Начален момент на лихвата за забава при обезщетение за трудова злополука

Текстът на акта

Ключови фрази

7

Р Е Ш Е Н И Е

№ 221

гр. София, 16.03.2021 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 10 ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА

ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

при секретаря Ванюша Стоилова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр. дело № 3869 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца И. А. И., чрез адв.Х. К. срещу решение №285/26.06.2019 г. по в.гр.дело № 247/2019 г. на Великотърновския окръжен съд, поправено с решение от 28.04.2020 г., постановено по същото дело в частта, с която е отменено решение № 531/14.01.2019 г. по гр.дело № 1198/2018 г. на Районен съд Горна Оряховица в частта, с която е уважен предявен иск с правно основание чл.200,ал.1 КТ от И. А. И. срещу „Трейд Пейпър“ ООД гр.Г.Оряховица над сумата 315.18 лв. до 16 929.58 лв. обезщетение за неимуществени вреди от претърпяна трудова злополука на 12.10.2017 г., ведно със законната лихва, считано 12.10.2017 г. до 10.07.2018 г. и вместо отменената част е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.200,ал.1, КТ над сумата 315.18 лв. до 16 929.58 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от трудова злополука, станала на 12.10.2017 г. и е отхвърлен иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 12.10.2017 г. до 10.07.2018 г. Въззивното решение е обжалвано и в частта на присъдените в тежест на жалбоподателя-ищец разноски.

Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост.

Искането е да се отмени въззивното решение в обжалваната част и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ се уважи за сумата 16 929.58 лв., ведно със законната лихва от деня на злополуката до окончателното изплащане.

Ответникът по касационната жалба „Трейд Пейпър” ООД, чрез адв. И. И. в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на касационната жалба.

С определение № 483/22.04.2020 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК на решение № 285/26.06.2019 г., поправено с решение от 28.04.2020 г. по в.гр.дело № 247/2019 г. на Великотърновския окръжен съд в частта , с която е отменено решение № 531/14.01.2019 г. постановено по гр.дело № 1198/2018 г. на Районен съд [населено място] в частта, с която е уважен предявен иск от И. А. И., ЕГН [ЕГН] срещу „Трейд Пейпър“ ООД, със седалище и адрес на управление, гр.Г.Оряховица, [улица], ЕИК[ЕИК] за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 8500 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, считано от 12.10.2017 г. до 10.07.2018 г. и вместо това е отхвърлен предявения иск от И. А. И. срещу „Трейд Пейпър“ ООД, гр.Г.Оряховица за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 8500 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, считано от 12.10.2017 г. до 10.07.2018 г. Касационно обжалване е допуснато по правния въпрос: от кой момент се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва при обезщетяване на неимуществени вреди, настъпили вследствие на трудова злополука.

По правния въпрос, обусловил допускане на касационно обжалване:

С решение № 217/25.07.2013 г. по гр. дело № 1038/2012 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК по правния въпрос от кой момент следва да се присъди законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди е прието, че страните по едно правоотношение трябва да изпълняват задълженията си по него, включително в уговорения или в предвидения в закона срок, с настъпването на който вземането става изискуемо. Ако длъжникът не изпълни точно задължението си кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата. Ако не е изпълнено в срок парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Когато задължението произтича от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. той дължи от момента на настъпване на увреждането. Изведен е извод, че лихвата, като обезщетение при неизпълнение на вземане за неимуществени вреди, произтичащо от деликт е дължима от момента на настъпване на правопораждащия вредите юридически факт – увреждането, а не от момента на влизане в сила на съдебен акт за определяне размера на обезщетението, т.е. от момента на изискуемостта на вземането, а не от момента на ликвидността му. Прието е, че посочените правила намират субсидиарно приложение и при отговорността на работодателя за неимуществени вреди, причинени на работника/служителя вследствие на трудова злополука или професионално заболяване, по силата на препращащата разпоредба на чл.212 КТ. Настоящият съдебен състав възприема тази практика на ВКС.

Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и извърши проверка на въззивното решение в обжалваната част, съответно разрешението на правния въпрос намира касационната жалба за основателна по следните съображения:

С постановеното определение № 483/19.06.2020 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на решение № 285/26.06.2019 г., поправено с решение от 28.04.2020 г. по в.гр.дело № 247/2019 г. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в уважената част на предявения иск от И. А. И. срещу „Трейд Пейпър” ООД с правно основание чл.200,ал.1 КТ за сумата над 315.18 лв., представляваща остатък от задължението, получен в резултат на намаляване на обема му с 50% на основание чл.201,ал.2 КТ и изплатената на пострадалия ищец след приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд сума от 8114.16 лв. като обезщетение в изпълнение на сключения между ответника – работодател и ЗК”Уника Живот” АД [населено място] договор за задължителна застраховка на работниците и служителите „трудова злополука” по риска трайна загуба на работоспособност до присъдения размер от 16 929.58 лв. , както и в частта, с която дружеството е осъдено да заплати законната лихва върху обезщетението от 8500 лв., считано от 12.10.2017 г. до 10.07.2018 г. и вместо отменената част е отхвърлил иска за обезщетение за неимуществени вреди от претърпяната трудова злополука за разликата от 315.18 лв. до 16 929.58 лв. и е осъдено дружеството да заплати обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.86,ал.1 ЗЗД върху дължимото главно парично задължение по чл.200,ал.1 КТ, считано от 10.07.2018 г. както следва: върху сумата 8429.58 лв. до 21.03.2019 г., върху сумата 6725.42 лв. до 03.05.2019 г. и върху сумата 315.18 лв. до окончателното й изплащане.

В посочената част въззивното решение е влязло в сила.

С въззивното решение съдът е приел, че ищецът в качеството на работник по трудово правоотношение с ответното дружество на длъжността машинен оператор, рязане на пластмаса на 12.10.2017 г. претърпял трудова злополука.

Прието е, че е установен фактическия състав на чл.200,ал.1 КТ за ангажиране отговорността на работодателя-ответник за причинените неимуществени вреди на ищеца. Определил е размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от 17 000 лв. Прието е, че в случая следва да се приложат разпоредбите на чл.201,ал.2 КТ, поради принос на ищеца за увреждането, тъй като е допуснал груба небрежност. Приносът на ищеца съдът е определил в размер на 50%, поради което е приел, че обезщетението за претърпени неимуществени вреди е в размер на сумата 8 500 лв.

Съдът е приел, че от този размер на обезщетението следва да се приспаднат съгласно чл.200,ал.4 КТ сумите изплатени на ищеца като обезщетение в изпълнение на сключения между ответника – работодател и ЗК”Уника Живот” АД София договор за задължителна застраховка на работниците и служителите „трудова злополука” по риска временна загуба на работоспособност както следва: сумата 70.42 лв., изплатена на 10.07.2018 г. – в хода на първоинстанционното производство и сумата 8114.40 лв., изплатена в хода на въззивното производство на два пъти – на 21.03.2019 г. -1704.16 лв. и на 03.05.2019 г. – 6410.24 лв. Прието е, че получения остатък от обема на непогасеното задължение на ответника е в размер на 315.18 лв. и в този размер искът е основателен.

С въззивното решение е отменено първоинстанционното решение в уважената част на иска над сумата 315.18 лв. до пълния размер от 16 929.58 лв. Вместо това предявения иск над сумата 315.18 лв. до 16 929.58 лв. е отхвърлен. В диспозитива на решението съдът е указал изрично, че сумата 315.18 лв., за която е приел, че искът е основателен е остатък, получен в резултат на намаляване на обезщетението за претърпени неимуществени вреди с 50% на основание чл.201,ал.2 КТ и изплатената на ищеца след приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд сума от 8114.16 лв., представляваща обезщетение по договора за задължителна застраховка „трудова злополука”. В тази част въззивното решение е влязло в сила.

Въззивният съд е приел, че претендираното обезщетение за забава в размер на законната лихва следва да се присъди от деня, следващ този, в който ответникът е получил исковата молба – 10.07.2018 г., тъй като тя изпълнява функцията на покана за изпълнение, при липса на доказателства по делото за получена от страна на длъжника на такава покана в по-ранен момент – чл.84,ал.2,вр.ал.1, вр.чл.86,ал.1 ЗЗД. Приел е, че е неприложимо правилото на чл.84,ал.3 ЗЗД, тъй като задължението на работодателя по чл.200,ал.1 КТ не възниква от факт на причинено от него на работника непозволено увреждане по смисъла на чл.45 ЗЗД. Съдът е приел, че в Кодекса на труда няма изрична разпоредба, съдържаща уредба на субективно добавъчно вторично право на пострадал от трудова злополука работник или служител да иска и получи плащане на законна лихва от деня на тази злополука. Според съда щом няма такава изрична правна норма не следва да се тълкува разширително чл.84,ал.3 ЗЗД и съответно да се прилага. Прието е, че претендираното обезщетение за забава в размер на законната лихва следва да бъде присъдено от деня, следващ този, в който ответникът е получил исковата молба – 10.07.2018 г. С оглед на това е формирал извод, че първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с която е присъдена законна лихва върху определеното обезщетение за неимуществени вреди считано от 12.10.2017 г. до 10.07.2018 г. Приел е, че обезщетението за забава в размер на законната лихва по чл.86,ал.1 ЗЗД подлежащо на присъждане върху дължимото главно парично задължение по чл.200,ал.1 КТ считано от 10.07.2018 г. е както следва: върху сумата 8429.58 лв. до 21.03.2019 г., върху сумата 6725.42 лв. до 03.05.2019 г. и върху сумата 315.18 лв. до окончателното й изплащане. Искът за присъждане на обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху дължимото обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за периода от време от 12.10.2017 г. до 10.07.2018 г.

Изводите на съда за началния момент, от който следва да се присъди обезщетение за забава в размер на законната лихва върху обезщетението за претърпени неимуществени вреди са неправилни.

Съгласно чл.84,ал.1 ЗЗД, когато деня на изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Но ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от поканата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора – чл.84,ал.2 ЗЗД. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана – чл.84,ал.3 ЗЗД. Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД , длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва, считано от деня на забавата.

Като взема предвид посочените разпоредби и трайната практика на ВКС, включително и цитираната по-горе съдът приема, че когато задължението произтича от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Лихвата, като обезщетение при неизпълнение на задължение за неимуществени вреди, произтичащо от деликт е дължима от момента на настъпване на правопораждащия вредите юридически факт – увреждането. Посочените правила намират субсидиарно приложение и при отговорността на работодателя за неимуществени вреди, причинени на работника/служителя вследствие на трудова злополука или професионално заболяване, по силата на препращащата разпоредба на чл.212 КТ.

В настоящият случай задължението на дружеството-ответник за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди от ищеца И. И. произтича от настъпила трудова злополука по смисъла на чл.200,ал.1 КТ. На основание чл.84,ал.3 ЗЗД, които са приложими по силата на препращащата разпоредба на чл.212 КТ ответникът се смята в забава и без покана. Ответникът дължи обезщетението за неимуществени вреди от момента на увреждането – от 12.10.2017 г. Лихвата, като обезщетение, поради неизпълнение на вземането на ищеца за неимущетвени вреди се дължи от момента на злополуката – т.е. от 12.10.2017 г. Неправилно въззивния съд е приел, че претендираното обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се присъди от деня, следващ този, в който ответникът е получил исковата молба. Неправилни са в тази насока изводите за неприложимост на правилото на чл.84,ал.3 ЗЗД, при задължение на работодателя по чл.200,ал.1 КТ.

Решението е неправилно в частта, с която лихвата върху дължимата главница е присъдена от датата 10.07.2018 г. Обезщетението за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата следва да с присъди, считано от деня на трудовата злополука – от 12.10.2017 г.

Като взема предвид изложеното съдът преценява, че обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимото обезщетение за неимуществени вреди от 8500 лв. за периода от 12.10.2017 г. до 10.07.2018 г. Вместо отменената част в полза на ищеца на основание чл.86,ал.1 ЗЗД следва да се присъди обезщетение за забава в размер на законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди 8500 лв. за периода от 12.10.2017 г. до 10.07.2018 г. Сумата от 8500 лв. е приетия от въззивния съд размер на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца, след приспадане на приноса в размер на 50%. От тази сума въззивния съд е приспаднал заплатените в хода на делото от застрахователя на ищеца като обезщетение в изпълнение на сключения между ответника и ЗК”Уника Живот” АД по сключен договор за задължителна застраховка на работниците „трудова злополука”както следва – на 10.07.2018 г. – 70.42 лв., на 21.03.2019 г. – 1704.16 лв. и на 03.05.2019 г. – 6410.24 лв. Остатъка след приспадането е в размер на 315.18 лв., за която сума съдът е приел, че искът по чл.200,ал.1 КТ е основателен.

С решението съдът е присъдил неправилно началния момент на обезщетението за забава в размер на законната лихва по чл.86,ал.1 ЗЗД върху главното парично задължение по чл.200,ал.1 КТ, считано от 10.07.2018 г. както следва: върху сумата 8429.58 лв./8500 лв. – 70.42 лв./, считано до 21.03.2019 г., върху сумата 6725.42 лв./8429.58 лв. – 1704.16 лв./, считано до 03.05.2019 г. и върху сумата 315.18 лв./6725.42 лв.- 6410.40 лв./ до окончателното изплащане на сумата.

Общият сбор на изплатените в хода на делото суми на ищеца по сключения договор между застрахователя и работодателя-ответник по договор за задължителна застраховка на работниците „трудова злополука” е в размер на 8184.82 лв. Към тази сума следва да се прибави и 315.18 лв., за който размер съдът след приспадане на плащанията е приел, че искът по чл.200,ал.1 КТ е основателен. Общият сбор от сумите е 8500 лв. Върху тази сума ответникът дължи обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва по чл.86,ал.1 ЗЗД за периода от деня на увреждането – 12.10.2017 г. до 10.07.2018 г. За периода от време след 10.07.2018 г. с въззивното решение съдът се е уважил иска по чл.86,ал.1 ЗЗД. В тази част решението е влязло в сила.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

Отменя решение № 285/26.06.2019 г., поправено с решение от 28.04.2020 г. по в.гр.дело № 247/2019 г. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която е отменено решение № 531/14.01.2019 г. по гр.дело № 1198/2018 г. на Районен съд гр. Горна Оряховица в уважената част на иска по чл.86,ал.1 ЗЗД от И. А. И., ЕГН [ЕГН] срещу „Трейд Пейпър“ ООД, със седалище и адрес на управление, гр.Г.Оряховица, [улица], ЕИК[ЕИК] за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 8500 лв., в периода от 12.10.2017 г. до 10.07.2018 г. и вместо това е отхвърлен предявения иск от И. А. И. срещу „Трейд Пейпър“ ООД, гр.Г.Оряховица за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 8500 лв. в периода от 12.10.2017 г. до 10.07.2018 г. и вместо отменената част постановява

Осъжда „Трейд Пейпър“ ООД, със седалище и адрес на управление, гр.Г.Оряховица, [улица], ЕИК[ЕИК] да заплати на И. А. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] на основание чл.86,ал.1,изр.1 ЗЗД обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 8500 лв. в периода от 12.10.2017 г. до 10.07.2018 г.

Въззивното решение № 285/26.06.2019 г., поправено с решение от 28.04.2020 г. по в.гр.дело № 247/2019 г. на Окръжен съд [населено място] в останалата част по иска по чл.86,ал.1 ЗЗД е влязло в сила.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: