Преценка на подходяща работа при обезщетение за трудова злополука

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 69

гр.София, 02.02.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева

при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 1008 по описа за 2023 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационни жалби на ТП „Държавно горско стопанство Доспат“ и А. З. К. против решение № 297 от 10.11.2022 г., допълнено с решение № 4 от 4.01.2023 г., постановено по гр.д. № 195 по описа за 2022 г. на Смолянския окръжен съд, 1-ви въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 8003 от 1.4.2022 г. по гр. д. № 140 по описа за 2020 г. на Девинския районен съд. ТП „Държавно горско стопанство Доспат“ обжалва решението в частите, с които е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на работодателя да заплати на А. З. К. 7016,41 лв. обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между размера на неполученото брутно трудово възнаграждение и размера на получаваната инвалидна пенсия за периода от 13.5.2017 г. до 14.5.2020 г. и 802,69 лв. законна лихва върху главницата. А. З. К. обжалва решението в частите, с които е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете за обезщетение за имуществени вреди над 7016,41 лв. до 13579,88 лв. и за законната лихва над 802,69 лв. до 1807,47 лв.

Касаторите твърдят, че въззивното решение в обжалваните от тях части е необосновано и неправилно поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения-основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. ТП „Държавно горско стопанство Доспат“ моли решението да бъде отменено в обжалваните от предприятието части и да бъде постановено друго, с което от обезщетението за имуществени вреди да се приспадне трудовото възнаграждение или обезщетението за безработица, което ищецът би могъл да получи. А. З. К. моли решението да бъде отменено в обжалваните от него части и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени до пълните предявени размери. Касационните жалби на противната страна се оспорват.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбите основания за касация на решението, приема следното:

Касационните жалби срещу решението на Смолянския окръжен съд са допустими: подадени са от легитимирани страни в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за главница с цена 13579,88 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 3224 от 26.10.2023 г. по два въпроса. Първият е относно задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения на страните, които имат значение за акта му по съществото на правния спор и да прецени доказателствата съобразно чл.12 от ГПК. Вторият въпрос е може ли по висящото производство по чл.200, ал.3 от КТ съдът да разреши спора дали предлаганата друга работа е била подходяща за работника, или този спор е трябвало да бъде разрешен от здравния орган по реда на чл.3 от Наредбата за трудоустрояване.

По първия въпрос е формирана многобройна, последователна и непротиворечива практика на ВКС, съдържаща се в решения № 22 от 24.02.2015 г. по гр. д. № 4581/2014 г. на I ГО, № 3 от 22.07.2013 г. по гр. д. № 534/2012 г. на IV ГО, № 149 от 3.07.2012 г. по гр. д. № 1084/2011 г. на III ГО, № 411 от 27.10.2011 г. ВКС по гр. д. № 1857/2010 г. на IV ГО, № 24 от 28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на I ГО, № 589 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 1359/2009 г. на I ГО и много други. В тази практика е подчертано изключително важното значение на изпълнението на задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото, да посочи кои факти от значение за спорното право приема за установени. Въз основа на установените факти съдът трябва да се произнесе по всички доводи и възражения на страните. Нарушението на това задължение представлява в редица случаи съществено процесуално нарушение, налагащо касиране на въззивното решение.

За да отговори на втория въпрос, съдът взе предвид съществуващата практика във връзка с възможността работодателят да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.325, ал., т.9 от КТ, съдържаща се в решение № 93 от 26.6.2020 г. по гр. д. № 3772 по описа за 2019 г. на III ГО на ВКС. При невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия работодателят може да прекрати трудовото правоотношение. Прекратяването обаче не се допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя и той е съгласен да я заеме. В този случай може да възникне спор дали предложената работа е подходяща за здравното състояние на работника или служителя, когато в решението на здравния орган не е посочена друга подходяща работа. Спорът трябва да бъде разрешен преди прекратяване на правоотношението от компетентния държавен орган съобразно чл.3, ал.1 от Наредбата за трудоустрояването. Това разрешение касае хипотезата, при която се оспорва законността на уволнението на основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ. Ако прекратяването на трудовото правоотношение е настъпило, независимо дали е законосъобразно, и не е предявен иск за отмяна на уволнението, вече няма спор относно трудоустрояването на работника или служителя, който е престанал да притежава това качество. Затова не може да се изисква разрешаването на спора относно това дали предложената работа е била подходяща, който е възникнал по друг повод, а не във връзка с трудоустрояването, да се извърши от съответния здравен орган на основание чл.3, ал.1 от Наредбата за трудоустрояването. Смисълът на разпоредбата обаче води до извода, че за преценката са необходими специални знания, каквито съдът не притежава. Ето защо без решение на здравния орган, в което е посочена подходящата работа към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.9 от КТ, твърдението на работодателя в този смисъл е недоказано. Когато съдът разрешава спор дали предложената от работодателя длъжност е била подходяща за здравословното състояние на работника или служителя, за да прецени дали отказът да я заеме е бил неоснователен и да приспадне дължимото за нея възнаграждение от обезщетението по чл.200, ал.3 от КТ, той следва да назначи експертиза в съответствие с чл.195, ал.1 от ГПК.

При тези отговори на поставените въпроси по съществото на спора и по оплакванията в касационната жалба се констатира следното:

С влязло в сила решение по искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за лечение, е установено, че по време на работа за ТП “Държавно горско стопанство Доспат“ А. З. К. е претърпял трудова злополука, като е прието 25 % съпричиняване. По настоящото дело работникът е завел искове за заплащане на 13 579 лв. обезщетение за неимуществени вреди, състоящи се в разликата между възнаграждението, което би получил, ако беше здрав, и пенсията за инвалидност, както и за заплащане на 1 807,47 лв. мораторна лихва върху главницата.

В отговора на исковата молба работодателят е възразил, че на ищеца е била предложена подходяща за здравословното му състояние длъжност, която той неоправдано е отказал да приеме. Освен това той е бездействал, не си е търсил друга работа и не се е регистрирал в бюрото по труда, за да получава обезщетение за безработица, поради което работодателят не дължи обезщетение за имуществените вреди, които ищецът сам си е причинил.

Девинският районен съд е приел, че претърпените от ищеца имуществени вреди се изразяват в разликата между работната заплата, която ищецът би следвало да получи и сбора от получаваната пенсия и минималното възнаграждение за работата, която му е била предложена и той би могъл да изпълнява, след което трябва да се приспадне 25% съпричиняване. Според втори вариант от допълнителното заключение така изчисленото обезщетение възлиза на 7016,41 лв., а мораторната лихва върху него-на 802,69 лв. Ето защо е счел, че тези суми са дължими, но са погасени чрез прихващане с вземанията на работодателя, за които е издаден обратен изпълнителен лист № 20064 от 07.08.2020 г. по описа на Смолянския окръжен съд. В останалите части до пълните предявени размери исковете са отхвърлени като неоснователни.

А. К. е обжалвал първоинстанционното решение в отхвърлителните части с твърдението, че от обезщетението не следва да се приспада възнаграждението за предложената му работа, тъй като това предложение не е достигнало до него и длъжността не е била подходяща за здравословното му състояние.

Работодателят е подал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, в която е поискал обезщетението да бъде намалено съобразно изчисленията на вещото лице в публичното съдебно заседание от 1.3.2020 г.-2539,78 лв. главница и 267,06 лв. лихва. При тези изчисления от работната заплата, която би могъл да получи, ако беше здрав, са приспаднати получената пенсия и минималната работна заплата.

Въззивният съд е констатирал, че в решенията на ТЕЛК са дадени предписания ищецът да не полага тежък физически труд и да не изпълнява работа като шофьор. При това положение работодателят е изпълнил добросъвестно задължението си предвидено в нормата на чл.314 от КТ и чл.317, ал.3 от КТ. Предложил е на К. да заеме длъжността „сезонен работник ГС-пожаронаблюдател-охрана“, като това предложение му е връчено чрез неговата съпруга. Той е бил запознат с него, но не го е приел. Освен това съдът е счел, че обективно К. е могъл да изпълнява възложената му сезонна работа по охрана, тъй като тя очевидно не е свързана с полагане на тежък физически труд и не е противопоказна на предписанията на здравните органи. Ето защо е достигнал до извода, че от брутното трудово възнаграждение за работата, която би могъл да изпълнява ищецът, ако беше здрав, трябва да се приспадне възнаграждението за предложената му и отказана сезонна работа. По изложеното от работодателя във въззивната жалба възражение, че се дължи по-ниско обезщетение, тъй като следва да се приспадне минималната работна заплата, Смолянският окръжен съд не е изложил никакви мотиви. В съответствие с отговора на първия въпрос липсата на мотиви по това възражение означава, че въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение.

За да приеме, че работодателят е предложил на ищеца подходяща работа, въззивният съд се е позовал на решения на ТЕЛК, в които обаче са посочени най-общо противопоказните условия на труд-работа с тежък физически труд, лицето не може да работи като шофьор. Липсва решение на здравния орган, установяващо, че предложената длъжност е подходяща за здравословното състояние на трудоустроения към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325 ал.1, т.9 от КТсъс заповед № 3 от 26.01.2016 г., връчена на 28.01.2016 г. Съобразно дадения отговор на втория въпрос, в този случай твърдението на работодателя, че е предложил подходяща за ищеца работа, е било недоказано. Въззивният съд не е притежавал необходимите специални знания, за да може да извърши преценка дали предложената работа е подходяща за здравословното състояние на ищеца. Тъй като във въззивната жалба на А. К. е било формулирано оплакване, че не е можел да изпълнява съответната длъжност, въззивният съд е бил длъжен служебно да назначи съдебно-медицинска експертиза със задача експертът да се произнесе дали предложената длъжност е била подходяща за неговото здравословно състояние, както изискват указанията на т.3 от № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г.на ОСГТК на ВКС. Като не е изпълнил това свое задължение, а е приел за доказано, че работодателят е предложил подходяща за здравословното състояние на ищеца работа само въз основа на свои собствени необосновани разсъждения, въззивният съд е допуснал второ съществено процесуално нарушение. Това нарушение налага делото да се върне за ново разглеждане, за да бъде приета необходимата съдебно-медицинска експертиза с посочената по-горе задача.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 297 от 10.11.2022 г., допълнено с решение № 4 от 4.01.2023 г., постановено по гр.д. № 195 по описа за 2022 г. на Смолянския окръжен съд, 1-ви въззивен граждански състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Смолянския окръжен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: