Определяне на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на дете при ПТП

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * справедливост на обезщетението * обезщетение за неимуществени вреди

10
Р Е Ш Е Н И Е

№ 156

гр. София, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА ПЕТРОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

МАРИЯ БОЙЧЕВА

при участието на секретаря Ина Андонова, като изслуша докладваното от съдия Бойчева т.д. № 2435 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищцата Х. К. Х. против решение № 240/13.06.2024 г. по в.т.д. № 194/2024 г. по описа на Апелативен съд – П. в частта, с която след частична отмяна на решение № 16/12.01.2024 г. по т.д. № 30/2022 г. на Окръжен съд – Стара Загора, е отхвърлен предявеният от настоящия касатор против ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК], иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за горницата над присъдените 120 000 лева до претендираните 180 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й З. Н. Х., настъпила вследствие на ПТП на 23.08.2020 г. на главен път II-57, км. 11+000, в зоната на Т-образно кръстовище с разклона за [населено място], причинено виновно от водача на лек автомобил “Фолксваген Тигуан”, с рег. № X6985КМ - Й. И. Й., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва от 07.01.2021 г. до окончателното плащане.

Решение в останалата част не е обжалвано и е влязло в сила.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Оспорва се като занижен определеният от апелативния съд по чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й. Изтъква се, че решаващият състав не е взел предвид всички обстоятелства и конкретните обективни факти, които са от значение за действителния справедлив размер на обезвредата. Не са отчетени нивата на застрахователните лимити към датата на събитието, ежегодното увеличение на премиите по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, практиката по сходни казуси. Счита се, че поради това не е приложен правилно принципът на справедливост, което е довело до присъждане на неадекватен размер на обезщетението. Заявява се оплакване за допуснато процесуално нарушение от въззивния съд, който не е съобразил целия събран доказателствен материал и не е извършил задълбочено изследване на фактите и доказателствата по делото, в резултат на което е постановил неправилен и необоснован съдебен акт. Иска се отмяна на въззивното решение в обжалваната отхвърлителна част и уважаване на ищцовата претенция допълнително за сумата от 60 000 лева, представляваща разликата между присъдените 120 000 лева и претендираните 180 000 лева - обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

Ответникът по касация ЗД “БУЛ ИНС” АД оспорва подадената жалба. Изразява становище, че атакуваното въззивно решение е правилно и не страда от релевираните от касатора пороци - нарушение на материалните и на процесуалните правила, необоснованост. Според него, въззивният съд е изложил подробни съображения, след задълбочен анализ на събраните доказателства, за да мотивира извода си за намаляване на присъденото от първата инстанция обезщетението по чл. 52 ЗЗД. Моли решението в обжалваната част да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски.

С определение № 797/12.03.2025 г., постановено по настоящото дело, въззивното решение в обжалваната отхвърлителна част е допуснато до касационна проверка на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: “Как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и кои обективно съществуващи обстоятелства следва да бъдат взети предвид при определяне на справедливо по смисъла на тази разпоредба обезщетение за неимуществени вреди?”.

В проведеното открито съдебно заседание касаторът поддържа подадената жалба. Акцентира, че в случая са налице особено близки отношения между ищцата и починалата й дъщеря – нейно единствено дете, които при определяне размера на обезвредата за неимуществени вреди са били недооценени от въззивната инстанция. Иска отмяна на решението в обжалваната част. Ответникът по касация не се явява и не изразява становище.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

В случая апелативният съд, сезиран с въззивна жалба на ответника, за да определи обезщетението за причинените на ищцата неимуществени вреди в размер на 120 000 лева и да потвърди и отмени частично първоинстанционното решение, е намерил, че с оглед влизането в сила на решението на ОС – Стара Загора в необжалваната част за уважаване на предявения иск по чл. 432, ал. 1 КЗ до размера от 90 000 лева, следва да се приеме за установено, че на 23.08.2020 г. около 14.05 часа, на главен път II-57, км. 11+000, в зоната на Т-образно кръстовище с разклона за [населено място], е настъпило ПТП между л.а. “Опел Кадет”, с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от Н. В. Х. и л.а. “Фолксваген Тигуан”, с рег. № X6985КМ, управляван от Й. И. Й., вследствие на което е починала пътничката в л.а. “Опел” - З. Н. Х., дъщеря на ищцата. Между страните е формирана сила на пресъдено нещо относно останалите правопораждащи факти по така предявения иск и до размера, до който решението е влязло в сила, а именно: виновното причиняване на ПТП от застрахован при ответника водач по валидна към датата на събитието застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, процесуалната и материалноправната легитимация на ищцата да получи обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на дъщеря й до посочения размер от 90 000 лева. Отбелязано е, че от името на ищцата, пред ЗД “БУЛ ИНС“ АД е предявена писмена претенция с молба с вх. № ОК-14452 от 07.01.2021 г., с искане да й бъде определено и изплатено застрахователно обезщетение от 200 000 лева във връзка със смъртта на дъщеря й при гореописаното произшествие, като към датата на завеждане на делото (31.01.2022 г.) застрахователят не е определил или изплатил такова по заявената извънсъдебна претенция. Въззивната инстанция е съобразила на основание чл. 300 ГПК присъда № 2/17.01.2023 по НОХД № 1066/2022 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, задължителна за съда, разглеждащ гражданските последици от деянието на водача. Доколкото деянието е осъществено в условия на независимо съпричинителство от двама водачи, е преценил, че пострадалото лице може да насочи иска си за пълна обезвреда на причинените вреди към всеки един от извършителите – в случая водача на автомобил “Фолксваген Тигуан”. С оглед на това не е споделено възражението на застрахователя, че след като вината и на двамата водачи, участвали в ПТП, е определена от наказателния съд, то само на основание установеното с присъдата, обезщетението следвало да бъде определено на не повече от половината от общо претендирания от ищцата размер. Изложил е и допълнителен аргумент, че според данните по делото ответното дружество е застраховател по застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите и на другия водач Н. В. Х., което го определя като отговорен за действията и на този водач.

При тези данни апелативният съд е приел, че предявеният иск се явява безспорно доказан по основание, а по размер – до посочената по-горе сума от 90 000 лева. Във въззивното производство и с оглед повдигнатите от въззивника възражения с жалбата относно размера на претендираното и присъдено от първоинстанционния съд обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й, е изследван въпросът за справедливия размер на обезвредата. Обсъдени са ангажираните по делото гласни доказателства, както и е приета съдебно-психологическа експертиза. При анализа на свидетелските показания съдът е взел предвид на основание чл. 172 ГПК възможната заинтересованост на св. Х. - съпруг на ищцата, от позитивния за нея изход по делото, както и обстоятелството, че самият той е осъден също за причиняване смъртта на дъщеря му по непредпазливост. При съвкупната им преценка с показанията на другия свидетел М., който няма родствена или друга връзка с ищцата, е преценил, че същите могат да се кредитират, тъй като са логични и се подкрепят като фактология от показанията на незаинтересования свидетел. Въз основа на гласните доказателства, апелативният съд е намерил за установени по делото типичните за обществото ни добри отношения между майка и дъщеря, характеризиращи се с взаимно обич, уважение, взаимопомощ, както и характерните при загуба на дете страдания у ищцата, като родител на починала З. Х.. От факта, че починалата е била единствено дете на ищцата и е загинала на сравнително млада възраст (на 24 г.), е обусловил извод, че търпените от ищцата морални болки и страдания са били значителни. Отчел е, че ищцата е възприела пряко събитието, при което е загинала дъщеря й, без да може да направи нищо, за да й помогне. Същевременно, втората инстанция е подчертала, че макар да се касае за загуба на единствено дете, в случая дъщерята на ищцата вече е била голяма, създала е свое семейство в друго населено място, при което връзката с родителите й, в частност с майка й, не е била толкова силна, колкото в периода преди да навърши пълнолетие и да напусне семейството. Взети са предвид и показанията на свидетелите, че през 2018 г., след раждането на детето й, З. Х. се е върнала в дома на майка си и баща си, поради раздяла със съпруга си, при което в последните близо 2 г. преди смъртта си същата отново е била в много близки отношения с тях. Този извод не се опровергава от информацията за постоянен и настоящ адрес на починалата в [населено място], [община], считано от 05.01.2018 г., с оглед свидетелските показания и установеното от справките от НОИ, според които последната й месторабота е в близост до [населено място] – [населено място], кв. Зора, Оранжерия за цветя. Въззивният съд е посочил в мотивите си, че след смъртта на дъщерята й, ищцата, заедно със съпруга си, са осиновили непълно внучката си Х. Н. Д., което в определена степен е допринесло за известна утеха на скръбта й. Обобщил е, че преценката на заключението на СПЕ, в съвкупност със свидетелски показания, затвърждава извода, че вследствие смъртта на дъщеря й ищцата е претърпяла неимуществени вреди – морални болки и страдания, както при настъпване на инцидента, така и след това, вкл. до момента, тъй като не е преживяла все още случилото се. Съгласно заключението на СПЕ, касае се за преживявания от негативния регистър (тревога, безпокойство, емоционална лабилност, отчужденост, избягващо поведение, дистресово припомняне на инцидента и страхови изживявания), като същите са с умерена степен на изразеност. Доказателства за някаква психична патология, развита при нея от случилото се, не са събрани.

С оглед на така направените констатации апелативният съд е намерил, че справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие смъртта на дъщеря й е 120 000 лева, който съответствал на вида, интензитета и продължителността на увредата и е съобразен с икономическата конюнктура в страната към датата на застрахователното събитие - 23.08.2020 г., обективен критерий за които са лимитите по чл. 492 КЗ за отговорност на застрахователите по застраховка “Гражданска отговорност” за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 10 420 000 лева за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица, приети с ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 07.12.2018 г.). Отбелязал е съобразяването на съдебната практика относно присъждани обезщетения за неимуществени вреди при смърт от ПТП в сходни като фактология случаи, относима към годината на застрахователното събитие, където присъдените суми варират в порядъка между 100 000 и 150 000 лева в зависимост от конкретните обстоятелства, а по-високите обезщетения в отделни случаи са обусловени от наличието на конкретни обстоятелства. Въззивната инстанция е акцентирала и на данните по делото за материалното положение на ищцата, размера на получаваните от същата минимални доходи от осъществявана трудова заетост като работник в горско стопанство, с оглед на които обстоятелства, е счела, че обезщетение от 120 000 лева, върху което дължимата законната лихва към датата на въззивното решение възлиза на 46 654,82 лева, е справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Обезщетение в по-голям размер - претендирания от 180 000 лева, би било прекомерно, би надхвърлило обезщетителната си функция и би се превърнало в източник на неоснователно обогатяване. Ето защо решаващият състав на апелативния съд е приел, че искът се явява основателен и следва да бъде уважен за сумата от 120 000 лева, ведно със законната лихва от 07.01.2021 г. до окончателното изплащане, като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 180 000 лева претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване:

Отговорът на правния въпрос, свързан с прилагане критериите по чл.52 ЗЗД, се съдържа в задължителната практика на касационната инстанция - Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, доразвита с постоянна такава, обективирана в цитираните от касатора решения, както и в множество служебно известни на настоящия състав съдебни актове (така в решение № 78/30.06.2016 г. по т.д. № 1284/2015 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., решение № 50042/10.05.2023 г. по т.д. № 342/2022 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., решение № 130/09.07.2013 г. по т.д. № 669/2012 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о., решение № 83/06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о., решение № 79/04.08.2022 г. по т.д. № 967/2021 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., и др.). Приема се, че при определяне размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД следва да се извърши цялостна преценка на конкретните обективно съществуващи обстоятелства, които обуславят тези вреди, както и значението им за размера на същите. Съобразяват се възрастта на пострадалия, причинените морални страдания, интензитета и продължителността на търпените болки и страдания, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт на близък, а също и икономическото състояние в страната към момента на инцидента, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя. На обследване подлежат общите и специфични за конкретния спор правнорелевантни факти. В решение от 08.01.2019 г. по гр.д. № 3921/2017 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 50033/25.07.2023 г. по т.д. № 299/2022 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 381/20.06.2024 г. по гр.д. № 3462/2023 г. на ВКС, ГК, III г.о., е прието, че справедливостта изисква още сходно разрешаване на аналогични случаи, поради което следва да се съобразява съдебната практика в сходни хипотези.

При определяне справедливия размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди не следва да се взема предвид размерът на изтеклата върху същото законна лихва, тъй като тя има акцесорен характер спрямо възникналото от деликта материално правоотношение и различна функция – обезщетява забавата на длъжника при плащането на дължимата сума.

По касационната жалба:

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е обсъдил събрания по делото доказателствен материал относно търпените от ищцата и настоящ касатор болки, страдания и негативни преживявания от загубата на дъщеря й, в резултат на настъпилото на 23.08.2020 г. произшествие, но в отклонение от практиката на касационната инстанция не е оценил в достатъчна степен всички релевантни за приложението на чл.52 ЗЗД конкретни обстоятелства, което е довело до занижаване размера на справедливото обезщетение.

Въз основа на събраните по делото и кредитирани от въззивната инстанция доказателства – писмени такива, експертни заключения и свидетелски показания, като значими са преценени относително младата възраст на починалата (на 24 г.), типичните добри отношения между майка и дъщеря, характеризиращи се с взаимна обич, уважение, взаимопомощ, както и значителните при загуба на едиствено дете страдания у ищцата - родител на починалата, преживявания от негативния регистър (тревога, безпокойство, емоционална лабилност, отчужденост, избягващо поведение, дистресово припомняне на инцидента и страхови изживявания), които според експерта са с умерена степен на изразеност, обстоятелството, че ищцата е възприела пряко събитието, при което е загинала дъщеря й, без възможност да направи нещо, за да й помогне. Решаващият състав на апелативния съд не е оценил в достатъчна степен обстоятелстово, установено от свидетелските показания и от писмените доказателства (служебна бележка от кмета на [населено място], [община], удостоверения за промени на постоянния и настоящия адрес на починалата, справки от НОИ за последната й месторабота), че скоро след раждането на детето й на 05.04.2018 г. З. Х. се е върнала в дома на родителите си и е била в много близки отношения с майка си. В естеството на така очертаните близки отношения между майка и дъщеря, характеризиращи се с топлота, уважение и взаимна обич, въззивният съд не е отчел, че ищцата е останала без сигурна опора и подкрепа в живота след загубата на единственото си дете, настъпила във възраст, когато тя е най-осезаема. От значение е също съжителството на ищцата и починалата в едно домакинство почти през целия живот на дъщерята, вкл. през последните две години преди смъртта й. От съвкупния анализ на събрания доказателствен материал се налага извод, че ищцата е търпяла морални болки и страдания при настъпване на инцидента и след това, като и до момента не е преживяла случилото си. Обстоятелството, че след загубата на дъщеря си ищцата, заедно със съпруга си, са осиновили непълно осиротялата си внучка, макар и да допринася житейски за известна утеха на скръбта й, не може да мотивира намаляване размера на обезвредата. Апелативният съд неоснователно е придал значение и на данните по делото за материалното положения на ищцата, размерът на получаваните от нея минимални доходи от осъществявана трудова заетост като работник в горско стопанство, с оглед на които обстоятелства, е приел, че обезщетение от 120 000 лева, върху което дължимата законната лихва към датата на въззивното решение възлиза на 46 654,82 лева, е справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Материалното положение на ищцата не може да служи като уместен ориентир в случая при определяне размера на обезвредата за неимуществени вреди, а би имало евентуално значение при дирене на имуществени такива, каквито не се претендират по делото. При преценката на справедливия размер по чл. 52 ЗЗД не се взема предвид и стойността на изтеклата законна лихва, тъй като тя има акцесорен характер спрямо възникналото от деликта материално правоотношение и служи за обезщетяване забавата в плащането на дължимата сума. При така обсъдените общи и специфични за конкретния спор правнорелевантни факти, както и установеното съдържание на близката и пълноценна връзка на ищцата с починалата й дъщеря, внезапната смърт на единственото й дете, и при съобразяване на общественото разбиране за справедливост към датата на произшествието - 23.08.2020 г., включително и установените лимити на отговорност на застрахователя, настоящият състав намира, че адекватното обезщетение по чл. 52 ЗЗД в случая възлиза на 180 000 лева.

Заявеното от застрахователя в отговора на исковата молба материалноправно възражение за съпричиняване не се поддържа пред въззивната и съответно пред касационната инстанция, поради което не подлежи на обсъждане в настоящото производство.

При така определения размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД за претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие загубата на дъщеря й и при отчитане на присъдените й 120 000 лева с влязлото в сила решение в тази част, след частична отмяна на въззивния съдебен акт за отхвърляне на предявения иск над 120 000 лева до 180 000 лева следва да й се присъдят допълнително още 60 000 лева, ведно със законната лихва за забава върху тази сума.

Ето защо на основание чл. 293, ал. 2 вр. с ал. 1 ГПК се налага частично касиране на решението на Апелативен съд - София в допуснатата до касация отхвърлителна част и доколкото не се изисква извършването от въззивния съд на нови съдопроизводствени действия, следва спорът да бъде решен по същество от касационната инстанция.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК от ответника по касация следва да бъдат събрани дължимите държавни такси в общ размер на 1 230 лева за произнасяне по допускане и съответно за разглеждане на касационната жалба в настоящото производство. Дължат се и допълнително държавна такса за първата инстанция от 2 400 лева и 400 лева – възнаграждения за вещи лица, платени от бюджета на съда.

За първоинстанционното производство в полза на адв. Р. М. за оказаната безплатна правна помощ се присъждат още 1 440 лева, а за въззивното производство – още 540 лева с ДДС.

За касационното производство предвид обжалваемия интерес, фактическата и правна сложност на делото, извършените от адвоката действия – депозиране на касационна жалба, изложение на основания за допускане на касационна проверка, без явяване в проведеното открито съдебно заседание, на процесуалния представител на касатора следва да бъде определено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА от 3 600 лева с ДДС.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 240/13.06.2024 г. по в.т.д. № 194/2024 г. по описа на Апелативен съд – П. в частта, с която след частична отмяна на решение № 16/12.01.2024 г. по т.д. № 30/2022 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, е отхвърлен предявеният от Х. К. Х. против ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК], иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за горницата над присъдените 120 000 лева до претендираните 180 000 лева, в частта за отмяна на първоинстанционното решение за присъдените в тежест на ЗД “БУЛ ИНС” АД разноски за адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищцата над сумата от 4 716 лева с ДДС до 6 156 лева с ДДС, както и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на Окръжен съд – Стара Загора държавна такса над сумата от 4 800 лева до сумата от 7 200 лева и възнаграждения на вещи лица, платени от бюджета на съда, над сумата от 800 лева до сумата от 1 200 лева, и в частта, с която в тежест на Х. К. Х. са възложени по съразмерност направените от застрахователя разноски пред първата и пред въззивната инстанция, и вместо това постановява:

ОСЪЖДА ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], да заплати на Х. К. Х., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], общ. С.,[жк], на основание чл. 432, ал. 1 КЗ допълнително сумата от 60 000 лева (шестдесет хиляди лева) , представляваща разликата между присъдените 120 000 лева и дължимите 180 000 лева – обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й З. Н. Х., настъпила вследствие на ПТП на 23.08.2020 г., причинено виновно от водача на лек автомобил “Фолксваген Тигуан”, с рег. № X6985КМ - Й. И. Й., чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва от 07.01.2021 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Върховния касационен съд дължимите държавни такси по чл. 18, ал. 2, т. 1 и т. 2 ТДТССГПК в общ размер на 1 230 лева (хиляда двеста и тридесет лева) .

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Стара Загора за първоинстанционното производство допълнително 2 400 лева (две хиляди и четиристотин лева) - държавна такса, и 400 лева (четиристотин лева) - възнаграждения на вещи лица.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА ЗД “БУЛ ИНС” АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], да заплати на адв. Р. И. М., с адрес: [населено място], [улица], ет. 4, адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на 3 600 лева (три хиляди и шестстотин лева) с ДДС - за касационното производство, както и допълнително 540 лева (петстотин и четиридесет лева) с ДДС – за въззивната инстанция, и още 1 440 лева (хиляда четиристотин и четиридесет лева) с ДДС – за първоинстанционното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.