Отговорност на потребител при софтуерно въздействие върху електромер

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60153

София,28.07.2021 год.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито съдебно заседание на седми юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Мими Фурнаджиева

Десислава Попколева

при участието на секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 3232 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез пълномощника му адв. Н. Б. против решение № 260219/28.07.2020 г. по в.гр.д. № 1356/2020 г. на Варненски окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 54 от 11.03.2020 г., постановено по гр.д. № 1392/2019 г. по описа на Районен съд Девня, е уважен предявения от Г. С. С. против ответника -касатор отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, като е прието за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 7301,90 лв., представляваща стойност на доставена ел.енергия за периода от 29.08.2017 г. до 28.08.2018 г., за която е издадена фактура № [ЕГН]/10.09.2019 г. по партида с кл.№ [ЕГН], аб. № [ЕГН] за обект на адрес: [населено място], [улица] в тежест на ответника са възложени разноските по делото.

Касаторът твърди, че решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Поддържа се неправилност на изводите на въззивния съд, че неотменените норми на ПИКЕЕ /чл.48-чл.51/ не могат за запълнят изискването на чл.83, ал.2 ЗЕ, т.е. че липсва нормативна уредба, регламентираща реда за възникване на правото на оператора да извърши едностранна корекция, респ. да фактурира допълнително начислените количества електрическа енергия, тъй като тези изводи противоречат на материалния закон – чл.183 ЗЗД, ЗЕ и ЗИ, които са действали през процесния период, който е приложим, доколкото правоотношенията между страните са възникнали по силата на договор за продажба /доставка/ на ел.енергия, като поради специфичния предмет на същия, част от правата и задълженията на страните са регламентирани с разпоредби в ЗЕ, а друга част в ЗЗД – относно задължението на купувача да плати цената на доставената стока. Поддържа се, че сумата, за която е издадена фактурата от 10.09.2019 г. представлява цена на доставена и реално потребена ел.енергия на абоната, установена при извършена метрологична проверка на СТИ, която проверка никога не е била предмет на уреждане с ПИКЕЕ, а е регламентирана в чл.57 и чл.58 от Закона за измерванията, които са действащи и произтича от правото на оператора на електроразпределителната мрежа да подменя средствата за измерване /негова собственост по смисъла на чл.120, ал.1 ЗЕ/, както и на правото му да изисква от БИМ извършването на метрологични проверки на СТИ с установяване на тяхното техническо състояние с цел изпълнение на задълженията, които са му вменени с разпоредбите на чл.110, ал.1, т.1 ЗЕ и чл.44, т.1 и т.4 ЗИ. На следващо место се твърди, че въззивният съд не е обсъдил доводите и възраженията на ответника, касаещи неправилността и необосноваността на първоинстанционното решение с материалния закон и със събраните по делото доказателства - констативен протокол от 28.08.2018 г., установяващ демонтаж на СТИ и констативен протокол на БИМ от 03.09.2019 г. за извършена метрологична експертиза съгласно чл.57 и чл.58 ЗИ, при която при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, която за този тип електромер трябва да се състои от две тарифи; действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа Т3–038857,4 kWh; съответствие на електромера на метрологичните характеристики и на изискванията за точност при измерването на ел.енергия; измерване с процесното СТИ на цялата потребена от абоната ел.енергия, но част от нея не е остойностена/фактурирана.

Процесуалният представител на касатора - адв. Г. в открито съдебно заседание поддържа жалбата и моли решението на въззивния съд да бъде отменено.Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба /ищец в производството/ - Г. С. С., чрез пълномощника си адв. К. Т. е депозирал отговор, в който поддържа становище за нейната неоснователност.

С определение № 138 от 05.03.2021 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправните въпроси: 1/ Налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от абоната ел.енергия след изменението на ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г. и при действието само на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г. и 2/ При установено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД за да се провери дали са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС – решение № 124 от 18.06.2019 г. по гр.д. № 2991/2018 г. на ВКС, III г.о., решение № 21/1.03.2017 г., постановено по гр.д. № 50417/2016 г. на ВКС, I г.о. и решение № 150/26.06.2019 г., постановено по гр.д. № 4160/2018 г. на ВКС, III г.о.

В първото решение е даден положителен отговор на въпроса за приложението на чл.48 до чл.51 ПИКЕЕ в случаите когато са били действащи към датата на извършване на техническата проверка на СТИ, а дори и да е налице непълнота в тези разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане на правилото на чл. 183 ГПК и на общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване В останалите две решения на ВКС, се приема, че правоотношенията между електроснабдителните дружества и крайните потребители на ел.енергия възникват по силата на договори за продажба на ел.енергия, като поради специфичния им предмет, част от правата и задълженията на страните имат специалната регламентация в ЗЕ, гарантираща защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Последната обаче не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цена на продадената енергия и по-конкретно нормата на чл.183 ЗЗД, според която когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Приема се, че дори и да липсва специална правна уредба / преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, в сила от 14.07.2017 г. и съответно от 23.11.2018 г. относно разпоредбите на чл.48–чл.51 ПИКЕЕ/ горният извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване, както и че при липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на ел.енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители. Затова в хипотеза на извършено софтуерно въздействие върху СТИ, гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребена електрическа енергия, поради отсъствието на уредени специални предварителни процедури за защита на потребителите като например тези, съдържащи се в отменените ПИКЕЕ от 2013 г. В посочената съдебна практика се приема, че и преди измененията в чл.83, ал.1, т.6 и чл.98а, ал.2, т.6 / обн. ДВ, бр.54/2012 г./ и приемането на ПИКЕЕ от 2013 г., е допустимо операторът на съответната мрежа да преизчислява сметките за потребена ел.енергия за минал период когато действително доставената енергия погрешно е отчетена и заплатена в по-малък размер поради грешно въведени данни за техническите параметри на СТИ.

Даденото разрешение на въпросите в посочените съдебни решения на Върховния касационен съд е застъпено последователно и в много други негови решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, според които за да възникне правното задължение на крайния клиент за заплащане на продажната цена, доставчикът следва да установи в процеса на доказване по правилата на чл.154, ал.1 ГПК действително доставеното количество електроенергия за минал период, вкл. и в случаите когато е доказано по несъмнен начин, че върху СТИ е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно. В този смисъл се приема, че неправилно отчетеното количество на реално доставена електроенергия не поражда имуществена отговорност за крайния клиент за виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди по реда на чл.79, ал.2 вр. чл.82 ЗЗД, а парично притезание в патримониума на продавача, представляващо продажна цена за действително, реално доставено количество електрическа енергия през съответния период, за който е начислена. /арг. чл.200, ал.2 ЗЗД/.

С оглед отговорите на въпросите, изводите на въззивният съд за основателност на предявения отрицателен установителен иск са направени в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.

От приетите по делото доказателства, се установява, че на 28.08.2018 г. от длъжностни лица на ответника е извършена проверка на СТИ в процесния електроснабден имот, като същото след снемане на показания по отделните тарифи, е демонтирано и предоставено за проверка от Български институт по метрология. Съгласно констативния протокол на БИМ от 03.09.3019 г. процесното СТИ съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на ел.енергия. При проверка на техническото състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп, е констатирано, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3 – 038857,4 кв.ч., която не е визуализирана на дисплея. Според приетото от първоинстанционния съд и неоспорено от страните заключение на съдебно-техническата експертиза, към датата на проверката – 28.08.2018 г., електромерът е бил годно техническо средство за измерване на ел.енергия – същият е произведен през 2015 г., минал е през задължителна проверка за годност в БИМ и е монтиран на обекта с нулеви показания през същата година – на 11.12.2015 г. Вещото лице изрично е посочило, че и отчетените в Тарифа 3 количества електроенергия са реално доставени, преминали през СТИ и регистрирани, но в тарифа, която не се визуализира на дисплея / по заводска настройка се визуализират само тарифи Т1 и Т2 от общо 10-те тарифи на електромер тип МЕ162. Изложено е, че това е т.нар. софтуерна намеса / осъществява се с използването на специализирана техника и парола за достъп до второ ниво/, изразяваща се в претарифиране на СТИ, посредством въвеждане на още една тарифа към Т1 и Т2, в която се отчита част от потребената енергия, без обаче същата да се визуализира на дисплея, съответно не се инкасира и не се заплаща. В откритото съдебно заседание вещото лице е посочило, че може да се установи кога е началната дата на въздействието, т.е. в кой момент е започнало отчитането в невизуализираната на дисплея тарифа Т3.

При така установените фактически обстоятелства следва да се приеме, че в случая не е приложима сочената от касатора хипотеза на чл.50 ПИКЕЕ /публ. в ДВ, бр.98/2013 г./, поради факта, че установяването на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея е възможно само при СТИ с възможност за дистанционно отчитане.

При съображения за липса на специална нормативна уредба за остойностяване на посоченото в скрития тарифен регистър на СТИ количество електрическа енергия, въззивният съд е отрекъл правото на ответника да начисли допълнително стойността на констатираната в този регистър електрическа енергия. Този извод е неправилен съобразно изложеното по-горе и с оглед събраните по делото доказателства. При отсъствие на специална нормативна уредба за случаите на установено софтуерно въздействие върху СТИ, в резултат на което с него е измерена цялата доставена ел.енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, договорната отговорност на купувача за заплащането й следва да се ангажира по реда на чл.183 ЗЗД.

Във въззивната жалба ответното дружество се е позовало на необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционния съд, който противно на събраните по делото доказателства /констативен протокол на БИМ и заключение на СТЕ/ е приел, че не е доказано начисленото количество ел. енергия реално да е потребено от абоната, с аргументи, че липсват доказателства относно момента на извършване на софтуерната намеса, в резултат на чии действия е тази намеса и за какъв период е натрупано процесното количество ел.енергия. При така направените оплаквания във въззивната жалба за необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционния съд, в правомощията на въззивния съд е било да допусне повторна експертиза в хипотезата на чл.201 ГПК с цел изясняване на релевантните за спора факти, в който смисъл са и задължителните указания по т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.

С оглед изложеното, на основание чл.293, ал.2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Доколкото допуснатото процесуално нарушение налага извършването на действия по събиране на доказателства, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд.

При повторното разглеждане на делото, въззивната инстанция следва да допусне комплексна експертиза с участие и на вещо лице – софтуерен специалист, освен инженер, които да дадат отговор на следните въпроси: осъществено ли е софтуерно въздействие върху паметта на процесното СТИ и ако такова е налице – по какъв начин, кога е извършено и с каква цел; възможно ли е при положение, че СТИ е монтирано ново и след преминала първоначална метрологична проверка с нулеви показания, в случая да се касае за грешка, която не се дължи на човешко поведение, т.е. възможно ли е преразпределянето на ел.енергия, която се отчита в тарифната схема на електромера, да се дължи на обективна причина, а не на осъществено софтуерно вмешателство; преминала ли е реално през СТИ отчетената в тарифа 1.8.3 електроенергия и през кой период от време; разполага ли ответното дружество със софтуерна програма, с която да може да променя показанията в тарифите на СТИ, или само с такава, която да чете данните в него; при съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното през 2015 г. на обекта СТИ, възможно ли през него да е преминало отчетеното в скрития регистър количество ел.енергия за периода, за който допълнително е начислена стойността й, т.е. за период от една година.

С определение от 22.07.2021 г. по ч. гр.д. № 3231/2020 г., съставът на ВКС е присъединил частното производство за съвместно разглеждане с настоящото производство. Частното производство е образувано по частна жалба на Г. С. С. против определение на въззивния съд от 31.08.2020 г. по в.гр.д. № 1356/2020 г., постановено по чл.248 ГПК, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските. Предвид резултата по касационната жалба, определението по чл.248 ГПК също следва да бъде отменено, като въззивният съд следва да се произнесе отново съобразно резултата по материалноправния спор и представените доказателства за извършени съдебноделовдни разноски.

Съгласно чл.294, ал.2 ГПК при повторното разглеждане на делото, въззивният съд следва да се произнесе и по разноските, направени за касационната инстанция.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о. Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 260219/28.07.2020 г. и определение № 260446/31.08.2020 г., постановени по в.гр.д. № 1356/2020 г. по описа на Варненски окръжен съд.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Варна за ново разглеждане от друг въззивен състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: