Недопустимо обезсилване на решение при предявен ревандикационен иск

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 43

София 08.07.2020 г.

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на десети юни, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при секретаря Славия Тодорова

изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 1794/2019 г.

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 174299/28.12.2017 г., подадена от Б. П. Д., [населено място], приподписана от адвокат И. И., и касационна жалба вх. № 7669/18.01.2018 г., подадена от Е. М. В., В. Г. П., К. Д. К., С. М. Д., П. Г. М. и Н. Ж. Ц.-М., всички с адрес [населено място], представлявани от адвокат В. И., срещу въззивно решение № 7324/02.11.2017 г. по в. гр. дело № 1927/2015 г. по описа на Софийски градски съд.

С определение № 16/09.01.2020г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на на въззивно решение № 7324/02.11.2017 г. по гр. дело № 1927/2015 г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която е обезсилено решение от 27.08.2014г. по гр.д.№ 23956/2009г. на Софийския районен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Е. М. В., В. Г. П., К. Д. К., С. М. Д., П. Г. М. и Н. Ж. Ц.-М. срещу Б. П. Д. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че ищците са собственици на 3 източни зимника, основи и част от коридор, включително западната основа на оградената част от коридора в [населено място], парцел *, кв. *, местност „Ц.", [улица], в сутерена, към [улица]като недопустимо и делото е върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на ответницата Б. П. Д.. Обжалването е допуснато поради евентуална недопустимост на решението, с оглед преценката за допустимост на извършените от съда процесуални действия, свързани с обезсилване на първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иск срещу Б. Д. с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че ищците са собственици на 3 източни зимника, основи и част от коридора в [населено място], парцел *, кв. *, местност „Ц.“, [улица], в сутерена към [улица], като недопустимо и връщането на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявен отрицателен установителен иск за собственост с основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу същата ответница. В останалата част въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила.

В касационната жалба се излагат оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалния закон – основания за касация по чл.281,т.3 ГПК.

Ответниците по касация не изразяват становище.

Върховният касационен съд, състав ІІ г.о. при проверка на заявените в касационната жалба касационни основания, намира следното:

С въззивното решение е обезсилено решение от 27.08.2014 г., по гр.д. № 23956/2009 г. на Софийски районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от Е. В., В. П., К. К., С. Д., П. М. и Н. Ц.-М. срещу Б. П. Д., И. И. М., Л. К. Т. – В. В. П. и Столична община, иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че ищците са собственици на 3 източни зимника, основи и част от коридор, включително западната основа на оградената част от коридора в [населено място], парцел *, кв. * местност „Ц.“, [улица], в сутерена, към [улица], като недопустимо и на основание чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК делото е върнато на Софийски районен съд за произнасяне по предявения срещу ответниците отрицателен установителен иск за собственост. Със същото решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в останалите обжалвани части, с които са отхвърлени предявените от Е. В., В. П., К. К., С. Д., П. М. и Н. Ц.-М. искове, както следва: 1/ за признаване на установено, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 4 ЗЗД, по отношение на Б. Д., И. М., Л. Т. – В. В. П. и Столична община, че част от договор от 12.05.1928 г. за преустройство на зимниците и основите в три източни стаи в сградата в [населено място], парцел *, кв. *, местност „Ц.”, на [улица], както и т. 21 т поемни условия от 12.05.1928 г. са нищожни поради противоречие със закона и невъзможен предмет; 2/ искове с правно основание чл. 109 ЗС срещу Б. Д., И. М., Л. Т. – В. В. П. и Столична община за възстановяване на 3 източни зимници и основи и част от коридор, включително западната основа на оградената част от коридора на изградения апартамент в [населено място], парцел *, кв. *, местност „Ц.”, [улица] за премахване на изградените там тоалетна и мивка; 3/ иск с правно основание чл. 108 ЗС срещу Б. Д. за предаване на владението на 3 източни зимници и основи и част от коридор, включително западната основа на оградената част от коридора в [населено място], парцел *, кв.*, местност „Ц.”, [улица]. Въззивното решение не е обжалвано в частта,с която е обезсилено първоинстанционното и делото е върнато за ново разглеждане от СРС по отношение на И. М., Л. Т. – В. В. П. и Столична община, поради което и не е предмет на настоящото касационнно производство.

За да обезсили първоинстанционното решение в обжалваната от Б. Д. част, въззивният съд е счел, че в нарушение принципа на диапозитивното начало първоинстанционният съд се е произнесъл по иск, с какъвто не е сезиран. Изложени са доводи, че в исковата молба ищците не са заявили самостоятелни претенции за установяване правото им на собственост върху процесните обекти, а единствено отрицателни установителни искове, вкл., че ответницата Д. не е техен собственик. По тези аргументи и на основание чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК е обезсилил първоинстанционното решение в тази част като процесуално недопустимо и е върнал делото на Софийски районен съд за произнасяне по предявен отрицателен установителен иск.

Постановеното от въззивния съд решение в тази част е недопустимо. При така възприетия предмет на спора по предявените срещу Б. Д. искове, въззивният съд не е съобразил действително предявените срещу тази ответница искове. Основанието на иска по чл. 108 ЗС е твърденият от ищеца конкретен юридически факт, от който според него е възникнало правото му на собственост, а искането е да се признае съществуването на това право на собственост и да се осъди ответникът да възстанови неправомерно отнетото от собственика право на владение, като елемент от неговото право на собственост. Основанието на отрицателния установителен иск е неосъществяването на юридическите факти, от които според ответника е възникнало правото му на собственост, а искането е да се установи, че това право не е възникнало и не съществува. Различният предмет на делото по тези искове обуславя различните обективни предели на силата на пресъдено нещо по тях – решението по осъдителния иск за собственост формира сила на пресъдено нещо относно съществуването на правото на собственост на ищеца на посоченото от него основание, докато силата на пресъдено нещо по отрицателния установителен иск обхваща всички основания за придобиването на правото на собственост от ответника.

Като е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният срещу Б. Д. иск с правно основание чл.108 ЗС и същевременно обезсилил първоинстанционното решение в установителната му част, приемайки, че е предявен не положителен, а отрицателен установителен иск срещу Д., въззивният съд не е съобразил предмета на спора по иска с правно основание чл.108 ЗС. Както е прието и в т. 2б от ТР № ТР № 4 от 14.03.2016 г. по тълк.дело № № 4/2014 г., ОСГК, ВКС, искът по чл.108 ЗС е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Той съдържа в себе си две искания – да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост и да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. С първоинстанционното решение е отхвърлен иск с правно основание чл.108 ЗС срещу Б. Д. като е постановен отхвърлителен диспозитив досежно искането за признаване за установено, че ищците са собственици на процесния имот и отхвърлителен диспозитив за предаване владението на имота от ответника Б. Д.. Отрицателен установителен иск срещу този ответник не е предявяван. Въззивният съд недопустимо е обезсилил първоинстанционното решение в установителната част на иска по чл.108 ЗС, потвърждавайки същевременно решението в частта по иска по чл.108 ЗС, приемайки че е предявен отрицателен установителен иск за собственост. Той не е имал правомощие да връща делото на първоинстанционния съд за разглеждане на непредявен иск.

Ето защо въззивното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено в посочената част.

С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на касатора следва да се присъдят направените разноски в размер на 450 лева, съгласно приложения списък по чл.80 ГПК и доказателства.

По изложените съображения и на основание чл.293, ал.4 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 7324/02.11.2017 г. по гр. дело № 1927/2015 г. по описа на Софийски градски съд в частта, с която е обезсилено решение от 27.08.2014г. по гр.д.№ 23956/2009г. на Софийския районен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Е. М. В., В. Г. П., К. Д. К., С. М. Д., П. Г. М. и Н. Ж. Ц.-М. срещу Б. П. Д. иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че ищците са собственици на 3 източни зимника, основи и част от коридор, включително западната основа на оградената част от коридора в [населено място], парцел *, кв. *, местност „Ц.“, [улица], в сутерена, към [улица]като недопустимо и делото е върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на отрицателен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на ответницата Б. П. Д..

ОСЪЖДА Е. М. В., В. Г. П., К. Д. К., С. М. Д., П. Г. М. и Н. Ж. Ц.-М.,всички от [населено място], да заплатят на Б. П. Д., [населено място] разноски за касационната инстанция в размер на 450 лева.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: