Оправдаване за държане на минимално количество марихуана поради малозначителност

Текстът на акта

Ключови фрази

Основни състави на производство, пренасяне , из готвяне, търговия и др. на наркотични вещества * оправдателна присъда * приложение на чл. 9, ал. 2 НК * явна незначителност на обществена опасност * малозначителност на деянието * маловажен случай

Р Е Ш Е Н И Е
№ 266
София, 06 юни 2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниел Луков
ЧЛЕНОВЕ: Бонка Янкова
Калин Калпакчиев

при участието на секретар Н. Пелова и в присъствието на прокурора от ВКП Росица Славова, като изслуша докладваното от съдията Даниел Луков наказателно дело №333/2025 година по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия П. С. срещу въззивна присъда № 5 от 12.02.2025 г. на Окръжен съд – Ловеч, постановено по внохд №4/2025 г. по описа на същия съд.
В жалбата се изтъква касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Изразеното оплакване касае липсата на съобразяване от страна на въззивния съд на извода за наличие на извършено от подсъдимия престъпление с данните по делото. Подробно се аргументира приложението на чл. 9, ал. 2 от НК, което се обосновава с личността на подсъдимия, нищожното количество и ниската стойност на предмета на престъплението. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подсъдимия.
В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на ВП намира жалбата за неоснователна.
Подсъдимият С. поддържа жалбата на своя защитник по съображенията, изложени в нея. Защитникът му адв. Р. М. също поддържа жалбата с направените искания и заявените съображения.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното:
С Присъда №21 от 21.06.2023 г. на Районен съд – Луковит, постановена по нохд №335/2023 г., подсъдимият П. С. е признат за невиновен в извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК, като на основание чл. 304 от НПК вр. чл. 9, ал. 2 от НК е оправдан по повдигнатото обвинение.
С присъдата съдът се е произнесъл по разноските по делото.
По протест от прокуратурата, с искане за осъждане на подсъдимия по повдигнатото му обвинение, пред Окръжен съд – Ловеч е било образувано внохд № 4/2025г., приключило с нова въззивна присъда № 5 от 12.02.2025 г., с която първоинстанционната присъда е била отменена изцяло, като подсъдимият П. С. е признат за виновен в това, че на 29.09.2022 г., около 11 ч., в /населено място/, [улица], без надлежно разрешително, издадено от органите по чл. 16 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите, съгласно aл. 1 от който „Министърът на здравеопазването осъществява контрол върху производството, преработването, вноса, износа, транзита, търговията, съхраняването, отчетността, пренасянето, превозването, употребата и рекламата на растенията и наркотичните вещества и препаратите от списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, както и върху лечението на лица, зависими от наркотични вещества“ и ал. 3, според който „Контролните функции по ал. 1 и 2 се подпомагат от специализираната администрация на Министерството на здравеопазването“, и в нарушение на чл. 30 от същия закон, според който „се забранява производството, преработването, търговията, съхраняването, вносът, износът, реекспортът, транзитът, пренасянето, превозването, предлагането, придобиването, използването и притежаването на растенията, наркотичните вещества и техните препарати“ е държал в себе си високорискови наркотични вещества от списъка по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗКНВП във вр. с Приложение №1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета с ПМС №293 от 27.10.2011 г., обн., ДВ, бр. 87 от 4.11.2011 г., в сила от 10.11.2011 г., изм., бр. 97 от 8.11.2013 г., изм. и доп., бр. 70 от 11.09.2015 г. – коноп (марихуана) с нето тегло от 0,257 (нула цяло двеста петдесет и седем) грама с процентно съдържание на активен наркотично действащ компонент – тетрахидроканабинол 29,10%, възлизащо на стойност от 1,54 (едно цяло и петдесет и четири) лева, съгласно Прил. 2 към Постановление на МС №23/29.01.1998 г., като случаят е маловажен, поради което и на основание чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК го осъдил на наказание глоба в размер на 300 (триста) лева. Съдът възложил в тежест на подсъдимия направените разноски.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
По делото не е имало спор по фактите и тяхното установяване в съответствие с правилата за доказване. Спорът в хода на инстанционното разглеждане на делото е по приложението на материалния закон. Без съмнение, като е упражнявал фактическа власт върху наркотично вещество – коноп (марихуана), на инкриминираната дата, подсъдимият С. формално е осъществил признаците от обективна и субективна страна на престъплението, в което е обвинен. След като деянието формално осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3 от НК, ВКС следва да провери законосъобразността на извода на въззивната инстанция, че извършеното представлява маловажен случай на престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК, но не съставлява малозначително деяние. При извършване на проверката дали материалният закон е приложен правилно в рамките на установената фактология, настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи следното:
Проявите, които притежават предвидените в състава на дадено престъпление признаци, са именно онези общественоопасни деяния, за които правна норма въвежда забрана за извършването им под страх от наказание. Несъмнено е прието в правната доктрина, че обществената опасност на деянието е негово основно, обективно, неюридическо и определящо качество, което го характеризира от гледна точка на отрицателното му въздействие върху съществуващите обществени отношения. Обществената опасност може да се прояви в две основни форми. По-тежката от тях е увреждането на обекта, при което обществените отношения се променят отрицателно, преценено от гледна точка интересите на обществото или на отделните правни субекти. Застрашаването на обекта е другата проявна форма на обществената опасност и представлява създаване на опасност за неговото увреждане, без то да се е състояло.
В чл. 9, ал. 2 от НК е уредена малозначителността на деянието като обстоятелство, което изключва неговата обществена опасност, а оттам и противоправност. Изключението се състои във възможността дадено деяние да съдържа признаците от състава на престъплението, но по такъв начин, че в действителност да не е общественоопасно или пък да не е общественоопасно в достатъчна степен, че да оправдае ангажиране на държавновластнически ресурс и използване на наказателноправна репресия в отговор на извършеното. С оглед особеностите на всеки отделен случай това може да означава, че при конкретните условия деянието не е от естество да засегне въобще обществените отношения, които са негов обект, или това засягане е незначително. Тези две хипотези са визирани в разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК – не е престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците от състава на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. При преценката дали един случай е малозначителен съдът изхожда единствено от преценката за формалната съставомерност и обществената опасност на самото деяние, без оглед на останалите обстоятелства.
От друга страна, наказателният закон въвежда и понятието „маловажен случай”, чиято легална дефиниция се съдържа в разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК и гласи, че се касае за случай, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. При преценката дали един случай е маловажен се отчитат не само обществената опасност на деянието, но и тази на дееца. Както е прието и в правната доктрина, малозначителното деяние не е престъпление въобще, докато маловажният случай е престъпление, за което в Особената част на НК е предвидено по-леко наказание от това по основния състав.
За да се прецени дали се касае за маловажен случай на престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК, или малозначително деяние по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, е необходима внимателна преценка на всички елементи от състава на конкретното деяние, в т.ч. характеристиките на начина, времето и мястото на извършване на деянието, обекта на посегателство, степента, в която той може да бъде засегнат или застрашен, общественоопасните последици от деянието. Следва да бъдат оценени обстоятелствата, сочещи на обективното отрицателно въздействие на извършеното върху обществените отношения – обект на посегателство, а също и субективните му характеристики извън вината – подбуди, мотиви. Следва да бъдат обсъдени и данните за личността на дееца, макар последните, както се отбеляза по-горе, да не са от решаващо значение за квалифициране на деянието като малозначително, доколкото водещи са неговите обективните характеристики, но които данни намират отражение върху обществената опасност на неговата личност.
Тези принципни положения, отнесени към конкретиката на настоящия казус, дават основание на касационната инстанция да се солидаризира със съображенията на касатора за това, че извършеното не съставлява престъпление на основание чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като деянието е малозначително поради явната незначителност на обществената му опасност.
В светлината на изложеното, за да достигне до горния извод, настоящият съдебен състав прецени следните обстоятелства:
На първо място бяха отчетени особеностите на предмета и характера на обществената опасност на деянието, отразяващи неговото отрицателното обществено въздействие и вида на засегнатите от него обществени отношения, начина и способа на действие, отрицателно въздействие върху друго обществено отношение, особено положение на субекта и др. (Решение № 568/15.03.2011 г. по нд №502/2010 г., Първо НО на ВКС). Престъплението, в което е обвинен подсъдимият С., е формално, поради което не е необходимо настъпването на конкретни вредни последици. За наличието и степента на неговата обществена опасност се съди по засягането на защитените обществени отношения. Обектът на посегателството е комплексен, доколкото с визираната престъпна проява се засягат, както обществените отношения, свързани с установения режим на контрол върху дейностите с наркотични вещества, от една страна, така и тези, свързани с опазването на общественото здраве. Оценката на времето, мястото, начина на извършване и предмета на деянието позволява да се заключи, че неговото въздействие е дотолкова лишено от значение, че в действителност не застрашава реално посочените обществени отношения, поради което неговата обществена опасност е явно незначителна. Макар че сам по себе си предметът на престъплението по размер да не може да изключи приложението на чл. 9, ал. 2 от НК, в тази връзка може да се сподели изтъкнатото и в касационната жалба като водещ аргумент за приложението на посочената разпоредба процесното количество на наркотичната маса и ниската ѝ стойност. Особеностите на конкретната проява, осмислени в светлината на изключително малкото количество наркотично вещество (четвърт грам) и пренебрежимо малкия паричен еквивалент на предмета на престъплението, както и с оглед въздействието ѝ върху закриляните обществени отношения, обосноваха извод, че същата обективно не може да окаже отрицателно въздействие върху тях.
На следващо място бяха обсъдени данните за личността на подсъдимия. Както вече се посочи в решението, нормата на чл. 9, ал. 2 от НК е приложима по отношение на всички видове престъпления и тя е свързана със самото деяние, като личността на подсъдимия може да има значение, но само когато в състава на престъплението са възведени определени качества на дееца (Решение № 568/15.03.2011 г. по нд №502/2010 г., Първо НО на ВКС). В този смисъл личностовите особености на подсъдимия нямат водещо значение за преценката дали деянието е малозначително, но не следва да бъдат пренебрегвани, а и същите са намерили преимуществено отражение в аргументацията на въззивния съд при обосноваване на извода му за липса на малозначителност на разглежданото деяние.
От данните по делото еднозначно е установено, че подсъдимият е оказал пълно съдействие още в началния етап на разкриване на инкриминираната му проявя, като при проверка от страна на полицейските служители се е отзовал и е предал доброволно намиращото се у него наркотично вещество. Макар проверяваното лице да не е длъжно да съдейства при инкриминирането си, наличието на доброволен елемент носи всички белези на критичност, която няма как да бъде подмината, когато се коментира личността на дееца. Така демонстрираното поведение е намерило продължение и в хода на съдебното производство, като пред предходните съдебни инстанции, включително пред настоящата, той признава извършеното и изказва съжаление за него. Изложеното опровергава извода на въззивния съд, че подсъдимият е лице с висока обществена опасност. Това положение не се променя и след преценка на приложената по делото характеристична справка. Отразеното в нея, което би могло да бъде възприето в негативен аспект, касае съдебните наказателни производства срещу подсъдимия и наличните криминалистически регистрации. Подсъдимият е реабилитиран, т.е. се счита за неосъждан с всичкипроизтичащи от това последици. Следователно, данните за миналата му съдимост не могат да обосноват извод за висока лична обществена опасност. За пълнота и обективност следва да се посочи също така, че и последното осъждане на подсъдимия, макар и свързано с наркотични вещества, касае извършено през 2014 г. престъпление, отдалечено във времето от проявата, предмет на разглеждане по настоящото дело.
С оглед на изложеното, ВКС прие, че осъщественото от подсъдимия С. деяние, макар и формално да осъществява признаците на престъплението по чл. 354а, ал. 5 от НК, поради своята незначителна обществена опасност представлява малозначително деяние по смисъла на чл. 9, ал. 2, предложение 2 от НК. Поради това въззивната присъда следва да бъде отменена и подсъдимият П. С. да бъде признат за невиновен и оправдан по обвинението му за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1 от НК.
По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивна присъда №5 от 12.02.2025г., постановена по внохд №4/2025г. по описа на Окръжен съд – Ловеч, като на основание чл. 9, ал. 2, пр. 2 от НК ОПРАВДАВА подсъдимия П. Н. С. по обвинението му за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 5 във вр. с ал. 3, т. 1 от НК.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: