ВКС потвърди присъда за шофиране след употреба на наркотици

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е № 488

гр. София, 12.11.2025 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ВТОРО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ , в публично заседание на двадесет и четвърти септември, през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА

ПЛАМЕН ДАЦОВ

при секретаря Г.Иванова и в присъствието на прокурор И.Симов, като разгледа докладваното от съдия Дацов КНОХД №685/2025 година и въз основа на закона и доказателствата по делото, взе предвид следното:

Касационното производство е инициирано по жалба от адв.И.Б. – защитник на подсъдимия М. Р. Ч. срещу Присъда от 27.06.2025 год. по описа на Окръжен съд - Кърджали по ВНОХД№188/25 год., с която е отменена Присъда №17/22.10.2024 год. по НОХД№120/2023 год. по описа на Районен съд – Момчилград, като подсъдимият е признат за виновен в извършено престъпление по чл.343б, ал.3 НК и му е определено наказание от 1 година „лишаване от свобода“ при „общ“ режим на изтърпяване и на основание чл.343г НК е лишен от право да управлява МПС за срок от 18 месеца.

Оплакванията в жалбата са за наличието на касационните основания визирани в чл.348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК. Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт и потвърждаване на оправдателната присъда на районния съд.

В хода на съдебното производство пред Върховния касационен съд(ВКС), защитникът - адв.Б. от името на подзащитния си поддържа касационната жалба и моли същата да бъде уважена, а като алтернатива, да бъде намалено наказанието на 3 месеца „лишаване от свобода“, което да не е ефективно.

Представителят на Върховна касационна прокуратура предлага да бъде оставена без уважение касационната жалба, тъй като въззивната инстанция е обсъдила фактическите обстоятелства относими към предмета на доказване по делото. Счита, че в дейността на въззивния съд не могат да се намерят причини и основания за изменение или отмяна на присъдата, поради което се предлага същата да бъде оставена в сила.

Подсъдимият Ч. редовно призован не се явява.

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното:

С Присъда №17/22.10.2024 год., Районен съд – Момчилград по НОХД№120/2023 год. е признал подсъдимия М. Р. Ч. за невиновен в извършено престъпление по чл.343б, ал.3 НК, поради което и на основание чл.304 НПК го е оправдал за това.

С Присъда №21/19.12.2024 год. по ВНОХД№354/24 год., Окръжен съд – Кърджали - I състав е отменил изцяло атакуваната присъда, като вместо това е признал подсъдимия Ч. за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.343б, ал.3 НК и го е осъдил на 1 година „лишаване от свобода“ при общ режим и глоба в размер на 1 000 лева. На основание чл.68, ал.1 НК е постановил подсъдимият да изтърпи отделно наложеното му със споразумение №51/20.09.2021 год. по НОХД№1000/21 год. по описа на Районен съд – Кърджали наказание от 6 месеца „лишаване от свобода“ при „общ“ режим на изтърпяване.

С Решение №231/19.05.2025 год. по НД№188/25 год., ВКС – Първо наказателно отделение е отменил обжалваната присъда на Окръжен съд – Кърджали и е върнал делото за ново разглеждане на друг състав на същия съд. Мотивите на върховната инстанция за това са били, че въззивният съд не е съобразил разпоредбата на чл.343г вр. чл.37, ал.1, т.7 НК, а по отношение на другите наведени касационни основания е приел, че са неоснователни.

При новото разглеждане на делото, Окръжен съд – Кърджали по ВНОХД№188/25 год., съобразявайки указанията дадени от ВКС, отново е отменил атакуваната присъда, признал е подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, определил му е наказание от 1 година „лишаване от свобода“ при „общ“ режим за изтърпяване, „глоба“ от 1000 лева и е наложил по реда на чл.343г НК наказание „лишаване от право за управление на МПС“ за срок от 18 месеца. Приложил е разпоредбата на чл.59, ал.1 и ал.2 НК, както и тази по чл.68, ал.1 НК привеждайки в изпълнение определеното му наказанието по вече цитираното споразумение. Потвърдил е присъдата на районния съд в останалата й част.

Първото оплакване на касатора е свързано с наличието на съществени процесуални нарушения, изразяващи се в това, че окръжният съд е „дал безпрекословна вяра“ на разпитаните по делото полицейски служители, извършили проверка на подсъдимия. Допълва се, че това е необосновано предоверяване, а самата проверка е в нарушение на административно-наказателните и процесуално-наказателните правила. Нарушена е Наредба№1/2017 год. и съдът недопустимо е санирал констатираните пропуски. Последното е в разрез с правата на подсъдимия, а това е довело след себе си до нарушение на материалния закон, тъй като не е вярно, че е безспорно установено осъщественото деяние от обективна страна, тъй като употребата на наркотични вещества не е установена по „надлежния ред“.

Преди всичко останало и при така депозираните оплаквания в касационната жалба, следва да се обърне внимание, че реално наведените доводи са по обосноваността, свързани с липсата на доказателства, установяващи извършеното престъпление. По отношение на тези оплаквания ВКС не дължи отговор.

По отношение на другите възражения, а именно за липса на анализ или недостатъчен такъв и предоверяване на едни доказателства за сметка на други, което, ако е налице, би представлявало съществено процесуално нарушение отговор се дължи.

При внимателен анализ на доказателствената дейност на въззивната инстанция не са наблюдават подобни пороци. В процесния случай не се констатира липса на задълбочен и пълен анализ на събраните доказателства, включително и на показанията на цитираните полицейски служители, което е видно от л.4-6 от мотивите към присъдата. Следва да се отчете и това, че наред с анализа на въпросните гласни доказателствени средства, съдът е взел предвид и останалите такива, което е включено в аналитичната дейност, поради което не може да се приеме възражението за липса на обсъждане на всички относими доказателства.

На следващо място, за да не е налице аналитична дейност или всичко останало свързано с превратно тълкуване на доказателствата, следва да се констатира съществуваща оценка от страна на въззивната инстанция, която е изолирана, фрагментарна или превратна. Напротив, в случая се наблюдава комплексен подход в доказателствената дейност, като фактическите изводи на окръжния съд са изградени въз основа на обективен и логичен анализ на цялата доказателствена съвкупност. Това, че съдът по отношение на свидетелите К., М. и К. е отбелязал, че техните сведения са еднопосочни, логични и последователни, което е един от доводите в касационната жалба, че едва ли не винаги полицейските служители давали такива показания, не могат да бъдат приети най-малко заради тяхната голословност. Прави впечатление, че на посочените страници от мотивите, анализирайки тези гласни доказателствени средства, окръжният съд не се е задоволил с подобен бланкетен и формален подход, тъй като е сравнил тези показания с обясненията на подсъдимия, а в последствие е казал кои други доказателства ги подкрепят, за да достигне до извод за тяхното кредитиране. В този смисъл не се наблюдава пренебрегване при анализа на важни доказателства или даване на невярна, нелогична или противоречаща на съдържанието им интерпретация.

На следващо място, не се отчита и нарушаване на принципа за свободна оценка на доказателствата. Съдът е изложил, за да гарантира формалната правилност на това свое вътрешно убеждение, кои доказателства кредитира или отхвърля и въз основа на какви съображения, така че не може да се приеме, че е налице липса на мотиви, което да попречи на касационната инстанция да проследи логиката за формиране на фактическите изводи.

Твърди се, че съдът неправилно е заключил, че не е налице нарушение на Наредба №1/2017 год. като е нарушил материалния закон приемайки, че установяването на наркотичното вещество е по „надлежния ред“. Видно от мотивите е, че въззивната инстанция се е аргументирала по реда предвиден за това в НПК (л.7-8) защо счита, че не е нарушен надлежният ред предвиден по горецитирания подзаконов нормативен акт. Именно за това той е отговорил на възраженията на защитата за тези обстоятелства, които са били по своето съдържание същите както пред настоящата, така и преди това при първото разглеждане на делото пред ВКС.

Възражението свързано с това, че не се приема извода на съда за „явна фактическа грешка“, свързана с фабричния номер на техническото средство, също не може да бъде споделено. Окръжният съд е дал своя отговор на тези оплаквания и същите са правилно обосновани. Настоящата инстанция при първото разглеждане на делото пред нея е акцентирала върху това, че фабричният номер не представлява елемент от обективната страна на процесното деяние и това изцяло се споделя от настоящия състав. Именно поради тази причина, оплакването на защитата за проблем при обвинителния акт, състоящ се в неправилно изписване на съответния номер, макар и окръжният съд да е направил всичко зависещо от него (приложена и изследвана тестова касета), за да установи и разреши въпросното несъответствие, е без правно значение. Същото се отнася и по отношение на липсата на холограмни стикери на издадения талон за изследване, тъй като от една страна подсъдимият лично е отразил, че приема данните от техническото средство и от друга страна поставянето на въпросните стикери изцяло се е обезсмислило поради факта, че установяването на употребата на наркотични вещества е приключило с въпросното тестване. В този смисъл въпросният проблем не е свързан със нормативно определения „надлежния ред“, което е застъпено и при първото решение на ВКС и което се синхронизира с изводите на настоящия състав. Последното подробно е анализирано и на л.6-7 от мотивите на окръжния съд.

Не може да се сподели и оплакването, че е налице нарушение на чл.13 и чл.14, ал.1 НПК, както и това, че се наблюдава постановяване на осъдителна присъда на базата на предположения. В касационната жалба е изписано цифрово, че са нарушение чл.12 и чл.16, ал.1 НПК, който принципно е с една алинея, но от словесно изписаното се установява, че жалбоподателят е имал предвид чл.13 и чл.14, ал.1 НПК, поради което настоящият състав ще се придържа към последното, заради очевидната техническа грешка, която е допусната.

В процесния случай не се наблюдава нарушение на чл.13 НПК, а именно принципа на обективност, всестранност и пълнота на разследването, както и на чл.14, ал.1 НПК за свободно вътрешно убеждение и мотивиране на решенията именно защото, както вече бе отбелязано, съдът е изпълнил задълженията си по събиране, проверка и анализ на доказателствата. Не може да е налице нарушение на чл.13 НПК, тъй като съдът е проверил всички налични доказателства, които уличават, но и онези, които оправдават подсъдимия. Не се отчита и това, съдът да е приключил делото без да е събрал всички относими и необходими доказателства за изясняване на обективната истина. Не може да се приеме и, че не съществува проверка на решаващи версии, тъй като окръжният съд е отговорил на възраженията на защитата и не е игнорирал нейната теза. Не се наблюдава и събиране на доказателства само в една посока.

От друга страна, не може да се приеме, че е налице нарушение на чл.14, ал.1 НПК, тъй като не се констатира необосновано вътрешно убеждение. Съдът е изградил непротиворечиви фактически изводи, тъй като същите са направени на съответната доказателствена опора. Както вече бе отбелязано в настоящото решение, налице е задълбочен и пълен анализ, който не е оценен изолирано и фрагментирано, а в съвкупност и взаимовръзка. Не се наблюдават непълни, неясни и противоречиви мотиви. Съдът достатъчно ясно и отговарящо на съответните стандарти за това е обяснил защо кредитира едни доказателства, а други не и в какво се състои неправилността в мотивите на първата инстанция и защо отменя първоинстанционната присъда. Това от своя страна позволява на касационната инстанция да провери как е формирано вътрешното му убеждение. Не е налице и използване на недопустими доказателства, а именно такива, които са събрани чрез нарушение на процесуалния закон.

С оглед на всичко изложено не може да се приеме, че присъдата на окръжния съд почива на предположения, а не върху категорични доказателства. Като заключение, стъпвайки на правилен анализ на събраните доказателства, окръжният съд е достигнал и до законосъобразен извод за наличната съставомерност по отношение на повдигнатото обвинение.

По отношение на оплакването за явна несправедливост на наказанието, въпреки, че липсва в касационната жалба аргументация в какво се изразява, отново следва да бъде отхвърлено.

От една страна, съдът е изпълнил указанията на ВКС за приложението на чл.343г от НК, а от друга на л.8-10 от мотивите е обосновал смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и защо определеното наказание отговаря на целите предвидени за това в чл.36 НК. Съобразил е, че същото следва да се определи при превес на смекчаващите такива, че не са налице предпоставките на чл.55, ал.1 НК и, че съществуват пречки за приложение на чл.66, ал.1 НК, поради наличието на предишно осъждане в чиито изпитателен срок е извършено настоящото деяние. Не може да се уважи искането за намаляване на наказанието, отбелязано от защитника в хода на делото по същество пред ВКС на 3 месеца „лишаване от свобода“, заради изтеклия период от време. За да се намали наказанието поради това обстоятелство, следва на първо място делото да се е проточило значително, поради драстично или неоправдано забавяне от страна на съдебните органи, което от своя страна би довело до определяне на наказание по-близо до минималния размер. В случая, делото е протекло регулярно, като единственото забавяне е поради отмяната на присъдата при първото разглеждане от ВКС, но при неговото връщане е било насрочено на 23.05.2025 год., а присъдата произнесена на 27.06.2025 год., като е приключило с мотиви на 17.07.25 год. Касационната жалба е получена във ВКС на 21.07.2025 год., а делото е било в открито съдебно заседание на 24.09.2025 год. С оглед на изложеното, съдебното производство при неговото връщане от ниво окръжен до ниво върховен съд е приключило до финалния си етап за около 5 месеца. Последното води до заключението, че не може да се говори за драстично или неоправдано забавяне, още повече и, че наложеното наказание е определено към неговия минимум от 1 година „лишаване от свобода“. Не може да се приеме и, че е налице изключително смекчаващо обстоятелство заради процесното забавяне, тъй като изминалият период от време не е толкова голям, че да доведе до промяна в личността на дееца както и това, че продължителността на производството е била съчетана с други имащи отношение обстоятелства, като обстоятелството, че обществената опасност на деянието или дееца е изключително ниска. Последното не се наблюдава, тъй като подсъдимият е бил осъждан за престъпление отново свързано с наркотични вещества (354а, ал.3, т.1 НК), даден му е шанс с приложението на института на условното осъждане, но въпреки това същият в изпитателния срок и то в неговия начален етап, извършва настоящата инкриминирана дейност. За пълнота е необходимо да се добави и, че не се констатира нарушение на чл.6 ЕКПЧ за „разумен срок“, тъй като липсва неоправданото забавяне причинено от държавни органи, като изключим въпросната отмяна и връщане, което е било преповторено в рамките на много кратки срокове.

Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че не са налице посочените в жалбата касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК и обжалваната присъда следва да се остави в сила като правилна и законосъобразна.

С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, второ наказателно отделение,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Присъда №12 от 27.06.2025 година по описа на Окръжен съд – Кърджали, I състав по ВНОХД№188/2025 година.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.