Определяне на обезщетение за незаконно обвинение на митнически инспектор

Текстът на акта

Ключови фрази

1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 97

гр. София 15.02.2024 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 18 октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОЯ АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

при секретаря Диана Аначкова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.дело № 3909 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от Прокуратура на РБългария, чрез прокурор от Апелативна прокуратура П. И. Перпелов срещу решение № 108 от 04.07.2022 г. по в.гр.дело № 152/2022 г. на Апелативен съд – П. в частта, с която е потвърдено решение № 62/24.02.2022 г. по гр.дело № 630/2021 г. на Окръжен съд Хасково в уважената част на предявените искове с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за сумата 30 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди и за сумата 7130 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от 21.07.2020 г. до окончателното изплащане. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се отмени въззивното решение в обжалваната част и се постанови друго, с което предявените искове се отхвърлят или присъденото обезщетение за неимуществени вреди се намали.

От ищеца по делото В. Ж. С., чрез адв. Д. Н. е подадена насрещна касационна жалба срещу въззивното решение по в.гр.дело № 152/2022 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 62/24.02.2022 г. по гр.дело № 630/2021 г. на Окръжен съд Хасково е отхвърлен предявения от жалбоподателя против Прокуратура на РБългария иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над сумата 30000 до 70000 лв. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се отмени въззивното решение в обжалваната част и се постанови друго, с което предявеният иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ се уважи над сумата 30000 лв. до 70000 обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 21.07.2020 г. до окончателното изплащане.

С определение № 2454/14.08.2023 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК на въззивното решение по в.гр.дело № 152/2022 г. на Апелативен съд - П. в частта, с която е потвърдено решение № 62/24.02.2022 г. по гр.дело № 630/2021 г. на Окръжен съд Хасково в частта, с която е осъдена Прокуратура на РБългария да заплати на В. Ж. С. на основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ сумата 30000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 21.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата по касационната жалба от ответника Прокуратура на РБългария по правните въпроси: 1. Как се прилага общественият критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди и за задължението на съда да определи размера на това обезщетение, след като извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа на справедливостта. 2. За наличието на причинна връзка между незаконното обвинение и твърдените неимуществени вреди.

С посоченото определение е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК на въззивното решение по в.гр.дело № 152/2022 г. на Апелативен съд - П. в частта, с която, след частична отмяна на решение № 62/24.02.2022 г. по гр.дело № 630/2021 г. на Окръжен съд Хасково е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ от В. Ж. С. срещу Прокуратура на РБългария над сумата 30 000 лв. до 70 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 21.07.2020 г. до окончателното изплащане по насрещна касационна жалба вх. № 6713/02.09.2022 г., подадена от ищеца В. Ж. С. по правния въпрос: Как незаконното обвинение за умишлено престъпление в област, която е професионалната реализация на подсъдимия, се отразява върху размера на паричното обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за причинени неимуществени вреди; кои обстоятелства в подобна хипотеза следва да се имат предвид от съда, наред с примерно изброените в т. ІІ от ППВС № 4/1968 г.

Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:

Касационната жалба на ответника е подадена в срока по чл. 283 от ГПК срещу въззивно решение, което в обжалваната част относно присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима. Насрещната касационна жалба на ищеца е подадена в срока по чл.287,ал.2 ГПК срещу въззивно решение, което в обжалваната част подлежи на касационно обжалване и е допустима.

Въззивното решение на Апелативен съд П. по в.гр.дело № 152/2022 г. е влязло в сила в частта, с която е потвърдено решение № 62/24.02.2022 г. по гр.дело № 630/2021 г. на Окръжен съд Хасково в уважената част на предявения иск от В. Ж. С. срещу Прокуратура на РБългария с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за сумата 7130.82 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 21.07.2020 г. до окончателното изплащане.

Производството по делото е висящо по предявения иск от В. Ж. С. срещу Прокуратура на РБългария с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди до размер на сумата 70 000 лв.

След преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С постановление за привличане на обвиняем от 03.11.2016 г. на следователи в СО при СП по ДП № 55/2015 г., и пр. пр. № 534/2015 г. по описа на СП – София ищецът В. Ж. С. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 , вр. ал. 2 НК за това, че: в периода от края на месец септември 2015 г. до 01.11.2016 г. в [населено място], [община], област Я. и в [населено място], в качеството си на длъжностно лице, а именно митнически инспектор при Митнически пункт Лесово към Териториално митническо бюро - Б. при Агенция Митници, е участвал в организирана престъпна група, а именно: структурирано трайно сдружение на три и повече лица с цел да вършат в страната престъпления по чл. 301 - 302 НК , за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години с участници: С. Е. П., С. В. К., Д. З. Г., П. Р. П., А. К. Д., Е. С. П., Р. П. Я., Х. М. К., Г. В. Е., Ж. С. Д., М. П. Х.-Д., А. Д. А., Г. С. Г. и други неустановени към момента лица, като групата е създадена с користна цел и в нея участват длъжностни лица.

С постановление от същата дата на прокурор от СП ищецът е бил задържан за срок до 72 часа и на 04.11.2016 г. бил преведен в следствения арест, намиращ се в София, ул. „М-р Г. В. № 2. С определение от 05.11.2016 г., постановено по чнд № 3051/2016 г. по описа на СпНС по отношение на ищеца била взета мярка за неотклонение "задържане под стража". С определение от 11.11.2016 г., постановено по внчд № 298/2016 г. по описа на АпСНС определението на СпНС било отменено и вместо това е била взета мярка за неотклонение "парична гаранция" в размер на 3 000 лева.

С постановление на СП от 11.11.2016 г. на основание чл. 68, ал. 1 НПК на ищеца е била наложена забрана да напуска пределите на Република България.

На 21.11.2016 г. било направено искане от прокурор от СП за отстраняването на ищеца от длъжност по чл. 69, ал. 1 НК , като с протоколно определение от 25.11.2016 г., постановено по чнд № 3227/2016 г. по описа на СпНС искането на прокуратурата било оставено без уважение.

На 03.07.2017 г. с постановление на следовател от СО - СП ищецът е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4 , т. 2 , вр. ал. 2 НК .

В СпНС е бил внесен обвинителен акт, с който ищецът бил обвинен за това, че в периода от 30.09.2015 г. до 02.11.2016 г. в [населено място], област Я. и в [населено място], в качеството си на длъжностно лице – старши митнически инспектор в Митница Б., участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 от НК, с цел да върши съгласувано в страната престъпления по чл. 301-302 от НК, с участници Г. С. Г., Свтлозар Е. П., Г. В. Е., А. К. Д., А. Д. А., Д. З. Г. и Р. П. Я., като групата била създадена с користна цел и в нея участвали длъжностни лица - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2, вр. ал. 2 от НК. По внесения обвинителен акт било образувано нохд № 894 по описа на СпНС за 2018 год. При проведеното на 14.06.2018 г. разпоредително заседание съдът, на основание чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК , върнал делото на СП за отстраняване на допуснати процесуални нарушения, както била отменена и наложената на ищеца забрана да напуска пределите на Република България.

На 20.07.2018 г. бил внесен нов обвинителен акт, с който обвинението срещу ищеца не било променено, като било образувано нохд № 2374 по описа за 2018 г. на СпНС. В разпоредителното заседание съдът определил седмодневен срок, в който СП да отстрани констатирани очевидни фактически грешки в обвинителния акт. След изправянето им, делото продължило по същество, като в периода от 05.12.2018 г. до 03.07.2020 г. били проведени 15 съдебни заседания. С Присъда № 24 от 03.07.2020 г. , постановена по НОХД № 2374/2018 г. по описа на СпНС ищецът и останалите подсъдими по делото били оправдани. Присъдата е влязла в сила на 21.07.2021 г.

От показанията си разпитаната по делото свидетелка Р. И. С. - съпруга на ищеца се установява начина, по който разбрала за провеждане на акцията на Митнически пункт Лесово на 02.11.2016 г., а именно обаждане от семеен приятел, който прочел за това в новините. Тъй като съпругът й бил дежурен и не се завърнал в дома си в нормалното за придвижване време, свидетелката се притеснила и започнала да му звъни, като телефонът му бил изключен и неизвестността продължила дълго време. В един момент свидетелката разбрала, че имало задържани много митнически служители от пункта, на който работел съпругът й в [населено място], а от друга страна не знаела нито къде се намира съпругът й, нито дали и той е задържан и ако да къде е отведен. Впоследствие започнало „ходене по мъките“ да се издирва къде точно се намирал съпругът й, в кой арест се намира, като накрая се разбрало, че е отведен в полицията в Я. и се намирал в ареста там. Никой не давал никаква информация, като когато свидетелката успяла да се види със съпруга си и да му даде лични вещи от първа необходимост видяла, че е силно притеснен, уплашен и с белезници, като го прехвърляли от едно на друго място. След това го освободили за кратко, като някои от задържаните ги пускали, а други не. Ищецът не бил от тези които били пуснати, а ги уведомили, че ще бъде откаран в София. Ищецът останал задържан за известно време от 02.11.2016 г. Пресата тръбяла за задържането на митнически служители от Митническия пункт Лесово. По време на заседанията в специализирания наказателен съд ищецът бил сниман многократно и в последствие навсякъде имало негови снимки, дори на някои от снимките била и тя. С оглед обстоятелството,че живеят в С., който е малък град и всичко се знаело и чувало, всички свързвали задържането на съпругът й и със заеманото от нея служебно положение, тъй като работела като официален ветеринарен лекар на ГКПП “Капитан А.“. Обвиненията били под един знаменател и се свързвали с това, че по време на обиските у дома им били намерени големи суми пари. Такива обиски в дома им не били правени и никой не бил идвал у тях. Съпругата на ищеца изпитвала срам и унижение, като си мислела,че всичко което са градили със съпруга си като добро име за една вечер се било сринало. След повдигане на обвинението съпругът й бил задържан на 02.11.2016 г., а освобождаването било на 12.11.2016 г., когато била внесена определената от съда парична гаранция в размер на 3000 лева. Ищецът бил задържан от Специализирания наказателен съд и освободен от втората инстанция. Била му наложена и забрана да напуска пределите на страната, а синът им учил и работел в Англия от 2009 г. и не можели да отидат при него и семейството му, а имали и внуче. Злепоставили се пред сина и снаха си, пред сватовете, не можели да отидат по празниците при единственото си дете и неговото семейство, поради забраната на В.. По същото време съпругът й бил отстранен и от работа и си търсел друга работа, като междувременно бил възстановяван и отново уволняван. Причината и за двете му уволнения била, че бил подведен под съдебна отговорност за операцията извършена на Митнически пункт Лесово. Съпругът й бил дългогодишен служител на Агенция „Митници“ от 2005 г., а свидетелката от 1995 г., като никога не били имали проблеми в работата си. Свидетелката участвала в работни групи съвместно с Агенция „Митници“, а след случилото се със съпругът й вече не била включвана в такива групи, обучения, съвместни проекти и пр. Съществена била и промяната в съпруга й след задържането. Той бил коренно променен, затворен в себе си, не говорел. Отделно от това имал и здравословни проблеми свързани със загубване на равновесие, а след това състоянието му се влошило и се наложило да пие лекарства за кръвно и за вестибуларния апарат. Техни приятели желаели да се виждат и да изразят подкрепата си, но съпругът й не желаел, дори не разговарял и с нея за известно време. На по-късен етап споделил колко трудно и унизително било за него всичко случило се, с какви хора бил в килията си, мизерните условия в нея, храна, отношение, заплахи. Наказателното производство продължило почти четири години, като по това време ходели непрекъснато до София поради делото, като на всяко заседание присъствала и тя, тъй като В. не се чувствал добре и не можел да шофира. След постановяването на оправдателната присъда въпреки многото писания преди това, никой нищо не казал, но отношението на хората в града било резервирано. След възстановяване на работа заплатата на В. била унизително ниска, тъй като не му била приравнена - не била коригирина отпреди уволнението, а от няколко месеца бил и командирован на около 140 км от града, в който живее – [населено място], където давал дневни и нощни смени. С оглед на случилото се със съпруга й свидетелката пропуснала извършването на насрочена важна операция, а това се отразило тежко на физическото и психическото състояние съпруга й. Докато бил задържан ищецът отслабнал с 8 килограма.

От показанията на свидетеля И. В. Р. – приятел на ищеца повече от 20 години се установява, че след воденото срещу него наказателно производство и оправдаването му В. се променил много. Към своето нормално състояние започнал да се завръща след дълъг период от време. Ищецът бил позитивен, весел и открит човек, а след делото започнал да страни от него и другите си приятели, не ходел на бридж турнири, на които преди това редовно участвал, тъй като играел спортен бридж, станал по-затворен. Коментирали били, че е притеснен, че е без работа, когато бил уволнен и че не може да посещава сина си в Англия. Имал и здравословни проблеми.

От показанията на свидетеля К. А. Р., приятел на ищеца от детските им години се установяват качествата и характера на ищеца преди и след воденото срещу него наказателно производство. Според свидетеля ищецът бил весел и контактен, помагал на приятели и близки, а след случилото се затворил в себе си, не искал да излиза, сякаш се срамувал от хората, защото живеели в малък град. Бил притеснен, че е без работа, когато бил уволнен и че не може да посещава сина ви в Англия. Имал и здравословни проблеми.

Въззивният съд е възприел изводите на първоинстанционния съд относно обективната отговорност на държавата при оправдаване на лицето, като е посочил, че правилно са изяснени основните факти в първоинстанционното производство.

Прието е, че са спорни размерите на дължимото обезщетение за неимуществените и имуществените вреди.

Прието е, че престъплението по чл. 321, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2 от НК е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, тъй като за него се предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години, че това е повишило интензитета на търпените от ищеца негативни преживявания, свързани с непрекъснат стрес и страх от несправедливо осъждане. Наказателното производство срещу С. е продължило в досъдебна и съдебна фази общо 3 години, 8 месеца и 18 дена, през който период два пъти е привличан като обвиняем и е разпитван. Посочено е, че на два пъти е внасян в СпНС обвинителен акт от СП, по които са образувани нохд 894/18 г. и нохд 2374/18 г., като по второто дело след повече от 10 открити съдебни заседания (по делото са представени доказателства за 14 ОСЗ) е постановена оправдателна присъда. Присъдата не е протестирана и е влязла в законна сила на 21.07.2020 г.

Съдът е приел, че ищецът С. е бил задържан на 3.11.2016 г. за 72 часа с прокурорско постановление по чл. 64, ал. 2, изр. I от НПК, преди това е бил задържан за 24 часа по ЗМВР на 2.11.2016 г., а на 5.11.2016 г. от СпНС му взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, заменена на 11.11.2016 г. от САпС с мярка за неотклонение „гаранция“ в пари съгласно чл. 61, ал. 1, предл. I от НПК в размер на 3000 лева. Задържането първоначално е било в арест в [населено място], а впоследствие в арест в София, ул. „М-р Г. В.“.

Прието е, че на 11.11.2016 г. спрямо ищеца е била взета принудителна административна мярка – „забрана за напускане на пределите на Република България“, отменена от съда на 14.08.2018 г. Прието е още, че по делото не е установено наличието на публикация на името или фотография на ищеца. Единствено е споменато името му в публикация свързана с позитивна информация за оправдателната присъда от 03.07.2020 г.

Въззивният съд е приел за установено по делото, че искането на обвинението за отстраняване от длъжност по смисъла на чл. 69 от НПК на 25.11.2016 г. е оставено от СпНС без уважение. Независимо от това, с мотив за водено срещу С. ДП със заповед на директора на Агенция „Митници“ е било прекратено служебното му правоотношение като митнически инспектор на 12.04.2017 г., като тази заповед е била отменена по съдебен ред, с последно касационно решение на ВАС от 10.08.2018 г. На 07.01.2019 г. отново със заповед е било прекратено служебното му правоотношение, а с окончателно касационно решение на ВАС на 29.09.2020 г. тази заповед е била отменена.

Прието е, че привличането като обвиняем е за извършено от ищеца престъпление в качеството му на длъжностно лице, че това е засегнало доброто му име в професионалните среди и в обществото. Посочено е за безспорно, че С. е сравнително неголямо населено място, където повечето от жителите се познават взаимно, че наказателното преследване е станало достояние на обществеността в града и това е повлияло негативно на отношенията му с околните, на личното му самочувствие и на психическата му устойчивост. Косвено според съда това е повлияло в цялост на семейството му тъй като съпругата му работи в същата държавна митническа администрация. Приел е, че доказателствата за личността на ищеца, сочат на дисциплиниран и добър служител, без осъждания или образувани наказателни производства срещу него. Съдът е приел, че привличането като обвиняем за престъпление в кръга на службата му, предаването му на съд като подсъдим, е променило отношението на околните към него и е създало реални проблеми в службата на ищеца, че това е било формален повод за двукратно прекратяване на служебното му правоотношение, както и създаване на спънки в службата чрез непредоставяне на дължимите личен митнически печат и служебен достъп чрез електронен подпис до допустимите и необходимите в работата му електронни митнически системи. Съдът е констатирал и неактуализиране на възнаграждението му и промяна на мястото на изпълнение на служебните задължения в отдалечени от местоживеенето на ищеца обекти.

Според въззивния съд отнемането на възможността за свободно придвижване извън страната през период от 1 година, 9 месеца и 3 дена е ограничило възможността за контакти със сина на ищеца, който учил, работил и имал семейство в Англия.

Прието е, че задържането на ищеца С. и превеждането му в различни арести в страната е създало изключително неприятно преживяване. Самият той е декларирал здравословните си проблеми със загуба на равновесие и е приложил медицински документи за това. Прието е още, че независимо, че не са доказани по категоричен начин детайлите в обстановката в ареста, тъй като в ИМ са само твърдения, а св. С. не е пряк очевидец, а възпроизвежда разказаното от съпруга й, според съда всяко пребиваване в подобно заведение в условията на неизвестност, в контакти с криминално проявени и осъждани лица, поставя неосъждан и незапознат с порядките му човек, в изключителен стрес и негативно изживяване.

Относно здравословното състояние на ищеца е прието, че не са доказани вреди над обичайните причинени от незаконното обвинение. Посочено е, че когато ищецът претендира вреди над обичайните, той следва безспорно да ги докаже (което би рефлектирало на размера на обезщетението), като това не означава, че липсват обичайните неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, но в този случай размерът на обезщетението следва да се определи според стандарта на живот, за да не се превърне в източник за неоснователно обогатяване – Р-63/16.03.2016 г. по гр.д. 5124/2015 г., ГК, III г.о. на ВКС.

При отчитане на всички фактори, повлияли негативно живота на ищеца съдът е намерил, че справедливият размер на обезщетението е 30000 лева. Посочено е, че съдът е съобразил и аналогични случаи, свързани с акции в митниците в С. и Лесово през 2015 -2016 г. и практиката на ВКС. Прието е, че паричния еквивалент на мярата на справедливост по чл. 52 от ЗЗД в настоящия случай следва да бъде завишен. Според съда този размер на обезщетението е съобразен и с обстоятелството, че за период от три години и осем месеца е продължило наказателното производство спрямо ищеца с висока степен на интензивност при извършване на процесуалните действия, а именно: двукратно повдигане на обвинение в тежко умишлено престъпление, задържане под стража с превеждане в различни арести, вземане на ограничителна мярка за ненапускане на страната, разпространение на информацията в обществото, двукратното уволнение от службата въз основа именно на така повдигнатото обвинение, тормозът по тази причина в работата и умишленото създаване на пречки при изпълнение на служебните му задължения, пораженията върху личността на пострадалия от незаконното обвинение, двукратното внасяне на делото в съд, многократните явявания в София, водят до извод за много по-висок праг на претърпените неимуществени вреди в сравнение с аналогични случаи.

Прието е, че размерът на обезщетението не следва да бъде източник за обогатяване, като определения от Х. размер от 70000 лева обезщетение за неимуществени вреди е счетен за прекомерен и не отговарящ на създадения от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, отразяващ обществената оценка на засегнатите нематериални вреди – Р-60323/11.2.22. по гр.д. 517/221, ГК, IV го на ВКС. Формиран е извод, че сумата от 30000 лева в най-пълна степен ще компенсира вредите от неоправданата наказателна репресия, нанесена на пострадалия. Относно претенцията за обезвреда на имуществените вреди е прието, че същите са доказани по основание и размер, и първоинстанционното решение в тази му част е правилно.

При тези съображения въззивният съд е направил извод за основателност на предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди до размер на сумата от 30000 лева, до който размер правилно с обжалваното решение той е уважен и в тази му част то следва да се потвърди. Приел е, че за разликата над посочената сума до присъдения размер от 70000 лева искът се явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли след отмяна на първоинстанционното решение в тази му обжалвана осъдителна част като неправилно.

По правните въпроси, по които е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на ответника:

С т.II от ППВС № 4/23.12.1968 г. е прието, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, че понятието справедливост не е абстрактно понятие, че то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

С решение № 311/14.03.2018 г. по г.дело № 300/2017 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е прието, че съгласно правилото на чл. 52 от ЗЗД съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Както е посочено в раздел ІІ от мотивите на ППВС 4/23.12.1968 година, които са запазили действието си и след приемането на решение № 2/11.07.1995 година, постановено по гр. д. № 1/1995 година на Пленума на ВС. Залегналото в чл. 52 от ЗЗД понятие „справедливост“ обаче не е абстрактно такова. По своето естество „справедливостта” по чл. 52 от ЗЗД представлява критерий за определяне на такъв размер на обезщетението, който най-пълно и точно да обезщети увреденото лице за последиците от незаконосъобразното засягане на правната му сфера. Този критерий се основава и е свързан с редица конкретно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, усложненията на здравето на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и други. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. Това изброяване е примерно, а не изчерпателно, като от значение, с оглед на всеки конкретен случай, са и множество други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на комплексната преценка, на които да определи какъв е справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди. В случаите, когато се определя обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл. 2 от ЗОДОВ следва да се имат предвид и указанията дадени с т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 година, постановено по тълк. д. № 3/2004 година на ОСГК на ВКС, а също така и установените в практиката факти и обстоятелства от значение за определянето на обезщетението, каквито са личността на увреденото лице, данните за наличието на предишни осъждания, начина на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, както и продължителността на наказателното производство, наложената мярка за неотклонение, отражението на производството върху личния, обществения и професионалния живот, разгласяването и публичността на производството, а също така и причиняването на здравословни вреди. Посочването в съдебното решение, че обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, без посочване на обстоятелствата, въз основа на които се определя същото е нарушение на чл. 52 от ЗЗД, което води и до противоречива съдебна практика по отношение на размера на неимуществените вреди и до големи различия между присъдените размери по сходни случаи, които не винаги могат да се коригират от въззивната инстанция. Затова при определяне размера на неимуществените вреди съдилищата задължително трябва вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията си трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди, в какъвто смисъл са и указанията в т. 11 от диспозитива на ППВС 4/23.12.1968 година. Освен, че е източник на информация за осъществената от съда решаваща дейност, по определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, посочването в мотивите към решението, на всички обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди и значението на същите за определяне на размера на обезщетението, дава възможност да се извърши проверка за начина на формиране на волята на съда и за правилността на постановеното от него решение и е средство за защита на правата и интересите на страните производството, доколкото обезщетението трябва да съответства на действително претърпените вреди и не може да бъде източник на неоснователно обогатяване.

С т. 3 и т.11 от ТР № 3/22.04.2005 година , постановено по тълк. д. № 3/2004 година на ОСГК на ВКС е прието, че съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. Държавата се освобождава от отговорност за вреди, ако единствена причина за увреждането е поведението на гражданина, съответно отговорността й се намалява в случаите, при които е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Преценката за това се прави при наличието на причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и вредоносния резултат с оглед особеностите на всеки конкретен случай. В случаите на частично оправдаване се вземат предвид всички обстоятелства: броят на деянията, за които е постановена оправдателна присъда; тежестта на извършените дейния, за които е осъден дееца съпоставени с тези, за които е оправдан; причинна връзка между незаконността на всяко едно от обвиненията, за които деецът впоследствие е признат за невинен и причинените вреди-болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД . В тези случаи обезщетението се определя глобално, а не поотделно за всяко деяние, за което обвиняемият е бил оправдан като обезщетението за неимуществени вреди се определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи.

По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване по жалба на ищеца:

С решение № 267/26.06.2012 г. по гр.дело № 820/2012 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК е прието, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, както е разяснено принципно в ПП 4/1968 г. на ВС РБ, от значение са редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи отношение към засегнатите неимуществени блага на пострадалия и тяхното справедливо парично овъзмездяване. През годините съдебната практика е утвърдила като такива релевантни обстоятелства данните за личността на увредения, начина му на живот, обичайната среда, контактите и социалния му живот, положението му в обществото, работата му. В случаите на причинени неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, от значение е как обвинението в извършване на престъпление, с оглед установеното относно посочените по-горе обстоятелства, се е отразило върху личния, обществения и професионалния живот, чувствата, честа и достойнството на увредения. Когато незаконното обвинение е за умишлено престъпление в област, която е професионалната реализация на обвиняемия (подсъдимия), следва да се прецени как се е отразило то върху възможностите му за професионални изяви и развитие в служебен план, авторитета и името на професионалист. При определени професии – напр. полицаи, военни, магистрати, митнически служители и пр., очакванията и изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване на законите, са изключително завишени. По общо правило, незаконното обвинение на лица, упражняващи подобни професии в извършване на престъпление, има по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера. Казаното е относимо в още по-голяма степен за случаите, когато обвинението е за извършване на умишлено престъпление от сферата на тяхната пофесионалната реализация. По всеки казус, с оглед обстоятелства по делото, съдът следва да преценява действителното отражение на незаконното обвинение във всички сфери на живот на обвиняемия (подсъдимия), на неговото лично и професионално достойнство и чест. Тази практика е възприета и в решение 344/24.11.2014 г. по гр.дело № 2378/2014 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК.

Настоящият съдебен състав възприема задължителната практика на ВС и практиката на ВКС в цитираните решения на състави по чл.290 ГПК.

Като взема предвид отговорите на правните въпроси съдът намира касационната жалба на ответника за частично основателна, а насрещната касационна жалба на ищеца за неоснователна.

Правилно въззивният съд е приел, че е установен фактическия състав на чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата, чрез Прокуратура на РБългария за претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Определеният размер обезщетение за претърпени неимуществени вреди от 30000 лв. от въззивният съд е завишен. Не са съобразени от съда в подходящата степен обстоятелствата с правно значение за определяне на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, обуславящи по-нисък размер от присъдения. Тези обстоятелства са: 1. Периода на наказателното производство, включващ досъдебно производство и съдебна фаза, който е продължил 3 г., 8 месеца и 18 дни. Този срок на наказателното производство е разумен с оглед фактическата и правна сложност на наказателното дело. На ищеца е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.321,ал.3,т.2,вр.ал.2 НК, което е тежко престъпление по смисъла на чл.93,т.7 НК. Установено е по делото, че на два пъти е внасян в СпНС обвинителен акт от СП, въз основа на които са образувани нохд № 894/2018 г. и нохд № 2374/2018 г. и по второто дело са проведени повече от 10 открити съдебни заседания, съответно ищецът е признат за невиновен с присъда по второто дело, която не е протестирана и е влязла в сила на 21.07.2020 г. Общият срок на наказателното производство е посочения по-горе и е разумен. 2. Периода от време, през който е взета мярката за неотклонение „задържане под стража” по отношение на ищеца. Последният е бил задържан за 72 часа с прокурорско постановление по чл.64, ал.2,изр.1, НПК, а преди това е задържан за 24 часа по ЗМВР на 02.11.2016 г. По делото е установено, че на 05.11.2016 г. от СпНС е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, която е заменена на 11.11.2016 г. с парична гаранция от 3000 лв. Общо задържането на ищеца е за период от време от 10 дни. 3. Периода от време, през който е била наложена на ищеца принудителна административна мярка „забрана за напускане пределите на РБългария” – 1 година, 9 месеца и 3 дни, за който период по делото няма представени доказателства ищецът да е поискал разрешение за напускане пределите на страната и това да му е отказано. 4. Наличието на претърпени обичайни вреди относно здравословното състояние на ищеца. По делото не са представени доказателства, от които да се установи влошено здравословно състояние или заболяване на ищеца, което да е в пряка причинна връзка с незаконното обвинение.

При определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди съдът намира, че следва да се вземат предвид преживените от ищеца негативни емоции и промени в поведението му – преживения стрес, страх от изхода на делото, неувереност, отчуждение от приятели и близки, които вреди са в рамките на обичайните в такава хипотеза.

Съдът приема, че от значение за определяне размера на обезщетението е обстоятелството, че незаконното обвинение срещу ищеца е за умишлено престъпление в област, в която е професионалната му квалификация. Ищецът е заемал длъжността инспектор в Агенция „Митници” в Митница Б.. Предявеното обвинение на ищеца е за извършено престъпление по чл.321,ал.3,т.2,вр.ал.2 НК, за това, че в периода от 30.09.2015 г. до 02.11.2016 г. в [населено място], общ.Я. и в [населено място] в качеството на длъжностно лице митнически инспектор в Митница Б. е участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл.93,т.20 от НК с цел върши съгласувано в страната престъпления по чл.301 – 302 НК с участници още 7 физически лица, като групата е създадена с користна цел и в нея участват длъжностни лица. При тази професия очакванията и изискванията на обществото към нея за почтеност и спазване на законите са изключително завишени. По общо правило незаконното обвинение на лице, упражняващо такава професия в извършване на престъпление има по-силно негативно отражение върху неимуществената му сфера, особено в случаите, когато обвинението е за извършване на умишлено престъпление от сферата на неговата професионална реализация. В настоящият случай от доказателствата по делото е установено, че незаконното обвинение е възпрепятствало професионалната реализация на ищеца за период от време от около три години, но не и трайно, и необратимо. Както се посочи по-горе по делото е установено, че със заповеди на Директора на Агенция „Митници” служебното правоотношение на ищеца е било прекратявано двукратно с мотив образуваното ДП, като с влязло в сила съдебно решение повторното прекратяване е било отменено и е възстановен на заеманата длъжност митнически инспектор. Установено е също, че на ищеца не е бил предоставен личен митнически печат и електронен подпис, но също за период от време - от възстановяването му на работа на 23.08.2018 г. до уволнението на 08.01.2019 г. - за митническия печат, а за времето от 23.08.2018 г. до 08.01.2019 г. не е издаван електронен подпис. По делото не са налице данни, като последица от незаконното обвинение професионалната реализация на ищеца да е възпрепятствана трайно и необратимо.

При определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от ищеца В. С. съдът съобразява тежестта на обвинението, приложените мерки за неотклонение, разумната продължителност на наказателното производство, проведените процесуални действия с участието на ищеца, възрастта на ищеца към момента на повдигане на обвинението 49 години, обстоятелството, че повдигнатото обвинение е за извършено престъпление в област, която е професионалната реализация на ищеца, липсата на данни за възпрепятстване на професионална реализация трайно и необратимо в резултат на незаконното обвинение, преживените негативни емоции - стрес, страх от изхода на делото, неувереност, отчуждение от приятели и близки, които вреди са в рамките на обичайните, липсата на данни за увреждане на здравословното състояние на ищеца и заболяване в пряка причинна връзка с незаконното обвинение, липса на данни за медийно разгласяване на наказателното производство с името на ищеца и обществено-икономическите условия на живот в страната към датата на увреждането. С оглед на посоченото съдът намира, че сумата от 12 000 лв. е справедлив размер обезщетение, който е достатъчен за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди. Предявеният иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ е основателен за сумата 12000 обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В останалата част до сумата 70 000 лв. е неоснователен и следва да се отхвърли. В отхвърлената част на иска за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди над сумата 70 000 лв. до 100 000 лв. първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

С оглед на изложеното въззивното решение следва да се отмени в частта, с която е потвърдено решението на Окръжен съд Хасково по гр.дело № 630/2021 г. в частта, с която е уважен предявения иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ над сумата 12 000 лв. до 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта, с която е осъден ответника да заплати на ищеца разноски по делото в размер над 249 лв. до 615 лв., както и в частта, с която е осъден ответника да заплати на ищеца направени разноски по делото за въззивното производство над сумата 288 лв. до 720 лв. Вместо отменената част предявения иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ следва да се отхвърли над сумата 12 000 лв. до 30 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В останалата обжалвана част въззивното решение следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото разноски в полза на жалбоподателя-ищец не се дължат.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

Отменя решение № 108/04.07.2022 г. по в.гр.дело № 152/2022 г. на Апелативен съд П. в частта, с която е потвърдено решение № 62/24.02.2022 г. по гр.дело № 630/2021 г. на Окръжен съд Хасково в частта, с която е осъдена Прокуратура на РБългария да заплати на В. Ж. С. на основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ сумата над 12 000 лв. до 30 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано 21.07.2020 г. до окончателното изплащане, както и разноски по делото в размер над сумата 249 лв. до 615 лв., както и в частта, с която е осъдена Прокуратура на РБългария да заплати на В. Ж. С. сумата над 288 лв. до 720 лв. разноски за въззивното производство и вместо отменената част постановява

Отхвърля предявения иск от В. Ж. С. ЕГН [ЕГН], [населено място], обл.Х., [улица], № 16 срещу Прокуратура на РБългария, [населено място], [улица], № 2 с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер над сумата 12 000 лв. до 30000 лв., вследствие на незаконно повдигнато обвинение по ДП № 55/2015 г. по описа на СО-СП, пр.пр.№ 534/2015 г. на Специализирана прокуратура София, поддържано и по нохд № 2374/2018 г. на Специализиран наказателен съд, по което е оправдан, ведно със законната лихва, считано от 21.07.2020 г. до окончателното й изплащане.

Оставя в сила решение № 108/04.07.2022 г. по в.гр.дело № 152/2022 г. на Апелативен съд П. в останалата обжалвана част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: