Придобивна давност между наследници и изкупуване на съсобствен имот

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 343

Гр. София, 11.06.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове: Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева

като изслуша докладваното от съдията Неделчева гр. дело №20238002104890 по описа за 2023г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на К. П. М. и А. Д. М., чрез адв. Т. П. срещу решение №107/24.02.2023г., постановено по гр. дело №162/2022г. на ОС – Благоевград, с което е потвърдено решение №8670/04.01.2022г. на Районен съд -Гоце Делчев по гр. дело № 220, с което е признато по отношение на ответниците П. И. М., К. П. М. и А. Д. М., че ищците Е. Л. К., И. К. З. и НАТАЛИЯ П. П. са изключителни съсобственици с равни квоти от по 1/3 /една трета/ идеална част от недвижим имот с №169001, в землището на [населено място], с ЕКНМ 17395, с площ на имота 4.161 дка, нива в местността „Т. МОСТ“, съставляващ поземлен имот с идентификатор №17395.169.1 по КККР, придобит по наследство по реда на чл.9 от Закона за наследството, като низходящи на Н. Ф. Ш., починал на 03.07.1984г. и на саморъчно завещание от майката на Н. П. П. -М. Н. М., починала на 25.09.2004г.; на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК са отменени констативен НА №7, том 1, рег. №130, дело 10, с който ответникът П. М. е признат за собственик на основание наследство и давностно владения на същия имот, и НА №9 от 15.01.2020г. за покупко-продажба на същия имот от М.. Според жалбоподателите решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Изводите на съда са противоречиви и нелогични, поради което решението е и необосновано, предвид което считат, че са налице основанията за допускане до касационно обжалване на осн. чл. 281, ал.3 ГПК.

Чрез депозирания писмен отговор, ответникът по жалбата П. Ил. М. излага становище за нейната основателност.

Постъпила и касационна жалба от П. М., чрез адв. Г. С.-пълномощник срещу посоченото решение с наведени твърдения, че същото е неправилно поради нарушения на материалния закон, съ­ществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснова­ност, като се твърди и очевидна неправилност. Според жалбоподателя липсва произнасяне по въпроси, включени в предмета на делото, като са формирани неправилни и необосновани изводи до степен на „очевидна неправилност“ и „явна нео­боснованост“, което води до основателно съмнение проведено ли е въобще въззивно производство в съответствие с изискванията на материално правния и процесуалния закони. Касаторът счита, че са налице основанията за касационно обжалване по чл.281, т.З и чл.280, ал.1, т.1 и т.З и ал.2, предл.З от ГПК за допускане до касационно обжалване.

Чрез депозирания писмен отговор, Е. Л. К., И. К. З. и Наталия П. П. излагат становище за неоснователност на касационните жалби, като считат, че в тях се навеждат неотносими към предмета на доказване възражения и съдебна практика, поради което се моли жалбите да не бъдат допускани до касационно разглеждане. Развити са и подробни съображения по съществото на спора с оглед тяхната неоснователност. В заключение се моли въззивното решение да не бъде допускано до касационно обжалване поради липсата на основания за това, като им бъдат присъдени съдебно- деловодни разноски.

С определение №381 от 29.01.2024г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение: 1. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса, формулиран в изложението на П. М. относно изпълнението на задължението на въззивния съд да обсъди възраженията на жалбоподателите и да изложи мотиви по правните доводи на страните, от които черпят своите права, както и по събраните доказателства във връзка с техните твърдения в контекста на соченото от касатора противоречие с практиката, обективирана в Решение №27 от 2.02.2015г. по гр. д. №4265/2014г., в което ВКС приема, че преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, други за неустановени.; 2. на основание чл. 280, ал.2, т.1 ГПК за извършване на преценка дали даденото от въззивния съд разрешение във връзка с потвърждаването на първ. решение, с което е отменен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 9, том I, рег. №158, дело №12 от 15.01.2020г. не е в противоречие с Тълкувателно решение № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС.

По основанието за допускане до касация:

По въпросa относно задължението на въззивният съд да прецени всички относими доказателства и да обсъди всички въведени от страните в процеса твърдения, доводи и възражения, както и да изложи мотиви към тях, е констатирано противоречие с Решение №27 от 2.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4265/2014г. и много други, в които се приема, че съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, други за неустановени. Тази преценка на съда произтича от изискването на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК , като в тази насока е и трайната и постоянна съдебна практика, отразена и в множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение №331/19.05.2010г. по гр. д. №257/2009г. , решение №217/09.06.2011г. по гр. д. №761/2010г. , решение №700/28.10.2010г. по гр. д. №91/2010г. и др., която задължителна практика се споделя и от настоящия състав на ВКС.

По предявения установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 ГПК, според твърденията в исковата молба е установено следното:

Ищците Е. Л. К., И. К. З. и Наталия П. П. твърдят, че са собственици при равни квоти от по 1/3 /една трета/ идеална част от недвижим имот с №169001, в землището на [населено място], представляваш нива с 4.161 дка, в местността „Т. МОСТ“, съставляващ поземлен имот с идентификатор №17395.169.1, [населено място], обл. Благоевград, въз основа на възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ на основание Протокол №2192 от 02.08.1993г., Решение №21920 от 26.04.2001г., Протокол за въвод във владение на имоти в землището на [населено място] от 21.05.2001 г. и Скица № К00116/24.09.2003г. на Поземлена комисия [населено място], тъй като са наследници по закон на Н. Ф. Ш., починал на 03.07.1984г., а ищцата П. -и въз основа на саморъчно завещание от майката ѝ М. Н. М., починала на 25.09.2004г. Твърдят, че ответникът П. И. М. се снабдил с Констативен нотариален акт №7, том I, per. №130, дело №10 от 14.01.2020г., с който бил признат за собственик по давностно владение същия недвижим имот, като на 15.01.2020г. продал същия на ответниците К. П. М. и А. Д. М., чрез договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 9, том I, рег. №158, дело №12 от 15.01.2020г. Ищците твърдят, че са владели и ползвали имота чрез М. М. /след допусната поправка - П. Н. Ш./, като грижите относно същия са били предоставени на И. Б.. Тъй като ответникът М. не е осъществявал владение върху имота, то той не се легитимира като собственик въз основа на давностно владение, поради което не е могъл и валидно да прехвърли собствеността, то молят съдът да уважи така предявените от тях искове по чл. 124, ал.1 ГПК, след което двата нотариални акта бъдат отменени на осн. чл. 537 ГПК. В случай, че ответникът М. бъде признат за собственик на някаква идеална част от процесния имот, то ищците молят да им бъде признато право на изкупуване на осн. чл. 33, ал.1 ЗС.

Ответникът П. М. оспорва иска, като твърди, че така възстановеният имот бил предоставен от всички роднини на неговата съпруга М. М., починала на 25.09.2004г. за да използва сумите от обработката или от продажбата му за лечението си. След нейната смърт, ответникът се обадил на дъщеря им – ответницата Наталия П., но тя му отговорила, че нивата не ѝ трябва и той да прави с нея каквото иска. От тогава ответникът М. започнал да стопанисва земята със съзнанието, че е единствен собственик, като 4-5 пъти в годината ходел да я почиства от растителност, интересувал се дали някой иска да я купи, като в последствие се снабдил с КНА за собственост по давност. Твърди, че през този период никой не е оспорвал владението и собствеността му. От своя страна оспорва претендираното право на собственост от ищците, като твърди, че правата, произтичащи въз основа на саморъчното завещание са погасени по давност.

Ответниците К. П. М. и А. Д. М. молят предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни. Оспорват правата на ищците, както и правото на собственост по отношение на ищцата П., основаващо се на саморъчно завещание. Считат, че правото на собственост на ответника П. И. М. е констатирано в КНА, поради което е могъл валидно да им го прехвърли чрез договора за покупко-продажба.

От фактическа страна се установява, че ищците Е. Л. К., И. К. З. и Наталия П. П. са наследници по закон като низходящи на Н. Ф. Ш., починал на 03.07.1984 година- ищцата Е. К. по право на заместване от майка си П. Ш., ищцата И. З. по право на заместване от баща си К. Ш., а ищцата Наталия П. /дъщеря/ и ответникът П. М./съпруг/ по право на заместване на М. Н. М., починала на 25.09.2004г.

С Решение №21920 от 26.04.2001г. на ПК Гоце Д., въз основа на влезлия в сила план за земеразделяне и протокол №2192 от 02.08.1993г., на наследниците на Н. Ф. Ш. е било възстановено правото на собственост върху имот с №169001 с площ 4.161 дка в местността „Т. МОСТ“, с идентификатор 17395.169.1 по действащата кадастрална карта и кадастралните регистри.

С нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение № 7, том I, рег. №130, дело №10 от 14.01.2020г. ответникът П. И. М. е признат за собственик на процесния поземлен имот. С договор за покупко-продажба от 15.01.2020г., обективиран в нотариален акт №9, том I, рег. №158, дело №12 от 15.01.2020г., ответникът П. М. продава същия имот на ответника К. П. М., който към този момент се намира в граждански брак с ответницата А. Д. М..

Със саморъчно завещание от 24.01.2004г., М. Н. М. е завещала на дъщеря си Наталия М. притежаваните от нея 1/2 ид.част от жилище в [населено място], 1/2 ид.част от движимите вещи, както и притежаваната от нея ид.част от възстановените им земи от наследодателя Н. Ш.. Като изпълнител на завещанието е посочила сестра си П. Ш.. Същото е обявено с Протокол от 28.02.2020г.

Във връзка с твърдението за придобиване по давност, в хода на първоинстанционното производство са разпитани водените от страните свидетели.

Въпреки възраженията във въззивните жалби досежно достоверността и липсата на внимателен анализ на събраните гласни доказателства, въззивният съд не е изложил никакви свои съображения в тази насока, като само е посочил, че правните изводи на районния съд относно основателността на предявените искове са правилни и са базирани на установените по делото факти, и че фактическата обстановка по делото е изяснена от първостепенния съд обективно, като наведените в тази връзка доводи с въззивните жалби са неоснователни. Без да излага собствени мотиви, въззивният съд е отбелязал, че първоинстанционният съдът е обсъдил събраните по делото гласни и писмени доказателства, въз основа на което е изградил обосновани фактически констатации, и е достигнал до правилния извод за основателност на предявените искове, след което, на осн. чл. 272 от ГПК е препратил и към мотивите на първостепенния съд.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият състав на ВКС счита, че въззивният съд не е обсъдил основното възражение на въззивниците досежно достоверността и заинтересоваността на свидетелските показания, като е посoчил само, че оценъчната дейност на съда по писмените и гласните доказателства е ясна и се споделя. По такъв начин, въззивният съд в нарушение на съдебната практика не е изложил мотиви по всички възражения на страните във връзка с правните им доводи, от които черпят своите права, както и по събраните по искане на страните доказателства в подкрепа на техните твърдения. Не е изпълнил задължението си, след обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства, да отрази в мотивите си въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, други за неустановени. Освен това, в тази част на акта е останало изречение, което е в смисъл, противоречащ на предходните изводи на съда и касае други страни. Вероятно същото се дължи на техническа грешка, но би могло да породи в страните съмнения относно правораздавателната воля на съда.

Допуснатото процесуално нарушение обосновава отмяна на въззивното решение на основание чл. 281, т. 3 ГПК и решаване на делото от касационната инстанция по същество на основание чл. 293, ал. 2 ГПК .

От фактическа стана е безспорно, че процесната нива е възстановена на наследодателите на ищците с решение 26.04.2001г. на ПК Гоце Д., в качеството им на наследниците на Н. Ф. Ш..

Доколкото ответникът П. М.- баща на ищцата Наталия П. и съпруг на починалата тяхна наследодателка- М. М., на 14.01.2020г. се е снабдил с констативен като за собственост по давност на процесния имот, при така възникналото оспорване, на осн. чл. 154 ГПК в негова тежест е да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху имота по отношение на собствениците.

Основно доказателство за установяване на придобивна давност са гласните доказателства, поради което правомощие на съда по същество е да прецени достоверността им и да формира вътрешното си убеждение въз основа на тях, но при тази преценка следва да изхожда от анализа на всички доказателства, т. е. преценката на свидетелските показания следва да се извършва в съвкупност с писмените доказателства и заключенията на приетите експертизи, като се ползват и правилата на логиката. Дали е основателно позоваването на придобивна давност съдът преценява при комплексна преценка на всички доказателства относно това упражнявана ли е фактическа власт върху имота явно и необезпокоявано и демонстрирано ли е намерение за своене / решение № 266 на I г. о. на ВКС от 29.06.2011г. по гр. д. № 1058/2010г./ като при това научните, логическите и опитните правила следва да бъдат съобразявани от съда и при обсъждане и преценка на показанията на свидетелите / решение № 52 от 07.06.2017г. по гр. д. № 3463/2016г. на I г. о. на ВКС/.

Последователно и непротиворечиво в практиката си ВКС приема, че съдът е длъжен да прецени всички допустими и относими доказателства в тяхната взаимна връзка и зависимост, като в мотивите на решението трябва да се обсъдят доказателствата за всички правнорелевантни факти и да се посочат кои факти са намерени за установени, и кои - за недоказани, също и всички искания и възражения на страните, които се основават на установени факти, както и доводите на страните, които имат значение за решаване на спора по същество. Приема се също, че при преценка на свидетелските показания съдът следва да обсъди на първо място установява ли се противоречие в показанията, съпоставяйки данните за осъществяването на релевантните за спора факти, съдържащи се в показанията на всеки един свидетел, след което да прецени казаното от кои свидетели следва да приеме за достоверно и по какви съображения, като основе тази своя преценка на установените по категоричен начин от останалите доказателства факти и обстоятелства. При извършването на тази преценка съдът следва да изложи съображения налице ли са основания да не бъде дадена вяра на показанията на част от свидетелите и защо. И само ако приеме, че свидетелските показания са достоверни и са основани на лични, преки и непосредствени впечатления, определени факти могат да се приемат за доказани. Гласните доказателства, щом са относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на процесуалния закон и съвкупно с целия доказателствен материал по делото / решение № 65 от 16.07.2010 г. на IV г. о. на ВКС по гр. д. № 4216/2008 г.; решение № 250 от 21.12.2015 г. по гр. д. № 3897/2015 г. на I г. о. на ВКС/.

Извършената от въззивния съд преценка както на показанията на разпитаните свидетели, така и на останалите, събрани по делото доказателства, е в противоречие с тази практика на ВКС. Във въззивното решение липсва описание на свидетелските показания, не е посочено какво се приема за установено въз основа на тях, нито са изложени съображения за начина, по който следва да бъде извършена тяхната преценка. Въззивният съд не се е мотивирал защо споделя изводите на първоинстанционния съд, нито е изложил свои съображения защо следва да бъде възприето като достоверно казаното от едните или другите свидетели, без да посочи кои други доказателства подкрепят казаното от тези свидетели.

В тази връзка, настоящият състав съобрази следното:

Св. Ш. /без родство със страните/ знае за имота, тъй като се намира точно срещу неговия. От 2010г. до 2012-2013г. имотът се обработвал от един човек, който сеел картофи, който бил наел нивата от „бай И.“. След 2013г. до края на 2020г. имотът не бил обработван. Свидетелят се свързал с ищцата Е. защото искал да купи имота, но тя му казала, че не се продава. След това и с П., който му казал, че имотът е за продажба. След това се обадил и на дъщерята Наталия, която била в Америка и тя му казала, че е имотът не се продава, както, и че баща ѝ няма нищо общо с имота. Свидетелят не виждал П. М. да обработва нивата.

Св. И. Б. /роднина по съребрена линия на Е. К./ е помогнал на майката на Е., като е дал имот по наем. До към 2014г., имало хора, които го обработвали, но след това никой не е обработвал имота. Познава П. –като съпруг на братовчедка му М., но не го е виждал, нито е чувал той да е заявявал на останалите наследници, че е собственик на имота. Миналата година видял, че имотът се засипва и се обадил на Е. да я пита, а тя останала много учудена. На свидетеля не е известно наследниците на Н. Ш. да са предоставили нивата на М.. На майката на Е. били пращани сумите от наема защото била най-бедна.

Св. Н. К. /без родство със страните/ знае за нивата в Гоце Д.. Половин година преди смъртта на М. станало въпрос за тази нива, за която не били уредени документите. Имало спор с дъщерята Наталия дали да се продаде нивата за да има пари за лечението на майката. П. казал така да останат нещата, докато се уредят документите, тъй като имало и други роднини. Свидетелят /от П./ знае, че всички наследници се съгласили да оставят имота за лечението на М.. Това била устна уговорка. П. идвал до Гоце Д. тъй като бил заинтересован нещо да се направи с имота. Свидетелят е идвал два пъти с П. – единият за трасирането, а другият – през 2014г. – 2015г. тъй като имало желаещ да закупи имота, но нищо не се разбрали. П. и друг път е ходил, но свидетелят не могъл го придружи. М. казвала, че няма проблем с имота, но П. считал, че докато не се оправят документите няма смисъл от пълномощно, защото имотът си е неин. Наталия заминала за Щ. след гимназията, и не се прибрала за погребението на майка си. П. след това и се обаждал за да ѝ каже, че документите са готови, но тя му отговорила, че не се интересува и да прави каквото иска. Свидетелят знае за устно споразумение между наследниците, че имотът е даден за да се ползва за лечението на М.. П. ходел на 2-3 месеца да наглежда имота, но не го използвал.

Св. Т. К. знае, че М. имала от баща си имот в Гоце Д., както и, че тя и дъщеря ѝ Наталия искали да го продават, но не били единствени собственици. От П. е чувал, че когато здравето на М. се влошило, останалите роднини се отказали от имота в полза на М.- за да се осигурят средства за нейното лечение. Докато М. била жива, П. бил против да се продава. Наталия заминала да учи в Америка още преди майка ѝ да почине. Свидетелят присъствал на един телефонен разговор, по време на който П. попитал Наталия какво да прави с наследствения имот на майка ѝ, но тя му отговорила, че не я интересува, тъй като си има достатъчно грижи и той да се оправя с него. П. обсъждал със свидетеля какво да прави с имота – дали да го обработва или продава. Идвал няколко пъти в годината да го наглежда. През есента на 2019г. П. му се обадил да отидат до имота, да го поизчистят. П. не му е споделял да е говорил с другите наследници за имота, нито някой от тях да е предявявал претенции към него.

Свидетелят П. /без родство със страните/ има ранчо в съседство в същата местност „Т. мост“ и е виждал П. М. в последните 10 години по 2-3-4 пъти в годината на мястото. Нищо не е сеел в нея, поддържал я от плевели, саморастници, храсти, да не минават камиони и да не се изхвърлят боклуци. Поводът за запознанството им бил, че П. попитал свидетеля дали знае някой да търси имот за да го обработва. През годините нивата е била почиствана, но през последните 10-13 години не е била обработвана.

При така изложеното от свидетелите, на първо място въззивният съд не е съобразил, че от показанията на свидетелите Н. К. и Т. К. /без родство със страните/, се установява, всички наследници са се били съгласили да оставят процесния имот за лечението на М., т.е. с оглед казаното от тях се налага изводът, че докато М. е бил жива тази договорка е била факт, и ответникът П. М. е знаел за нея. Именно в съответствие с тази договорка, след смъртта на М., настъпила през 2004г. той е предприел действия във връзка с опазването на имота. На този извод кореспондира и обстоятелството, че саморъчното завещание от 24.01.2004г. на М. М., починала на 25.09.2004г. не е било обявено след смъртта ѝ от нейната сестра П. Ш., при която завещанието е било съставено и оставено за съхранение. Необявяването на саморъчното завещание не засяга действителността на волята за завещателя, и нито препятства неговото действие, но обявяването му едва на 28.02.2020г. по искане на Е. К.- дъщеря на П. Ш. следва да се прецени като индиция за наличието на подобна уговорка, доколкото Ш., въпреки, че е била посочена като изпълнител на същото, не е предприела никакви мерки за обявяването му докато е била жива, нито е предявявала претенции спрямо съсобствения имот.

Ако междувременно наследниците са решили друго, то тяхното решение не е било доведено до знанието на ответника М.. Фактът, че всъщност никой от останалите наследниците на Н. Ш., на които е възстановена земята – П. Ш. или К. Ш. не е предявил претенции към имота, а настоящият иск е заведен от техните наследници, също навежда на извода, че те вероятно не знаят за така постигната договорка между техните родители, което обаче не означава, че такава не е съществувала.

Съдът намира, че доколкото от показанията на Н. К. и Т. К., които кредитира като обективни и незаинтересовани, се установява наличието на уговорка между наследниците процесният имот да се предостави на М. М., то по силата на същата е било предадено и владението на процесната нива.

Така приетото за установено не противоречи на изложеното от свидетеля И. Б., че не му е известно наследниците на Н. Ш. да са предоставили нивата на М.. Незнанието на свидетеля за подобна уговорка не означава, че такава действително не е имало, като следва да се отбележи, че твърдението на П. М. е, че имотът е бил предоставен още приживе на неговата съпруга, а не на него- лично. Казаното от свидетеля, че в началото някакви суми от отдаването им под наем са били изпращани на майката на Е. /тъй като била най-бедна/ касае периодът непосредствено след възстановяването на нивата през 2001г., т.е. не изключва възможността в последствие – към 2004 наследниците да са взели решение съсобственият имот да се даде на М..

От съвкупния анализ на събраните гласни доказателства, които преценява като обективни и непротиворечащи си, съдът намира за установено, че още докато е била жива, останалите наследници на Н. Ш. са постигнали съгласие процесната нива да бъде предоставена на М., която по нейна преценка да използва за своето лечение сумите, получени от нейната продажба или наемане. Именно с това съзнание- в качеството си неин наследник и собственик, ответникът П. М. е установил фактическа власт върху имота. Доколкото завещанието е било обявено едва през 2020г., то към датата на смъртта на М. М., П. М. обективно не е могъл да узнаел, че нивата се завещава на дъщеря им.

Съгласно разясненията, съдържащи се в Тълкувателно решение №1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. №1/2012 г., ОСГК, в случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху чуждата идеална част на основание, изключващо владението на останалите, намерението му за своене се предполага. Тогава е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в сроковете по чл. 79 ЗС .

В настоящия случай, ответникът М. е започнал да упражнява фактическа власт върху имота със съзнанието, че той е даден на М., поради което не е било необходимо да демонстрира намерението си своене по отношение на другите съсобственици, доколкото основанието, на което той е придобил фактическата власт върху вещта изключва владението на останалите наследници.

От показанията на свидетелите Н. К., Т. К. и П. се установява, че П. М. е ходел периодично да наглежда имота, не го е обработвал, но го е почиствал от плевели и храсти, грижел се да не минават през него камиони и да не се изхвърлят отпадъци, интересувал си е дали някой иска да го обработва или закупи.

При отчитане заинтересоваността на свидетеля Ш., който също е искал да закупи имота, и чиито показания са в противоречие в тези на посочените трима свидетели, следва да бъде дадена вяра на казаното от последните – доколкото са незаинтересовани, а техните възприятия са лични, тъй като са придружавали М. при посещение на мястото или са го виждали докато е бил там, т.е. това са техни преки и непосредствени впечатления от осъществяването на тези факти и обстоятелства, и казаното от тях кореспондира на останалите данни по делото. В тази насока е и приетото по делото писмено доказателство, а именно представения Протокол от трасиране от 19.10.2014г., в което е посочено, че трасирането е извършено в присъствието на П. М.- посочен като собственик на имота.

Следва да се има предвид също, че в утвърдената си практика /напр. решение № 17/19.02.2016 г. по гр. д. № 4335/2015 г., ІІ г. о./, ВКС приема, че владението по смисъла на чл. 79 ЗС не се изразява в непрекъснато осъществяване на фактическо въздействие върху имота чрез обработване, облагородяване, поставяне на ограда и др., а фактическата власт може да се упражнява и чрез периодични посещения, стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица. След като е доказано, че фактическата власт е установена към определен начален момент, за да се приеме, че владението е постоянно, т. е. израз на воля да се държи и запази вещта, не е необходимо да се повтарят във всеки момент действия, чрез които се проявява намерението на владелеца да държи вещта като своя. Достатъчно е владелецът във всеки момент, когато пожелае, да може да реализира владелческата си власт. Без правно значение е дали същият се е възползвал от тази възможност, щом спрямо имота не са осъществявани действия на трети лица, създаващи съмнение в явността на владението или водещи до прекъсването му. Дори владелчески действия да не са осъществявани през продължителен период от време, то по силата на презумпцията на чл. 83 ЗС следва, че владението е продължило през целия период. Самите действия, чрез които се изразява волята за владение на вещта, зависят от нейното предназначение, начин на ползване и състояние. Преценката дали е осъществен обективният елемент на владението се извършва конкретно при отчитане установен начален момент на фактическата власт, предприети спрямо имота действия на владелеца, дори и през значителен интервал от време, липсата на фактически действия от трети лица и при приложение на презумпцията на чл. 83 ЗС .

От събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за установено, че владението, осъществявано от ответника М. след смъртта на М. М., настъпила на 25.09.2004г., е било постоянно, непрекъснато, явно и несъмнително, и с намерение да се държи вещта като своя собствена, предвид което е придобил имота по давност. По тези съображения предявените от ищците Е. К. и И. З. искове за приемане за установено, че са собственици на по 1/ 3 ид. част от нивата следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Не по такъв начин обаче стои въпросът по отношение на ищцата Наталия П., която е дъщеря на ответника М.. Последният е започнал да упражнява фактическата власт върху имота със съзнанието, че същият е принадлежал на съпругата му М. М., чийто наследници са както той – като преживял съпруг П., така и дъщеря им Наталия. Когато основанието, на което е установена фактическата власт, показва съвладение и съсобственикът е започнал да владее собствената си идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена. За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Според разясненията, съдържащи се в цитираното по-горе Тълкувателно решение, тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Доколкото по делото не се установява ответникът М. да е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другия съсобственик – дъщеря си, и да е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия да са доведени до нейното знание, то съдът намира, че той е бил държател на нейните ид. части и не ги е придобил по давност предвид липсата на доказателства да е манифестирал пред нея намерението си за завладяване и осъществяване на действия, отблъскващи владението.

Осъществявайки владение върху целия имот, но в качеството си на владелец на своята част и държател на идеалните части на другия съсобственик, ответникът е придобил по давност 1/2 ид. част от имота, а дъщеря му – останалата Ѕ доколкото са наследили праводателката си М. М. при равни квоти.

Предвид което, искът на Наталия П. с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК се явява основателен, но тъй като е само за 1/3 ид. част, то следва да бъде уважен за така предявената част.

При така установената съсобственост, за да се произнесе по иска с правно основание чл. 33, ал.2 ЗС, съдът съобрази следното:

Разпоредбата на чл. 33 ЗС дава на съсобственика право на предпочитание при продажба на идеална част, която неговият съсобственик иска да извърши. Съсобственикът има право по чл. 33 ЗС да изкупи по предпочитание частта, продавана от друг съсобственик "при същите условия", при които продавачът-съсобственик я предлага на третото лице. Последиците от продажба на идеална част, при която правото на съсобственика да купи по предпочитание е било нарушено, са уредени в чл. 33, ал. 2 ЗС - съсобственикът може да изкупи продаденото, ако декларацията на продавача е невярна или ако продажбата е извършена при симулативно по-тежки условия. Същото ще важи и когато пред нотариуса не са били представени доказателства, че е предложено на другия съсобственик да купи продадения на трето лице недвижим имот или ако продавачът не е декларирал писмено, че съсобственикът не е приел направеното му предложение. Липсата на предложение до другите съсобственици да купят дела, прехвърлен след това на трето лице, води до възможност за изкупуване. Последиците от продажба на идеална част, при която правото на съсобственика да купи по предпочитание е било нарушено, какъвто е настоящия случай, са именно съсобственикът да може да изкупи продаденото, защото извършената, без да са спазени изискванията на чл. 33, ал. 1 ЗС , продажба не е нищожна.

В настоящия случай ответникът М. е продал на К. П. М. и А. Д. М. цялата нива, въпреки, че е бил собственик само на 1/2 ид. част от нея. Следователно, ищцата П., на която изобщо не е било предложено, има право на основание чл. 33, ал.2 ЗС да изкупи тази част при същите условия, при които тя е продадена, а именно -като заплати на ответниците М. сумата от 5000 лв., представляваща половината от посочената в договора за покупко-продажба цена, дължима за продадената Ѕ ид. част от съсобствения имот, като ѝ се даде месечен срок от влизане в сила на решението да заплати дължимата сума, след което решението за изкупуване се обезсилва по право.

Касационно обжалване на решението е допуснато и на основание чл. 280, ал.2, т.1 ГПК за преценка дали даденото от въззивния съд разрешение във връзка с потвърждаването на първ. решение, с което е отменен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 9, том I, рег. №158, дело №12 от 15.01.2020г. не е в противоречие с Тълкувателно решение №3/2012г. на ОСГК на ВКС.

Според разясненията, съдържащи се в последното, ВКС приема, че на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. Лицата, които претендират в исков процес самостоятелни права върху предмета на сделката, се ползват със защита срещу легитимиращото действие на нотариалния акт, който я обективира, чрез вписването на исковата молба, както и на постановеното в исковото производство съдебно решение.

В разглеждания случай, в противоречие с цитираното ТР, представляващо задължителната практика на ВКС, въззивният съд е приел, че нотариален акт №9/2020г., обективиращ договор за покупко-продажба на процесния имот, следва да бъде отменен по реда на чл. 537, ал.2 ГПК. Ето защо въззивното решение в тази част трябва да бъде отменено. Доколкото не се касае за самостоятелен иск за отмяна на нотариалния акт, а за правна последица, то не следва да се постановява решение от ВКС, отхвърлящо такъв иск.

При този изход на спора, ответниците по касационната жалба И. З. и Е. К. следва да бъдат осъдени да заплатят на касаторите П. М., и на Т. и А. М. половината от направените в касационното производство разноски.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №107 от 24.02.2023г. по [населено място] №20221200500162/2022г. на Окръжен съд – Благоевград, с което е потвърдено Решение №8670/04.01.2022г. по гр. д. №220/2020г. по описа на РС-гр.Гоце Д. в следните части: 1. В ЧАСТТА, с която са уважени предявените от Е. Л. К., ЕГН [ЕГН] и И. К. З., ЕГН [ЕГН] искове за признаване за установено по отношение на ответниците П. И. М., ЕГН [ЕГН], К. П. М., ЕГН [ЕГН], и А. Д. М., ЕГН [ЕГН], че всяка от ищците е собственик на по 1/3 ид. част от недвижим имот с №169001, в землището на [населено място], с ЕКНМ 17395, общ. Гоце Д. с площ на имота 4.161 дка, НИВА, V-та категория в местността „Т. МОСТ“; 2. В ЧАСТТА, с която е ОТМЕНЕН нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №9, том I, рег. №158, дело №12 от 15.01.2020г. по описа на Нотариус Е. Л. с район на действие РС-гр. Гоце Д., вписан под №137 на Нотариалната камара, който е вписан в СВп - [населено място] с вх. рег. №74/15.01.2020 г. дв.вх.рег. №74, Акт №60, том I, дело №41; 3. В ЧАСТТА за разноските, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ исковете на Е. Л. К., ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес] и И. К. З., ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място], [жк], вх.В, ет.6, ап.67 за признаване за установено по отношение на ответниците П. И. М., ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място],[жк][жилищен адрес] вх. „Г”, ет.З, ап. 11, К. П. М., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: с М., [улица], [община], област Благоевград, и А. Д. М., ЕГН [ЕГН], с постоянен адрес: с М., [улица], [община], област Благоевград, че всяка от ищците е собственик на по 1/3 ид. част от недвижим имот с №169001, в землището на [населено място], с ЕКНМ 17395, общ. Гоце Д. с площ на имота 4.161 дка, НИВА, V-та категория в местността „Т. МОСТ“, който съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД18-71/02.10.2009г. на Изп.директор на АГКК, съставлява поземлен имот с идентификатор № .../седемнадесет хиляди, точка сто шестдесет и девет, точка, едно/, [населено място], [община], Обл. Благоевград, на осн. Чл. 124, ал.1 ГПК.

ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответниците П. И. М., ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място],[жк][жилищен адрес] вх. „Г”, ет.З, ап. 11, К. П. М., ЕГН [ЕГН], адрес: с М., [улица], [община], област Благоевград, и А. Д. М., ЕГН [ЕГН], адрес: с М., [улица], [община], област Благоевград, че НАТАЛИЯ П. П., ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес]0, ап.31 като наследница на майка си М. Н. М., ЕГН [ЕГН], б.ж. на [населено място], починала на 25.09.2004г. е собственик на 1/3 /една трета/ идеална част от недвижим имот с №169001, в землището на [населено място], с ЕКНМ 17395, общ. Гоце Д. с площ на имота 4.161 дка, НИВА, V-та категория в местността „Т. МОСТ“, който съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД18-71/02.10.2009г. на Изп.директор на АГКК, съставлява поземлен имот с идентификатор №17395.169.1, [населено място], [община], Обл. Благоевград, придобита по давност на осн. чл. 79 ЗС.

ПРИЗНАВА ПРАВО НА ИЗКУПУВАНЕ на Н. П. П., ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място], [жк], [жилищен адрес]0, ап.31 на недвижим имот - предмет на прехвърлителна сделка по нотариален акт №9, том I, рег. №158, дело №12 от 15.01.2020 г. по описа на нотариус Е. Л. с район на действие РС-гр. Гоце Д., вписан под №137 на Нотариалната камара, който е вписан в СВп - [населено място] с вх. рег. №74/15.01.2020 г. дв.вх.рег. №74, Акт №60, том I, дело №41, а именно: на Ѕ /една втора/ ид. част от недвижим имот с №169001, в землището на [населено място], с ЕКНМ 17395, общ. Гоце Д. с площ на имота 4.161 дка, НИВА, V-та категория в местността „Т. МОСТ“, който съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД18-71/02.10.2009г. на Изп.директор на АГКК, съставлява поземлен имот с идентификатор №17395.169.1 /седемнадесет хиляди, точка сто шестдесет и девет, точка, едно/, [населено място], [община], Обл. Благоевград при уговорена цена 10 000 лв. за целия имот, като Н. П. П., ЕГН [ЕГН], следва да ЗАПЛАТИ на К. П. М., ЕГН [ЕГН] и А. Д. М., ЕГН [ЕГН] сумата от 5000.00 /пет хиляди/ лв. на осн. чл. 33, ал. 3 ЗС, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото решение.

УКАЗВА на НАТАЛИЯ П. П., ЕГН [ЕГН], че ако не заплати така определената сума на купувачите по К. П. М., ЕГН [ЕГН] и А. Д. М., ЕГН [ЕГН] по договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №9, том I, рег. №158, дело №12 от 15.01.2020г. в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото решение, това решение се счита обезсилено по право на осн. чл. 33, ал.3, предл. последно ЗС.

ОСЪЖДА Е. Л. К., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [жк], [жилищен адрес] и И. К. З., от [населено място], [жк], вх.В, ет.6, ап.67 ДА ЗАПЛАТЯТ на П. И. М., ЕГН [ЕГН], адрес: [населено място],[жк][жилищен адрес] вх. „Г”, ет.З, ап. 11 сумата от 600.00 /шестстотин/ лв., представляващи разноски за заплатен адвокатски хонорар пред касационната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

ОСЪЖДА Е. Л. К., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [жк], [жилищен адрес] и И. К. З., от [населено място], [жк], вх.В, ет.6, ап.67 ДА ЗАПЛАТЯТ на К. П. М., ЕГН [ЕГН], адрес: с М., [улица], [община], област Благоевград, и А. Д. М., ЕГН [ЕГН], адрес: с М., [улица], [община], област Благоевград, сумата от 1230.00 /хиляда двеста и тридесет/ лв., представляващи разноски за заплатен адвокатски хонорар и държавна такса пред касационната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

Решението е окончателно.

Председател: ______________________

Членове:

1. ____________________

2. ____________________