Осъждане за блудство с малолетно дете при опасен рецидив

Текстът на акта

Ключови фрази

Блудство с лице, ненавършило 14 г. * законосъобразна квалификация на престъплението * квалифицирано блудство * съкратено съдебно следствие

Р Е Ш Е Н И Е

№ 120

гр. София, 10 март 2025 год.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА

ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА

при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Д. М., изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 1063/2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационни жалби на подс. Ц. Ц. и защитника му срещу решение № 234/2024г., постановено по внохд № 544/2024г. по описа на Софийски апелативен съд.

В жалбата на защитника на подсъдимия се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 от НПК. Твърди се, че изводите за употреба на сила при осъществяване на деянието и специалната му цел са произволни и основани на предположения. Оспорва се констатацията, че подсъдимият не е съзнавал действителната възраст на свидетелката, тъй като външният й вид“..не е изследван по надлежния ред с общата или средната характеристика на момичетата на нейната възраст, нито са съпоставени външните характеристики с установените възрастови особености и развитост на съвременното поколение“. Заявява се, че не е изследван въпросът чие полово желание е следвало да се възбуди. На последно място се изтъква, че по никакъв начин не е нарушена половата неприкосновеност на св. Б..

Претендира се намаляване на наложеното наказание предвид смекчаващите отговорността обстоятелства, липсата на вредоносен резултат, ниската интензивност на посегателството, бързото му прекратяване, при това по почин на дееца. Иска се при условията на алтернативност - отмяна на решението и оправдаване на подсъдимия или отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на съда.

В саморъчните жалби на подсъдимия се иска отмяна на решението и връщане на делото за новото му разглеждане, като се иска преквалифициране на деянието в по-леко наказуемо престъпление.

В съдебно заседание на касационната инстанция защитникът на подс. Ц. поддържа касационните жалби и моли за тяхното уважаване. Изтъква съображения за неправилна оценка на изяснените и признати по реда на чл. 371, т. 2 от НПК факти, като се оспорва заключението на съдилищата, че извършените от подсъдимия фактически действия указват на целта му да възбуди полово желание и да накърни половата неприкосновеност на пострадалата. В заключение поддържа, че деянието следва да бъде преквалифицирано като хулиганство по чл. 325, ал.1 от НК и иска изменение на въззивното решение.

Представителят на касационна прокуратура дава заключение, че съдебният акт е правилен и законосъобразен, при постановяването му са спазени изискванията на процесуалния и материалния закон, а наложеното наказание е съответно както на личността на подсъдимия, така и на тежестта на извършеното от него.

Подсъдимият Ц., в последната си дума, моли за намаляване размера на наложеното наказание.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК, намери за установено следното:

Жалбите на подсъдимия и защитника му са неоснователни.

С присъда № 36 от 14.03.2024 г., постановена по нохд № 597/24 г., Софийският градски съд признал подсъдимия Ц. И. Ц. за виновен в това, че на 17.11.2023 г., около 12. 45 ч. в гр. София, в трамвай, е извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 -годишна възраст – Б. Б. Б. (род. на 07.05.2013г.), като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 149, ал. 5, т. 3 във вр. с ал. 2, т. 1, пр. 1 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" от НК и във вр. с чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от пет години и четири месеца при първоначален строг режим на изтърпяване. С присъдата на подсъдимия са възложени разноските по водене на делото.

По въззивна жалба на защитника на подсъдимия било образувано внохд № 544/24г. по описа на Софийски апелативен съд, по което е постановено атакуваното понастоящем пред ВКС въззивно решение.

С него първоинстанционната присъда била потвърдена изцяло.

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на гл. ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК, след изрично отразеното в съдебния протокол ( л. 45 от нохд № 597/24г. по описа на Софийски градски съд) изявление на подсъдимия, че признава изцяло фактите по обвинителния акт и е съгласен за тях да не се събират доказателства. Съдът се е спрял на установените на база признанието на подсъдимия факти, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, направил е заключение, че предпоставките за прилагане на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК са били налице, след което е обосновал правните си изводи относно обективната и субективна съставомерност на деянието. Въззивният съд е утвърдил приетите за установени фактически положения, изтъкнал е собствени съображения и е дал отговор на направените от подсъдимия и защитника му възражения, като е посочил и причините, поради които ги е преценил като неоснователни.

Лишени от основание са възраженията, че въпросът за възрастта на пострадалата не е изследван в контекста на „..възрастовите особености и развитост на съвременното поколение“, а оттам и – че изводите за субективната страна на деянието, са основани на предположения, както и че не е изследвано чие полово желание е следвало да се удовлетвори при осъществените от дееца дейности. Въззивният съд е дал отговор на посочените доводи и убедително ги е отхвърлил. Пострадалата е била на 10 години, описана е като „момиченце“ в свидетелските показания на св. Б., А., П. и физическите й данни напълно съответстват на календарната й възраст. Поради това е несъмнено, че в съзнанието на дееца са съществували действителни представи относно възрастта на пострадалата. Освен това, съображенията са развити на плоскостта на съществено процесуално нарушение, произтичащо от неизпълнението на задължението на съда по чл.13 от НПК за разкриване на обективната истина, което е в конфронтация с даденото в т. 8 на ТР № 1/2009г. на ВКС по т.д. №1/2008г, ОСНК разрешение, че в процедурата по чл. 372, ал. 4 от НПК, първоинстанционният и въззивният съд не могат да допускат и събират доказателства, които са несъвместими с признатите от подсъдимия фактически положения по обвинителния акт.

Неоснователно се претендират пороци в оценъчната дейност на решаващия съд, произтичащи от неправилната интерпретация на признатите от подсъдимия факти и довели до погрешни изводи за наличието на употребена от дееца сила, насочена към удовлетворяване на полово желание, включващо и опита му да целуне малолетната свидетелка. Според обвинителния акт деянието на жалбоподателя се е изразило в това, че след като седнал до св. Б. в трамвая, и докато бил с изваден полов орган, той започнал да я гали в областта на дясното бедро и въпреки отблъскването на ръката му, отново поставил ръката си на бедрото на свидетелката, след което с ръка придърпал главата й към себе си, опитвайки да я целуне. Както действията, така и намеренията на подсъдимия са изяснени еднопосочно от събрания доказателствен материал, включително от заключението на видеотехническата експертиза, кореспондираща с показанията на св. Б. и св. Б. Б.. Наличието на телесно съприкосновение, въпреки недвусмислено изразеното нежелание на детето, употребата на сила, макар и с малък интензитет, за придърпване на главата й към себе си, при това в контекста на безспорния факт, че деецът е бил с изваден полов орган и то не за не кратък период от време, ясно указват на намерението му за удовлетворяване на полово желание.

Предвид изложеното, при касационната проверка на атакуваното решение, не се констатираха допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обусловят връщане на производството на предходен процесуален стадий за отстраняването им.

По твърдението за нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС счете същото за неоснователно.

В рамките на посочената в обвинителния акт и призната от подсъдимия фактология, приета за установена от инстанциите по същество, осъществената от подсъдимия деятелност правилно е квалифицирана като престъпление по чл. 149, ал.5, т.3 във връзка с ал. 2, т.1, пр.1 във връзка с ал.1 във връзка с чл. 29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК. Лишен от основание е аргументът, че по никакъв начин не е нарушена половата неприкосновеност на св. Б., т.е. че деянието не носи белезите на блудство, а на друго престъпление –това по чл. 325, ал. 1 от НК. Известно е, че при блудството се касае до такава категория действия, които разумно могат да се оценят като такива със сексуален характер и целят полова възбуда или полово удовлетворяване. Те се изразяват във вид телесна интервенция, която е с такава насоченост и естество, че би могла да предизвика полова възбуда или удовлетворение както у дееца, така и в пострадалия или в двамата. Във всички случаи, постигането на целта (половото желание или удовлетворение), е несъставомерен признак от състава на престъплението и би могъл да се отчита единствено при индивидуализация на наказанието. Наличието на телесно съприкосновение с пострадалата, докато деецът се е намирал в непосредствена близост до малолетното момиче, с изваден пенис указва несъмнено на насочеността на действията му към удовлетворяване на полова възбуда, поради което е изключено деянието да бъде квалифицирано като хулиганство. (вж. Р. № 410/2014г. по н.д. № 1363/2014г., ВКС, ІІІ н.о.).

Касационната инстанция не установи наличие и на последно релевираното от касатора основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК – явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. Претенцията за намаляването му се защитава с доводи за липсата на вредоносен резултат, ниската интензивност на посегателството, бързото му прекратяване по почин на дееца, които са налагали определяне на наказание под средния предвиден размер в санкцията на чл.149, ал. 5 от НК. Въззивният съд се е спрял подробно на смекчаващите и отегчаващите отговорността на жалбоподателя и е дал убедителен отговор на въпроса в какъв размер наказанието, което следва да понесе подсъдимия, отговаря на чл. 36 от НК. С оглед процедурата, по която се е развило първоинстанционното производство, правилно са приложени изискванията за индивидуализация съгласно нормата на чл. 58а, ал. 1, вр. с чл. 54 от НК. Индивидуалната тежест и степен на обществена опасност на деянието, подчертава неговата специфика – извършването на блудствени действия спрямо малолетно дете и конкретния характер, по който са извършени, е била добре съпоставена с доказаните по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. ВКС намери за неоснователен довода от жалбата, че предвид липсата на вредоносен резултат и прекратяването на блудствените действия по почин на дееца, следва да се ценят като смекчаващ отговорността му факт и да обусловят допълнителна редукция на санкцията. По делото е изяснено, че вербалният и телесният контакт на подсъдимия с детето, е преустановен от св. Б., който се намесил остро, така че реакцията му впоследствие предизвикала аплодисменти от останалите пътуващи в трамвая. Съдът е съобразил ниския интензитет на сексуалното посегателство, а констатираните отегчаващи факти са оценени съобразно действителната им стойност и тежест. Спрямо извършеното от подсъдимия Ц., като отегчаващи обстоятелства са преценени обремененото му съдебно минало, броя на квалифициращите деянието признаци, конкретната обстановка при която са били извършени блудствените действия, лошите му характеристични данни – все обстоятелства, които указват на завишената му обществена опасност. Така, при отчитане на конкретната специфика на случая, личността на подсъдимия и при правилен анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства, правилно първоинстанционния съд е отмерил наказание „лишаване от свобода” в размер на 8 (осем) години, като е постановено след редукцията по чл. 58а, ал.1 от НК подсъдимият да изтърпи наказание от 5 (пет) години и 4 (четири) месеца лишаване от свобода. В този размер наказанието се явява съответно на извършеното и достатъчно за комплексното постигане на целите по чл. 36 от НК. Извън това, по делото не се сочат и не се установяват други обстоятелства, които да не са били взети предвид от инстанциите по същество, които да пораждат необходимост от смекчаване на наложеното наказание. Поради това може само да се обобщи, че липсва очевидна диспропорция между наложеното на подсъдимия наказание и обществената опасност на деянието и дееца, обусловена от несъответна и неизчерпателна преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.

Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не е налице соченото касационно основание и въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изложеното и като намери доводите в касационната жалба за неоснователни, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК , ВКС, първо наказателно отделение,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 234/02.07.2024г., постановено по внохд № 544/2024г. по описа на Софийски апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: