Служебно назначаване на експертиза от съда за статута на избено помещение

Текстът на акта

Ключови фрази

9
Р Е Ш Е Н И Е

№ 421

София,25.06.2026 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова

ЧЛЕНОВЕ: Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева

при участието на секретаря Нели Първанова

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело №4558 от 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 10191/05.08.2025г., подадена от В. З. З., чрез процесуалния представител адвокат Г. М. от САК, срещу решение № 182/25.06.2025г. по в. гр. д. № 225/2025г. на Старозагорския окръжен съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение № 1095/20.12.2024г. по гр.д. № 4292/2023г. на Старозагорския районен съд, е уважен предявеният от Г. М. Г. и Т. Д. Г. срещу касатора ревандикационен иск с правна квалификация чл. 108 ЗС за приемане за установено между страните, че ищците са собственици на избено помещение № 6, с площ от 15.40 кв.м., с граници и съседи на избеното помещение (по предходен нотариален акт): от изток - мазе на П. И. П.; от запад - мазе на К. М. В.; от север - коридор на мазето и от юг - парк „А. З.“, представляващо прилежаща част към апартамент № 6, разположен на II етаж от жилищната сграда, находяща се в [населено място], с актуален административен адрес на [улица], представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.516.40.1, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед №РД-18-1 от 07.01.2008г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, който самостоятелен обект е разположен в поземлен имот с идентификатор [№] и ответникът е осъден да им предаде владението върху избеното помещение, както и са присъдени сторените по делото разноски.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо, неправилно, необосновано и немотивирано като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.

Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният срещу него иск бъде отхвърлен или делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Претендира присъждане на направените пред трите инстанции съдебни разноски.

Допълнителни съображения излага в проведеното по делото открито съдебно заседание.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационна жалба Г. М. Г. и Т. Д. Г., чрез процесуалния представител адвокат М. П. Х. от АК-Стара З., изразяват становище единствено досежно наличието на предпоставки за допускане на касационното обжалване.

С определение №1567/30.03.2026г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Старозагорския окръжен съд е допуснато до касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса длъжен ли е въззивният съд да допусне експертиза при необходимост от специални знания за установяване на релевантен за спора факт при наведени с въззивната жалба доводи за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение или за необоснованост на фактическите или правни изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, или ако това е необходимо за прилагането на императивна правна норма.

По така поставения въпрос в т.1 и т. 3 на ТР №1 от 09.12.2013г. по тълк.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване, и е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда (експертиза, оглед, освидетелстване), ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. В същия смисъл е и цитираното в изложението решение №42 от 31.01.2025г. по гр.д.№3341/2023г. на ВКС, І г.о., според което въззивният съд следва да допусне служебно експертиза и когато с въззивната жалба са въведени оплаквания, че поради допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение делото е останало неизяснено от фактическа страна, както и при оплаквания за необоснованост на фактическите изводи (решение №12/25.02.2019г. по гр.д.№1456/2018г. на ІІІ г.о. на ВКС). Ако въззивната жалба съдържа оплакване в посочения смисъл, не е необходимо въззивникът да е поискал назначаване на експертиза за установяване на съответния факт и да е определил задачата на вещото лице, тъй като единствено съдът може да прецени дали установяването на този факт налага съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, изкуството, занаятите и др., изискващи специални знания, като предпоставка за назначаване на експертиза с определена задача. Необходимо и достатъчно е страната да се е позовала на процесуално нарушение на първата инстанция, което да е попречило на използването на това доказателствено средство, включително пропускът служебно да се назначи експертиза за изясняване на релевантни за делото въпроси. Ето защо, когато възникне необходимост да бъде установен даден факт във връзка с въведено във въззивната жалба оплакване, въззивният съд служебно назначава експертиза и определя задачата ѝ на разноски на страната, която носи тежестта да докаже съответния факт. Когато предвид оплакванията във въззивната жалба или във връзка с осигуряване приложението на императивна материалноправна норма може да се направи извод, че е налице неяснота, непълнота, необоснованост или възниква съмнение за неправилност на прието по делото експертно заключение, въззивният съд следва и служебно да допусне изслушването на нова експертиза в случаите, когато това е необходимо за изясняването на обстоятелствата по делото, изискващи специалните знания на вещо лице. След като съдебният състав няма необходимите специални знания, той не би могъл сам да даде отговор по съответните въпроси, за които съдиите нямат нужната квалификация и образование. По този начин съдът ще осигури надлежен отговор на съответния въпрос – от компетентно вещо лице и чрез надлежно изготвено експертно заключение, на който отговор би могъл да основе решението си; ще обезпечи и своевременното запознаване на страните с него – още във фазата по събиране на доказателствата, респ. – и упражняването на правата им по чл. 201 ГПК (решение №240 от 15.01.2021г. по гр.д.№3944/2019г. на IV г.о. на ВКС).

Това, трайно възприето в практиката на ВКС становище, следва да намери приложение и по настоящето дело.

Върховният касационен съд, като разгледа касационната жалба при съобразяване на поддържаните касационни основания, оплаквания и правни доводи, приема следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Г. М. Г. и Т. Д. Г. по реда на чл. 108 ЗС иск, с твърдения, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот н.а. № 107, том VII, рег. № 10840, дело № 805 от 2016г. от 26.07.2016г., ответникът В. З. З. е продал на Г. М. Г. процесния недвижим имот. Сделката била сключена по време на брака и апартаментът бил собственост на двамата ищци в режим на СИО. Впоследствие се оказало, че в нотариалния акт за покупко-продажбата №107/2016г. нотариусът не включил прилежащото към апартамента избено помещение № 6, с площ от 15.40 кв.м. Поради това и в [община], и в АГКК към апартамента не било отбелязано, че има прилежащо избено помещение. Твърдят, че не обърнали внимание на този пропуск като впоследствие се оказало, че ответникът имал точно такова намерение - да изключи от сделката избеното помещение. Г. М. разговарял с ответника и му споделил, че се чувства измамен, но му било отговорено: „Сключили сме договор пред нотариус. Аз мазето си го оставям за мене“. Дори го убеждавал, че това било напълно законно и дори трябвало да му се подава ток към избеното помещение, тъй като „Енергоразпределение“ не му откривали самостоятелна партида за избеното помещение, поради това че същото не било отделен обект със самостоятелен статут. М. отказал да подава ток, а ответникът В. З. заключил избеното помещение и отказал да го предаде на ищците. Поддържат, че процесното избено помещение № 6 било придадено към апартамента, който закупили от ответника и не можело да бъде отделено от апартамента, който придобили с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 107, том VII, рег. №2 10840, дело № 805 от 2016г. и няма самостоятелно функционално предназначение.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът В. З. З. не е подал писмен отговор като в съдебно заседание е взел становище за неоснователност на иска. Оспорил правото на собственост върху описаното избено помещение, като твърдял, че волята на страните при сключване на договора за продажба на недвижим имот, била избеното помещение да остане в собственост на ответника, като съобразно тази уговорка е била определена и продажната цена.

При постановяване на решението си въззивният съд е приел за установено, че на 02.09.2015г. (н.а. № 82, том VII, рег. № 13303, дело №1009 от 2015г.) Н. К. З. е дарила на своя син В. З. З. самостоятелен обект в сграда - апартамент №6, разположен на II етаж от жилищната сграда, находяща се в [населено място], с актуален административен адрес на [улица], който самостоятелен обект в сграда е с идентификатор [№], с предназначение: жилище, апартамент на едно ниво, заедно с прилежащите му избено помещение №6, с площ от 15,40 кв.м. и таванско помещение №6, с площ от 24,25 кв. м., заедно с 1/9 идеална част от отстъпеното право на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор [№] по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-1 от 07.01.2008г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.

Посочено е, че с договор, обективиран в н.а. № 107, том VI, рег. №10840, дело №805 от 2016г., на 26.07.2016г., ответникът В. З. З. е продал на ищеца Г. М. Г. самостоятелен обект в сграда - апартамент №6, разположен на II етаж от жилищната сграда, находяща се в [населено място] с актуален административен адрес на [улица], заедно с прилежащото му таванско помещение № 6, с площ от 24.25 кв. м., заедно със съответния процент идеални части от общите части на сграда №1, както и заедно със съответния процент идеални части от отстъпеното право на строеж върху дворното място, в което е построена сградата. Прието е за установено е, че към 26.07.2016г. Г. М. Г. е бил в граждански брак с Т. Д. Г..

За безспорно е прието по делото, че прилежащото сервизно помещение - избено помещение №6 към апартамент №6, е било изключено от описанието на имота в н.а. № 107, том VI, рег.№10840, дело №805 от 2016г.

Посочено е, че са събрани гласни доказателства като свидетелят Нели К. З. (майка на ответника) твърдяла, че страните са се разбрали, че при прехвърляне на процесния недвижимия имот мазето ще остане за сина й, понеже е решил да го преустрои за живеене; цената на мазето била приспадната от общата цена на жилището; присъствала на уговорките между страните; тази им воля била потвърдена в агенцията за недвижими имоти, както и при изповядване на сделката пред нотариус; нотариалният акт е бил прочетен от нотариуса на страните, които не са имали претенции.

От правна страна въззивният съд е приел, че изначално складовите помещения - зимнични и тавански - винаги следват правата на собственост на жилището, което обслужват и нямат самостоятелен правен статут. Посочено е, че по изключение съществува възможност за самостоятелно обособяване на правото на собственост върху такива обекти или промяна на главния обект, който помещението обслужва, при наличието на определени правни, административни и техническо - устройствени предпоставки. Изложени са съображения, че такива помещения могат да се прехвърлят самостоятелно (без жилището) ако се премине през законоустановената административна процедура (в това число одобряване на проекти, издаване на разрешение за строеж, съгласия от съседите, текущи актове и въвеждане в експлоатация) по смяна на предназначението на помещението и обособяване на нов самостоятелен обект със самостоятелен кадастрален статут, но за целта помещението трябва да отговаря на изискванията за обекта, в който се преобразува. Посочено е, че само така то става самостоятелен обект, годен за прехвърляне (или за друга разпоредителна сделка) или ако приобретателят е лице, притежаващо друг обект в сградата, като в последния случай съответното обслужващо помещение си остава такова (не се променя статута му), но става прилежаща част към друг обект в сградата. Изложени са мотиви, че не е възможно таван или мазе да бъде прехвърлено в този си вид на лице, което не е етажен собственик в сградата. Посочено е, че по делото няма нито твърдения, нито доказателства, които да установяват предназначението на избеното помещение, предмет на спора, да е било променяно по реда на глава VIII на ЗУТ, нито избеното помещение да отговаря на административно-правните критерии за такава промяна. Взето е предвид, че макар за обекта на ищците да съществува друго складово помещение - таван, то не са налице данни, ответникът да е собственик на друг самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост, към който избеното помещение, предмет на делото да може да стане прилежаща част. Предвид липсата на твърдения и доказателства за собственост на ответника на друг самостоятелен обект в сградата, съдът е приел, че не са налице изискуемите законови предпоставки за възникване отделно право на собственост върху процесното избено помещение в полза на ответника на това основание.

Формиран е решаващ правен извод, че собствеността върху процесното избено помещение е прехвърлена с договора за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 107/2016г., като е без правно значение обстоятелството, че същото не е посочено в нотариалния акт, доколкото когато етажният собственик прехвърли върху трето лице собственото си жилище, приобретателят придобива правата на своя праводател и върху общите части, съответстващи на прехвърленото жилище, макар и да не е упоменато в нотариалния акт, като това разрешение е приложимо и за акцесорните помещения към жилището. Прието е, че ищците са станали собственици на избено помещение №6 на деривативното основание - договор за покупко-продажба. Прието е за установено, че към момента на разглеждане на делото, претендираното избено помещение се владее от ответника, без правно основание, поради което ревандикационният иск е основателен.

Изложени са мотиви, че поставените към ищците въпроси по реда на чл. 176 ГПК, са касаели предварителните уговорки преди сключване на сделката по прехвърляне на недвижимия имот, както и уговорките относно цената на недвижимия имот, прилежащите помещения и други, които обстоятелства са без правно значение за произнасянето по ревандикационния иск, поради което за тях е неприложима санкцията предвидена в разпоредбата на чл. 176, ал.3 ГПК.

Прието е, че в доклада по делото, възпроизведен в протокола от съдебно заседание на 18.09.2024г. на първата инстанция, е определена правната квалификация на спора и е разпределена доказателствената тежест между страните. Взето е предвид, че съдът е указал на ответника, че следва да установи наличието на правно основание за владението върху избеното помещение, предмет на иска и доколкото ответникът не е подал отговор, не е изложил никакви твърдения в подкрепа на оспорването си, няма как съдът да му даде конкретни указания какво следва да установява по - конкретно по делото.

Прието е, че не е налице нарушение на чл.195, ал.1 ГПК като съдът не е назначил служебно вещо лице по делото, доколкото дори да са относими към спора административния и технически статут на избено помещение № 6 и обстоятелството дали предназначението на същото е било променяно, ответникът няма изложени твърдения в тази насока, които да подлежат на доказване по делото. Посочено е, че единствените доводи, своевременно изложени от ответника в първото по делото съдебно заседание на 18.09.2024г. касаят волята на страните, избеното помещение да остане негова собственост като бъде изключено от сделката за прехвърляне на недвижимия имот, които са приети за неотносими към спора.

Така постановеното въззивно решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, по причина на което делото е останало неизяснено от фактическа страна.

Съдът в настоящия случай е сезиран с иск за принадлежността на правото на собственост върху процесното избено помещение, като исковата молба съдържа твърдение, че в нотариалния акт от 26.07.2016г. същото не е включено и доводи, че същото представлява принадлежност на закупения от ищците на същата дата апартамент. Именно тези доводи очертават спорния предмет по делото, по който съдът следва да се произнесе - дали избено помещение №6 представлява принадлежност към апартамента към момента на сключване на договора за покупко-продажба, съобразявайки при това данните, които се съдържат в събраните по делото доказателства, а при необходимост да допусне изслушване на експертиза, доколкото разпоредбата на чл. 77 ЗС е императивна.

Действително касаторът не е подал отговор на исковата молба. В първото съдебно заседание обаче е представил договор с ВиК за доставка на вода и отвеждане и пречистване на отпадни води от процесното избено помещение №6, сключен на 15.07.2016г. (т.е. преди сключването на договора за покупко-продажба), квитанция за заплащани данък сгради и такса битови отпадъци за периода от 2016г. до 2024г. Доказателствата са приети и обсъдени от първоинстанционния съд. Обсъдени са и показанията на разпитаната свидетелка Нели З., майка на ответника по иска, която е заявила пред съда, че искали да направят мазето за обитаване, да го преустроят за живеене, за преспиване, че както тя, така и синът й, остават да преспят там, когато това се налага. Първоинстанционият съд е приел, че по делото не е установено предназначението на избеното помещение да е било променяно по реда на глава VІІІ ЗУТ, нито да отговаря на административноправните критерии за такава промяна. Експертиза в производството пред първоинстанцонния съд не е била изслушвана, въпреки съдържащите се в събраните доказателства данни, че още преди сключването на договора за покупко-продажба за процесното избено помещение е била открита самостоятелна партида за доставка на вода и за него са били заплащани дължимите данък сгради и такса битови отпадъци.

При тези данни в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е приел, че изслушването на поисканата с въззивната жалба СТЕ не следва да се допуска поради настъпила процесуална преклузия. Не е съобразено, че обстоятелството дали процесното избено помещение отговаря на установените в ЗУТ изисквания за самостоятелен обект на право на собственост, а оттам и на административноправните критерии за неговото обособяване, може да бъде установено само чрез съдебно-техническа експертиза, която, както вече беше отбелязано, съдът е длъжен да допусне и служебно, след като това е необходимо за прилагането на императивна правна норма, а в случая и предвид необосноваността на фактическите или правни изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, посочени по-горе. Още повече като бъде взето предвид обстоятелството, че представените с въззивната жалба снимки, отразяващи състоянието на избеното помещение, са били приложени към делото (определение №501/16.04.2025г.).

Тъй като по причина допуснатото от въззивния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила делото е останало неизяснено от фактическа страна, което налага извършването на съответните съдопроизводствени действия, по реда на чл. 293, ал. 3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за изслушване на СТЕ с цел изясняване на обстоятелството дали към момента на сключване на договора за покупко-продажба от 26.07.2016г. процесното избено помещение е отговаряло на изискванията за самостоятелен обект на право на собственост, респ. дали отговаря на такива изисквания към настоящия момент, което обстоятелство е в основата на поддържаната от ответника по иска теза за наличие на основание за упражняване на фактическа власт върху процесния имот.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 182 от 25.06.2025г. по в. гр. д. № 225/2025г. на Окръжен съд-Стара Загора, ІІ граждански състав и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Окръжен съд-Стара Загора.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: