Практика · Върховен касационен съд · 06 Ноември 2024
Отказ за отмяна на влязло в сила съдебно решение по спор за заем
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Ищца иска отмяна на влязло в сила решение, с което са отхвърлени исковете ѝ за връщане на даден заем и неустойка. Тя твърди, че не е била надлежно представлявана пред касационната инстанция и представя нови според нея доказателства. Върховният касационен съд отхвърля молбата, като приема, че тя е имала упълномощен адвокат, а представените документи не са нови или не биха променили изхода на делото.
Какво приема съдът
Не са налице основания за отмяна на съдебно решение, когато книжата са връчени на надлежно упълномощен процесуален представител, чиято власт не е оттеглена, а представените доказателства са били вече известни или нямат съществено значение за решаващите изводи на съда.
Приложени разпоредби
- чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК
- чл. 307, ал. 2 ГПК
- чл. 39, ал. 1 ГПК
- чл. 240 ЗЗД
- чл. 92 ЗЗД
- чл. 38, ал. 2 ЗАдв
- чл. 78, ал. 3 ГПК
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
отмяна на влязло в сила решениедоговор за заемнови писмени доказателстваупълномощаваневръчване на призовки
Текстът на акта
Ключови фрази 5 Р Е Ш Е Н И Е № 671 гр. София, 12.11.2024 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:АЛБЕНА БОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ МАРИЯ ХРИСТОВА при участието на секретаря Александра Карамфилова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 1854 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 307, ал. 2 от ГПК. Образувано е по подадена от Р. В. С., молба с вх. № 984/08.03.2024 г. за отмяна на влязлото в сила решение № 85/08.02.2024 г., постановено по касационно гр. дело № 1298/2023 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение (ВКС, III-то гр. отд.), с което, след постановена отмяна на въззивното решение № 178/08.12.2022 г. по възз. гр. дело № 222/2022 г. на Великотърновския апелативен съд (ВтАС), са отхвърлени предявените от молителката срещу М. И. Г. искове за плащане на сумата 35 000 лв. по чл. 240 от ЗЗД и на сумата 917.29 лв. по чл. 92 от ЗЗД, заедно със законната лихва върху първата главница от 07.01.2021 г. до окончателното плащане; в тежест на молителката са възложени и разноски за трите инстанции по делото. С молбата, предвид и уточнението `и с молба с вх. № 10328/14.06.2024 г. (подадена в изпълнение на указанията, дадени от настоящия съдебен състав с определение № 2549/27.05.2024 г.), се навеждат основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 1 от ГПК. Молителката поддържа, че била лишена от възможност да участва и не била надлежно представлявана в касационното производство по делото, тъй като препис от касационната жалба на ответника М. Г. бил връчен на процесуалния `и представител, който тя упълномощила да я представлява единствено пред Габровския окръжен съд (ГОС) и ВтАС, а с молба с вх. № 1592/21.04.2022 г. по гр. дело № 218/2021 г. на Севлиевския районен съд (представена в заверен от нея препис с молбата за отмяна) молителката била оттеглила пълномощното на основание чл. 35 от ГПК и посочила своя адрес за уведомяване. Молителката представя още (също в заверени от нея преписи) следните документи: пълномощно, изходящо от ответника М. Г. за упълномощаването на М. П. М., с нотариална заверка на подписа на упълномощителя, извършена под рег. № г. от нотариус с рег. № ; съдебен протокол № 144/12.08.2021 г. и съдебен протокол № 243/28.10.2021 г. за проведените съответно на 12.08.2021 г. и на 28.10.2021 г. открити съдебни заседания по първоинстанционното гр. дело № 150/2021 г. на ГОС; въззивна жалба с вх. № 1187/08.04.2022 г., подадена от името на ответника М. Г. срещу първоинстанционното решение № 34/09.03.2022 г. по гр. дело № 150/2021 г. на ГОС; като излага съображения същите да са нови писмени доказателства от съществено значение за решаването на материалноправния спор по делото. Изложеното в молбата за отмяна и в молбата-уточнение на същата се поддържа от молителката в писмено становище с вх. № 18119/24.10.2024 г. Ответницата по молбата за отмяна М. И. Г. (единствена наследница на ответника в исковото производство М. И. Г., починал на 16.03.2024 г.), чрез процесуалните си пълномощници адв. Р. Р. и адв. Д. Д., в отговорите на молбата за отмяна и на уточнението `и излага съображения за процесуална недопустимост, евентуално – за неоснователност на същата. В откритото съдебно заседание и в представено в него писмено становище от страна на ответницата се поддържат и доразвиват доводите за неоснователност на молбата за отмяна. Както е прието и в определение № 3327/28.06.2024 г., постановено по делото по реда на чл. 307, ал. 1 от ГПК, молбата за отмяната е процесуално допустима. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК е налице, когато се открият нови обстоятелства и/или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, или с които тя не е могла да се снабди своевременно. Това основание за отмяна е налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след приключването на съдебното дирене по делото, и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните ѝ права. В този смисъл, новите обстоятелства, респ. новите писмени доказателства трябва да са от такова естество, че ако са били установени, съответно – представени пред инстанцията по същество, тя би направила различни изводи за правнорелевантните факти, в сравнение с тези по влязлото в сила решение. Не са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК тези обстоятелства и писмени доказателства, които са били известни или са могли да бъдат известни на страната, и тя своевременно е могла да ги посочи на съда, ако бе проявила дължимата грижа за издирването и релевирането им, респ. – за представянето и събирането им по делото. Не са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, и писмените доказателства и обстоятелствата, които са били представени, респ. – били са твърдяни или релевирани по друг начин по делото, по което е постановено влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, както и документите, обективиращи или удостоверяващи процесуалните действия на страните и/или на съда, осъществени в производството по същото дело. В случая сочените и представени от молителката, съдебен протокол № 144/12.08.2021 г. и съдебен протокол № 243/28.10.2021 г. за проведените съответно на 12.08.2021 г. и на 28.10.2021 г. открити съдебни заседания по първоинстанционното гр. дело № 150/2021 г. на ГОС, както и въззивната жалба с вх. № 1187/08.04.2022 г., подадена от името на ответника М. Г. срещу първоинстанционното решение № 34/09.03.2022 г. по гр. дело № 150/2021 г. на ГОС, попадат в последната посочена по-горе хипотеза, поради което те не съставляват нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК – при постановяване на влязлото в сила касационно решение № 85/08.02.2024 г. те са били приобщени и са се намирали по делото, поради което те са били известни на страните и на съда, и последният е могъл да ги съобрази при постановяване на решението си. Представеното от молителката пълномощно, изходящо от ответника М. Г. за упълномощаването на М. П. М., с нотариална заверка на подписа на упълномощителя, извършена под рег. № г. от нотариус с рег. № , не е било представено като доказателство по делото. Предвид сочената от молителката дата 14.02.2024 г., на която тя се е снабдила с пълномощното, то не е и могло да бъде представено от нея по делото до приключването на съдебното дирене във въззивното производство на 11.10.2022 г., както и в касационното производство, в което не се събират доказателства (освен ако се касае за допустимостта на въззивното решение, но настоящият случай не е такъв). Това писмено доказателство обаче не е от съществено значение за делото по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. В мотивите към касационното решение № 85/08.02.2024 г. съдът е приел, че представянето от страна на молителката-ищца на разписката за процесната сума 35 000 лв. след първото по делото заседание, е преклудирано процесуално действие, респ. – формирал е извод за преклузия относно възможността тя да представи разписката по делото. Относно съществото на спора, съставът на III-то гр. отд. на ВКС е намерил, че искът по чл. 240 от ЗЗД е неоснователен, тъй като молителката-ищца не е доказала предаването на заетата сума. Изложени са съображения, че договорът за заем е реален договор и се счита сключен с предаването на сумата; че когато сумата е над 5 000 лв. има изискване за писмена форма за доказване, а свидетелските показания за установяване на този факт са недопустими. Прието е също, че молителката-ищца не е доказала с писмени доказателства предаването на процесната сума 35 000 лв., поради което договорът за заем не е сключен, не е породил действие и ответникът не дължи връщането на сумата, и като правна последица не носи и отговорност за забава. Представеното с молбата за отмяна пълномощно с нотариална заверка от 17.10.2019 г. няма никакво отношение към тези решаващи мотиви на съда за постановяването на касационното решение № 85/08.02.2024 г., тъй като от съдържанието на пълномощното се установява единствено упълномощителната сделка, с която ответникът М. Г. е овластил М. П. М. да го представлява пред всички компетентни държавни и общински органи с оглед снабдяване с всички необходими документи за всички негови имоти, включително оставените му по наследство от родителите му, както и да извършва всички необходими правни и фактически действия с оглед защита правата и законните му интереси. При това съдържание на пълномощното, дори и същото да беше представено по делото, то не би могло по никакъв начин да промени горните изводи на съда за неоснователността и отхвърлянето на предявените искове по чл. 240 и чл. 92 от ЗЗД. Отделно от това, дори това пълномощно да съдържаше изрично признание на ответника М. Г., че той е получил в заем процесната сума от молителката-ищца, то отново не би съставлявало ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, тъй като в решението си съдът е приел, че молителката е пропуснала преклузивния срок за представянето на вече наличното по делото писменото доказателство – разписката – за установяване на същото релевантно обстоятелство, а както вече беше посочено, тази небрежност от страна на молителката при упражняване на процесуалните ѝ права в исковото производство, не може да бъде поправяна с представянето в отменителното производство на друго писмено доказателство за същото това обстоятелство, което не е ново по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Не е налице и поддържаното от молителката основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Препис от касационната жалба на ответника М. Г. е връчен на 13.02.2023 г. на молителката чрез процесуалния `и пълномощник адв. Д. Х. Д., видно от съобщението и разписката на лист 20 от касационното гр. дело № 1298/2023 г. Твърденията на молителката, че тя била упълномощила този свой процесуален пълномощник да я представлява единствено пред ГОС и ВтАС са фактически неверни, тъй като с представеното по делото пълномощно (лист 170 от първоинстанционното гр. дело № 150/2021 г.) молителката е упълномощила адв. Д. Х. Д. да я представлява в съдебни производства както пред ГОС и ВтАС, така и пред ВКС, включително с правото да получава всякакви жалби, касаещи нейните права и интереси. Представената с молбата за отмяна, молба с вх. № 1592/21.04.2022 г. по гр. дело № 218/2021 г. на Севлиевския районен съд няма никакво отношение към представителната власт на адв. Д., тъй като с тази молба молителката е оттеглила пълномощното си по друго дело и от друг неин пълномощник – адв. М. Д.. Действително последната е била пълномощник на молителката и по процесното исково производство, като молителката е оттеглила пълномощното си за нея след постановяването на първоинстанционното решение № 34/09.03.2022 г. – с молба с вх. № 1322/21.04.2022 г. (лист 208 от първоинстанционното гр. дело № 150/2021 г.), като и адв. Д. се е отказала от упълномощаването `и от молителката по делото с молба с вх. № 1321/21.04.2022 г. (лист 207 от първоинстанционното гр. дело № 150/2021 г.). Тези процесуални действия обаче също по никакъв начин не засягат представителната власт на адв. Д. Х. Д., чието пълномощно не е било оттеглено от молителката, и съдът надлежно му е връчил и той надлежно е получил от нейно име, съгласно чл. 39, ал. 1, предл. 2 от ГПК, преписа от касационната жалба на ответника. Следователно, не е налице соченото от страна на молителката процесуално нарушение на съда, което да я е лишило от възможността да участва и/или да бъде надлежно представлявана в касационното производство по делото. По изложените съображения, тъй като обективно не са налице наведените от молителката основания по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ГПК, молбата `и за отмяна на влязлото в сила касационно решение № 85/08.02.2024 г. следва да се остави без уважение. При този изход на делото, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК, молителката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на процесуалния пълномощник на ответницата по молбата за отмяна – адв. Р. И. Р., претендираното адвокатско възнаграждение за безплатно оказаната на последната адвокатска помощ в настоящото отменително производство. Съдът определя това адвокатско възнаграждение в размер 2 500 лв., като съобразява фактическата и правна сложност на производството (наведени са две отделни основания за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, като са представени множество писмени доказателства от молителката) и обема на извършената от адвоката работа (изготвяне и подаване на молба за конституирането на ответницата по молбата за отмяна в качеството `и на такава, с представяне на доказателства, че тя е единствен наследник на ответника в исковото производство; изготвянето и подаването на подробни отговори на молбата за отмяна и на уточнението на същата, както и на подробно писмено становище, представено в откритото съдебно заседание, в което адв. Р. се е явил; като същевременно съдът съобразява, че горните процесуални действия са извършени от адв. Р. съвместно с другия процесуален пълномощник на ответницата – адв. Д. Д., на която също не е заплащано адвокатско възнаграждение, и която не претендира заплащане на такова по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв). Съдът съобразява също и решението от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС, съгласно което, при определяне размера на адвокатското възнаграждение, съдът не е обвързан от минималните размери, определени съобразно Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС, респ. – от ограничението по чл. 38, ал. 2, изр. 2 от ЗАдв , което препраща към наредбата. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. В. С. за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ГПК, на влязлото в сила решение № 85/08.02.2024 г., постановено по касационно гр. дело № 1298/2023 г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение. ОСЪЖДА Р. В. С. с ЕГН [ЕГН] да заплати на адвокат Р. И. Р. с личен № [ЕГН] сумата 2 5 00 лв. (две хиляди и петстотин лева), представляваща възнаграждение за оказаната безплатно адвокатска помощ на ответницата по молбата за отмяна М. И. Г.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.