Определяне на обезщетение за родители при смърт на дете при трудова злополука

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е № 497

[населено място] 18.08.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

при участието на секретаря Иванка Палашева, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело № 3332 по описа за 2024 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. А. Е., Д. М. Е. и М. М. Е., чрез адв. Р. Р., срещу решение № 2456/23.04.2024 г. по в.гр.д. № 13188/2023 г. на Софийски градски съд, с което е частично отменено решение № 20085602/30.03.2023 г. по гр.д. № 9821/2019 г. на Софийски районен съд и като краен резултат Държавно предприятие „П. и.“ е осъдено да заплати на основание чл. 200, ал. 1 КТ следните суми, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Д. М. Е., настъпила в резултат на трудова злополука: на М. А. Е. сумата от 75 000 лв. (искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 150 000 лв.), ведно със законната лихва от 14.07.2018 г. до окончателното плащане; на В. Д. Е. (починала в хода на процеса и заместена от правоприемниците си Д. М. Е., М. А. Е. и М. М. Е.) сумата от 30 000 лв. (искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 150 000 лв.), ведно със законната лихва от 14.07.2018 г. до окончателното плащане; на М. М. Е. сумата от 30 000 лв. (искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 100 000 лв.), ведно със законната лихва от 14.07.2018 г. до окончателното плащане. Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която искът на Д. М. Е. за обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Д. М. Е., негов брат, е отхвърлен изцяло. Въззивното решение, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение и е присъдено на ищцата М. М. Е. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния брат Д. М. Е., в резултат на трудова злополука, в размер на сума от общо 30 000лв., ведно със законната лихва от 14.07.2018 г., както и в отхвърлителната част до пълния претендиран размер на обезщетението не е обжалвано и е влязло в сила. Решението е постановено при участието на трето лице помагач ЗК „Надежда“ АД.

Касаторите считат, че решението в обжалваните части, с които предявеният иск от М. А. Е. е отхвърлен за разликата от 75 000 лева до пълния предявен размер от 150 000 лева за претърпени неимуществени вреди лично от него, ведно със законната лихва от 14.07.2018 г. до окончателното плащане, както и в частта, с която е предявеният от В. Д. Е. (починала в хода на процеса и заместена от правоприемниците си Д. М. Е., М. А. Е. и М. М. Е.) е отхвърлен за разликата от 30 000 лева до пълния предявен размер от 150 000 лева, ведно със законната лихва от 14.07.2018 г. до окончателното плащане, е неправилно, необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В открито съдебно заседание техният процесуален представител адв. Р. Р. моли решението в обжалваните му части да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъдат уважени предявените искове в пълен размер.

Ответникът по касационната жалба Държавно предприятие „П. и.“, както и третото лице помагач ЗК „Надежда“ АД в самостоятелни писмени отговори вземат становище за неоснователност на касационната жалба. В открито съдебно заседание за Държавно предприятие „П. инфраструктура“ се явява юрисконсулт К., която поддържа, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Третото лице помагач ЗК „Надежда“ АД не изпраща представител в заседанието.

С определение № 1784 от 09.04.2025 г., постановено по настоящото дело, въззивното решение в обжалваните отхвърлителни части е допуснато на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обобщения въпрос относно съдържанието на понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД и критериите, които са от значение за определяне дължимото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на починал при трудова злополука близък роднина, както и по въпроса за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви към решението си във връзка с критериите за проверка за противоречие с цитираната практика на ВКС.

По поставените правни въпроси настоящият състав на ВКС намира следното:

Съгласно указанията, дадени с Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд, понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а се свързва с преценката на редица конкретни обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. При причиняването на смърт от значение са възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, както и всяко друго обстоятелство по делото, което има отношение към определянето на справедлив размер на обезщетението. В мотивите към решенията съдилищата следва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Така установените задължителни указания относно приложението на критерия „справедливост“ последователно се възприемат и доразвиват в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, обективирана в решение № 407/26.05.2010 г. по гр.д. № 1273/2009 г. на ВКС, III г.о., решение № 50103/11.01.2024 г. по гр.д. № 2865/2022 г. на ВКС, III г.о. и други. В нея се приема, че при обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на работника следва да бъде съобразен начинът, по който е понесена загубата: последици, продължителност и степен на интензитет, възрастта на увредения, общественото му и социално положение, евентуалното негативно отражение върху физическото здраве и психиката, контактите и социалния живот на близкия, който търси обезщетение, икономическото положение в страната и въобще всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая. Изброяването не е изчерпателно, доколкото във всеки случай се касае за различни относими обстоятелства и различни проявления на съответното увреждане и вредите от него. Доколкото въззивният съд е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, той дължи да посочи в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, като извърши преценка за съответното приложение на критериите, посочени в ППВС № 4/1968 г., по конкретното дело.

В случаите, когато се претендира обезщетение при смърт, съдът е обвързан с разрешенията, дадени с ППВС № 4/1961 г., ППВС № 5/1969 г., както и по-новата задължителна практика на ВКС, намерила израз в Тълкувателно решение № 1/2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на ВКС , ОСНГТК. Там е прието, че най-близките на починалия (по смисъла на двете постановления) се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Правото на най-близките да получат обезщетение обаче не е абсолютно. То може да бъде реализирано само ако претендиращият обезщетение докаже, че действително е претърпял неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл. 52 ЗЗД, доколкото справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Обезщетение следва да се присъди тогава, когато от доказателствата може да се направи обоснован извод, че лицето, което претендира обезщетение, е установило съществуването на трайна емоционална връзка с починалия и настъпили в резултат на неговата смърт морални болки и страдания.

По основателността на жалбата настоящият състав намира следното:

В случая предмет на касационна проверка са присъдените на М. Е. и В. Е. (починала в хода на производството и заместена от правоприемниците си М. Е. – съпруг, М. Е. – дъщеря и Д. Е. – син) обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на сина им Д. Е., починал вследствие на трудова злополука. За да прецени справедливия размер на обезщетението, въззивният съд е приел, че бащата М. Е. е приел тежко внезапната смърт на сина му, на когото е разчитал в ежедневието си, като е отчел, че бащата е малко по-сдържан емоционално от останалите роднини в семейството. Затова е присъдил на ищеца обезщетение в размер на 75 000 лв. По отношение на майката на починалия въззивната инстанция е приела, че определеното от районния съд обезщетение в размер на 30 000 лв. съответства на периода, през който са били търпени болките и страданията. В мотивите си съдът е отчел, от една страна, че се касае до внезапна загуба на син, на когото родителите са разчитали морално, емоционално и финансово; че майката е страдала от онкологично заболяване преди злополуката със сина й, както и че според свидетелите внезапната смърт на сина й е повлияла на здравословното й състояние с оглед близката емоционална връзка между тях; а от друга страна, че трудовата злополука е настъпила на 14.07.2018 г., а ищцата е починала на 28.03.2020 г.

Предвид отговора на правния въпрос настоящият състав на съда намира, че решението е валидно и допустимо, но същото е неправилно. Основателни са оплакванията на касаторите за занижен размер на обезщетението. При определянето му въззивният съд, макар да е изброил критериите за определяне на справедливо обезщетение, ги е приложил неточно, без да съобрази в пълна степен задължителните указания по приложението на чл. 52 ЗЗД, дадени с тълкувателните постановления на ВС, както и конкретните обективно съществуващи обстоятелства по делото. В случая се касае за смъртта на мъж в трудоспособна възраст (на 39 години), който е живял в едно домакинство с майка си и баща си, подкрепял ги е финансово и се е грижел за тях предвид влошеното им здраве. От събраните по делото показания се установява, че родителите са имали изградена силна емоционална връзка със сина си. Внезапната му загуба е била шокиращо и неочаквано събитие, което се е отразило тежко и на двамата родители – майката е рухнала психически и непрекъснато плачела, бащата също тежко изживявал случилото се и ходел всеки ден на гробищата. Настоящият състав взема предвид, че макар починалият да не е единствен син и да не е на ниска възраст, загубата на дете несъмнено е едно от най-тежките преживявания за всеки родител особено когато в семейството е имало топли отношения, близките са прекарвали много от времето си заедно и родителите са разчитали на грижите и подкрепата на сина, а смъртта е настъпила неочаквано. Внезапното прекъсване на живота на човек в трудоспособна възраст, за когото се предполага, че има още много години пред себе си, е шокиращо събитие, което неминуемо променя цялото ежедневие на близките му, особено на родителите. От тях двамата обикновено майката изживява особено болезнено смъртта на детето си, както се установява и в конкретната хипотеза – ищцата е била съкрушена от загубата и е плачела непрекъснато, като никакви хапчета не помагали срещу тъгата. Следва да се отбележи, че обстоятелството, че същата е починала скоро след силно стресовото събитие, не може да обоснове намаляване размера на дължимото й се обезщетение. Смъртта на майката няма отношение към интензитета на нейните страдания и шока от неочакваната загуба на сина й, с когото са имали близки и топли отношения. И двамата родители са били лишени внезапно от моралната, емоционалната и финансовата подкрепа на сина им и са преживели силен стрес, от който преживелият баща още не може да се съвземе напълно.

При тези съображения настоящият състав на съда намира, че при съобразяване на критериите за прилагане на принципа по чл. 52 ЗЗД за обезщетяване на процесните неимуществени вреди справедливият размер на обезщетението за двамата родители следва да се определи в размер на по 120 000 лв. за всеки един от тях. При определянето му са съобразени и икономическите условия в страната за релевантния момент, както и разрешенията на съдебната практика, формирана по сходни случаи.

С оглед на изложеното, обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. А. Е. срещу Държавно предприятие „П. и.“ иск по чл. 200, ал. 1 КТ за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Д. М. Е., настъпила в резултат на трудова злополука, за разликата над присъдения размер от 75 000 лева до сумата от 120 000 лева, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. М. Е., починала в хода на производството и заместена от наследниците си по закон М. А. Е., М. М. Е. и Д. М. Е., срещу Държавно предприятие „П. и.“ иск по чл. 200, ал. 1 КТ за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Д. М. Е., настъпила в резултат на трудова злополука, за разликата над присъдения размер от 30 000 лева до сумата от 120 000 лева, се явява неправилно и тези части следва да се отмени на основание чл. 293, ал. 2 от ГПК, а доколкото не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се разреши по същество, като на М. А. Е. следва да се присъди допълнително обезщетение в размер на още 45 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 14.07.2018 г. до окончателното плащане, а на В. М. Е., починала в хода на производството и заместена от наследниците си по закон М. А. Е., М. М. Е. и Д. М. Е., допълнително сума в размер на 90 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 14.07.2018 г. до окончателното плащане или на всеки от тримата по още 30 000лв.

С оглед промяната в крайния резултат от делото следва да бъде преразпределена и отговорността на страните за разноски, като съгласно чл. 78, ал. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ответникът следва да заплати държавна такса съразмерно с уважената част от исковете и с оглед на обжалваемия интерес за първа, въззивна и касационна инстанция в полза на бюджета на съдебната власт и общо от 14130лв., в която са включени държавна такса върху уважените искове от общо 270 000лв. за първа инстанция, за въззивна инстанция върху уважената част от исковете, както и 30 лв. такса за допускане и за касационното обжалване. Ищците следва да заплатят на ответника с оглед на отхвърлената част от исковете и сумата от 50 лв., представляваща разноски за съдебномедицинска експертиза.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗАдв ответникът дължи разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищците, както са поискани само за първата и въззивната инстанция с оглед на уважената част от исковете по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв., равняващи се на сумата от по 13 000 лв. за всяка инстанция или общо 26 000 лв. /съобразно фактическата и правна сложност на делото и обема на извършената работа/. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците дължат на ответника от общо направени разноски от 17160лв./ 16 560лв. адв. възнаграждение за първа инстанция и 600лв.- юрисконсултско възнаграждение за въззивна и касационна инстанции/ оглед на отхвърлителната част от исковете сумата от 7893,60лв.

Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, III г.о.,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 2456/23.04.2024 г. по в.гр.д. № 13188/2023 г. на Софийски градски съд В ЧАСТТА, с която: предявеният от М. А. Е. иск по чл. 200, ал. 1 КТ е отхвърлен за разликата над 75 000 лв. до 120 000 лв. и предявеният от В. М. Е. (починала в хода на производството и заместена от наследниците си М. А. Е., М. М. Е. и Д. М. Е.) иск по чл. 200, ал. 1 КТ е отхвърлен за разликата над 30 000 лв. до 120 000 лв., както и изцяло за разноските и държавната такса по делото и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Държавно предприятие „П. и.“, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], да заплати на основание чл. 200, ал. 1 КТ обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Д. М. Е. /син на ищците/, настъпила в резултат на трудова злополука, както следва: на М. А. Е., ЕГН [ЕГН], допълнително сума в размер на 45 000 лв. / в общ размер от 120 000лв./, ведно със законната лихва, считано от 14.07.2018 г. до окончателното плащане; на М. А. Е., ЕГН [ЕГН], М. М. Е., ЕГН [ЕГН] и Д. М. Е., ЕГН [ЕГН], като правоприемници и наследници по закон на ищцата В. М. Е., починала в хода на производството допълнително сума от общо 90 000лв. / в общия пълен размер от 120 000лв./, ведно със законната лихва от 14.07.2018 г. до окончателното плащане.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част, с която предявеният от М. А. Е. иск по чл. 200, ал. 1 КТ е отхвърлен за разликата над 120 000 лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв. и предявеният от В. М. Е. (починала в хода на производството и заместена от наследниците си М. А. Е., М. М. Е. и Д. М. Е.) иск по чл. 200, ал. 1 КТ е отхвърлен за разликата над 120 000 лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв.

ОСЪЖДА Държавно предприятие „П. и.“, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВКС дължимите държавни такси в размер от 14 130лв..

ОСЪЖДА Държавно предприятие „П. и.“, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв на адв. Р. Р., ЕГН [ЕГН], сумата в размер на 26 000 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищците пред първата и въззивната инстанция.

ОСЪЖДА М. А. Е., ЕГН [ЕГН], М. М. Е., ЕГН [ЕГН] и Д. М. Е., ЕГН [ЕГН], да заплатят на Държавно предприятие „П. и.“, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица] сумата от 7893,60лв., разноски за адвокатско и юрисконсултско възнаграждение за трите инстанции, както и сумата от 50 лв., разноски за експертиза.

Решението е постановено при участие на трето лице помагач „ЗК Надежда“ АД.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: