Доказване на платен аванс при развален предварителен договор

Текстът на акта

Ключови фрази

12

Р Е Ш Е Н И Е

№ 170

гр. София 01.07.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, търговско отделение, в открито заседание на четвърти юни, през две хиляди двадесет и шеста година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА НЕНОВА

ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

при участието на секретаря Ивона Мойкина, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2491/2025г. и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Г. Й. против решение № 694/27.05.2025г. по гр.д.№ 1750/2024г. на Апелативен съд, в частта му с която е отменено решение № 1035/22.02.2024г. по гр.д.№ 4540/2022г. на Софийски градски съд и е уважен предявеният от „Би и О експрес„ ЕООД срещу касатора иск, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. трето ЗЗД, за осъждането му да заплати на дружеството сумата от 20 000 евро, поради отпаднало основание за плащането й , като авансово платена част от продажна цена по сключен между страните, но развален по вина на ответника, предварителен договор за прехвърляне от Д. Г. Й. в полза на „Би и О експрес„ ЕООД притежаваните от първия дружествени дялове от капитала на „Густоза ЕООД. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, поради постановяване в противоречие с материалния закон – чл. 20 ЗЗД, предвид отказа на въззивния съд да подложи на тълкуване спорните разпоредби от представените анекс от 10.12.2021г. към предварителния договор за покупко-продажба на дружествени дялове от същата дата, предварителен договор за покупко-продажба на кухненско оборудване от 08.12.2021г., предварителен договор за покупко-продажба на стокова наличност от 09.12.2021г. и предварителен договор за покупко-продажба на оборудване на основен салон и градина от 11.12.2021г. / сочени насетне като „ спорните анекси „ /, в съответствие с принципите на тълкуването, залегнали в посочената разпоредба. Не е извършено от съда лингвистично и систематично тълкуване на съдържанието им, от което не би могло да се изведе признание за получаване от ответника на суми от по 9 778 лева. Неправилно съдът е придал на същите качеството на разписка за реално платена сума, при това в различна валута и еднократно / 20 000 евро /, противно на удостоверените четири плащания от по 9 778 лева /. Съдът не е съобразил и поведението на страните: собственото на купувача, предприето в осигуряване на договореното с чл. 4 от предварителния договор за покупко-продажба на дружествени дялове, доказано по делото и това на ищеца - за недобросъвестно удостоверяване неоказано от продавача съдействие, с документиране на отказ за явяване пред нотариус, за който Д. Г. Й. не е бил уведомен. Според страната, това поведение на ищеца потвърждава тезата му, че целта на дружеството не е била да придобие реално дружествените дялове от капитала на „Густоза„ЕООД, а да използва предварителния договор и допълнителните такива за недобросъвестно извличане на облага, чрез така предявения иск.

Сочи се и неправилност на въззивния акт, поради допуснати съществени процесуални нарушения, поради отказа на съда да кредитира заключението на СИЕ, като косвено доказателство по твърдението на ответника, че не е получавал посочените суми в лева, нито 20 000 евро. От заключението на експертизата, според същия, безспорно се установява, че дружеството - купувач не е осчетоводило разпоредена в полза на ответника - продавач сума от 20 000 евро / равностойна на описаните в анекса и предварителните договори от 8,9,10 и 11 декември 2021г. суми в лева /, нито е установена разполагаемост на същото със суми в нужния за плащането размер - на каса или като предоставени в заем от собственика на дружеството / сметка 401 – разчети със собственика /, доколкото е посочен и такъв източник на средства. Според касатора съдът е следвало да съобрази и недобросъвестното поведение на ищеца, отказал на вещото лице достъп до всички свои счетоводни книги, нужни за изготвяне на заключението. Според касатора, въззивният съд не е формирал вътрешното си убеждение внимателно, след анализ на всички събрани доказателства, необосновано отказвайки да се позове на доказателствената сила на счетоводните записвания / в случая – на липсата на такива, при задължение за редовно водено от търговците счетоводство /.

Касаторът „Би и О експрес„ ЕООД не е депозирал отговор на касационната жалба. В съдебно заседание я оспорва, като извън твърдението на факти, неустановени по делото, поддържа доказаност на факта на плащане сумата от 20 000 евро със съдържанието на самите оспорени анекси към предварителния договор, считайки ги с безспорен характер на разписка за получени от ответника суми. В евентуалност навежда довод за съществено процесуално нарушение на съда, поради недопуснати му свидетелски показания за получаване на сумите, при начало на писмено доказателство, по смисъла на чл. 165 ГПК ,каквото намира че спорните анекси представляват.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение,в съответствие с доводите и възраженията на страните и правомощията си по чл. 290, ал.2 ГПК, за да се произнесе съобрази следното :

Между страните е сключен - на 10.12.2021г. - предварителен договор за покупко-продажба от ищцовото дружество на дружествените дялове от капитала на „Густоза„ ЕООД, чийто едноличен собственик е ответника – касатор. Договорът / чл. 4 / изрично предвижда с кои активи от търговското предприятие на продавача последният следва да се разпореди предварително и в своя полза, както и че : „ След справка от счетоводството на „Густоза„ЕООД страните изготвят приемо-предавателен протокол с опис на притежаваното от дружеството основно имущество, външно и вътрешно оборудване, кухня, печки, хладилни витрини и инвентар и др., находящи се в Гръцки ресторант „Густоза„ , като „ Имуществото се приема от купувача във вида, в който се намира „ / чл. 7, ал. 1 /, както и че „продажната цена по т. 1 включва наличната стока – хранителни и пакетирани стоки, алкохол, месни продукти, риби и рибни дарове, напитки и всичко необходимо за нормалната работа на ресторанта „ / интерес от който актив е мотивирал купувача за сделката /. Ищецът твърди, че е платил на ответника авансово част от договорената продажна цена на дружествените дялове, в размер на 20 000 евро, както и че поради отказ на ответника да сключи окончателен договор, е развалил предварителния, с едностранно предизвестие, връчено чрез Нотариус, при отказ на адресата. С това обосновава претенция за връщане на платеното, на основание чл. 55, ал. 1, пр. трето ЗЗД. За плащането на сумата се позовава на анекс към предварителния договор от 10.12.2021г. и други три, наименовани като „предварителни„ договори: за покупко-продажба на кухненско оборудване от 08.12.2021г., за покупко-продажба на стокова наличност от 09.12.2021г. и за покупко-продажба на оборудване на основен салон и градина от 11.12.2021г.. Във всеки от тях, с изрично упоменато качество на „анекс към предварителен договор„ е отразено „ постигнато единодушно съгласие за следното: Купувачът предава в брой сумата от 9 778 лева, като аванс„ . Ищецът се позовава на това изявление, като разписка за извършено в полза на ответника плащане на 20 000 евро, равностойни на удостоверените 4 суми от по 9 778 лева.

Ответникът – Г. Й. Д. – оспорва иска. Оспорва твърдението, че е отказал сключването на окончателен договор, позовавайки се извършени от негова страна действия, в съответствие с клаузите на чл. 4 и чл. 12 от предварителния договор , за подготвяне сключването на окончателния и представяйки доказателства за това. Оспорва да е надлежно уведомен за едностранното разваляне на договора от ищеца, поради виновно свое поведение, но противопоставя собствено едностранно изявление за разваляне от 02.03.2022г., поради вина на дружеството, достигнало до управителя на същото на 09.03.2022г.. Доколкото не се противопоставя възражение за запазено действие на договора и с оглед правното основание на предявената претенция, изясняването на тези обстоятелства е ирелевантно за спора. Ответникът оспорва да е получавал посочените в анекса и предварителните договори – анекси към този от 10.12.2021 г., суми от по 9 778 лева, респ. оспорва да е получил в аванс сума от 20 000 евро. Оспорва текста на документите да позволява едностранното им възприемане като разписка за получаване на сумите, като не оспорва подписването им, но на различна от посочените дати – на 12.12.2021г.. По същество твърди, че сключването на тези последващи договори е имало за цел да се договори авансово заплащане на част от продажната цена на дружествените дялове / каквато уговорка липсва в договора от 10.12.2021г. /, за да може продавачът да поеме сериозните разходи по дължимите подготвителни действия, съгласно чл. 4 на договора. Поискана е СИЕ, част от задачата на която е и да се установи отразени ли са в счетоводството на ищеца сумите по спорните анекси - 4 х 9 778 лева , съответно сума от 39 112 лева или сума от 20 000 евро, като платени авансово на ответника, в качеството на продажна цена по покупко-продажба на дружествени дялове от капитала на „Густоза„ ЕООД.

Вещото лице по допуснатата СИЕ не е установило счетоводно отразено плащане от ищеца към ответника на сума от 20 000 евро – ищецът не е представил платежен документ или счетоводен запис за наличие на реално извършено плащане от 20 000 евро. Вещото лице посочва, че е изискало от дружеството, счетоводно обслужващо ищеца, необходимите му документи и информация, за отговор на поставената задача, но не ги е получило нито от същото, нито от ищеца. Акцентирайки на първичен документ, установяващ плащането, самите спорни анекси и позовавайки се на „хронологичен регистър„, ищецът е поискал допълнителна експертиза за установяване наличие на вторично осчетоводяване в баланса на дружеството за 2021г., съобразно данните от този регистър. Вещото лице е пояснило, че авансовото плащане на част от продажната цена по договора, доколкото не е платена изцяло и сключен окончателния договор, не следва да намери отражение в баланса, като придобит „финансов актив„, а следва да се отрази по сметка – каса или сметка – банка / 503, 504/, но достъп до същите не му е предоставен от ищеца. Процесуалният представител на същия, в о.з. на 29.09.2023г., е заявил, че спорните плащания са на основание различни от предварителния договор за покупко-продажба на дружествени дялове договори, по настояване на ответника, за да може да получи аванса на ръка, с оглед задължението за заплащане по банков път на суми над размера от 10 000 лева. Посочва, че самите допълнителни анекси са съставени привидно, за формално удостоверяване на самостоятелни задължения, в общ размер съгласно размера на уговорения аванс от 20 000 евро, с уговорката след сключването на окончателния договор да бъдат унищожени / „скъсани„ /. Страната се позовава на липса на забрана в закона да се прехвърлят дружествени дялове от капитала на едно търговско дружество и отделно имущество на същото. В допълнително заключение, по задачи и на ищеца и на ответника, вещото лице от СИЕ посочва следното: в хронологичния регистър за сметка 492/2 - разчети за гаранции, на който се е позовал ищецът, за периода 01.01.2022г. – 31.12.2022г. същият е отразил счетоводно 4 броя плащания в брой от касата на дружеството , без данни за получател и дата на плащането, в размер от по 9 778 лева – чрез дебитиране на сметка 492 срещу кредитиране на сметка 501 – каса в лева със същите суми, отразени съответно: веднъж като „платен депозит за придобиване на дяловете на „Густоза„ ЕООД, втори път като „платен депозит за придобиване на оборудване на основен салон и градина„, трети път като „ платен депозит за покупко-продажба на стокова наличност„ и четвърти път - като „платен депозит за придобиване на кухненско оборудване„. Съгласно представена на вещото лице справка към хронологичен регистър , плащанията са осчетоводени като депозити от касата на дружеството на 03.01.2022г. Не е представена хронология на осчетоводяванията по сметка 501 - каса в лева, за периода 01.01.2022 г. – 03.01.2022 г., тъй като първият работен ден за годината е бил 05.01.2022г., към която дата се установява наличност от 9 089,16 лева, при установима към 31.12.2021г. , съгласно ГФО за 2021 г. и хронология по сметка 501 – каса в лева за предходен период, наличност на каса в размер на 2 000 лева. Съответно, през 2021г. / през която се твърди извършено плащането в брой / няма осчетоводено от ищеца плащане към ответника . Вещото лице е посочило дадено му от ищеца обяснение, че средствата са били осигурени чрез заем от собственика, какъвто действително е осчетоводен, по счетоводна сметка 491 – разчети със собственика, но от справките по сметка 501 - каса в лева - се установява да са използвани за други цели. Неясно е дали вещото лице е съобразявало данните по сметка 501 за 2022 г. или за 2021г.. Изрично е пояснено, обаче, че отразяването на плащанията по сметка 492 – разчети за гаранции / по която сметка фигурират в хронологичния регистър за 2022 г./ следва да бъде на датата и в годината, в която са извършени съответните плащания, т.е. следва да са отразени в хронологичния регистър за 2021г., ако е заплатено на датите на представените анекси. Същевременно вещото лице е установило, че от представена оборотна ведомост за сметка 501 – каса в лева, за периода 08.12.2021г. – 11.12.2021г. / според датите на анексите /, е видно, че към 08.12.2021г. в касата на дружеството са налични парични срдства в размер на 69,92 лева, при отчетени постъпления за целия период от 1 025,39 лева и отчетени „излезли пари от касата„ за същия период само 404,32 лева. Не са представени на вещото лице оборотни ведомости за конкретните дати - 8, 9, 10 и 11 декември 2021г..

Първоинстанционният съд е отхвърлил иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. трето ЗЗД, като е приел, че с оглед спорния смисъл на думата „предава„ в текста на анексите и твърдението на ответника, че не е получил плащане на сумите в тях, „интерпретацията на изявлението следва да се направи с оглед целия събран доказателствен материал, вкл. основното и допълнителното заключения на съдебно-счетоводната експертиза„, възпроизведени по-горе. Констатираните пропуски и противоречия в осчетоводяването на плащанията съдът е приел, че обосновават извод за „неотразено надлежно намаляване на патримониума на ищеца със сумата от 20 000 евро, поради което […] е недоказана първата законово изискуема предпоставка за основателността на претенцията с правно основание чл. 55 ЗЗД „ .

Въззивният съд е променил правния резултат по така предявения иск, уважавайки го за сума от 20 000 евро, със следните решаващи мотиви : изявлението, че купувачът предава в брой сумата от 9 778 лева, във всеки от спорните анекси, подписани от всяка от страните, недвусмислено и категорично удостоверява плащане на аванс от купувача в полза на продавача. Глаголът „предава„ има смислово значение на предаване от ръка на ръка нещо / връчвам / и се използва в езика като глагол за предоставяне на парична сума. Този извод не се разколебава от изводите на вещото лице, че счетоводно това предаване на парични суми не е коректно отразено в счетоводството на дружеството - купувач. Счетоводното отразяване може и да не е правилно, но ако има писмени доказателства, каквито са гореупоменатите / визирайки анексите /, доказващи плащане, то не е от значение за изпълнението на договора. Така е обоснован извода за доказано заплатен аванс от левовата равностойност на 20 000 евро.

С определение № 597/26.02.2026г., касационното обжалване е допуснато поради очевидна неправилност на въззивното решение, на основание чл. 280, ал.2, пр. трето ГПК.

Позовавайки се на буквалното съдържание на глагола „предава“, в текста на спорните анекси, възприемайки значението му само за себе си, изолирано от цялостното съдържание на анексите, изолирано и от предварителния договор за покупко-продажба на дружествени дялове, с който се обосновава материалноправната легитимация на ответника, съдът се е произнесъл в противоречие с императивната норма на чл. 20 ЗЗД, равносилно на отказ да тълкува, въпреки въведена от оспорването на ответника нужда от тълкуване .

От друга страна, като е приел, че спорните анекси имат характера на разписки за получено плащане, чиято вярност не подлежи на оспорване и доказване противното с други доказателствени средства, до каквото практически води отказа на съда да коментира заключенията на СИЕ и установими от същите обстоятелства, съдът е придал на документите действие, присъщо на официални свидетелстващи документи - обвързваща съда материална доказателствена сила, в противоречие с чл. 179, ал. 1 ГПК и чл. 180 ГПК. Материалната доказателствена сила на частния свидетелстващ документ, за разлика от материалната доказателствена сила на официалния свидетелстващ документ, няма обвързващо съда действие. Разписка за извършено плащане, по смисъла на чл. 77, ал. 1 ЗЗД, има значението на извънсъдебно признание на кредитора, което подлежи на оспорване и оборване на верността му по общите правила на чл. 153 ГПК – чл. 155 ГПК, аналогично на значението на съдебното признание – чл. 175 ГПК.

По съществото на касационната жалба :

За да възприеме като „разписка“ за получена сума, по смисъла на чл. 77 ЗЗД, спорните „анекси“ към предварителния договор за покупко-продажба на дружествени дялове / впрочем само един от които титулуван така, а останалите - като предварителни договори за продажба на обекти от търговското предприятие на „Густоза„ЕООД /, въззивният съд е игнорирал следните значими обстоятелства:

„Анексите“ са сключени от Д. Г., в качеството на представляващ „Густоза„ ЕООД , а не в лично качество, в каквото е страна по предварителния договор за покупко-продажба на дружествени дялове от капитала на „Густоза„ ЕООД и в каквото качество / на физическо лице / би имал основание да получи авансово част от продажната им цена. Следователно, от формална страна , дори да биха се приели с адекватно съдържание на разписка за получени суми, „анексите„ не удостоверяват волеизявление на ответника като физическо лице, а като представляващ „Густоза„ ЕООД.

Спорните анекси формално не сочат и сума от 20 000 евро, съгласно твърдението на ищеца и петитума на иска, но обосновка за конвертирането им в разписка за плащане на такава сума, като резултат от извършено тълкуване, в съответствие с принципите на чл. 20 ЗЗД, въззивният съд не е предложил.

Дори да се ирелевира формалното съдържание на документите, с оглед позицията на ответника / коментирана в следващия параграф /, въззивният съд е възприел израза „ предава в брой сумата от 9 778 лева, като аванс „, изолирано от предходния текст, ведно с който договореното между продавача и купувача придобива следното съдържание: „ се сключи настоящият анекс към предварителен договор, по силата на който страните постигнаха единодушно съгласие за след ното: купувачът предава в брой сумата от 9 778 лева, като аванс„ . Пълното съдържание на волеизявлението придава на зачетената от въззивния съд част от същото единствено качеството на непряко допълнение, индивидуализиращо предмета на постигнатото съгласие, но не и на самостоятелно удостоверително изявление за получена сума. От друга страна правдоподобно е твърдението на ответника, че доколкото предварителния договор от 10.12.2021г. не съдържа клауза за авансово дължима част от продажната цена, целта на спорните анекси е била да се документира допълнително постигнатото съгласие за такова авансово плащане.

Действително е налице съвпадение в становищата на страните досежно обстоятелството, че разпоредителни сделки с обекти от търговското предприятие на „Густоза„ ЕООД не са договоряни между ищеца и „Густоза„ЕООД, отделно от договореното прехвърляне на дружествените дялове от капитала на дружеството, от едноличния му собственик - ответника, както и че е постигнато съгласие за авансово получаване на част от продажната цена на дружествените дялове, с цел покриване разходи на ответника по подготовка на прехвърлянето / придобиване в собственост от ответника паричните средства по банкови сметки на дружеството – продавач, в качеството на дивидент, и притежаваните от същото превозни средства /, както и че „процесните документи„ от 8 - 11.12.2021 г. / а по твърдение на ответника - всички от 12.12.2021г. / са обосновани от ищеца и възприети от ответника, като съставени за счетоводни цели - документиране на разхода в счетоводството на ищеца, наред с целта им на доказателство за постигнатото съгласие за авансово плащане, според ответника. При това положение, не е предложено от ищеца разумно обяснение, защо при извършено плащане през 2021г., вторично счетоводно записване, съгласно представения хронологичен регистър за сметка 492 - разчети за гаранции, е отразено четирикратно през 2022г., при това без конкретна дата на плащанията и без упоменат получател. Начинът на вторично осчетоводяване вещото лице посочва, като отразяващо операции на каса, но не се установяват разполагаеми от ищеца суми на каса, с които да би могло да се извършат плащания в претендирания размер, както към 1-31.12.2021г., така и към формално удостоверената дата на плащане, съгласно допълнителна справка към хронологичен регистър / 03.01.2022г., респ. 05.01.2022г. като първи работен ден от календарната година /. Няма каквито и да било осчетоводени плащания към ответника през 2021г., въпреки че в рамките на същата календарна година, по твърдение на вещото лице, е следвало да бъдат осчетоводени авансово заплатени суми по продажбата на дружествените дялове, доколкото не е реализирано окончателно прехвърляне. Неуспешен е останал и опита на ищеца да обоснове плащането със заемни средства - от управителя и едноличен собственик К. А.. Вещото лице е установило получен заем, но усвоен за други цели от ищеца.

Правилно първоинстанционният съд е възложил в тежест на ищеца доказването на факта за получена от ответника сума от 20 000 евро / съгласно изготвения доклад по делото /, като спорните „анекси“ са негодни да изпълнят качеството на „разписка„ по смисъла на чл. 77 ЗЗД, предвид гореизложеното. Чрез събраните със заключенията на СИЕ косвени доказателства , за действително разполагаеми на каса суми от ищцовото дружество, както към датите на спорните „анекси„, така и към датата на извършеното от дружеството вторично счетоводно отразяване на операции „на каса„, респ. липсата на осчетоводени плащания към ответника, твърдяното от ищеца плащане се явява допълнително разколебано.

Въззивният съд се е позовал на „лингвистично тълкуване“ на една единствена дума - „предава„, игнорирайки съдържанието на тълкуваните документи в останалата им част / вкл. досежно адресат и валута на плащането / и преди всичко - без съобразяване, че тълкуваната дума „предава„ е част от израз и следва да се възприема със значението на израза в цялост , а не изолирано. С това си значение тя материализира предмет на договаряне - съгласие за авансово плащане на част от цената на договорени за прехвърляне дружествени дялове от капитала на „Густоза„ / съобразявайки и признати от ответника факти /, а не едностранно изявление за получена сума. Следователно, касае се за диспозитивни по съдържание документи, допустим обект на тълкуване, но осъществено от съда в разрив с принципите на чл. 20 ЗЗД - да се търси действително изявената, а не предполагаема воля на страните. Дали в действителност ответникът е получил авансово част от продажната цена, е въпрос относим към изпълнението на анексите, а не към тълкуването им.

Дори да би бил правилен извода на съда, че документите кумулират и характер на частни свидетелстващи - разписка за получено плащане - то оспорването им, бидейки лишени от обвързваща материална доказателствена сила, е било допустимо, противно на отказа да се коментират събраните в относимост към такова оспорване от ответника , доказателства / СИЕ /.

Несъстоятелно е съображението на ищеца, че е лишен от възможност да докаже твърденията си, чрез разпит на свидетели, допустими при условията на чл. 165, ал. 2 ГПК – „начало на писмено доказателство“, каквото страната съзира в спорните анекси. Хипотеза на чл. 165, ал. 2 ГПК, с оглед съдържанието на анексите, би била мислима единствено относно материализираното съгласие за авансово плащане на суми от по 9 778 лева, тъй като чл. 165, ал. 2 ГПК е приложим спрямо диспозитивни по характер документи, а и доколкото самият ищец би твърдял симулативност на така постигнатото съгласие . Не такова, обаче, е твърдението му и съответно - спора по делото. При това „начало на писмено доказателство„ е винаги документ, различен от този, материализиращ симулативното съгласие.

С оглед изхода на спора ищецът следва да възмезди ответника за направени по делото разноски, за което съдът съобрази следното: със сключените договори за правна помощ е възложена на адв. Г. общо защита по предявените срещу доверителя му два обективно съединени иска, при съответно договорени адвокатски възнаграждения от 1 789,52 евро / равностойни на 3 500 лева /- за първа , 3 579 евро / равностойни на 7 000 лева / за въззивна и 4 000 евро – за касационна инстанция. Предмет на настоящото производство, обаче, е единствено предявеният иск по чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД, спрямо правния резултат по който единствено подлежат на възмездяване разноски. При липса на конкретно посочено съотношение в договорените възнаграждения, същите следва да се разпределят по равно за защитата на страната по всеки от исковете и съответно за процесния възлизат на : 894,76 евро за първа инстанция, 1789,50 евро – за въззивна и 2 000 евро за касационна инстанция. Единствено спрямо договореното възнаграждение на процесуалния представител на ответника за въззивна инстанция, ищецът е противопоставил възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, което настоящият състав намира основателно. С оглед фактическата и правна страна на спора, съдържанието на осъществената защита във въззивна инстанция - сведена до размяна на правни доводи и защитения материален интерес от 20 000 евро, за справедлив размер на възнаграждението настоящият състав приема сумата от 500 евро. Следва да бъдат възмездени и заплатени от ответника държавни такси и депозити за вещо лице – в размер на 383,48 евро за първоинстанционното производство и 400 евро – за касационното. Така общо възмездимите на ответника суми възлизат на : 1 278, 24 евро - за първа, 500 евро - за въззивна и 2 400 евро - за касационна инстанция или сумата от 4 178, 24 евро.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА решение № 694/27.05.2025 г. по гр.д.№ 1750/2024 г. на Апелативен съд – София, в частта му с която, след отмяна на решение № 1035/22.02.2024г. по гр.д.№ 4540/2022г. на Софийски градски съд е уважен предявеният от „Би и О експрес„ ЕООД срещу Д. Г. Й. иск, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. трето ЗЗД, за сума от 20 000 евро, както и в частта, в която Д. Г. Й. е осъден да заплати на „Би и О Експрес„ ЕООД разноски от 2 000лева - за първоинстанционното производство и от 1 582,42 лева - за въззивното, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Би и О експрес„ЕООД против Д. Г. Й. иск, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. трето ЗЗД, за осъждане Д. Г. Й. да заплати на „Би и О Експрес„ ЕООД сума от 20 000 евро, като платена авансово и подлежаща на връщане, на отпаднало основание, поради разваляне на сключения на 10.12.2021г. между страните предварителен договор за покупко-продажба на притежаваните от Д. Г. Й. дружествени дялове от капитала на „Густоза„ ЕООД, в полза на „Би и О Експрес„ЕООД.

ОСЪЖДА „Би и О Експрес„ЕООД да заплати на Д. Г. Й., на основание чл. 81 вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски в размер на 4 178,24 евро за всички инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: