периода от 14.10.2015 г. до 14.03.2016 г. Същото не е постановено свръхпетитум. С исковата молба е било направено и искане за присъждане на изтекли лихви върху обезщетенията (за неимуществени и имуществени вреди) преди датата на подаването й. Там е посочен периода на претенцията, чиято начална дата ищецът с молбата си от 27.04.2022 г. пред СГС е прецизирал досежно лихвите, претендирани като изтекли върху обезщетението на неимуществените вреди – 14.10.2015 г., обоснована с датата на влизане в сила на оправдателната присъда на наказателния съд, която е определила в случая характера на процесното обвинение като незаконно. Това уточнение не представлява незаявена претенция както е приел въззивния съд и произнасянето по нея не обуславя недопустимост на съдебният акт в тази му част. В случая искане за обезщетение за забава в плащането на парично задължение, както се посочи по - горе, е било предявено с исковата молба, поради което произнасянето на градския съд и в тази част е допустимо. Ето защо, решението в посочената му част също следва да бъде отменено, а делото върнато на апелативния съд за ново разглеждане от друг негов състав.

При повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВКС съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.

Воден от горното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК Върховен касационен съд, състав на III г. о.,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 983 от 17.07.2023 г. по гр. д. № 1272/2023 г. на Апелативен съд – София, 12 – ти граждански състав и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг негов състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.