Законност на дисциплинарно уволнение при разпращане на обидни имейли

Текстът на акта

Ключови фрази

6
Р Е Ш Е Н И Е № 50088

гр. София, 29.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и трета година в състав: Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Анелия Цанова
при секретаря Ани Давидова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 2596 по описа за 2022 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 406/29.03.2022 г., поправено с решение № 606/10.05.2022 г. и с решение № 751/27.05.2022 г. по гр.д. № 69/2022 г., в частта, с която Окръжен съд – Пловдив, изменяйки решение № 262431/01.11.2021 г. по гр.д. № 15157/2020 г. на Районен съд – Пловдив, е уважил исковете на В. Й. Р. срещу Технически университет – София, Филиал Пловдив, като:

· е признал за незаконно и е отменил наказанието „дисциплинарно уволнение“ по чл. 190, ал. 1, т. 4 и чл. 187, т. 8 КТ, наложено със заповед № 236/27.10.2020 г., и прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със заповед № 646/14.12.2020 г. на директора на Филиал Пловдив към ТУ – София, (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ);

· е възстановил В. Р. на длъжността „доцент“ в катедра „Електротехника“, Факултет по електроника и автоматика във Филиал Пловдив към ТУ – София (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ) и

· е осъдил Филиал Пловдив към ТУ – София да заплати на В. Р. сумата 6 111. 00 лв., ведно със законната лихва от 01.02.2021 г. – обезщетение за оставане без работа в периода 01.02.2021 – 30.04.2021 г. (чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ).

Касационният контрол е допуснат при предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (общата и допълнителната) по следните въпроси (първият – процесуално-правен, а вторият – материално-правен): 1. Може ли съдът да уважи иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на незаявено от ищеца основание, респ. да го уважи на основание, заявено за пръв път с въззивната жалба? и 2. Ако при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят издаде две отделни заповеди: едната – за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“, а другата – за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, има ли всяка заповед различни правни последици и подлежи ли на самостоятелна преценка по иска за незаконност на уволнението по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ?

Отговорът на процесуално-правния въпрос произтича от установената уеднаквена практика на Върховния касационен съд (напр. Решение № 87/10.07.2018 г. по гр.д. № 3468/2017 г., III-то ГО, Решение № 149/13.06.2012 г. по гр.д. № 475/2011 г., IV-то ГО и цитираните в него други). Приема се, че с иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление. Предмет на делото е съществуването на преобразуващото право. Затова ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното право на работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. Провеждането на тази практика в аспекта на правото на съдебна защита, с която всяка от страните по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ разполага във второинстанционното производство, но която изисква от въззивния съд да реши спора съобразно оплакванията във въззивната жалба и да отчете настъпилите преклузии в първоинстанционното производство, налага да се приеме, че е недопустимо във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ищецът за пръв път да посочи факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление, респ. в своето решение въззивният съд да уважи иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ въз основа на такъв нововъведен довод за незаконност на уволнението.

Свързаността на втория въпрос съобразно конкретиката на обжалваното решение налага да се обсъди и практиката на Върховния касационен съд, която приема, че работодателят може да издаде две отделни заповеди: едната за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, а другата за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, но това не означава, че всяка една от тях подлежи на самостоятелна преценка за законност на уволнението по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ (така Решение № 111/ 05.07.2016 г. по гр.д. № 4935/2015 г. по гр.д. № 4935/2015 г. IV-то ГО, Решение № 43/10.02.2014 г. по гр.д. № 4082/2013 г. IV-то ГО, Решение № 277/09.10.2011 г. по гр.д. № 1579/2011 г. III-то ГО). Провеждането й във второинстанционното производство налага да се приеме, че дори когато работодателят е издал заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ след предявяването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на другата заповед за наложеното от него дисциплинарно наказание „уволнение“, е недопустимо във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ ищецът за пръв път да посочи факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното право на работодателя да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание, респ. в решението си въззивният съд да уважи иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ въз основа на такъв нововъведен довод. Двете заповеди на работодателя не подлежат на самостоятелна преценка по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за законност на уволнението. Съдът преценява законността на дисциплинарното наказание „уволнение“ към момента на връчване на заповедта за налагането му и според основанията, заявени в исковата молба. Към момента на връчването на тази заповед трудовото правоотношение е прекратено, а впоследствие издадената от работодателя заповед по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ има декларативно действие.

Обжалваното решение не съответства на така установената практика и на дадените отговори, които я доразвиват, а са основателни заявените касационни основания в жалбата от ответника Филиал Пловдив към ТУ - София. Съображения:

Правилно въззивният съд е съобразил, че с твърденията в исковата молба ищецът признава извършеното деяние, за което му е наложено дисциплинарното наказание „уволнение“ със заповед № 336/27.10.2020 г. - това, че на 25.09.2020 г. чрез служебния акаунт в електронната поща на ТУ – София е разпространил писмо до над 550 потребители – служители на Университета, в което използва обидните квалификации „мами, лъже, злоупотребява със служебно положение“ спрямо доц. М. Г., друг преподавател в катедра „Електротехника“, Факултет по електроника и автоматика във Филиала в Пловдив на ТУ- София, и към същото писмо е приложил файл „Възражение“ от 09.09.2020 г., с който е обвинил ръководителя на същата катедра в некомпетентност и писане на лъжи. Признанието на тези факти кореспондира с всички установени по делото обстоятелства, поради което правилно въззивният съд е заключил, че признатото съответства на действителното положение (чл. 175 ГПК). Правилно въззивният съд е заключил, че извършеното покрива фактическия състав на дисциплинарните състави по чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ „злоупотреба с доверието“ и по чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ „уронване на доброто име“ на предприятието, които ищецът е осъществил с едно деяние, - разпространяване на тази информация по електронен път, което представлява и умишлено неизпълнение и на етичните норми (чл. 12, чл. 13 и чл. 14 от Етичния кодекс на академичния персонал на ТУ – София), а изнесените обидни твърдения и квалификации са станали известни на трети лица – на другите работници и служители на ТУ – София. Така приетото съответства на установената практика на Върховния касационен съд в приложението на тези дисциплинарни състави (напр. Решение № 129/25.07.2019 г. по гр.д. № 4280/2018 г., Решение № 94/26.06.2020 г. по гр.д. № 4088/2019 г. и Решение № 112/07.05.2015 г. по гр.д. № 5348/2014 г., все на III-то ГО).

Правилно въззивният съд е приел, че процедурата по чл. 193 КТ не е била нарушена. Ищецът е твърдял, че обясненията са искани от и дадени пред ненадлежен орган – ректора на ТУ-София, доколкото негов работодател е директорът на Филиала в Пловдив. От представените писмени доказателства се установява, че ректорът на ТУ – София е делегирал, а не се е лишил от работодателските си правомощия по сключване на трудови договори и изискване на обяснения по чл. 193 КТ, оправомощавайки за това и директора на Филиала в Пловдив. Правилен е и изводът му, че чл. 193 КТ не е нарушен и поради това, че с решение № 12912/16.12.2021 г. по адм.д. № 7496/2021 г. ВАС, V-отд. е отменил решението на ОС на ТУ – София за избор на ректор на ТУ-София за мандат 01.12.2019 г. – 30.11.2021 г. – този, пред който ищецът е дал обяснения за извършеното на 25.09.2020 г. Това е така, защото към момента на изисканите и дадени обяснения решението на ОС на ТУ – София е допуснато до предварително изпълнение с определение на административния съд (чл. 60 АПК).

За да признае за незаконно наложеното наказание „дисциплинарно уволнение“ на ищеца В. Й. Р. на длъжността „доцент“ в катедра „Електротехника“, Факултет по електроника и автоматика във филиал Пловдив на ТУ – София, въззивният съд се е мотивирал с това, че: 1) работодателят е издал две отделни заповеди: заповед № 336/27.10.2020 г. за налагане на дисциплинарното наказание на основание чл. 190, ал. 1, т. 4 и чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ и заповед № 646/14.12.2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, но в периода 04.12. – 17.12.2020 г. ищецът е в отпуск по болест, и с втората заповед е нарушена закрилата за уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ; 2) за същите деяния, за които ищецът е дисциплинарно уволнен, той е оправдан с влязло в сила решение по чл.78а НК и 3) за същите нарушения му е било наложено дисциплинарното наказание „забележка“ със заповед № 160/31.07.2020 г. на работодателя.

Като е приел, че предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ изисква да извърши самостоятелна преценка за законосъобразност на двете издадени от работодателя заповеди – за налагане на дисциплинарното наказание „уволнение“ и за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, а е допустимо въведен доводът за неспазена закрила при уволнение по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ към връчването на втората заповед, на който ищецът се позовава за пръв път във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение, включително поради това, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е издал след предявяването на иска, въззивният съд е надхвърлил дължимата защита. Неправилно е и приетото от въззивния съд, че с влязлото в сила решение № 55/02.03.2022 г. по нчхд № 2460/2021 г. на Окръжен съд – Пловдив ищецът е оправдан. С решението за деянието от 25.09.2020 г. по отношение на доц. М. Г., ищецът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 147, ал. 1 НК и на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност с наложено административно наказание „глоба“. Решението по чл. 78а НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно нарушение, е приравнено по значение на влязла в сила присъда, а решението по чл. 78а НК има също задължително действие по чл. 300 ГПК (подобно т. 15 ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. ОСГТК на ВКС). Неправилно въззивният съд е приел също, че заповедта за дисциплинарното наказание „уволнение“ е издадена в нарушение на чл. 189, ал. 2 КТ. Правно и житейски не е възможно със заповед № 160/31.07.2020 г. за наложеното дисциплинарно наказание „забележка“, която е издадена около два месеца преди нарушенията на трудовата дисциплина от 20.09.2020 г., той да е бил санкциониран от работодателя за извършените от него тежки нарушения на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ и по чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ.

Налице са касационните основания по чл. 281, т. 3, пр. 1 и 2 ГПК. Допуснатите от въззивния съд съществени процесуални нарушения са причина и за неправилното прилагане на материалния закон. Неправилното решение следва да се отмени. Не се налага повтарянето или извършването на допълнителни съдопроизводствени действия, а настоящата инстанция следва да реши спора по същество (чл. 296, ал. 3 ГПК).

Извършеното на 20.09.2020 г. покрива съставите по чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ и по чл. 187, т. 8 КТ и допуска ищецът да бъде санкциониран от работодателя с най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“. Спазената процедура по чл. 193 КТ; това, че ищецът е извършил нарушенията умишлено (изпълнителните деяния изключват различен извод); това, че за подобни нарушения ищецът вече е бил санкциониран с дисциплинарното наказание „забележка“ около два месеца по-рано, но не се е поправил; липсата на критичност към извършеното, демонстрирана в дадените обяснения по чл. 193 КТ, налага извод за неоснователност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, а с това – и на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ответника по касация (на ищеца) са разноските , които касаторът (ответникът) е по делото. Те възлизат на общата сума 482.22 лв. На основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати и възнаграждение за представителството на ответника от юрисконсулт. Настоящият състав го определя за суми от по 150.00 лв. – съобразно фактическата и правна сложност на трудово-правния спор, отнасян до всяка от трите инстанции, положеният от юрисконсулта труд и размерите по чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към които чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 37 ЗПП препращат.

По аргумент от обратното от чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца остават разноските по делото, така както са извършени.

При тези мотиви, съдът Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 406/29.03.2022 г., поправено с решение № 606/10.05.2022 г. и с решение № 751/27.05.2022 г. по гр.д. № 69/2022 г. на Окръжен съд – Пловдив, в частта, с която са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ.

ОТХВЪРЛЯ исковете на В. Й. Р. от [населено място], [улица], ет. 5, ап. 14, ЕГН [ЕГН], срещу Филиал Пловдив към Технически университет – София, с адрес [населено място], [улица], както следва:

· да се признае за незаконно и да се отмени дисциплинарното наказание „уволнение“, наложено със заповед № 236/27.10.2020 г. на директора на Филиал Пловдив към Технически университет – София, и заповед № 646/14.12.2020 г. на директора на Филиала за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ);

· за възстановяване на В. Р. на длъжността „доцент“ в катедра „Електротехника“, Факултет по електроника и автоматика във Филиал Пловдив към ТУ – София (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ) и

· за сумата 6 111. 00 лв. – обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в периода 01.02.2021 – 30.04.2021 г. (чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ).

ОСЪЖДА В. Й. Р. да заплати на Филиал Пловдив към Технически университет – София на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 482.22 лв. – разноски по делото, а на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК да му заплати общата сума 600 лв. – възнаграждение за представителството от юрисконсулт пред всяка от трите инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.