Служебно назначаване на експертиза при спор за начислена електроенергия

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 151

гр. София, 13.03.2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на десети октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря Албена Рибарска

разгледа докладваното от съдия Декова

гр.дело № 5454 по описа за 2023 год.

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение Север“ АД, чрез процесуален представител адв.М., срещу въззивно решение №532 от 09.10.2023г., постановено по в.гр.д.№76/2023г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което след отмяна на решение от 31.10.2022г. по гр.д.№1040/2022г. на Районен съд – Велико Търново, е уважен предявения от Р. Н. А. срещу „Енергоразпределение Север“ АД иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 334 от 28.06.2024г. на основание чл.280, ал.1, т.1 по поставения от касатора въпрос:

“Въззивният съд може ли да приеме за недоказан факт от решаващо значение за делото, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и, че е включен в предмета на доказване?“ за проверка допуснато ли е противоречие с практиката на ВКС, включително посочената от касатора – решение по гр.д.№7040/2014г. на ВКС, ІІІг.о., с която е даден отрицателен отговор на поставения от касатора правен въпрос.

В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение и предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

Ответникът по касационната жалба Р. Н. А., чрез процесуален представител адв.Н.-Т., оспорва жалбата като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор и писмена защита. Претендират се разноски.

Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:

С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение, е уважен предявения от Р. Н. А. срещу „Енергоразпределение Север“ АД отрицателен установителен иск, че не дължи сумата от 9228,24лв.по фактура № [ЕГН] от 01.04.2022 година, представляваща стойността на начислена ел. енергия за периода от 25.11.2017г. до 21.02.2022 г. за обект, находящ се в [населено място], област Велико Търново по партида с аб. № [ЕГН] и клиентски № [ЕГН].

Установено е, че Р. Н. А. има качеството на потребител на електрическа енергия по смисъла на ЗЕ, която се доставя от „Електроразпределение-Север“ АД в обект, находящ се в [населено място], област Велико Търново, по партида с аб. № [ЕГН] и клиентски № [ЕГН]. На 21.02.2022 год. е извършена проверка на обекта, за което е съставен констативен протокол /КП/ № 5600501 от 21.02.2022 г., подписан от служителите на жалбоподателя и от И. К. А. – член от домакинството. В протокола е отразено, че СТИ е демонтирано за проверка от БИМ, тъй като проверяващите установили, че по тарифа 1.8.3 – Т3 е отчетена електроенергия 045298 kWh, която не било визуализирана на дисплея. Съставителите на протокола констатирали следните тарифи и показания: Т.1.8.1- 006437; Т.1.8.2 - 010443; Т.1.8.3 – 045298 и Т обща 062178, когато чрез специален софтуер била проверена паметта на СТИ. Монтирано е ново СТИ при нулеви показатели на всички тарифи. Старият електромер е изпратен на контролна проверка на БИМ, РО Русе. Извършена е метрологична експертиза, за което е съставен КП № 24/02.03.2022 г., която установява, че представеното за изследване СТИ /запечатана индивидуална опаковка, пломбирана с пломба № 689084, за който е констатирано, че съответства с КП № 5600501 от 21.02.2022г. няма механични дефекти на кутията на клемите и клемния блок; не е констатирана видима външна намеса или видима повреда в схемата на електромера; съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност. При експерименталното изследване на електромера не е установено същият да мери с грешка над максимално допустимата. Посочено е, че при софтуерно четене на електромера е установена външна намеса в тарифната схема на електромера – наличие на преминала ел. енергия на тарифа 3- 45298,618 kWh, която не е визуализирана на дисплея. На 01.04.2022г. било дадено становище да бъде начислено допълнително общо количество ел. енергия в размер на 45298 kWh за период 25.11.2017 г. – 21.02.2022 г. – констатираното от скритата част на СТИ неотчетена ел. енергия. Периодът на начисление е от датата на монтажа на СТИ до датата на извършената проверка. За извършената корекция абонатът бил уведомен с писмо от 01.04.2022 година, към която била и фактура № [ЕГН] от 01.04.2022 година. Видно от приетият като писмено доказателство констативен протокол № 15167177 от 24.11.2017г. процесният електромер е монтиран като стар, след преминала метрологична проверка, и към датата на монтажа са били записани само показателите на Т1 и Т2 – двете тарифи /дневна и нощна/, които се визуализират на дисплея. За Т3 няма отразени показатели към датата на монтажа. От заключението на вещото лице, изготвило писмено заключение по назначената от съда съдебно – техническа експертиза /СТЕ/ е установено, че процесното СТИ не е СМАРТ и не може да се установи причината за наличието на показания в невизуализирания и фабрично ненастроен за отчет регистър. Вещото лице посочва, че този електромер е настроен от производителя да отчита по двете тарифи, не е настроена третата за отчет. При софтуерното четене на СТИ не можело да се установи точния ден от който са възникнали цифровите показани я в Т3. При това четене се констатират моментни данни. Процесното СТИ е одобрено от ДАМТН и метрологичните му характеристики отговарят на изискуемите по закон и същото е било годно да отчита преминаващата през него ел. енергия. В БИМ не било изследвано дали и защо СТИ трупа данни по Т3. Вещото лице сочи при разпита в съдебно заседание, че посоченото количество ел. енергия е възможно да премине през Т1 и Т2 и същата се визуализира на дисплея на СТИ. Фабрично електромерът бил настроен да сумира показанията от тези две тарифи, като цифрите в сумарния регистър не се визуализират на дисплея, а се прочитат само при софтуерно четене на СТИ. Именно по този начин е направена констатацията за разлика в тази тарифа и настроените Т1 и Т2, което се сочи и в показанията на св. Т.. Констатациите на съдебно-техническата експертиза и изявленията на вещото лице в съдебното заседание не са оспорени от страните и са възприети от възззивния съд като компетентни, обосновани и ясни.

Въззивният съд е изложил съображения, че процесното СТИ е монтирано на 24.11.2017г. и не се установява в хода на делото с какви показатели за невизуализиращата се тарифа Т3. Този електромер не е СМАРТ и няма данни от кога са отразените в Т3 тези показания. Освен това скритият регистър остава неизвестен за потребителя на ел. енергия. Приел е, че не са установени и причините, поради които там е отчетено по-голямо количество от това, визуализирано по другите две тарифи на дисплея, след като в процеса по несъмнен начин е установено, че СТИ съответства на метрологичните характеристики и отговаря на всички изисквания за точност при измерване на ел. енергия. Въззивният съд е изложил съображения, че не може да се приеме, че само поради простия факт на наличната разлика в тарифа 3 с визуализираните на дисплея показатели, се налага извод за реално доставено и употребено количество ел. енергия, което абонатът да е длъжен да заплати. Посочил е, че ищцата-потребител се позовава на изцяло едностранна процедура, в която потребителят на ел. енергия не може да влияе и да контролира и при липса на данни в протокола за монтаж на СТИ с какви начални данни е въведен в действие по отношение на тази скрита тарифа, то не следва да бъде вменявано в задължение на потребителя – ищец по иска да заплаща това количество ел. енергия. По тези съображения е приел за неоснователни възраженията на дружеството-ответник по иска, относно осъществяване на хипотезата на чл. 55 ПИКЕЕ. Посочил е също, че: „Вярно е, че е констатирана разлика на отчетената ел. енергия в скрита невизуализирана тарифа, с тази отчетена от останалите две видни на дисплея на СТИ, но и безспорно установено е, че няма външно въздействие върху измервателните функции на СТИ, то отговаря на всички законови изисквания, няма нарушение в схемата на свързване на СТИ към електропреносната мрежа, а по отношение грешката не е установена причината, поради която е налична, а освен това може да е резултат от софтуерен проблем на самия измервателен уред още при самото му монтиране или в последствие по обективни причини. От друга страна задължение на доставчикът на ел. енергия е да поддържа в изправност измервателните уреди.“

Основание за дължимостта на цената по сключения между страните договор за покупко-продажба е получаването на съответното количество електроенергия, което може да бъде доказано пред съда чрез всички допустими по ГПК доказателствени средства.

Неправилно и в противоречие с практиката на ВКС /вкл. посоченото от касатора решение по гр.д.№7040/2014г. на ІІІг.о./ е приел за недоказан факт от решаващо значение за делото, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и, че е включен в предмета на доказване, като е приел иска за недоказан поради това, че ответното дружество не е доказало в хода на производството, че процесното количество електрическа енергия е реално доставено, доколкото то не е установило времевия интервал на натрупване на начислените количества електрическа енергия в скрития регистър, както и причините за това.

По делото е било спорно между страните констатираното неотчетено количество електроенергия дали е или не е натрупано преди монтирането на средството за търговско измерване в обекта на ищеца /изцяло или частично/, а за въззивния съд – видно от мотивите на въззивното решение, е било неясно и какво означава, че е било монтирано в обекта на ищеца технически изправно - след метрологична проверка, и дали не е „резултат от софтуерен проблем на самия измервателен уред още при самото му монтиране или в последствие по обективни причини“.

Решението е неправилно и в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т. 10 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, съгласно която съдът може както по молба на страните, така и по своя преценка, да назначи експертиза, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси из областта на науката, изкуството, занаятите и др. са нужди специални знания, които съдът няма – чл. 195 ГПК, аналогичен на чл. 157 ГПК/отм./. Това се налага поради необходимост от съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, отнасящи се до специални области на знанието, които имат отношение към обосноваността на решението. Вещото лице подпомага съдията, който сам би извършил тази дейност по доказването, ако притежаваше необходимите специални знания. Не само формулирането на задачата на експертизата, но и назначаването й може да бъде осъществено по преценка на съда и без да има искане от заинтересованата страна, на която обаче трябва да се възложат разноските за възнаграждение на вещото лице. Освен това обаче заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. В тази връзка съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице дори и когато страната не е направила възражение срещу него – чл. 202 ГПК /чл. 157, ал. 4 ГПК отм./, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му. Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. Поставените въпроси и отговорите на СТЕ не са изчерпвали необходимите за изясняване на делото посредством специални знания факти и връзки между факти. За да се отговори на доводите и възраженията на страните по делото съдът е следвало да вземе експертно заключение и по допълнителни въпроси - какъв е механизмът на действие на използваната софтуерната програма върху записите на електромера; какво представлява тя като софтуерен продукт; каква техника позволява нейното активиране; как програмата въздейства за да препараметризира записванията на преминаващата през СТИ електроенергия - чрез разпределяне при едновременен запис в повече от една тарифи, или по друг начин; в какво съотношение се разпределя преминаващата електроенергия в тарифите; зададено ли е посредством препрограмиране това съотношение; в постоянна активност ли е пренасочването, или се активира при определени технически условия, константно и равномерно ли е пренасоченото количество като ефект от работата на програмата. Ако е така, от редовния периодичен отчет на тарифи Т1 и Т2 в количествено отношение, да се установи пропорционално пренасоченото количество електроенергия в невизуализирания регистър /като част/ за исковия период /като време/. Тези задачи е следвало да се възложат на комплексна експертиза с участие и на софтуерен инженер, за да се определят компетентно /с вероятност, или със сигурност/ релевантните обстоятелства - какво е количеството ел.енергия, отчетена в тарифа Т3 за едногодишния период по фактурата - цялото, или част от цялото количество преминало към момента на проверката, при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното на обекта СТИ. В зависимост от отговорите, вещото лице - електроинженер следва да провери и остойностяването по оспорваната фактура, като вземе предвид приложимите решения на КЕВР относно регулираните цени на ел. енергията за периода. При направените оплаквания във въззивната жалба за неправилност на първоинстанционното решение /в случая с оплаквания за необоснованост на извода на съда, че спорното количество електроенергия е получено след монтираното на СТИ на обекта на ищцата през 2017г., въпреки данните по делото, че той е монтиран стар и при данни в КП от 2017г. за отчетена като преминала електроенергия по Т1 и Т2, но при липса на данни в КП за невизуализираната на дисплея Т3/ в правомощията на въззивния съд е било да констатира непълнотата на заключението на съдебнотехническата експертиза и да допусне допълнителна или повторна комплексна експертиза съгласно чл. 201 ГПК с цел изясняване на релевантните за спора факти, в какъвто смисъл са и задължителните указания по т. 3 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по т.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Поради изложеното е налице поддържано от касатора основание за неправилност на въззивното решение и то следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и тъй като се налага извършването на действия по събиране на доказателства, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Велико Търново, който ще следва да се произнесе и по разноските за настоящото производство - чл.294, ал.2 ГПК.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение от №532 от 09.10.2023г., постановено по в.гр.д.№76/2023г. на Окръжен съд – Велико Търново.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Велико Търново.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: