Отмяна на оправдателна присъда за държане на наркотици заради порочна оценка на доказателствата

Текстът на акта

Ключови фрази

Основни състави на производство, пренасяне , из готвяне, търговия и др. на наркотични вещества * Касационни дела от общ характер * съществени нарушения на правилата за оценка на доказателствата * малозначителност на деянието * разпит като свидетели на лица, извършвали действия по разследване * самопризнание

Р Е Ш Е Н И Е

№ 150

гр.София, 05 март 2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двайсет и трети януари през две хиляди двайсет и четвърта година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА

КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

при секретаря …..ИЛИЯНА ПЕТКОВА……….…………….…и с участието на прокурора…………...КИРИЛ ИВАНОВ……….. изслуша докладваното от съдия …………….. КАЛПАКЧИЕВ …... к.н.д. № … 1173... по описа за ... 2023 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното :

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 2 НПК по касационен протест на прокурор от Окръжна прокуратура Ловеч против присъда на Окръжен съд – Ловеч № 21 от 8.11.2023 г., постановена по в.н.о.х.д. № 335/2023 г. по описа на съда.

С касационния протест и допълнението към него се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, като се твърди, че присъдата на Окръжния съд е неправилна, постановена в нарушение на материалния закон и в резултат на неправилна оценка на доказателствата. По отношение на деянието за държане на наркотично вещество на 21.06.2022 г. в [населено място], магазин /име/, прокурорът счита, че съдът неправилно е приложил чл. 9, ал. 2 НК, като е пренебрегнал трайната съдебна практика, че стойността на предмета на деянието е само един от критериите за преценка на обществената опасност на деянието, а тя, според държавния обвинител е висока, защото подсъдимият е осъждан многократно, включително за държане на наркотични вещества. Счита, че изводът на съда за малозначителност на деянието е формален и не почива на цялостен анализ на относимите към обществената опасност на деянието и дееца обстоятелства. По отношение на деянието за държане на наркотични вещества в дома на подсъдимия, прокурорът счита, че Окръжният съд безкритично е възприел казаното от свидетеля С. Г., който твърдял, че инкриминираните наркотични вещества били негови, като не отчел множеството противоречия и неясноти в различните приобщени по делото негови показания и не е изложил убедителни мотиви кои от тях възприема; че съдът незаконосъобразно е приел, че показанията на свидетелите М. и Т. нямат правна стойност, защото не били събрани по НПК; че те са присъствали по време на претърсването в дома на подсъдимия и могат да свидетелстват за възприетите от тях факти по време на действието по разследването; че Окръжният съд не е разпитал полицейските служители, въпреки че е имал задължения за това; съдът е нарушил баланса в процесуалните права на обвинението и защитата, като е разпитал само свидетеля на защитата, но е и тези на обвинението. С протеста се иска отмяна изцяло на новата присъда на ОС Ловеч по в.н.о.х.д. № 335/2023 г., с която подсъдимият Н. В. е бил оправдан по обвинението по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, . 1, пр. 1 НК и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

В съдебно заседание на касационната инстанция прокурорът от Върховната прокуратура изразява становище в подкрепа на доводите, развити в касационния протест, като поддържа, че Окръжният съд е направил неправилна оценка на доказателствата; че съдът е приложил чл. 9, ал. 2 НК без да държи сметка за завишената обществена опасност на подсъдимия, изводима от предишните му осъждания, свързани с държане на наркотични вещества; че съдът е надценил показанията на свидетеля С. Г., които били противоречиви; че неправилно съдът е отказал да разпита двамата полицейски служители, като приел, че техните показания нямат процесуална стойност. Според прокурора въззивният съд е нарушил закона, в резултат на което е постановил порочен съдебен акт, който следва да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.

Пред касационния съд защитникът на подсъдимия пледира за потвърждаване на атакувания съдебен акт. Счита, че подаденият срещу въззивната присъда протест е неоснователен; че показанията на свидетеля С. Г. били последователни по основния въпрос, че инкриминираните наркотични вещества са негови, както и че е дал разумни обяснения за причината да скрие метамфетамина в кутията на компютъра; че свидетелите М. и Т. не били разпитани пред въззивната инстанция, защото прокурорът от ОП Ловеч не бил поискал техния повторен разпит; че правилно Окръжният съд е приложил чл. 9, ал. 2 НК по отношение на наркотичното вещество, намерено в магазина, в който работел подсъдимият, като е съобразил ниската стойност, добрите характеристични данни на подсъдимия, както и че предишното му осъждане е преди повече от пет години от датата на деянието.

Подсъдимият Н. В., редовно призован за заседанието пред касационната инстанция, не се явява и не изразява становище по протеста.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани в чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното:

Касационният протест е допустим – подаден от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 1 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 1 НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 2 НПК.

Разгледан по същество, касационният протест е основателен, макар и не по всички посочени в него основания.

С присъда № 13 от 18.05.2023 г. по н.о.х.д. № 973/2022 г. РС Ловеч е признал подсъдимия Н. В. В. за виновен да е държал без надлежно разрешение високорисково наркотично вещество – метамфетамин с нето тегло 12.923 грама, на стойност 323.08 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 и чл. 54 НК му е наложил наказание лишаване от свобода в размер на 1 година, което да изтърпи при общ режим, както и наказание глоба в размер на 2000 лева.

На основание чл. 354а, ал. 6 НК съдът е отнел предмета на престъплението в полза на държавата, а останалите веществени доказателства е постановил да бъдат върнати на подсъдимия след влизане на присъдата в сила.

С присъдата в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски.

По жалба на подсъдимия, пред Окръжен съд – Ловеч е било образувано в.н.о.х.д. № 335/2023 г., приключило с нова въззивна присъда № 21 от 8.11.2023 г., с която на основание чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК въззивният съд е отменил първоинстанционната присъда в частта, в която подсъдимият е бил признат за виновен да е държал без надлежно разрешение високорисково наркотично вещество – метамфетамин с нето тегло 12.874 грама, на стойност 321.85 лева, като на основание чл. 304 НПК го е оправдал по това обвинение за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 НК, а на основание чл. 334, т. 3, вр. с чл. 337 НПК е изменил присъдата на първата инстанция в частта, с която подсъдимият В. е признат за виновен да е държал без надлежно разрешение високорисково наркотично вещество – метамфетамин с нето тегло 0.049 грама, на стойност 1.23 лева, като на основание чл. 9, ал. 2 НК не му е наложил наказание поради малозначителност на деянието, а на основание чл. 338 НПК е потвърдил присъдата в частта за отнемане на инкриминираното наркотично вещество.

Обобщено доводите в касационната жалба сочат на поддържано нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК – допуснато от въззивната инстанция съществено нарушение на процесуалните правила при допускане, събиране и оценка на доказателствата, довело до незаконосъобразно оправдаване на подсъдимия, както и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК – нарушение на закона при приложение на чл. 9, ал. 2 НК в част от протестираната присъда.

С приоритет следва да се разгледа доводът в протеста за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на новата присъда, доколкото от неговата основателност, или не, в решителна степен зависи изходът от делото.

Възражението на прокурора в касационния протест, е, че разпитът на свидетеля С. Г. пред въззивния съд е проведен формално, не са зададени важни въпроси, които да установяват наличието на противоречия с предходните му показания пред първия съд и на досъдебното производство, а при оценка на показанията му Окръжният съд е подходил безкритично, като ги е възприел без да извърши необходимата съпоставка с останалите доказателства по делото.

Касационната инстанция приема, че при оценка на доказателствените материали Окръжният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 13 и чл. 14 НПК за всестранно, обективно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Освен това, част от доказателствените източници не са били обсъдени изобщо, част – не са били съпоставени с необходимото внимание помежду си, доколкото са били носители на противоречива информация, а други не са били оценени според действителното им съдържание. В този смисъл е налице и нарушение на чл. 339, ал. 3, вр с чл. 305, ал. 3 НПК, тъй като по съществени за наказателната отговорност въпроси въззивната инстанция не е изложила дължимите мотиви.

Вярно е, че при касационната проверка ВКС не може да контролира и подменя вътрешното убеждение на инстанциите по фактите, а следи доколко са спазени процесуалните правила и правилата на формалната логика при осъществения анализ и оценка на доказателствата, въз основа на които се е формирало то.

На първо място въззивният съд не е подложил на пълен и всеобхватен анализ различните показания на свидетеля С. Г., не ги е съпоставил с останалите доказателства по делото, поради което е допуснал процесуално нарушение, включително и по чл. 305, ал. 3 НПК, като не е изложил съображения защо при наличие на противоречиви доказателствени материали едни се приемат, а други се отхвърлят.

С доказателствено значение са показанията на свидетеля Г. от първоинстанционното съдебно следствие, показанията от досъдебното производство, надлежно приобщени от първия съд (л. 38 от съдебното дело по н.ох.д. №973/2022 на РС Ловеч), както и тези от въззивното съдебно следствие. В мотивите към новата присъда Окръжният съд не е подложил на цялостен анализ всички показания на този свидетел, не е обсъдил противоречията в тях по съществени въпроси, свързани с държането на инкриминираното количество наркотично вещество, не ги е съпоставил с останалите доказателства по делото и конкретно с протокола за претърсване и изземване на л. 8 и л. 9 от досъдебното производство. В този протокол е записано, че при претърсване в магазин /име/, намиращ се в [населено място], [улица] са намерени и иззети един брой електронна везна, марка /марка/, а в картонена кутия са намерени и иззети 50 броя пликчета тип „клик-клик“.

Не е обсъдено и не е отчетено значението в цялостната доказателствена съвкупност на заключението на физико-химическата експертиза, изготвено на досъдебното производство и надлежно прието от първата инстанция. В този смисъл не е коментирано обстоятелството, че намереното и иззето наркотично вещество в магазин /име/ и в дома на подсъдимия е от един и същ вид – жълто вещество от вида на метамфетамин.

Действително суверенно право на съда по фактите е да възприеме за достоверни или недостоверни показанията на даден свидетел, но след като изложи причините за това – да изследва тяхното съответствие с останалите доказателства по делото, както ги подложи на анализ за съответствието им с правилата на формалната логика и на процесуалния закон. В случай, че въззивният съд беше обсъдил противоречията в отделните показания на свидетеля Г., съответно съпоставил с посочените по-горе протоколи за претърсване и изземване и заключението на физико-химическата експертиза, би могъл да достигне до различни изводи по фактите и правото в конкретния казус.

Поначало съставът на Окръжния съд погрешно е разглеждал обвинението за държане на високорисково наркотично вещество от подсъдимия, в магазин /име/ и в дома му, като две отделни деяние. Според обвинителния акт, обвинението е за едно деяние, усложнено по своя предмет и място на извършване. Изкуственото разделяне на единното деяние в присъдата на въззивния съд, наред със съществените процесуалните нарушения при оценка на доказателствата, е довело до незаконосъобразния изход от делото.

На второ място неоснователно е наведеното от прокурора възражение, че Окръжният съд незаконосъобразно е изключил показанията на двамата свидетели – полицейските служители М. и Т.. Окръжният съд е приел, че показанията на двамата свидетели, които възпроизвеждат извънпроцесни признания на подсъдимия не следва да се ценят като доказателства по делото, тъй като не били събрани по реда на НПК. Поначало съобразно чл. 118, ал. 1, т. 3 НПК не съществува забрана за служителите на МВР, които са присъствали при извършване на оглед, претърсване и изземване да имат качество на свидетели в наказателното производство. Съществено значение при оценката на показанията на М. и Д. има обстоятелството, че към момента на провеждане на разговора им с подсъдимия, към него вече е било отправено подозрение, че е извършител на деянието. Казано по друг начин показанията на полицейските служители съдържат извънпроцесуалните самопризнания на подсъдимия, които обаче са дадени в противоречие с основните положения, гарантиращи правото на защита – В. не е запознат с правото си да не се самоуличава, както и не му е осигурен защитник. Така в решение от 25 октомври 2013 г. (Решение № 391 от 25.10.2013 г. на ВКС по н.д. № 1220/2013 г., III н.о.) Върховният касационен съд постановява, че свидетелските показания на полицейски служител относно самопризнанието на обвиняемия са предназначени да „заменят“ самото самопризнание, което е направено в нарушение на процедурните изисквания. В този смисъл това доказателствено средство е имало за цел да „заобиколи закона“. Подобен подход е приложен и в решението Д. М. срещу България на ЕСПЧ от 8 март 2018 г. – § 64 - § 72. Така в решение № 147 от 9.10.2018 г. на ВКС по н.д. № 737/2018 г., III н.о. се приема, че законосъобразността на позоваването на извънпроцесуалните признания на подсъдимия е поставено под сериозно съмнение, особено след осъдителното решение на ЕСПЧ по делото Д. М. срещу България.

В този смисъл Окръжният съд законосъобразно е изключил в тази част показанията на свидетелите М. и Д. от доказателствения материал по делото. В частта, в която двамата полицейски служители пресъздават начина на протичане на действието по претърсване и изземване, техните показания са годен доказателствен източник, който следва да бъде оценен наред с протоколите за претърсване и изземване и останалия доказателствен материал.

Неоснователно е възражението на прокурора в протеста, че Окръжният съд е следвало да проведе разпит на свидетелите М. и Д. във въззивното съдебното следствие, доколкото е бил разпитан свидетелят С. Г.. От една страна прокурора от ОП – Ловеч, който е участвал във въззивното производство не е поискал разпит на свидетелите, а и съдът служебно е преценил, че такъв разпит не е наложителен, доколкото не се е налагало повторен или допълнителен разпит на полицейските служители.

С оглед констатациите относно незаконосъобразната процесуална дейност на състава на ОС – Ловеч при упражняване на правомощията му по чл. 334, т. 2 , вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК , релевираните с касационния протест претенции за неправилно оправдаване на подсъдимия, се явяват основателни. Това налага отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Ловеч. При новото разглеждане на делото следва да се отстранят констатираните нарушения, да се проведе пълно, всестранно и обективно изследване на обстоятелствата по делото, като се извърши прецизен анализ на всички доказателства и доказателствени средства в тяхната взаимна връзка и съвкупност, с цел разкриване на обективната истина.

Касационната инстанция не следва да разглежда останалите възражения в протеста, които се отнасят до приложението на закона и в частност до наличието на основанията на чл. 9, ал. 2 НК. Тези въпроси трябва да намерят своя отговор при новото разглеждане на делото от друг състав на въззивния съд, след като бъдат отстранени съществените процесуални нарушения, описани по-горе.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ присъда № 21 от 8.11.2023 г., постановена по в.н.о.х.д. № 335/2023 г. по описа на ОС – Ловеч, и

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание.

Настоящото решение не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.