Връщане на недължимо преведени суми след тълкуване на договор за обществена поръчка

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60169

гр. София, 28.01.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №2012 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от „Юнайтед Травъл Ейджънси“ ЕООД, [населено място], чрез адв.Т.Т. срещу решение №11703 от 28.07.2020г. по в.т.д. №13264/2020г. на Апелативен съд- София. С обжалваното решение е отменено решение №74/10.01.2020г., постановено по т.д. №3073/2017г. по описа на Софийски градски съд, в частта, с която Министерство на земеделието, храните и горите е осъдено да заплати на „Юнайтед Травъл Ейджънси“ ЕООД на основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД сумата в размер на 600 801.13 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба – 06.11.2017г. до окончателно заплащане, както и в частта на разноските, с която Министерство на земеделието, храните и горите е осъдено на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 61 366.19 лева, представляваща разноски по делото и вместо това са отхвърлени предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 600 801.13 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба до окончателно заплащане на сумата; евентуално предявен иск с правно основание чл.79 ЗЗД във вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 696 931.76 лева, като част от общо оставащата дължима цена 943 042.28 лева, предвид задълженията по договора; евентуално предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на сумата от 696 931.76 лева, като част от 708 150.41 лева, дължима във връзка с развалянето на договор №51-58 от 21.07.2015г. и задълженията на страните за връщане на всичко, получено по договора на отпаднало основание, като е осъден ищецът „Юнайтед Травъл Ейджънси“ ЕООД да заплати на Министерство на земеделието, храните и горите на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 12 616.02 лева разноски по делото.

В касационната жалба се твърди, че решението следва да бъде отменено като неправилно поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и необоснованост. Касаторът поддържа, че въззивният съд като е приел, че договорената между страните отстъпка касае цената на самолетните билети, а не таксата обслужване, e тълкувал превратно договора в нарушение на чл.20 ЗЗД. Излага доводи, че съдът е допуснал и нарушение на материалния закон, като не е съобразил възмездния характер на сключения по ЗОП договор, както и съществени процесуални нарушения, тъй като не се е произнесъл по всички наведени възражения и доводи на страните и не е обсъдил всички доказателства. Моли да бъде отменено въззивното решение и да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски за всички инстанции.

Ответникът по жалбата Министерство на земеделието, храните и горите не представя отговор в законоустановения срок.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното:

Въззивният съд е констатирал, че първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от „Юнайтед Травъл Ейджънси“ ЕООД срещу Министерство на земеделието, храните и горите иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на чл.8, ал.1 от договор №51-58 от 21.07.2015г. във вр. т.1 и т.4 от ценовото предложение, както и обективно съединения с него иск с правно основание чл.55, ал.1, т.1 вр. чл.34 ЗЗД за заплащане на сумата 696 931.76 лева- част от сумата 708 150.41 лева, представляваща недължимо преведена по банков път на МЗХГ цена по договора, е влязло в сила като необжалвано. За да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част, с която е уважена претенцията по иска с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 600 801.13 лева, ведно със законната лихва до окончателното плащане и да отхвърли иска като неоснователен, въззивният съд приема, че не се доказва по делото увеличаване на имуществото на ответника за сметка на имуществото на ищеца, липса на друга възможност за защита на обеднелия, обедняването и обогатяването да произтичат от едни и същи факт или обща група факти. Решаващият съдебен състав намира, че между страните е сключен валиден договор за обществена поръчка с предмет „Осигуряване на въздушен транспорт, хотелски настанявания и медицински застраховки при служебни пътувания на служителите на Министерство на земеделието и храните“, по силата на който ищцовото дружество действа като посредник - закупува билетите и ги доставя на ответника за негова сметка. Съгласно чл.8, ал.1 от договор № 51-58 от 21.07.2015г. цената на отделните заявки се формира като се отчитат отстъпките, съгласно ценовото предложение- предложен е процент отстъпка от най-ниска цена на билети от трите предложени от изпълнителя варианта, към дата на резервация при всички полети по зададена от възложителя дестинация – 53 % за индивидуално пътуване и процент отстъпка за групово пътуване – 100 %. Въззивният съдебен състав обсъжда договора, ценовото предложение /т.1 и т.4/, документите във връзка с проведената обществена поръчка, вкл. методиката за оценяване на офертите, писмената обосновка на формиране на офертата от страна на ищеца и протокола от работата на комисията, позовава се и на констатациите на финансовия инспектор по назначената и извършена проверка от Агенцията за държавна финансова инспекция /АДФИ/ и приема, че така посочените отстъпки касаят цената на самолетните билети, а не само таксата за обслужване, начислявана от ищеца като посредник. Счита, че действително по този начин би се стигнало до извършване на дейност с минимална печалба за ищеца в рамките на 47 % за индивидуалните пътувания и 0 % при груповите пътувания, но чл.37, ал.1, т.2 ЗОП, както и изработената по процедурата методика, позволяват при избора на изпълнител да се отчетат предложените отстъпки, доколкото те представляват елемент от формирането на посочения критерий „икономически най-изгодна оферта“. Поддържа тезата, че предвид разпоредбата на чл.8 ЗЗД и чл.45 ЗОП може да се формира извод, че така представеното ценово предложение представлява доброволен акт от страна на ищцовото дружество, извършен с цел получаване на възможност същото да бъде избрано за изпълнител по обществената поръчка. Намира, че след изготвяне на доклада от финансовия инспектор при АДФИ, МЗХГ е отправило претенция за възстановяване на суми, които съгласно констатациите са били платени в повече, съобразявайки процентите отстъпка, които са договорени, като претенцията е удовлетворена и ищецът е извършил възстановяване на така претендираните суми. С оглед изложеното решаващият съдебен състав стига до краен извод, че не е налице неоснователно обогатяване, тъй като надплатените суми са възстановени от ищеца на ответника на база на постигната договорка, след изпращане на покани от страна на МЗХГ, т.е на валидно правно основание. Възстановявайки тези суми, ищцовото дружество- изпълнител по договора е изразило съгласието си за основателност на претенцията на ответника.

Предвид отхвърлянето на първия евентуално предявен иск въззивният съд се произнася по останалите евентуално предявени искове, квалифицирани с правно основание чл.79 ЗЗД, вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Излага мотиви, че предявеният осъдителен иск за заплащане на незаплатено възнаграждение на основание договор за услуга №51-58 от 21.07.2015г., който по своята правна същност е разновидност договор за изработка, е неоснователен. Приема, че между страните са съществували отношения по процесния договор за услуга, по силата на който ищецът– изпълнител се е задължил да осигури въздушен транспорт, хотелски настанявания и медицински застраховки при служебни пътувания за служителите на МЗХГ, като ценовото предложение е релевантно за ценообразуването на предоставените услуги. Като приема, че претендираните като незаплатени суми по договора са във връзка с формираните отстъпки от 53% за индивидуални пътувания и 100 % за групови пътувания, а с оглед тълкуването на договора и доказателствата по делото, последните касаят цената на самолетните билети в цялост, а не само таксата обслужване, стига до извод, че МЗХГ е извършвало плащания по посоченото ценовообразуване и не дължи други суми. Решаващият съдебен състав намира за установено, че МЗХГ е отправило писмена покана до ищцовото дружество, с приложени писмо № 0403-11/17.01.2017г.; писмо №12-00-3/17.2017г., таблица № 1 и 2, изготвени от АДФИ, с надлежно искане за възстановяване на надплатени суми по договора с оглед констатацията на АДФИ за установено неизпълнение на ценова оферта, неразделна част от цитирания договор, като ищецът е възстановил така посочените суми. С оглед изложеното съдът стига до извод, че не са налице доказателства, че МЗХГ дължи реално изпълнение по договора.

Въззивният съд намира за неоснователен и искът на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. Счита за безспорно установено по делото, че процесният договор е развален, считано от 26.09.2016г. на основание чл.87, ал.2 ЗЗД. Излага аргументи, че с оглед характера на договора като такъв с продължително изпълнение, развалянето има действие занапред. От страна на ищеца, след 26.09.2016г. са извършени множество плащания към МЗХГ, видно от приложените платежни нареждания в общ размер на 600 801.13 лева, но тези плащания са извършени на валидно правно основание- отправена от страна на ответника претенция за възстановяване на суми погрешно платени от него, с оглед на неточното изчисляване на дължимите суми, предвид ценообразуването. Решаващият съдебен състав стига до извод, че в производството по делото не се установява МЗХГ да дължи суми на отпаднало основание.

С определение №60394/24.06.2021г. по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за приложението на чл.20 ЗЗД при тълкуване на договорите.

За да даде отговор на поставения правен въпрос настоящият състав на ВКС съобрази следното:

По въпросите за предпоставките за тълкуване на договорите и критериите по чл.20 ЗЗД е налице трайна и непротиворечива съдебна практика на ВКС, вкл. цитираните от касатора актове /решение №75/20.06.2016г., т.д.№1608/2015г., ІІ т.о.; решение №115/01.11.2010г., т.д.№939/2009г., І т.о.; решение №546/23.07.2010г., гр.д.№856/2009г., ІV г.о.; решение №157/30.10.2012г., т.д.№696/2011г., ІІ т.о. и др./. ВКС приема, че при неяснота, съмнение или двусмисленост, при спор на страните относно съдържанието на договорна клауза, съдът следва да установи действителната воля на съконтрахентите чрез тълкуване на отделните уговорки при спазване на обективните критерии, регламентирани в чл.20 ЗЗД. Решаващият съдебен състав не следва да подменя волята на страните, а да тълкува договорните клаузи поотделно и във връзка една с друга, в смисъла, произтичащ от договора, като изхожда от неговата цел, обичаите в практиката и добросъвестността. В множество свои актове ВКС разяснява, че при разкриване на действителната воля на договарящите следва да се изследват и фактите, свързани със сключването на договора, обичайно възприетата практика между страните, поведението им преди и след сключването на договора, включително при изпълнението на договорните им задължения.

По основателността на касационната жалба:

Въведените в касационната жалба основания за отмяна на въззивното решение по чл.281, т.3, пр.1 и пр.3 ГПК /постановяване на решението при допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост/ са налице.

Основателни са изложените от касатора оплаквания за тълкуване на процесния договор между страните в нарушение на чл.20 ЗЗД.

При приемането за безспорно на сключването на валиден договор за обществена поръчка с предмет „Осигуряване на въздушен транспорт, хотелски настанявания и медицински застраховки при служебни пътувания на служителите на Министерство на земеделието и храните“, по силата на който наред с другите задължения, ищцовото дружество се задължава да посредничи като закупува и доставя самолетни билети на ответника МЗХГ за негова сметка, въззивният съд правилно определя като спорен въпроса относно цената, дължима от възложителя. Това е основният въпрос, релевантен за преценката налице ли е плащане на недължима цена от възложителя, респ. има ли валидно правно основание за възстановяването на процесната сума от ищеца по сметка на ответника. Въззивният съд възприема буквално клаузата на чл.8, ал.1 от договор № 51-58 от 21.07.2015г., съгласно която цената на отделните заявки се формира като се отчитат отстъпките, съгласно ценовото предложение на изпълнителя, както и ценовото предложение, съгласно което е предложен процент отстъпка от най-ниска цена на билети от трите предложени от изпълнителя варианта, към дата на резервация при всички полети по зададена от възложителя дестинация – 53 % за индивидуално пътуване и процент отстъпка за групово пътуване – 100 %. В нарушение на разпоредбата на чл.20 ЗЗД и съдебната практика по нейното приложение решаващият състав тълкува тези разпоредби без да ги прецени във връзка с останалите договорни клаузи, вида и целта на договора, обстоятелствата при неговото сключване и поведението на страните преди, по време и след сключването на договора, респ. стига до необоснован извод, че така посочените отстъпки касаят цената на самолетните билети в цялост, а не само таксата за обслужване, начислявана от ищеца.

При изясняване на основния спорен въпрос- каква е била действителната воля на страните, обективирана в разпоредбата на чл.8, ал.1 от процесния договор, препращаща към ценовото предложение, представляващо неразделна част от договора, следва да се съобразят клаузата на чл.8 в нейната цялост, както и останалите договорни клаузи, вкл. обективираните изявления в документите от проведената процедура по ЗОП. Съгласно чл.8, ал.1 цената на отделните заявки се формира като се отчитат отстъпките, съгласно ценовото предложение на изпълнителя, като в следващото изречение е посочено, че предлаганите цени се формират на база най-ниските специални цени и отстъпки на авиокомпаниите, валидни към датите на пътуване. Най-ниските специални цени на самолетните билети, които изпълнителят се задължава да закупува и предоставя на възложителя съгласно чл.8, ал.1, изр.второ от договора, включват три отделни компоненти- стойност на билетите, дължими такси, намалени с процента отстъпка, съгласно ценовата оферта и разходите за доставка на билетите /чл.8, ал.2 от договора/. Граматическото тълкуване налага извод, че определението „намалени с процента отстъпка, съгласно ценовата оферта“ се отнася за намиращото се преди него съществително „дължими такси“, респ. че дължимите такси са отделен и самостоятелен компонент от цената, към който са относими съответните отстъпки. Постигнато е и съгласие за максималната стойност на договора /2 000 000 лева без ДДС/- чл.8, ал.3, след чието достигане същият се прекратява. Следва да се съобразят и останалите договорни клаузи: че правата на възложителя включват възможността да изисква от изпълнителя писмена обосновка относно цената на даден самолетен билет /чл.6, т.10/, а задълженията на изпълнителя - да предлага самолетни билети с възможно най-благоприятни цени на авиокомпаниите към датата на пътуване /чл.7, т.5/, да издава самолетни билети за икономична класа, освен ако няма изрично друго изискване от възложителя /чл.7, т.9/, да съдейства за осигуряване на безплатни билети от отделни авиопревозвачи или друг вид услуги /чл.7, т.10/, да уведомява възложителя за предлагани допълнителни преференции, бонуси и облекчени условия от авиокомпаниите-превозвачи /чл.7, т.15/, да уведомява и то писмено възложителя при промяна на цените по всяка заявка за издаване на самолетни билети, както и за причините, довели до промяната /чл.7, т.16/, да съдейства за освобождаване от дължащи се по тарифи суми за смяна на дати и полети, замяна на самолетни билети, както и да възстановява стойността на изцяло или частично неизползвани самолетни билети /чл.7, т.17/. В договора е предвидена отговорност за изпълнителя при забава, като неустоечните клаузи предвиждат обезщетение за забава като процент от стойността на съответната заявка /чл.9 и чл.10/. В техническото предложение /прил.4/ също има клаузи, относими към договорените цени- осигуряване на най-благоприятни цени на самолетни билети /т.5/, предоставяне на оферти от нискобюджетни авиокомпании /т.6/, заявяване на самолетни билети за икономична класа /т.7/. В ценовото предложение, независимо от спорните, неясни и двусмислени формулировки на предложените отстъпки /53% отстъпка от най-ниска цена на билети от трите предложени от фирмата варианта, към датата на резервация при всички полети и 100% отстъпка за групови пътувания/, е посочено, че изпълнителят ще оказва съдействие за осигуряването на безплатни билети от отделните авиопревозвачи или друг вид услуги; предлаганите цени ще се формират на базата на най-ниските специални цени и отстъпки на авиопревозвачите, валидни към датите на пътуването; цените на билетите ще включват и дължимите летищни такси, такси за сигурност и такси обслужване; крайната цена на всеки един билет е цената, валидна към датата на потвърждаване на резервацията. Изрично е отразено, че при достигане на сумата 130 000 лева от стойностите на закупените билети в лева, изпълнителят ще предоставя на възложителя бонусен самолетен билет- икономическа класа за европейска дестинация. След това стойностите на следващите закупени билети отново започват да се сумират, докато достигнат посочената сума. В т.5- т.9 от раздела за предложените преференции, бонуси и облекчени условия е предвидено договаряне на специални цени с авиокомпаниите, в т.ч. за групови пътувания, както и сключване на специални тристранни корпоративни договори при преференциални цени; осигуряване на най-икономичен превозвач при комбинирани маршрути и множество други механизми за достигане на по-ниска себестойност на самолетните билети.

Всички посочени договорни клаузи водят до категоричните изводи, че между страните е постигнато съгласие за плащане на цена от страна на възложителя за предоставените му услуги, вкл. за резервация, покупка и доставяне на самолетни билети, като са договорени множество алгоритми за достигане най-икономична цена на самолетните билети и механизми за контрол върху ценообразуването от страна на възложителя, респ. е договорена крайна цена на договора, с чието достигане той се прекратява. Може да се приеме, че дължимата от възложителя цена се формира от три отделни компонента, като голяма част от задълженията на изпълнителя са свързани с първия от тях – стойност на самолетните билети, а именно: предоставяне на информация, съдействие и осигуряване на най-ниските стойности на самолетни билети, предоставяни от авиокомпаниите- превозвачи за съответните маршрути; съдействие за смяна на билети и други промени без налагане на допълнителни плащания и глоби и т.н. Посочените в ценовото предложение отстъпки се отнасят до втория компонент от цената - дължимите на изпълнителя такси. Тази уговорка е обективирана в договора /чл.8, ал.2/ и е в съответствие както с поетите от изпълнителя задължения, относими към достигане на икономически най-изгодна цена, така и с целта на договора. Стойността на самолетните билети не се определя от изпълнителя по договора, доколкото той не е авиопревозвач и това не са стоки и услуги, предоставяни от него. Единствено таксите по договора се определят от изпълнителя, респ. по отношение на тях той може да прави отстъпки в договорен размер, за да е конкурентноспособен, респ. да спечели обществената поръчка. Тези изводи не се опровергават от писмената обосновка на ценовата оферта, предоставена допълнително от ищцовото дружество в процедурата по ЗОП. С нея се обосновават икономически предложенията за отстъпки, като се декларира, че дружеството работи с минимални разходи; че са налице предпоставки за сключване на тристранни корпоративни договори с преференциални цени; че на база заложен обем на поръчките и на издадените билети към различните авиокомпании, изпълнителят гарантира договаряне на преференциални цени; че дружеството получава комисионни, по-гъвкави условия по тарифите на самолетните билети и бонусни билети. Изпълнителят обяснява какво разбира под наличие на изключително благоприятни условия, но никъде в изложението не заявява, че ще осигурява безплатни самолетни билети, нито обосновава от икономическа гледна точка подобно предложение.

Изводът, че предложените проценти отстъпка не се отнасят до стойността на самолетните билети, определена от съответната авиокомпания, се потвърждава и от Методиката за оценка на офертите за участие в процедурата за избор на изпълнител за осигуряване на въздушен транспорт, хотелски настанявания и медицински застраховки при служебни пътувания за служители на МЗГ, където най-много точки /40/ се дават по първия показател- процент отстъпка от таксата за обслужване за самолетни резервации, а най-малко точки /10/ по третия показател- процент отстъпка за групово пътуване.

При установяване действителната воля на страните настоящият съдебен състав отчита и обстоятелството, че процесният договор е търговска сделка, т.е. сключва се от ищцовото дружество с цел реализиране на търговска печалба. От цялостното съдържание на договора и приложенията към него не може да се направи извод за постигнато съгласие за изцяло безвъзмездно предоставяне на услугата по резервация, покупка и доставка на самолетни билети и даряване на самите самолетни билети от страна на ищцовото дружество, каквото би било налице ако се приеме, че при предоставяне на самолетни билети за групово пътуване възложителят няма да дължи никакво плащане- нито на стойността на самите билети, закупени от съответната авиокомпания, нито на таксите за услугите на изпълнителя и за доставката на билетите. Подобно тълкуване на клаузите за ценообразуването и отстъпките, предоставяни от изпълнителя, е в противоречие с цялостното съдържание на договора и с неговата цел. То е не само правно необосновано, но би довело и до икономически абсурдния резултат- изпълнителят, който е търговско дружество, да осъществява търговска дейност безвъзмездно и в продължение на 2 години /срока на договора/ да дарява ответното министерство, както и МВнР /по силата на споразумението между двете министерства/ със самолетни билети до всяка посочена от тях дестинация. Това означава търговското дружество не само да не реализира търговска печалба, а в самия договор страните да са постигнали съгласие изпълнителят да търпи финансова загуба.

Следва да се съобрази и фактът, че до финансовата проверка на ответното министерство, завършила с доклад от финансов контрольор в Агенцията за държавна финансова инспекция, съдържащ заключение за надплатени суми по процесния договор, между страните не е имало спор относно размера на дължимите суми по направените от възложителя заявки за покупка и доставка на самолетни билети. Възложителят не само е плащал надлежно фактурираните стоки и услуги, но е оспорил и констатациите в доклада от финансовата проверка от АДФИ. С писмено становище от 25.11.2016г. главният секретар на МЗХ е изложил подробни доводи относно съдържанието на договора, най-вече относно ценообразуването и отстъпките, предоставяни от изпълнителя, като е оспорил като неправилно и противоречащо на формалната правна и житейската логика, както и на целта на договора и обичаите в конкретната търговска практика извършеното от финансовия контрольор тълкуване на чл.8 от договора. Изрично е посочил, че разбирането и на двете страни по договора е, че отстъпката касае процент от таксата за обслужване или комисионното възнаграждение на изпълнителя.

Установява се по безспорен начин, че ищцовото дружество получава от ответника сумата 1 441 469.33 лева съгласно издадените фактури и отчети в изпълнение на процесния договор. В периода 26.07.2016г.-27.07.2017г. от ищцовото дружество в полза на ответника са извършени плащания в размер на 943 042.28 лева, като не се установява правното основание за връщане на тази сума обратно на възложителя. Част от платените в периода 20.01.2017г.-10.02.2017г. суми в общ размер от 573 801.13 лева са преведени по сметка на ответника след финансовата ревизия от АДФИ и отправени покани от МЗХ за възстановяване на надплатена цена по договора с оглед доклада на АДФИ. С оглед изложените по-горе мотиви, настоящият състав на ВКС намира, че ищецът в качеството си на възложител е изплатил на ищеца сумата 1 441 469.33 лева - дължима цена по процесния договор, а ответникът се е обогатил неоснователно, като е получил обратно част от цената в размер на горепосочената сума без правно основание.

Неправилна е дадената от първоинстанционния и потвърдена от въззивния съд правна квалификация на първия евентуално съединен иск за сумата 696 931.76 лева- част от сумата 943 042.28 лева- платена без правно основание от ищеца на ответника. В исковата и уточнителната молба се твърди, че сумата 943 042.28 лева е част от получената от изпълнителя цена по договора, която той е върнал обратно на възложителя- една част поради грешка, а друга част /573 801.13 лева/ - в изпълнение на покани за възстановяване на надплатена цена съгласно доклада на АДФИ, чиито констатации ищецът оспорва. При тези твърдения за извършени плащания без правно основание правната квалификация на иска е чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. Независимо от горното, доколкото съдът е разгледал наведените от ищеца релевантни факти, решението, с което искът е отхвърлен не е недопустимо, а неправилно. В частта, с която искът е отхвърлен за сумата над 600 801.13 лева, решението на първоинстанционния съд не е обжалвано и е влязло в сила.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че искът с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е основателен за сумата 600 801.13 лева. Въззивното решение, с което след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен искът за сумата 600 801.13 лева, квалифициран по чл.59 ЗЗД, следва да бъде отменено като неправилно, а искът, квалифициран на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД да бъде уважен.

С оглед уважаване на първия евентуално съединен иск, решението на въззивния съд за отхвърляне на останалите евентуално съединени искове следва да бъде обезсилено.

По разноските:

С оглед изхода на касационното производство и на основание чл.78, ал.1 ГПК касаторът „Юнайтед Травъл Ейджънси“ ЕООД, [населено място] има право на разноски както следва: за касационното производство в размер на 13 938.64 лева /платена държавна такса/; за въззивното производство- в размер на 16 236 лева /платено адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС/ и за първоинстанционното производство с оглед уважената част от иска- в размер на 38 890.62 лева /24 032.05 лева държавна такса и 14 858.57 лева адв.възнаграждение и разноски за вещо лице/.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №11703 от 28.07.2020г. по в.т.д. №13264/2020г. на Апелативен съд- София в частта, с която е отменено решение №74/10.01.2020г., постановено по т.д. №3073/2017г. по описа на Софийски градски съд, в частта, с която Министерство на земеделието, храните и горите е осъдено да заплати на „Юнайтед Травъл Ейджънси“ ЕООД на основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД сумата в размер на 600 801.13 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба – 06.11.2017г. до окончателно заплащане, както и в частта на разноските, с която Министерство на земеделието, храните и горите е осъдено на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на ищеца сумата от 61 366.19 лева, представляваща разноски по делото и вместо това са отхвърлени предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 600 801.13 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба до окончателно заплащане на сумата, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА, на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, Министерство на земеделието, храните и горите, [населено място] да заплати на „Юнайтед Травъл Ейджънси“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] сумата в размер на 600 801.13 лева- платена без основание в периода 26.07.2016г.-27.07.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба – 06.11.2017г. до окончателно заплащане, а на основание чл.78, ал.1 ГПК разноските по делото, както следва: за касационното производство в размер на 13 938.64 лева /платена държавна такса/; за въззивното производство- в размер на 16 236 лева /платено адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС/ и за първоинстанционното производство - в размер на 38 890.62 лева /24 032.05 лева държавна такса и 14 858.57 лева адв.възнаграждение и разноски за вещо лице/.

ОБЕЗСИЛВА решение №11703 от 28.07.2020г. по в.т.д. №13264/2020г. на Апелативен съд- София в останалата обжалвана част, с която са отхвърлени евентуално съединен иск с правно основание чл.79 ЗЗД във вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 696 931.76 лева, като част от общо оставащата дължима цена 943 042.28 лева, предвид задълженията по договора; евентуално предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на сумата от 696 931.76 лева, като част от 708 150.41 лева, дължима във връзка с развалянето на договор №51-58 от 21.07.2015г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от „Юнайтед Травъл Ейджънси“ ЕООД срещу Министерство на земеделието, храните и горите евентуално съединени искове с правно основание чл.79 ЗЗД във вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 696 931.76 лева, като част от общо оставащата дължима цена 943 042.28 лева, предвид задълженията по договора и с правно основание чл.55, ал.1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на сумата от 696 931.76 лева, като част от 708 150.41 лева, дължима във връзка с развалянето на договор №51-58 от 21.07.2015г.э

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.