Забрана за повторен срок за изпитване при една и съща длъжност

Текстът на акта

Ключови фрази

5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50204

гр. София, 06.10.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 4329 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника по делото „Български пощи“ ЕАД срещу решение № 260800/14.06.2021 г., постановено по възз. гр. дело № 520/2021 г. на Пловдивския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено отхвърлителното първоинстанционно решение № 261858/29.12.2020 г. по гр. дело № 8968/2020 г. на Пловдивския районен съд и са уважени, предявените от В. Н. М. срещу жалбоподателя, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищцата, извършено със заповед № РД-23-126/13.07.2020 г. на директора на Регионално управление (РУ) „Южен централен район“ на дружеството-касатор, с която е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ трудовото правоотношение между страните по делото; ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „касиер, гише в съобщенията” при дружеството-касатор; и последното е осъдено да заплати на ищцата сумата 3 078.36 лв. – обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението за шестмесечния период 20.07.2020 г. - 20.01.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.07.2020 г. до окончателното ѝ изплащане; в тежест на жалбоподателя са възложени и разноските по делото.

За да постанови този резултат, въззивният съд е установил по делото, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало на основание трудов договор от 04.09.2017 г., сключен по заместване до завръщането на титуляр и с шест месеца срок на изпитване. По този договор ищцата е заемала длъжността „касиер, гише в съобщенията (ПС I кат.)“ за период от повече от две години – от 08.09.2017 г. до 24.11.2019 г. Процесното трудово правоотношение е второ между страните, възникнало е на основание трудов договор от 18.05.2020 г., по силата на който ищцата е назначена на длъжност „касиер, гише в съобщенията (ПС IV кат. и ПС V кат.)“ с място на работа „3623 [населено място]“, като договорът е сключен със срок за изпитване от шест месеца, считано от 20.05.2020 г. С процесната заповед № РД-23-126/13.07.2020 г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 от КТ.
При така установените обстоятелства по делото, въззивният съд е изтъкнал, че спорът между страните се съсредоточава в това, дали включената във втория трудов договор между страните, клауза за срок за изпитване е в нарушение разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от КТ, и на това основание – недействителна. В тази връзка съдът е приел, че според правилото на чл. 70, ал. 5 от КТ, за една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж. Това ограничение обхваща не само случаите, когато срокът за изпитване се уговаря повторно при съществуващо трудово правоотношение, но и когато след прекратяване на трудовия договор за изпълнение на определена длъжност се сключва нов трудов договор за същата по естеството си трудова функция, тъй като годността на работника да изпълнява работата вече е проверена. За тези си съображения въззивният съд се е позовал на решение № 261/07.11.2014 г. по гр. дело № 1477/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 26/28.02.2018 г. по гр. дело № 2545/2017 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС. С оглед това съдът е приел и че ако по делото се установи, че двата трудови договора между страните са сключени за изпълнение на една и съща по естеството си трудова функция, то правилото на чл. 70, ал. 5 от КТ следва да намери приложение по отношение на процесния трудов договор – повторен между същите страни след предходно прекратяване на трудовото правоотношение между тях, в което годността на ищцата да изпълнява работата вече е проверена.
Окръжният съд е посочил, че по отношение на изпълняваните от ищцата трудови функции по предходния и по процесния трудов договор ответникът твърди, че те са различни – макар и наименованието на длъжността да е едно и също, при първоначалното ѝ назначение ищцата е работела в пощенска станция (ПС) I-ва категория и работата ѝ била свързана единствено с парични дейности, изпълнявани от отделна парична служба, докато при процесното трудово правоотношение длъжността е изпълнявана в ПС IV-та категория в [населено място] и била свързана не само с инкасиране на парични суми по плащане на сметки, но и с осъществяване на всички останали дейности и услуги, предлагани от ответното дружество. Това възражение на ответника съдът е приел за неоснователно, по следните съображения: Вярно е, че по първоначалния трудов договор ищцата е изпълнявала длъжността си в ПС I-ва категория с място на работа ПС Пловдив-Ц I-ва категория, Парична станция Пловдив, а по процесния трудов договор – в ПС [населено място] IV-та категория. Окръжният съд е приел, че само по себе си това обаче не установява твърдените от ответника различия в трудовите функции, а напротив – видно от представената по делото от ответника длъжностна характеристика, за заеманата от ищцата длъжност по двата трудови договора – „касиер, гише в съобщенията“ се възлагат едни и същи функции, тъй като длъжностната характеристика е обща за тази длъжност за ПС от I-ва до IV-та категория.
По така изложените съображения въззивният съд е приел, че включената в процесния трудов договор клауза със срок за изпитване е недействителна, поради заобикаляне на закона, тъй като с нея се цели не проверка на годността на работника за изпълняваната работа, а осигуряване възможност за прекратяване на договора по облекчения за работодателя ред на чл. 71, ал. 1 от КТ, по причини, които не са свързани с изпълняваната работа. В заключение съдът е намерил, че посоченото в процесната заповед основание за прекратяване на трудовото правоотношение – чл. 71 от КТ – не е налице и че уволнението на ищцата е незаконосъобразно. Предвид обусловеността на исковете за възстановяване на ищцата на работа и за присъждане на обезщетение за оставане без работа от иска за отмяна на уволнението ѝ като незаконосъобразно, и като е установил от доказателствата по делото, че ищцата е останала без работа за процесния период от шест месеца и че дължимото ѝ се обезщетение възлиза на 3 078.26 лв., окръжният съд е уважил и тези искове.
В касационната жалба на ответното „Български пощи“ ЕАД се излагат оплаквания и доводи за неправилност на така постановеното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Касаторът излага съображения, че изводът на въззивния съд за идентичност на изпълняваните от ищцата длъжности и трудови функции по предходния и по процесния трудов договор, неправилно е направен само на база длъжностната характеристика. Жалбоподателят поддържа също, че с представените от него с отговора на исковата молба писмени доказателства, които въззивният съд не е обсъдил, се доказвали различните дейности и услуги, които се извършват в отделните пощенски станции, с което се доказвало и че трудовите функции на заеманите от ищцата длъжности са различни. Изложеното в жалбата се поддържа от страна на касатора в писмено становище.

Ответницата по касационната жалба – ищцата В. М., в отговора си излага становище и доводи за процесуална недопустимост на жалбата като просрочена, евентуално – за неоснователност на същата.

С постановеното по делото по реда на чл. 288 от ГПК определение № 347/04.05.2022 г. настоящият съдебен състав е извършил преценката си относно процесуалната допустимост на касационната жалба, като е изложил подробни съображения за неоснователността на възражението и доводите на ищцата за просрочване на същата. Със същото определение касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния правен въпрос: достатъчна ли е съпоставката между длъжностните характеристики за извършването на преценката за идентичност или различие в трудовите функции на работника или служителя.

С решение № 160/08.05.2015 г. по гр. дело № 4811/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 7/01.04.2011 г. по гр. дело № 954/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 498/13.01.2012 г. по гр. дело № 1561/2010 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС е дадено следното разрешение на този правен въпрос: Преценката дали трудовите функции са идентични се извършва с оглед естеството на възложената работа, поради което изводът за идентичност не може да се изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от механично сравнение на трудовите задължения по длъжностна характеристика. Една и съща длъжност, в зависимост от предмета на дейност на работодателя, може да има различни трудови функции; възможно е и работодателят да е променил наименованието на длъжността, запазвайки естеството на основната трудова функция. В длъжностната характеристика работодателят определя трудовите задължения за съответната длъжност, но съдържанието на тези трудови задължения следва от естеството на работата. Едни и същи трудови задължения могат да имат различно съдържание, отнесени към различни трудови функции – така задължението за изготвяне на документи, за ремонт на поверените машини и инструменти, за спазване на правилата за безопасност на труда и пр., могат да съдържат същностни различия в зависимост от съответната длъжност, от предмета на дейност и организацията на предприятието. Именно поради това, при преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на работата; от свойствените задължения за длъжността – от това има ли съществена разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността. В същия смисъл са и решение № 344/29.11.2011 г. по гр. дело № 1407/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 369/03.02.2014 г. по гр. дело № 3037/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 7/04.02.2014 г. по гр. дело № 3029/2013 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 366/28.04.2010 г. по гр. дело № 1023/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 350/29.10.2014 г. по гр. дело № 2458/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя тази трайно установена практика на ВКС. Както е прието и в определението по чл. 288 от ГПК, като е направил решаващия си извод по делото, че на ищцата са възложени едни и същи трудови функции по двата трудови договора с ответника-касатор само въз основа на обстоятелството, че длъжностната характеристика за заеманата от ищцата длъжност „касиер, гише в съобщенията“ е обща (една и съща) за тази длъжност за пощенските станции от I-ва до IV-та категория, въззивният съд е разрешил поставения по делото правен въпрос в противоречие с така цитираната практика на ВКС. Основателно при това положение е и оплакването в касационната жалба, че като е обсъдил в тази връзка единствено длъжностната характеристика, но не и представените с отговора на исковата писмени доказателства, окръжният съд е допуснал процесуално нарушение.

Неоснователни са обаче оплакванията и доводите на касатора, че това нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато от въззивния съд при обсъждането на доказателствата по делото, довело и до нарушение на материалния закон. С отговора на исковата си молба ответното дружество е представило длъжностните разписания за 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. на ОПС-Пловдив при РУ „Южен централен регион“ на дружеството, както и графици за периода м. септември 2017 г. – м. януари 2018 г. за работното време и работни смени на служители на каси и гишета в Паричната служба в Пощенска станция (ПС) Пловдив-Център. Тези писмени доказателства, съдържащи единствено информация в табличен вид, преценени в съвкупност с останалите доказателства по делото, не доказват твърденията на ответника-касатор, че по първия трудов договор в Пощенска станция Пловдив-Център работата на ищцата била свързана единствено с парични дейности (услуги), а по процесното трудово правоотношение в Пощенска станция [населено място] – с осъществяване и на всички останали дейности и услуги, предлагани от ответното дружество. Действително, в Парична служба Пловдив-Център в Пощенска станция Пловдив-Център (която е I-ва категория) на длъжността „касиер, гише в съобщенията (ПС I кат.)“ са работели повече от 25 служители, а в Пощенска станция [населено място] (IV-та категория) ищцата е заемала единствената щатна бройка за длъжността „касиер, гише в съобщенията (ПС IV кат.)“. В Пощенската станция в [населено място] обаче е работел и друг служител на гише – на длъжността „служител, гише в ПС/Н-к ПС IV“. При така установените обстоятелства, и при липсата на други доказателства по делото в тази насока – не може да бъде направен обоснован извод, работата на ищцата по процесното трудово правоотношение да е била свързана и с други пощенски дейности и услуги, съществено различни от осъществяваните от нея по първия ѝ трудов договор касови операции и дейности, още повече, че и самият работодател е утвърдил една и съща длъжностна характеристика – идентична за всички служители, заемащи длъжността „касиер, гише в съобщенията (ПС I – IV кат.)“ – независимо от категорията на пощенската станция и броя на служителите в нея. По така изложените съображения настоящата инстанция не намира основание за промяна на решаващите правни изводи, респ. – и на крайния резултат по материалноправния спор, постановен с въззивното решение по делото.

В заключение – допуснатото от окръжния съд процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на писмените доказателства, представени с отговора на исковата молба, не е съществено, тъй като не се е отразило на правилността на обжалваното въззивно решение, поради което същото следва да се остави в сила от настоящата касационна инстанция.

Ищцата не претендира присъждане на разноски за касационното производство, а с оглед крайния изход на делото на касатора не се следват такива.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260800/14.06.2021 г., постановено по възз. гр. дело № 520/2021 г. на Пловдивския окръжен съд.

Разноски не се присъждат.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: