Прекъсване на погасителната давност чрез признаване на дълга от длъжника

Текстът на акта

Ключови фрази

несъстоятелност-установителен иск * погасителна давност * признаване вземането от длъжника

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50120

гр. София, 07.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №1991 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от „Копие“ ЕАД, [населено място], чрез адв. Ал.Т. срещу решение №123 от 23.02.2022г., постановено по в.т.д. №701/2021г. на Апелативен съд- София в частта, с която е потвърдено решение №900450/26.03.2021г., постановено по т.д. №80/2020г. по описа на Окръжен съд- Благоевград в частта, с която е отхвърлен предявеният по реда на чл.694, ал.2 ТЗ иск за установяване съществуването на вземане на касатора срещу длъжника „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД /н/ за сумата 5 700 000 лева- неустойка на основание чл.9, ал.6, вр. чл.9, ал.3 от договора за покупко-продажба на акции от 27.02.2015г., дължима при разваляне на договора, с поредност за удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ.

В касационната жалба се твърди, че решението следва да бъде отменено като неправилно поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и необоснованост. Касаторът излага аргументи за незаконосъобразност на извода на въззивния съд, че с уведомлението от 05.11.2018г., отправено до „Копие“ ЕАД, с което длъжникът потвърждава задължението са в размер на 5 700 000 лева, не била прекъсната погасителната давност, тъй като липсвали доказателства, че това уведомление е достигнало до кредитора. Счита, че законът не въвежда подобно изискване, за да настъпят правните последици по чл.116, б.“а“ ЗЗД, като е без значение по какъв повод е направено признанието на дълга и пред кого, както и до кого е адресирано. Намира, че самият факт на представяне на това уведомление като доказателство по делото от кредитора доказва, че същото е достигнало до адресата си. Моли да се отмени решението в тази част и да се постанови ново, с което да бъде уважен изцяло предявеният иск, вкл. като се признае поредност за удовлетворяване на вземането по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ.

Ответникът по жалбата „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД /н/ не представя отговор в законоустановения срок.

Синдикът на „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД /н/ оспорва жалбата като неоснователна. Излага доводи за правилността на решението в обжалваната част.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното:

За да потвърди изцяло въззивното решение, включително в частта, с която е отхвърлен искът за установяване съществуването на вземане на ищеца „Копие“ ЕАД срещу ответника „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД /н/ за сумата 5 700 000 лева - неустойка по чл.92 ЗЗД, с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ, въззивният съд споделя изцяло мотивите на първата инстанция и препраща към тях по реда на чл.272 ГПК. Решаващият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния състав, че между страните е сключен договор за покупко-продажба на акции, по силата на който „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД прехвърля на „Копие“ ЕАД собствеността върху 18 504 340 броя обикновени налични поименни акции с право на глас, представляващи 100% от капитала на „Топлофикация Петрич“ ЕАД, като купувачът се задължава да плати цената от 19 000 000 лева на части- 2 000 000 лева в 6-месечен срок от вписването му като едноличен собственик на капитала по партидата на дружеството в ТР и остатъка- до 18 месеца от вписването; че с допълнително споразумение от 01.04.2015г. продавачът поема допълнителни задължения във връзка с вписването на промените в ТР; че задължението за плащане на сумата 2 000 000 лева е погасено чрез прихващане с протокол за прихващане от 31.08.2015г., подписан между страните; че договорът за продажба е развален на 08.09.2015г. с едностранно изявление от купувача поради неизпълнение на задълженията на продавача; че на 14.09.2015г. между страните е подписано споразумение, с което освен обратното прехвърляне на акциите с джира се договаря и задължение на продавача да върне на купувача „Копие“ ЕАД до 08.12.2015г. сумата 2 000 000 лева- изплатена част от цената на акциите, както и да се плати сумата 5 700 000 лева- неустойка за едностранно разваляне на договора съгласно чл.9, ал.6 от договора за продажба на акции, като е предвидено, че при неизпълнение в срок се дължи неустойка в размер на 0.05% за всеки ден забава, която не може да надвишава 7 700 000 лева /чл.3/. Постигнато е съгласие за обезпечаване на вземанията на „Копие“ ЕАД да бъдат учредени от страна на „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД описаните обезпечения, като при неизпълнение е договорено плащане на неустойка в размер на 0.05% на ден върху сумата 7 700 000 лева, но не повече от 7 700 000 лева /чл.4.2./.

Въззивният съд намира за доказано погасяването на задължението за плащане на сумата 2 000 000 лева, представляваща част от договорената между страните продажна цена, чрез прихващане, осъществено с подписания между тях протокол за прихващане на насрещни вземания от 31.08.2015г. и признато със споразумението от 14.09.2015г., като счита, че след разваляне на договора за продажба на акции в полза на купувача „Копие“ ЕАД е възникнало вземане за сумата 2 000 000 лева, платена на отпаднало основание. Апелативният състав излага мотиви за неоснователност на исковете за установяване съществуването на останалите вземания, включително за сумата 5 700 000 лева- неустойка на основание чл.9, ал.6, вр. чл.9, ал.3 от договора за покупко-продажба на акции от 27.02.2015г., дължима при разваляне на договора. Намира за неоснователно възражението за нищожност на процесната клауза за компенсаторна неустойка поради противоречие с добрите нрави, като навежда аргументи, че задължението на длъжника за прехвърляне на процесните акции не е било обезпечено с други правни средства, а договореният размер /30 % от общото задължение/ не излиза извън присъщите функции на неустойката /обезпечителна и обезщетителна/ и не води до неоснователно обогатяване на кредитора. Независимо от горното и въпреки безспорно установеното разваляне на договора поради неизпълнение на задълженията на продавача, приема че искът на основание чл.92 ЗЗД е неоснователен, тъй като претенцията е погасена по давност. Неустоечното вземане е с падеж 08.12.2015г. /т.2 и т.3, стр. предпоследна от споразумението от 14.09.2015г./, като 3-годишният давностен срок е изтекъл на 09.12.2018г. Съдът намира, че не се доказва прекъсване на давността с признанието на задължението, направено от длъжника с уведомление от 05.11.2018г., отправено до „Копие“ ЕАД, тъй като липсват доказателства, че това уведомление е достигнало до знанието на кредитора.

С определение №50497/13.07.2023г. по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса - следва ли изявлението на длъжника за признаване на вземането, отправено до кредитора, да бъде получено/узнато от него, за да е налице прекъсване на давността на основание чл.116, б.“а“ ЗЗД.

По правния въпрос:

С Тълкувателно решение №4/2019 от 14.10.2022г., тълк.дело №4/2019г. на ОСГТК на ВКС е прието, че за да е налице прекъсване на давността по чл.116, б.“а“ ЗЗД, изявлението или действието на длъжника, в което се обективира признаването на вземането, следва да е адресирано до кредитора или до негов представител по начин, по който с оглед обстоятелствата е нормално признаването да достигне до знанието на кредитора. Разяснено е, че насоченото към кредитора признаване на задължението поражда правно действие по чл.116, б.“а“ ЗЗД, без да е необходимо установяване, че същото е достигнало до неговото знание. От значение за началния момент на прекъсване на давността е обективният факт на изявлението или действието на длъжника, в което се обективира признаването, а не моментът на узнаване от страна на кредитора. Обстоятелствата кога и по какъв начин кредиторът е узнал за направеното признание от длъжника са ирелевантни за прекъсването на погасителната давност.

По основателността на касационната жалба:

Въведеното в касационната жалба основание за отмяна на въззивното решение по чл.281, т.3, пр.1 ГПК /постановяване на решението при допуснато нарушение на материалния закон/ е налице.

Обосновани са изводите на въззивния съд за възникване на валидно облигационно правоотношение между страните на основание договор за покупко-продажба на акции, по силата на който „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД прехвърля на „Копие“ ЕАД собствеността върху 18 504 340 броя обикновени налични поименни акции с право на глас, представляващи 100% от капитала на „Топлофикация Петрич“ ЕАД за сумата 19 000 000 лева /2 000 000 лева платими в 6-месечен срок от вписването на купувача като едноличен собственик на капитала по партидата на дружеството в ТР и разликата- до 18 месеца от вписването/, прекратено на 08.09.2015г. след разваляне на договора с едностранно изявление от купувача поради неизпълнение на задълженията на продавача, вкл. поетите задължения с допълнително споразумение от 01.04.2015г. Обосновани и законосъобразни са и изводите на решаващия съдебен състав за възникване на задължение на неизправната страна- продавача по договора „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД, да плати на купувача „Копие“ ЕАД сумата 5 700 000 лева- неустойка за едностранно разваляне на договора за продажба на акции, съгласно чл.9, ал.6 от същия, като доводите за неоснователност на възражението за нищожност на неустоечната клауза поради накърняване на добрите нрави са в съответствие и със задължителната съдебна практика /ТР №1/2009 от 15.06.2010г., тълк.дело №1/2009г. на ОСТК на ВКС, т.3/.

Основателни са изложените от касатора оплаквания за допуснато от въззивния съд нарушение на чл.116, б.“а“ ЗЗД при преценката дали е налице признание на ответното дружество- длъжник, прекъснало погасителната давност по отношение на процесното вземане на ищеца- кредитор за неустойка. С оглед отговора на правния въпрос, настоящият съдебен състав намира за незаконосъобразен извода на апелативния съдебен състав, че искът на основание чл.92 ЗЗД е неоснователен, тъй като претенцията е погасена по давност. Няма спор по делото, че неустоечното вземане е с падеж 08.12.2015г. /чл.2 и чл.3 от споразумение от 14.09.2015г./, като същото се погасява с 3-годишна погасителна давност /чл.111, б.“б“ ЗЗД/. Не може да бъде споделен изводът на въззивния съд, че погасителната давност е изтекла на 09.12.2018г., тъй като признанието на задължението, направено от длъжника с уведомление от 05.11.2018г., няма за последица прекъсването на давностния срок, тъй като липсват доказателства, че е достигнало до знанието на кредитора. Въззивният състав е игнорирал факта, че уведомлението е представено като доказателство по делото от самия кредитор, т.е. очевидно е достигнало до знанието му.

Настоящият съдебен състав намира, че уведомлението от 05.11.2018г., изходящо от „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД и обективиращо признание на процесното задължение за неустойка, е адресирано до „Копие“ ЕАД, т.е. представлява насочено към кредитора признаване на задължението и поражда правно действие по чл.116, б.“а“ ЗЗД, без да е необходимо установяване, че същото е достигнало до неговото знание. Както е разяснено по-горе от значение за началния момент на прекъсване на давността е обективният факт на изявлението или действието на длъжника, в което се обективира признаването, а не моментът на узнаване от страна на кредитора. Обстоятелствата кога и по какъв начин кредиторът е узнал за направеното признание са ирелевантни за прекъсването на погасителната давност. С оглед изложеното, съдът счита, че давностният срок е прекъснат на 05.11.2018г., от който момент е започнала да тече нова 3-годишна давност, която не е изтекла нито към 08.04.2019г., когато вземането е било предявено в производството по несъстоятелност на длъжника„В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД /н/, нито към 29.05.2020г., когато е предявен искът по чл.694, ал.2 ТЗ.

Процесното вземане за неустойка е обезпечено със залог върху притежаваните от длъжника „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД /н/ 18 504 340 обикновени налични поименни акции с право на глас, всяка от тях с номинална стойност от 1 лев, представляващи 100 % от капитала на „Топлофикация Петрич“ ЕАД, учреден с договор за реален залог върху ценни книги- поименни акции от капитала на „Топлофикация Петрич“ ЕАД от 14.09.2015г., с нотариална заверка на подписите и заложни джира, положени върху алонжи към временните удостоверения №1-№33 от 26.06.2013г., вписани в книгата на акционерите съгласно чл.185, ал.3 ТЗ.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че искът по чл.694, ал.2, т.1 ТЗ за установяване съществуването на вземане за неустойка в размер на 5 700 000 лева на основание чл.92 ЗЗД, вр. чл.9, ал.6 от договора за покупко-продажба на акции от 27.02.2015г., с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ- като обезпечено с реален залог върху 18 504 340 обикновени налични поименни акции с право на глас, всяка от тях с номинална стойност от 1 лев, представляващи 100 % от капитала на „Топлофикация Петрич“ ЕАД, предявен от кредитора „Копие“ ЕАД срещу длъжника „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД /н/ и синдика, е основателен, поради което въззивното решение в обжалваната част, включително в частта, с която е потвърдено осъждането на ищеца „Копие“ ЕАД да плати държавна такса над сумата 467 390 лева за първоинстанционното производство и е осъден да плати държавна такса над сумата 373 912 лева за въззивното производство, следва да бъде отменено като неправилно, като исковата претенция бъде уважена. Преценката относно размера на дължимите разноски /държавна такса/ за първоинстанционното и въззивното производство е направена с оглед изхода на спора /намалени са пропорционално предвид частичната отмяна на отхвърлителното решение и уважаване на исковата претенция за сумата 5 700 000 лева/, но настоящият съдебен състав възприема общия размер на разноските, изчислен от първоинстанционния и въззивния съд, тъй като не е бил оспорен, респ. не е било проведено производство по чл.248 ГПК.

По разноските:

С оглед изхода на касационното производство и на основание чл.694, ал.7 ТЗ дължимата държавна такса в размер на 114 000 лева за първоинстанционното, 57 000 лева за въззивното и 57 500 лева за касационното производство следва да бъде внесена за сметка на масата на несъстоятелността на ответника „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД /н/.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №123 от 23.02.2022г., постановено по в.т.д. №701/2021г. на Апелативен съд- София в частта , с която е потвърдено решение №900450/26.03.2021г., постановено по т.д. №80/2020г. по описа на Окръжен съд- Благоевград в частта, с която е отхвърлен предявеният по реда на чл.694, ал.2 ТЗ иск за установяване съществуването на вземане на „Копие“ ЕАД срещу длъжника „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД /н/ за сумата 5 700 000 лева- неустойка на основание чл.9, ал.6 от договора за покупко-продажба на акции от 27.02.2015г., дължима при разваляне на договора, с поредност за удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ и е осъден ищецът „Копие“ ЕАД да плати държавна такса над сумата 467 390 лева за първоинстанционното производство, както и в частта, с която е осъден въззивника „Копие“ ЕАД да плати държавна такса над сумата 373 912 лева за въззивното производство, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.694, ал.2 ТЗ, съществуването на вземане на „Копие“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] срещу „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД /н/, ЕИК[ЕИК] за сумата 5 700 000 лева- неустойка на основание чл.92 ЗЗД, вр. чл.9, ал.6, вр. чл.9, ал.3 от договора за покупко-продажба на акции от 27.02.2015г., дължима при разваляне на договора, с поредност за удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 ТЗ- като обезпечено със залог върху 18 504 340 обикновени налични поименни акции с право на глас, всяка от тях с номинална стойност от 1 лев, представляващи 100 % от капитала на „Топлофикация Петрич“ ЕАД.

ОСЪЖДА, на основание чл.694, ал.7 ТЗ, „В&ВГД Оранжерии Петрич“ ООД /н/, ЕИК[ЕИК] да плати за сметка на масата на несъстоятелността по сметка на ВКС държавна такса в размер на 114 000 лева за първоинстанционното производство, 57 000 лева за въззивното производство и 57 500 лева за касационното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.