Осъждане за трудова злополука със смъртен случай при разтоварване на гранитогрес

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№102

Гр. София, 21 февруари 2026 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛ ЛУКОВ

НИКОЛАЙ ДЖУРКОВСКИ

С участието на секретаря Н. Пелова и в присъствието на прокурора П. Маринова. разгледа докладваното от съдия Цонева к. н. д. № 1041/2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по касационни жалби на подсъдимите В. Т. В. чрез защитника му адв. Ц. И. и Г. Ц. Ц. чрез защитника му адв. Х. Б. против решение № 302/02. 09. 2025 год . , постановено по в. н. о. х. д. № 1336/2024 год. по описа на Софийски апелативен съд (САС).

С жалбата на подс. В. са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК, като освен това се поддържа, че приетата от въззивния съд фактология не съответства на събраните по делото доказателства. Оспорен е изводът на САС, че подсъдимият фактически е изпълнявал длъжността началник склад, като му се противопоставя естеството на задълженията му, описани в трудовия му договор. Твърди се, че В. е негоден субект на престъплението по чл. 123 от НК, тъй като не са му вменени задължения да извършва инструктаж на останалите работници. Поддържа се, че с оглед заеманата от него длъжност не е бил наясно с изискванията на Наредба № 12/2005 год. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро-разтоварни работи. Сочи се, че заключенията на техническите експертизи са интерпретирани превратно и че в действителност те не установяват поведението на касатора да е в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат. Направено е искане за отмяна на решението и за оправдаване на подсъдимия.

В жалбата на подс. Ц. са релевирани всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Оплакването за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила е обосновано с твърдения за недопустими предположения относно знанието на подсъдимия, че пострадалият е работел в обекта; за превратна интерпретация на свидетелските показания относно това обстоятелство; за позоваване на недопустими доказателствени средства; за вътрешно противоречиви изводи на САС, доколкото е прието, че общественоопасните последици е нямало да настъпят, ако пострадалият изобщо не е бил допуснат до работа или е бил инструктиран, а в същото време подсъдимият е оправдан по обвинението, че не е сключил трудов договор с него; с игнориране на заключенията на техническите експертизи. Поддържа се, че въззивният съд незаконосъобразно е отхвърлил доводите за съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато от първата инстанция. Настоява се, че е приложен неправилно материалният закон и е наложено явно несправедливо наказание. При условията на алтернативност са заявени искания за отмяна на решението и за оправдаване на подсъдимия, за връщане на делото за ново разглеждане, за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление или за намаляване на наказанието.

В съдебно заседание защитникът на подс. В. поддържа жалбата по изложените в нея съображения и пледира за отмяна на въззивния съдебен акт.

Подс. В. В. се солидаризира с аргументите на защитника си и моли да бъде оправдан.

Защитникът на подс. Ц. също поддържа касационната жалба и настоява за уважаването ѝ.

Подс. Г. Ц. моли да бъдат взети предвид доводите в жалбата му и да бъде оправдан.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и пледира решението да бъде оставено в сила, тъй като не са налице претендираните от защитата недостатъци.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

С присъда № 85/14. 05. 2024 год., постановена по н. о. х. д. № 1489/2022 год., Софийски градски съд е признал подс. Г. Ц. Ц. за виновен в това, че на 10. 08. 2020 год. в [населено място] при условията на независимо съпричиняване с В. Т. В. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност и в нарушение на чл. 6, ал. 1 и чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 12/30. 12. 2005 год. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи, както и на Заповед № БТ 3/12. 05. 2020 год. причинил смъртта на А. А. Ж. поради което и на основание чл. 123, ал. 1 вр. чл. 54 НК го е осъдил на една година лишаване от свобода, като го е оправдал за това да е извършил деянието, като допуснал без трудови правоотношения А. Ж. в склада до работа, свързана с товарно-разтоварни дейности и като не е утвърдил инструкция за товарно-разтоварване на гранитогресни плочи от палета тип пирамида .

С присъдата подс. В. Т. В. е признат за виновен в това, че на 10. 08. 2020 год. в [населено място] при условията на независимо съпричиняване с Г. Ц. Ц. поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност и в нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 2 , на чл. 15 т. 1-5 и на т. 13 на Приложение № 6 към чл. 12, т. 6 от Наредба № 12/ 30. 12. 2005 год. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи причинил смъртта на А. А. Ж. поради което и на основание чл. 123, ал. 1 вр. чл. 54 НК го е осъдил на две години лишаване от свобода.

На основание чл. 66 от НК съдът отложил изтърпяването на така наложените наказания на подсъдимите както следва: на подс. Ц. за срок от три години от влизане на присъдата в сила и на подс. В. – за срок от четири години от влизане на присъдата в сила .

Съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото и е възложил в тежест на подсъдимите направените по делото разноски.

Така постановеният съдебен акт е проверен по жалби на подсъдимите и с решение № 302/02. 09. 2025 год., постановено по в. н. о. х. д. № 1336/2024 год. по описа на Софийски апелативен съд, е потвърден.

Касационните жалби са допустими, тъй като изхождат от легитимирани страни, депозирани са в срока по чл. 350, ал. 2 от НПК и с тях е атакуван съдебен акт, подлежащ на касационна проверка. Разгледани по същество, същите са неоснователни .

Преди всичко следва да се подчертае, че касационната инстанция не дължи отговор на доводите в жалбата на подс. В., че изводите на въззивния съд не се подкрепят от доказателствата по дело. По своята същност те представляват оплакване за необоснованост, която обаче не е изведена като самостоятелно касационно основание . Това законодателно разрешение е продиктувано от особеностите на касационното производство. По правило върховната инстанция по наказателни дела е такава единствено по правото, но не и по фактите. Ето защо тя не може да извършва проверка дали фактическите констатации на долустоящия съд се подкрепят от събраните по делото доказателства. Не би могла също така да ревизира вътрешното му убеждение и да пререши въпроса за доказаността или недоказаността на обвинението, както и този за достоверността на доказателствата и доказателствените средства като признае за истинни и правдиви такива доказателствени материали, които контролираните съдилища са приели за съмнителни или лъжливи, и обратно – да приеме, че са неубедителни и пораждащи съмнение доказателствени материали, които въззивната инстанция е оценила като достоверни. Предмет на касационния контрол е само спазването на правилата, гарантиращи формалната правилност на вътрешното убеждение на второстепенния съд. Единственото изключение от тези принципни постановки се съдържа в чл. 354, ал. 5 от НПК, но описаното по-горе процесуално развитие на делото го оставя извън тази хипотеза.

От останалите доводи на касаторите с предимство следва да бъдат разгледани тези, отнасящи се до касационния повод по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, защото процесуалните последици от наличието му са свързани с отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане без да се обсъждат твърденията за неправилно приложение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание.

Несподелимо е възражението, че САС не е съзрял допуснато от първостепенния съд съществено нарушение на процесуалните правила, отнасящо се до подписването и обявяването на присъдата. Действително в съдебния протокол от 14. 05. 2024 год. отсъства отбелязване, че съдебният акт е подписан с особено мнение от един от съдебните заседатели, но законодателят не е поставил подобно изискване нито в чл. 33 и чл. 34 от НПК, нито в чл. 310 и чл. 311 от НПК. В коментирания процесуален документ първата инстанция изрично е отбелязала, че е обявила присъдата си публично и в присъствието на всички страни, в това число и на подсъдимите и техните защитници, а в съответствие с чл. 310, ал. 3 от НПК наличието на особено мнение е отбелязано в диспозитива на присъдата. Същото е изготвено от съдебния заседател и е приобщено към физическото досие на делото. При съблюдаване на чл. 310, ал. 2, изр. 2 от НПК мотивите към присъдата са подписани от целия съдебен състав. Обстоятелството, че особеното мнение не е инкорпорирано в електронното дело в ЕИСС в раздела за постановени съдебни актове, а само като съпровождащ документ, не дава основание за отмяна на присъдата и въззивното решение и за връщане на делото на градския съд, доколкото не представлява процесуално нарушение от категорията на абсолютните и не може да обоснове нарушение на правото на защита на подсъдимите или на процесуалните права на останалите страни. Това е така предвид отсъствието на каквито и да било доказателства, че на защитниците не е бил осигурен физически достъп до делото в деловодството на съда. Напротив, в съдебно заседание на 29. 01. 2025 год. и те, и подзащитните им са заели ясна и категорична позиция за отсъствие на процесуални пречки за даване ход на делото и не са поискали отлагането му поради това, че не са били запознати с материалите по него, включително и с особеното мнение. Ако са считали, че протоколът не отразява точно направените от тях изявления или че съдържа такива, каквито в действителност не са правили, е следвало да поискат поправката му по реда на чл. 312 от НПК. След като страните не са го сторили и след като той съдържа всички изискуеми реквизити, той представлява доказателствено средство за реда и начина, по който е протекло съдебното заседание пред въззивния съд.

Неоснователно е оплакването, отнасящо се до съдържанието на проверяваното решение. САС е извършил цялостна служебна проверка на атакуваната пред него присъда, при която е достигнал до същите фактически констатации като първостепенния съд, споделил е направената от него доказателствена оценка, излагайки в отговор на възраженията на защитата и собствени съображения относно доказателствената съвкупност и годността и достатъчността на доказателствата за механизма на деянието. Отразено е заключението му относно приложимия материален закон и съставомерността на деянието на всеки от подсъдимите и е посочено защо не се възприемат аргументите за наличие на предпоставките на чл. 15 от НК. В рамките на приетата правна квалификация на деянието са били обсъдени видът и размерът на наказанията, наложени на подсъдимите, като е посочено защо са неоснователни претенциите им за по-снизходително третиране.

Не се установява и твърдяното от подс. Ц. противоречие между осъдителната и оправдателната част на съдебните актове. Контролираната инстанция е утвърдила както извода на градския съд, че неспазването на изискването за сключване на трудов договор с пострадалия не е в причинна връзка с настъпилите общественоопасните последици, така и този, че нямаше да се стигне до злополуката, ако А. Ж. е бил инструктиран или не е бил допуснат до работа поради това, че не е бил запознат с правилата за безопасност при товарно-разтоварни дейности. Касае се за няколко отделни и независими едно от друго задължения на работодателя, каквото качество с оглед установената фактология безспорно притежава подс. Ц.. Първото от тях намира своето правно основание в Кодекса на труда, а второто е най-общо регламентирано освен в този нормативен акт още и в Закона за здравословни и безопасни условия на труд, като е детайлизирано в подзаконовите актове по прилагането му – в случая в чл. 6, ал. 1 и чл. 7, ал.1, т. 2 от Наредба № 12/30. 12. 2005 год. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи. При това задължението за провеждане на инструктаж е с много по-широко приложно поле и поначало изпълнението му е адресирано не само към лицата, престиращи работната си сила въз основа на трудов договор, но и към всички, които имат някакво фактическо отношение към извършваната високорискова дейност. От своя страна непровеждането на инструктаж, независимо от причините за това, поражда друго задължение, а именно – за недопускане на незапознато с правилата за безопасност лице до дейността, представляваща източник на повишена опасност. В настоящия казус от страна на подс. Ц. не са изпълнени именно последните две нормативни изисквания.

С едно-единствено изключение към аналитичната дейност на САС е отправена незаслужена критика, а непредубеденият прочит на проверявания съдебен акт не установява решаващият съдебен състав да е допуснал нарушения на изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 305, ал. 3 от НПК.

Изводът, че подс. Ц. е знаел за присъствието на пострадалия в склада и за участието му в товарно-разтоварните дейности, извършвани там, не е произволен и почиващ на предположения, както неоснователно се твърди в жалбата на този подсъдим. В сезиращия документ акцент е поставен върху показанията на свид. Х. Б. пред съда, съгласно които той бил пояснил, че подс. Ц. бил наясно, че той, свидетелят, периодично помага на подс. В.. Ако това беше единственото доказателство в подкрепа на обсъжданата фактическа констатация, оплакването на подсъдимия не би било лишено от основание. В случая обаче освен че е интерпретирал коректно показанията на Б., съдът ги е обсъдил в светлината на заявеното от близките на пострадалия – В. Ж. (негов брат), А. Ж. (баща) и Е. Т. (фактическа съжителка на А. Ж.). Свидетелските показания на тримата са преценени като надеждна доказателствена основа за коментирания факт, а роднинските връзки и близките отношения с пострадалия, както и това, че пресъздават онова, което им е разказал той, не превръщат показанията им в недопустим източник на доказателства. Поставянето им сред ценимата доказателствена съвкупност е последица от недостъпността на първичните доказателства поради смъртта на пострадалия. Отсъствието на заинтересованост на тримата е защитено от САС с обстоятелството, че всеки от тях е съобщил само онова, което действително знае – бащата и братът на А. Ж. – че той е започнал постоянна работа в склада, като свид. А. Ж. настоявал синът му да сключи трудов договор, а свид. Е. Т. – кога е започнал постоянно да работи в обекта, какво е било работното му време, какви са били уговорките му с подс. Ц.. Предвид фактическото ѝ съжителство с пострадалия и непосредствените ѝ впечатления от неговите действия показанията ѝ са значително по-подробни и конкретни от тези на останалите двама свидетели, още повече, че за разлика от бащата на пострадалия тя е посещавала склада, на чиято територия е настъпил инцидентът. За извода, че твърденията на роднините на пострадалия са достоверни е способствала и корелацията им със заявеното от познат на А. Ж. – свид. С. М., на когото той споделил същата информация.

Единственият упрек, който следва да бъде отправен към въззивния съд във връзка с коментираното обстоятелство, касае позоваването му на саморъчните обяснения, дадени от подс. Ц. пред Инспекцията по труда. Същите не представляват годно доказателствено средство, тъй като не са събрани по реда на НПК. Законосъобразният начин за приобщаване към доказателствената съвкупност на изявления на подсъдимия е разпитът му в качеството на обвиняем. Безспорно е допуснато нарушение на процесуалните правила. То обаче не може да обоснове отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане, защото обсъжданият документ не е нито единственото, нито водещото доказателствено средство, на което се е позовала контролираната инстанция, за да приеме, че подс. Ц. е знаел за ангажирането на пострадалия в дейността, а оттам и за необходимостта последният да бъде инструктиран за безопасното ѝ извършване – задължение, което касаторът не е изпълнил.

Няма основания, изводими от материалите по делото, да бъдат възприети и възраженията на подс. В. срещу констатацията на апелативния съд, че именно на него подс. Ц. фактически е възложил да ръководи дейността в склада на фирмата. Тезата на касатора се основава на незаконосъобразното разбиране, че това обстоятелство може да бъде установено само с писмени доказателства от определен вид – трудов договор, длъжностна характеристика или нарочна заповед. Пропуска се обаче, че чл. 14, ал. 2 от НПК въвежда забрана за доказателства и доказателствени средства с предварително установена сила, откъдето следва, че обстоятелствата, включени в предмета на доказване, без изключение могат да се установяват с всички доказателствени средства, регламентирани в процесуалния закон. Ето защо като се е позовала на еднопосочните и взаимно допълващи се показания на свидетелите Х. Б., В. С. и И. С. въззивната инстанция не е допуснала претендираното нарушение на процесуалните правила.

Аналогичен извод се налага и досежно друго обстоятелство от значение за правилното решаване на делото – че именно подс. В. е поставил процесното пале с плочи гранитогрес на неравния терен. За да направи подобна констатация, съдът е съобразил заключението на видеотехническата експертиза, изследвала видеозаписа от охранителната камера в склада, което е съпоставила с показанията на свид. Д. П., че в този ден е бил в отпуск, както и с тези на свид. И. С., пред когото подс. В. споделил за случилото се и разказал, че именно той е извършил обсъжданите действия. Специално по отношение на последния свидетел е необходимо да се отбележи, че той е бивш съдружник и колега на подс. Ц. и тъй като не е полицейски орган с правомощия да разследва причините за инцидента, а към онзи момент подс. В. не е имал качеството на заподозрян, показанията му за извънпроцесуално признание на В. не попадат в хипотезата – предмет на решението на ЕСПЧ по делото „М. срещу България“. Наред с това като косвени доказателства законосъобразно са ползвани и твърденията на работещите във фирмата, че подсъдимият регулярно е управлявал машината и често е извършвал товарно-разтоварни дейности с нея. Именно показанията на тези свидетели лишават от доказателствена основа защитния довод, че В. не бил запознат с изискванията за извършване на дейността.

Възраженията срещу анализа на многобройните технически експертизи също не се подкрепят от материалите по делото. Преди всичко следва да се посочи, че не съществуват съществени разминавания между заключенията от досъдебното производство и тези, допуснати и приети в хода на съдебното следствие. Различието между тях е закономерна последица от процесуалната активност на първата инстанция и попълването на делото с множество нови гласни и писмени доказателства, вследствие на което е била установена още една техническа причина за настъпване на произшествието наред с първоначално констатираната такава. Защитниците настояват, че е извършена превратна интерпретация на експертните изводи, като акцентират върху посоченото от вещото лице инж. Н., че ако конструкцията на палето е била достатъчно здрава и не са се получили деформации, при отрицателен наклон от 4,0 % на работната площадка, плочите с гранитогрес не би трябвало да паднат напред. Пропускат обаче, че това съвсем не е единствената констатация на експерта, който е заключил, че при наклонения терен балансът на силите, действащи върху палето и неговия товар, значително се променя и това води до нарушаване на равновесието и на стабилността му и именно поради това се е стигнало до срутване на плочите. Изискването за обективност, всестранност и пълнота на изследването е налагало тези изводи да се обсъждат в тяхната взаимна връзка и обусловеност. Точно така е процедирал и САС, достигайки до убедително защитеното заключение, че причините за настъпване на произшествието са комплексни и в своята съвкупност са довели до инцидента, макар всяка от тях сама за себе си да не би причинила този резултат.

При правилно установената фактическа обстановка САС е направил законосъобразни правни изводи, квалифицирайки деянието на всеки от двамата подсъдими по чл. 123, ал. 1 от НК.

Настоятелното искане на касаторите за оправдаването им не може да бъде удовлетворено, тъй като ВКС може да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК само когато деянието не съставлява престъпление. В случая приетата от въззивния съд фактология, която е обвързваща за настоящия съдебен състав, очертава поведение на подсъдимите, което от обективна и субективна страна реализира посочения престъпен състав.

Следва да се подчертае и още едно обстоятелство – че в сезиращия документ от подс. Ц. не са изложени конкретни доводи, отнасящи се към основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Може само да се предполага, че жалбоподателят извежда наличието на този касационен повод като последица от твърдените от него съществени процесуални нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Тъй като такива не са допуснати от въззивния съд, няма и необходимост от намеса на касационната инстанция. Неясна по съдържание и насоченост остава и претенцията на този подсъдим за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление, при положение, че в качеството му на управител на фирмата той е годен субект на посегателството по чл. 123 от НК и е установено да е допуснал инкриминираните нарушения на правилата за безопасно осъществяване на високорисковата дейност, които нарушения са довели до настъпване на общественоопасните последици.

Несъстоятелни са възраженията на подс. В., че е недопустимо ангажиране на наказателната му отговорност по чл. 123 от НК, тъй като нито в трудовия му договор, нито в длъжностната му характеристика са били включени задължения като началник склад. Тезата на защитата неоснователно стеснява кръга от възможните субекти на това престъпление единствено до лица, на които изпълнението на съответната дейност е възложено с нарочен писмен документ. Както законосъобразно е посочил въззивният съд, от гледна точка на субекта на престъплението приложното поле на чл. 123 от НК е по-широко и включва и лицата, които по силата на устно нареждане от работодателя фактически са изпълнявали съответната длъжност и са извършвали дейността, която я изпълва със съдържание. Дали с подобно възлагане са нарушени изискванията на трудовото законодателство е без значение за наказателната отговорност на лицето, ангажирано с осъществяване на дейността. В случая, съдът е установил по изискуемия от НПК безспорен и категоричен начин, че въз основа на устна уговорка с подс. Ц. касаторът В. е организирал цялостното функциониране на склада, включително и като е възлагал на пострадалия Ж. и на свидетелите Б. и С. извършването на товарно-разтоварни дейности и на различни други задачи в зависимост от заявките на клиенти за съответния ден, с оглед на което е направил законосъобразен извод, че той е годен субект на престъплението, за което е привлечен да отговаря.

Защитата на подс. В. принципно е права, че в качеството му на работодател и по силата на изрично издадената от него заповед подс. Ц. е бил единственото лице, отговарящо и задължено за провеждане на инструктаж на работещите във фирмата, в това число и на пострадалия. Отговорността на подс. В. обаче не е ангажирана за неспазване на това изискване, съдържащо се в чл. чл. 6, ал. 1 от Наредба № 12/30. 12. 2005 год. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи. Касаторът е обвинен и признат за виновен за нарушение на чл. 7, ал.1, т. 2 от същия нормативен акт, а именно за това, че бидейки фактически началник склад, е възложил на А. Ж. разтоварването на плочи гранитогрес без пострадалият да е бил информиран за мерките за безопасност, т. е. допуснал го е до работа. Както вече беше посочено по-горе, става въпрос за две различни задължения, чийто носител не е непременно един и същ.

Неоснователни са доводите за несъставомерност на деянието, поради това, че с оглед длъжността, на която бил назначен с трудов договор, подс. В. не познавал правилата за извършване на товарно-разтоварни работи. Това възражение е било правено и пред долустоящите инстанции и неизменно е отхвърляно със законосъобразни и убедителни аргументи, свързани с безспорно доказания факт, че действията му на инкриминираната дата не са били инцидентни и изолирани, а са предприети с оглед създадената постоянна практика в склада В. да управлява превозното средство при отсъствие на свид. П., включително и като премества и позиционира палети с различни по вид и размер товари. Нещо повече, установено е по делото, че жалбоподателят е давал указания на останалите работници за безопасното извършване на товарно-разтоварните дейности, въпреки че подс. Ц. не му е възлагал задължения по инструктирането им. Единствено за пълнота на изложението е необходимо да се припомни, че чл. 123, ал. 1 от НК предвижда наказателна отговорност не само за немарливото изпълнение на правно регламентираната дейност, но и за непознаването ѝ.

Въпреки че тези правила са му били известни, подс. В. е поставил процесното пале на наклонен терен в нарушение на изискванията за стабилност и устойчивост на товара, визирани в чл. 15 , т. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 и в т. 13 на Приложение № 6 към чл. 12, т. 6 от Наредба № 12/ 30. 12. 2005 год. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товарно-разтоварни работи .

Налице е и изискуемата от закона причинна връзка между нарушенията, допуснати от подсъдимите и смъртта на пострадалия. Съобразно посоченото от вещото лице Н. в заключенията му от 13. 04. 2023 год. и 20. 03. 2024 год. произшествието се дължи на комплексното въздействие на два фактора – дефектната пирамида на палето, върху което са били поставени плочите гранитогрес, както и на наклона напред, на който е било позиционирано то. Вследствие на това се е стигнало до нарушаване на равновесието, като силата по посоката на наклона е добила по-голяма стойност поради това, че този наклон се прибавя към наклона на задния пакет плочи на пирамидата. Така се е получил дисбаланс от 87,425 кг. на силите, действащи върху двете страни на пирамидата, който след сваляне на първата плоча от предната страна на палето се е увеличил още и е достигнал до 91,930 кг. Това от своя страна е довело до поддаване на палето, чиято конструкция не е издържала на приложеното натоварване. В случая както некачествената изработка на палето, така и наклонът на терена в посоката, в която са паднали плочите, се явяват condicio sine qua non за настъпване на общественоопасните последици, като действието на всяка една от тези предпоставки е обусловено от въздействието на другата.

При положение, че са налице всички обективни и субективни признаци на състава на престъплението по чл. 123 от НК, обстоятелството, че с поставянето на палето върху неравен и наклонен терен подс. В. е застрашил и собствения си живот, не може да доведе до изключване на наказателната му отговорност.

В жалбата на подс. В. не е направено оплакване за явна несправедливост на наказанието, а в тази на подс. Ц. същото е заявено бланкетно без да се сочи кои обстоятелства от значение за вида и размера на санкцията, която следва да понесе този подсъдим, са били игнорирани или неправилно оценени от въззивния съд. При това положение и с оглед разпоредбата на чл. 347, ал. 1 от НПК настоящият съдебен състав не дължи отговор на това възражение.

Предвид изложеното касационната инстанция намира, че не са налице основания, изводими от материалите по делото да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 2 – т. 5 от НПК и въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 302/02. 09. 2025 год . , постановено по в. н. о. х. д. № 1336/2024 год. по описа на Софийски апелативен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.