Тълкуване на завещание при неточно описание на гаражна клетка

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 532
гр. София, 23.09.2025 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, първи състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

ЕЛИЗАБЕТ ПЕТРОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова като изслуша докладваното от съдия Петрова гр.д. № 2308 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. И. П., представляван от адвокат Д., против решение № 7/4.01.2023 г. по в. гр. д. № 2500/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е отменено решение № 2602 от 03.08.2022 г. по гр. д. № 9898/2021 г. на Районен съд – Варна в обжалваната му пред въззивния съд част, в която е признато за установено, че С. И. П. е собственик на 1/13 ид. ч. от подземен гараж, целият с площ от 300.10 кв.м., находящ се на подземен етаж в сграда с идентификатор № ****, с адрес в [населено място], [улица], която идеална част е обособена за ползване на площ от 12.50 кв.м. /наименована като "гаражна клетка № 10"/, ведно с 10.58% ид. ч. от маневреното хале, както и 7.6923% ид. ч. от общите части на подземния паркинг, както и 1. 0356% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот и М. А. И. и И. А. И. са осъдени да предадат на ищеца владението върху гореописания недвижим имот, и вместо него е постановено друго решение за отхвърляне на предявения иск.

Касационната жалба съдържа оплаквания за недопустимост и неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на процесуалния закон и поради необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на касатора адвокат Д. поддържа жалбата , моли обжалваното решение да бъде отменено, развива съображения за неговата неправилност . Поддържа, че спорът е изяснен от фактическа страна, че волята на завещателя е изяснена и предявеният иск следва да бъде уважен. Моли на касатора да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответниците по касационната жалба М. А. И. и И. А. И. , както и третите лица- техни помагачи К. И. А.- Б. , К. Р. Б. и А. Р. Б. не се явяват и не се представляват в открито съдебно заседание.

По делото са постъпили писмени бележки от М. И. и И. И., представлявани от адвокат Б., в които са развити съображения, че волята на завещателя е ясна и не следва да се тълкува. Поддържат, че тълкуването не е способ за саниране на нищожни сделки и че в случая, тълкуването би довело до подмяна на волята на завещателя. Молят касационната жалба да бъда отхвърлена и претендира разноските, направени по делото.

С определение № 5754 от 10.12.2024 г. , постановено по чл. 288 от ГПК, касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос: "Как следва да се тълкува волята на завещателя за предмета на разпореждане и когато предмет на разпореждане е реално необособима/несъществуваща/ част от имот, може ли завещателната воля да се тълкува в смисъл, че завещателят се разпорежда с това, което е възможно и се притежава в собственост от него от този имот?”.

По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване:

Отговор на правния въпрос, предпоставил достъпа до касационно обжалване, е даден в практиката на ВКС , а именно с решение № 380/31.05.2012 г. по гр. д. № 580/2010 г. на ВКС и решение № 855/11.12.2010 г. по гр. д. № 1497/2009 г. на ВКС. Съобразно възприетото в практиката завещанието е едностранна сделка и по силата на чл. 44 от ЗЗД за него се прилагат правилата на договорите. В чл. 20 от ЗЗД се съдържа общото правило за тълкуване на договорите, съответно приложимо и при тълкуване на завещателни разпореждания, при която дейност съдът следва да търси действителната воля на завещателя, съобразявайки указанията на закона. При спор относно завещания имот, волята на завещателя следва да бъде изведена не само от целта на завещанието, обичаите в практиката и добросъвестността , но и съобразявайки взаимната връзка на отделните клаузи една с друга и търсейки смисъла, който произтича от целия текст на завещанието, като се съобразят характеристиките на самия имот, притежаван от завещателя. Тълкуването следва да бъде съобразено с обективните факти, установени по делото, за да бъде разкрита истинската воля на завещателя. Във всички случаи тълкуването, което се опира на характеристиките на вещта, следва да бъде такова, че да не оставя съмнение в действителната воля на завещателя.

С решение № 46 от 07.03.2018 г. по гр.д. № 2489/2017 г. на ВКС е даден отговор и на въпроса за възможността при тълкуване на волята на страните по договор, когато предмет на прехвърлителната сделка е реално необособима част от имот и насрещните престации са изпълнени, волеизявленията на страните да се тълкуват в смисъл, че ползваното описание на предмета е погрешно и всъщност волята е да се прехвърли това, което е възможно.

С оглед възприетото в цитираната практика на ВКС може да се приеме като извод , че завещателните разпореждания, като всяка сделка, подлежат на тълкуване за изясняване на волята на завещателя. При тълкуването на завещанието се прилага разпоредбата на чл.20 от ЗЗД и се търси действителна воля на завещателя като се съобразяват не само целта на завещанието, обичаите в практиката и добросъвестността , взаимната връзка на отделните клаузи една с друга и смисълът, който произтича от целия текст на завещанието, но и се съобразяват установени факти от обективната действителност като характеристиките на самия имот, притежаван от завещателя. При тълкуването на завещателното волеизявление е допустимо, когато предмет на разпоредителната сделка е реално необособима част от имот да се приеме , че ползваното описание е погрешно и всъщност волята е да се прехвърли това, което е възможно, ако волята се установи по безпротиворечив начин.

По съществото на жалбата:

При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение.

Неоснователно е позоваването в касационната жалба на недопустимост на въззивното решение. Недопустимо би било съдебното решение, ако е постановено при липсата на процесуални предпоставки или наличието на процесуални пречки по съществуването или надлежното упражняване на правото на иск, което не се установява по делото. Неоснователно е позоваването на това, че въззивният съд се е произнесъл по незаявени от страните твърдения, възражения или доводи. Произнасянето на съда в диспозитива на въззивното решение е ограничено в рамките на сезирането с исковата молба, поради което решението не е недопустимо. Ако съдът е разгледал в мотивите си незаявени възражения и твърдения от страните, то това би било нарушение на съдопроизводствените правила и би могло да доведе до неправилност на решението, но не и до негова недопустимост.

Постановеното решение е валидно и допустимо и следва да бъде проверена неговата правилност в рамките на касационните оплаквания.

Предявен е иск за защита на право на собственост върху идеални части от подземен гараж, които ищецът твърди да е придобил по завещание.

Правилно е установено от въззивния съд, че няма спор между страните, че завещателят И. Х. А. , починал на 01.01.2015 г., е бил собственик на процесните идеални части от подземен гараж, като собствеността си е придобил вследствие на реализирано право на строеж, за които 1/13 идеални части , съобразно идейния проект и разпределеното ползване, му е отредена гаражна клетка №10.

Правилно е установено още, че И. А. приживе се е разпоредил с оглед смъртта си с притежаваните от него 1/13 ид.ч. от подземния гараж с процесното саморъчно завещание, съставено на 25.12.2012 г. По делото не са спорни авторството на волеизявлението и валидността на завещанието. Действително, в завещанието, в полза на ищеца е завещан „гараж №10 на [улица]” , а не идеални части от подземен паркинг. С оглед дадения отговор на поставения правен въпрос следва да се приеме, че така изразената от завещателя воля подлежи на тълкуване.

Съобразявайки разпоредбата на чл.20 от ЗЗД, за установяване на действителната воля на завещателя следва да се съобрази целта на завещанието, обичаите в практиката и добросъвестността , да се тълкува изразената воля не само формално, граматически, но и във връзка с целия текст на завещанието, както и да се съобразят установените факти по делото като характеристиките на самия имот, притежаван от завещателя. При тълкуването на завещанието , както и при тълкуването на договорите, се цели запазване на действието на сделката така, както в действителност е желано от изявилите воля, независимо от съдържащите се непрецизни формулировки при волеизявлението. Неоснователно е възражението на ответника по касационната жалба, че тълкуването води до изопачаване на волята на завещателя и саниране на нищожни сделки. Напротив, тълкуването, осъществено при съобразавяне на разпоредбата на чл.20 от ЗЗД, има за цел установяване на действителната воля на лицето, което я е изявило. Изясняването на действителната воля, обективирана в сделка, няма правна възможност да санира нищожна сделка. Нищожните сделки не подлежат на поправяне, но независимо от това , следва да се подчертае, че за разкриване на действителното съдържание на една сделка се налага тълкуване на изявленията на страните по нея и едва след установяване на тяхната действителна воля може да се съди дали сделката е валидна или не. При съобразяване на изложеното съдебният състав приема, че волята на завещателя е била да се разпореди с оглед смъртта си с притежаваните от него идеални части от подземен гараж, отредени за ползване като гаражна клетка № 10. До този извод съдът достига като съобрази, че на посочения адрес завещателят е притежавал именно идеални части от подземен гараж, както и като съобрази показанията на свидетелката У., която като очевидец е възприела желанието на завещателя А. да завещае именно притежаваните от него идеални части от подземен гараж на настоящия ищец. Използваното наименование „гараж” в завещанието не следва да се възприема буквално, а като възприето наименование за място, на което се паркира и съхранява автомобил или друго моторно превозно средство. При съобразяване на всичко изложено, при съвкупната преценка на събраните доказателства може да се приеме еднозначен извод, че волята на А. е била да завещае на ищеца имотът, които действително е притежавал, който той е възприемал като „гараж”- място за паркиране и който правно представлява идеални части от подземен паркинг, а именно притежаваните от него 1/13 идеални части от подземен гараж в [населено място], [улица]. Установява се по делото от изслушаната СТЕ , че подземният гараж има статут на самостоятелен обект в сградата и следователно може да бъде предмет на прехвърлителна сделка, както могат да бъдат предмет на самостоятелна сделка идеални части от него. Настоящият съдебен състав възприема практиката, обективирана в решение № 46 от 07.03.2018 г. по гр.д. № 2489/2017г на ІV г.о. на ВКС, съгласно която разрешението относно самостоятелния статут на подземния паркинг , уредено в чл.37, ал.4 от ЗУТ, е относимо и към обекти , възникнали и преди приемането на посочената правна норма, т.е. и към момента на изграждане на процесната сграда.

По тези съображения следва да се приеме, че по делото е установено, че ищецът е придобил право на собственост върху процесните идеални части от недвижим имот- подземен паркинг.

Няма спор , че ответниците владеят процесното място за паркиране, като не сочат противопоставими на ищеца основания за това. Ответниците са закупили процесното място , описано в техните документи за собственост като гаражна клетка, от несобственици, наследници по закон на И. А., които с оглед валидното завещание направено от А. не са придобили по наследство правото на собственост върху мястото за паркиране. Константна е практиката на ВКС, че покупко-продажбата на чужда вещ не е нищожна сделка, но няма вещно прехвърлителен ефект. По делото няма наведено своевременно, в срока по чл.131 от ГПК, възражение за придобиване по давност на процесните идеални части от подземен паркинг. В този смисъл възражението на ответниците за добросъвестност при сделката за закупуване на процесното паркомясто са без значение по делото. От изложеното се обосновава извод, че ответниците владеят процесното място за паркиране без правно основание.

От установеното, че ищецът е собственик на 1/13 идеални части от подземен паркинг, които се владеят от ответниците без основание , следва че предявеният иск за защита на право на собственост се явява доказан и подлежащ на уважаване. Като е направил обратни изводи , поради отказ да изтълкува волята на завещателя, изразена в процесното завещание, въззивният съд е постановил необосновано решение, което на основание чл. 293, ал.2 от ГПК следва да бъде отменено.

При липса на необходимост от повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, настоящата инстанция се произнася по съществото на спора, по аргумент на чл.293, ал.3 от ГПК, като отменя въззивното решение и постановява свое за уважаване на предявения иск по чл.108 от ЗС.

При този изход на спора касаторът има право на сторените разноски по делото. Същият доказва реално направени такива в размер на 2653.68лв.- държавна такса и адвокатско възнаграждение, заплатени за производството пред ВКС. Пред въззивната инстанция С. П. доказва направени разноски от 1320лв.- заплатено адвокатско възнаграждение за защита против въззивната жалба на М. и И. И. и 2040лв.- заплатено адвокатско възнаграждение за защита против въззивната жалба на К. и К. Б.. В о.с.з. на 20.12.2022 г. пълномощниците на насрещната страна и третите лица- помагачи, адвокат Б. и адвокат С. правят възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение , заплатено от С. П.. Обсъждайки възражението за прекомерност, съдът следва да съобрази даденото тълкуване в решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22/, което е задължително за съдилищата на основание чл. 633 от ГПК. Съобразно цитираното решение при определяне на справедливия размер на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г. на ВАС и тези размери могат да служат единствено за ориентир при определяне на отговорността за разноски, а следва да съобрази фактическа и правна сложност на спора, специфика на производството, обем и сложност на извършените процесуални действия. В случая процесуалният представител на ищеца е депозирал писмени отговори на двете въззивни жалби, в които е развил съображения за неоснователност на въззивните оплаквания, осъществил е процесуално представителство в открито съдебно заседание, в което е изразил становище по доказателствата и по същестгвото на спора. Делото се отличава с фактическа и правна сложност. Разглежданият иск е с цена 14736.70лв. Адвокатските възнаграждения, претендирани от насрещните страни са в сходен размер. От изложеното съдът прави извод, че претендираните като заплатени адвокатски възнаграждения от ищеца не са в прекомерен размер и направеното в този смисъл възражение е неоснователно. Разноските, дължими се на ищеца за производството пред първоинстанционния съд са определени от този съд в размер на 1351 лв., при краен резултат, идентичен с този на касационната инстанция. Не е имало възражения срещу първостепенния съдебен акт в тази му част и ВКС намира, че посочената сума следва да бъде възложена върху ответниците за заплащане на ищеца.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 7 от 04.01.2023 г. в. по гр. д. № 2500/2022 г. по описа на Окръжен съд- Варна , ІІІ състав и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. А. И. с ЕГН [ЕГН] и И. А. И. с ЕГН [ЕГН], че С. И. П. с ЕГН [ЕГН] е собственик на 1/13 ид.ч. от подземен гараж, целият с площ от 300.10 кв.м., находящ се на подземен етаж от сграда с идентификатор ****, построена в поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], с площ по скица от 360 кв.м., с административен адрес: [населено място], [улица], която идеална част е обособена за ползване на площ от 12.50 кв.м. (наименована като „гаражна клетка № 10“), ведно с 10.58 % ид.ч. от маневреното хале, както и 7.6923 % ид.ч. от общите части на подземния паркинг, както и 1. 0356% ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот и

ОСЪЖДА М. А. И. с ЕГН [ЕГН] и И. А. И. с ЕГН [ЕГН] да предадат на С. И. П. с ЕГН [ЕГН], чрез неговите родители и законни представители И. С. П. с ЕГН [ЕГН] и В. Т. Г. –П. с ЕГН [ЕГН], владението върху описания имот, на основание чл.108 от ЗС.

Решението е постановено при участието на трети лица помагачи на ответниците К. И. А.- Б., К. Р. Б. и А. Р. Б..

ОСЪЖДА М. А. И. с ЕГН [ЕГН] и И. А. И. с ЕГН [ЕГН] да заплатят на С. И. П., ЕГН [ЕГН] сумата от 5324.68лева/пет хиляди триста двадесет и четири лева и 68ст /, разноски по делото , на осн. чл.81 вр. чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА К. И. А.- Б. с ЕГН [ЕГН] и К. Р. Б. с ЕГН [ЕГН] да заплатят на С. И. П., ЕГН [ЕГН] сумата от 2040/ две хиляди и четиридесет / лева- нправени разноски по делото на основание чл.81 вр. чл. 78, ал.10 и ал.1 от ГПК.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: