Отказ за обезпечение на иск за собственост след приключила публична продан

Текстът на акта

Ключови фрази

3

О П Р Е Д Е Л Е Н ИЕ

№ 3155

София, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 2002 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.1, т.2, вр. чл.396 ГПК.

С определение № 188 от 14.05.2024 г. по в. гр. д. № 212/2024 г. на Пловдивския апелативен съд е оставена без уважение молба вх. № 4063/13.05.2024 г. на П. В. Н. за допускане на обезпечение на предявения от него срещу К. Ц. Ц. отрицателен установителен иск за собственост на самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място], по който е образувано гр. д. № 1479/2022 г. на Пловдивския окръжен съд.

Апелативният съд е приел, че искът, по който е подадена молба за постановяване на обезпечителна мярка – спиране на изпълнението, се основава на твърдения, че ищецът П. Н. е собственик на процесния апартамент, който незаконосъобразно е бил възложен на ответника К. Ц. с влязло в сила възлагателно постановление от 19.10.2021 г. по изп. д. № 395/2015 г. на ЧСИ А. А.. Твърди се, че постановлението не е произвело вещен прехвърлителен ефект, тъй като в нарушение на императивните правила на закона принудителното изпълнение било проведено спрямо единственото жилище на ищеца, което е несеквестируемо, при положение, че вземането за издръжка е било погасено от него и не е било дължимо.

Прието е, че въпросът за допустимостта на иска за собственост е разрешен положително с определението по приложеното частно гр. д. № 408/2022 г. на Пловдивския апелативен съд. Не е налице обаче другата предпоставка за уважаване на молбата за допускане на обезпечение – убедителните писмени доказателства за основателност на иска. С първоинстанционното решение искът за собственост е отхвърлен. Изложените в молбата доводи за основателността на иска не могат да бъдат разгледани в обезпечителното производство, тъй като касаят съществото на правния спор, чието разрешаване е предмет на исковото производство пред въззивната инстанция. С влизане в сила на постановлението за възлагане на процесния имот, на което се основава искът за собственост, принудителното изпълнение върху имота е приключило и няма данни за продължаващи по отношение на него действия в рамките на изпълнителното производство. Затова исканата обезпечителна мярка по чл.397, ал.1, т.3 ГПК не може да се приеме за съответна на обезпечителната нужда.

Частна жалба срещу определението на Пловдивския апелативен съд е подадена от П. В. Н..

Жалбоподателят поддържа, че апелативният съд неправилно се е произнесъл по съществото на иска за собственост в рамките на обезпечителното производство. Счита, че убедителните писмени доказателства за допускане на исканото обезпечение са в кориците на делото и че е без значение какво е приел съдът в първоинстанционното исково производство, тъй като спорът е пренесен пред въззивната инстанция. Поддържа, че в кориците на делото се намират доказателства, че втората публична продан върху имота е проведена по молба на взискател, подадена повече от 3 месеца след изтичане на указания в ГПК едноседмичен срок, като този взискател нямал право да иска насочване на принудителната продан върху единственото жилище на длъжника; такова право имал само взискателят по вземането за издръжка, който обаче не е подавал такава молба. Въззивното определение било и немотивирано, тъй като съдът не посочил защо счита, че не е необходимо да се допусне исканото обезпечение. Иска отмяна на обжалваното определение и допускане на обезпечителната мярка. За яснота към частната жалба прилага намиращите се в кориците на делото доказателства – решение № 371 от 30.09.2021 г. по в. гр. д. № 2456/2021 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставена без уважение негова жалба в качеството му на длъжник по изп. д. № 395/2015 г. на ЧСИ А.А. срещу действия по насочване на принудителното изпълнение, изразяващи се в насрочена публична продан върху негово жилище, за което се твърди несеквестируемост като негово единствено жилище; уведомлението за нестанала първа публична продан; молбата до ЧСИ на „Б.“ ООД за извършване на нова публична продан на имота; разпореждането на ЧСИ да се възобнови изпълнението върху имота на длъжника П. Н.; уведомлението за насрочване на нова публична продан.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване пред ВКС определение на Пловдивския апелативен съд, с което е отказано допускане на обезпечение на предявения иск за собственост, спорът по който е пренесен пред апелативния съд.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Както правилно е приел ПАС, обезпечение на предявен иск се допуска, ако този иск е процесуално допустим и ако е подкрепен с убедителни писмени доказателства.

По въпроса за допустимостта на предявения от П. Н. отрицателен установителен иск за собственост настоящият състав не може да се произнася в рамките на обезпечителното производство, тъй като този въпрос е бил повдигнат в исковото производство и е разрешен положително с влязло в сила определение по ч. гр. д. № 408/2022 г. на Пловдивския апелативен съд.

Законосъобразен е и изводът на съда, че не са налице убедителни писмени доказателства по смисъла на чл.391, ал.1, т.1 ГПК. Доказателствата, на които жалбоподателят се позовава, биха имали значение за производство по чл.435, ал.2, т.2 ГПК по обжалване на действията на ЧСИ по насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, но не и за настоящия процес, който е за допускане на обезпечение на предявения иск за собственост. При наличие на проведена публична продан върху имота на длъжника и влязло в сила постановление за възлагане на този имот, действителността на продажбата може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл.490 ГПК и при невнасяне на цената – чл.496, ал.3 ГПК. Именно тези разпоредби определят преценката по чл.391, ал.1, т.1 ГПК, а не доказателствата, на които молителят се позовава.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 188 от 14.05.2024 г. по в. гр. д. № 212/2024 г. на Пловдивския апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: