Изключване на незаверени писмени доказателства от съда

Текстът на акта

Ключови фрази

5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 337

гр. София, 19.06. 2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на девети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Велислав Павков

ЧЛЕНОВЕ: 1. Ерик Василев

2. Борис Дим. Илиев

при секретаря Райна Стоименова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 3448 по описа за 2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Р. Г. Ц. против решение № 2999/20.05.2024 г., постановено по гр.д.№ 5471/2023 г. от ІV“а“ състав на СГС.

Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор, като в открито съдебно заседание поддържа това свое становище.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 1554/27.03.2025 г..

Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, какви са правомощията на съда относно преценката на факти и обстоятелства в случаите, в които е допуснато доказателствено искане на ищеца за събиране на доказателства по реда на чл.192 ГПК и длъжен ли е съдът да укаже на третото лице в каква форма следва да представи намиращите се у него документи, както и следва ли при представянето им в незаверени преписи да укаже на третото лице да ги завери в подходящ срок. Касационното обжалване е допуснато и по процесуалноправния въпрос, може ли въззивният съд да изключи от доказателствения материал по делото представени по реда на чл.192 ГПК документи едва с решението си, без да е изискал представянето им в заверени копия или оргиналите на документите.

Касационното обжалване е допуснато поради противоречие с практиката на ВКС от страна на въззивния съд с обжалваното решение – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

По отговора на правните въпроси, обосновали допустимостта на касационното обжалване, ВКС приема следното:

За годността на представени копия от писмени доказателства обаче съдът следи служебно при приемането им и ако в тази насока въззивният съд служебно констатира пропуски, следва да се приложат процесуалните правила за първа инстанция. Във връзка с редовността на прието писмено доказателство, следва да намери приложение производството по реда на чл. 268 ал.2 вр.чл. 183 от ГПК от същия съд. Когато констатацията за незавереност на приетото копие на документа се прави от втората инстанция с решението по делото, без на представилата документа страна да се укаже да задължението по чл.183 от ГПК или тежестта да установи съдържанието му с други доказателствени средства ако това е наложително, представлява съществено нарушение на процесуалните правила.

Разпоредбата на чл. 183 от ГПК допуска представянето на писмено доказателство, в заверено от страната, която го представя копие. При поискване от участвуваща в процеса страна, страната е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Когато документът е издаден от орган на държавна власт, в рамките на служебната му компетентност в препис, при поискване от противната страна, с оглед процесуалната възможност, предвидена в разпоредбата на чл. 183 от ГПК е достатъчно представянето на копие от документа, заверено от органа, който го е издал. Тази заверка има характер на официална заверка, по смисъла на разпоредбата на чл. 183 от ГПК . При всички случаи, изключването на писмени доказателства от доказателствения материал по делото следва да стане при изричното искане на страна по делото, за представяне на оригинал на писмен документ на основание чл. 183 от ГПК , както и последвало непредставяне на оригиналите в дадения срок. При липса, на първо място на изрично искане за представяне на оригинал на документ и на следващо място на определение на съда, с което се изключва писменото доказателство от доказателствения материал по делото, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК , съдът е длъжен да прецени представените доказателства при преценка на установените обстоятелства.

В горния смисъл е трайната практика на ВКС, обективинара в решение № 1306/28.09.2009 г., постановено по гр.д.№ 1299/2009 г. на ВКС, ІІІ гр.отд., р ешение № 451 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 536/2010 г., II г. о. и др., която се споделя от настоящия състав.

По касационната жалба, ВКС приема следното:

Безспорно е, че ищецът е бил служител на ответника в периода 01.09.2015 г. – 25.11.2019 г., като спорните по делото въпроси са, дали в трудовия договор на ищеца е било предвидено при определени условия той да получава допълнително трудово възнаграждение, бонус и въз основа на това увеличение на заплатата за следващата година, както и дали са възникнали предпоставките за това и дали са изплатени търсените с иска суми.

За да възникне правото на годишен бонус, в размер на 25 % от брутното годишно възнаграждение, е необходимо да бъде изпълнена планираната печалба преди лихви, данъци и амортизации /EBITDA/, да бъде приет отчет за изпълнението на годишния бизнес план и бюджет. Допълнително условие е служителят да има удовлетворителна оценка съгласно Инструкция за оценка на трудовото представяне.

По делото са съставени две оценки на ищеца в качеството му на заместник изпълнителен директор. Първата е с дата 07.03.2016 г. и е по повод изтичащия на 10.03.2016 г. шестмесечен изпитателен срок за заеманата длъжност. Оценката е за периода 31.08.2015 г. – 10.03.2016 г. Според Инструкция за оценка на трудовото представяне тази оценка е осреднена и се изготвя оценка на демонстрираните в работата знания и умения, която е половината от крайната оценка на представянето през изпитателния срок – т. 8. Годишната оценка на трудовото представяне се формира от процента на получените положителни крайни оценки – т. 9. За изпитателния срок общата оценка е отлична /62 точки/. Втората представена оценка е за периода 12.01.2016 г. – 16.10.2017 г. Втората оценка е без дата, оспорена е с отговора на исковата молба и не е ясно кога е съставена. В нея не се съдържа и процентно изражение на обективните критерии, посочени в инструкцията. Началният атестационен срок е от 12.01.2016 г. При изготвянето на ССчЕ вещото лице е посочило, че по този повод се е запознало с поименен списък за изплатени бонуси за 2017 г. Предпоставка за тяхното изплащане е включеният в списъка служител да има трудово представяне за предходната година надвишаващо критерии, оценени с над 70 %. Името на ищеца не фигурирало, тъй като неговата оценка била недостатъчна - 67 %. Поради това съдът е посочил, че не може да се приеме, че по делото е доказано наличието на атестация за процесния период.

Прието е, че липсват данни за приемане на бюджета на направлението за 2016 г., което е следващото изискване на инструкцията за възнагражденията. Липсват данни да е изготвен бизнес план и бюджет за 2017 г. Няма данни и да е одобряван такъв. Въпреки наличието на отчети на отделните мениджъри в направлението, те са изпратени на заместник-изпълнителния директор, но няма данни да са одобрени от изпълнителния директор. Представения пред въззивната инстанция с Молба № 85196/2023 г. Отчет за дейността на „ОВЕРГАЗ мрежи“ за периода 01.2016 г. – 12.2016 г. също не е приет, тъй като в т. XIII e посочено, че е предложен на Съвета на директорите като проект на решение. По отношение на постъпилите по делото с Писмо с вх. № 9347/26.01.2024 г. от КЕВР документи, съдържащи данни за изпълнение на одобрените от комисията бизнес планове на „Овергаз Мрежи“ АД за периода 2016 г. – 2017 г., съдът е посочил, че същите не са заверени и няма как да се ценят като доказателства, като тази констатация е направена едва с обжалваното решение.

Решението е неправилно, доколкото съдът е процедирал в нарушение на процесуалните правила.

Съдът е изискал от КЕВР документи, съдържащи данни за изпълнение на одобрените от комисията бизнес планове на „Овергаз Мрежи“ АД за периода 2016 г. – 2017 г., като ги е приел като доказателство по делото, а едва с решението си е посочил, че не следва да се ценят като годно доказателство, тъй като не са заверени от третото, неучастващо в процеса лице – КЕВР. С определение № 10167/25.08.2023 г. съдът е изискал от „Овергаз мрежи“ АД Отчет за изпълнение на бюджета на дружеството и Оперативен отчет към 31.12.2016 г., както и от третото неучастващо лице КЕВР данни за изпълнение на бизнес-план на „Овергаз мрежи“ АД за периода 2016-2017 г. Доказателства в тази насока са представени от страна на ответника и от третото лице. В открито съдебно заседание, съдът не се е произнесъл по представените от третото лице доказателства, както и от тези, представени от „Овергаз мрежи“ АД, въпреки определението си, с което ги изисква. Липсва определение за приемане на представените и изисканите от съда доказателства, респ. определение, с което се оставя без уважение искането за приемане на представените доказателства, въпреки липсата на противопоставяне от страна на ответника по делото пред въззивната инстанция. Едва с решението си, съдът е констатирал липсата на заверка за верността с оригинала на представените от страна на КЕВР документи и е приел, че не следва да ги цени като доказателства. Последното процесуално действие на съда е в противоречие с дадения отговор на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване. При направената от съда преценка, че доказателствата са допустими и относими към спора с определението си от 25.08.2023 г., съдът е бил длъжен да се произнесе по приемането им с определение, като при преценка, че доказателствата, представени от КЕВР не са заверени за верността им с оригинала, е следвало да укаже да третото лице да ги завери, като след това отново е дължал произнасяне по приемането им. При изключването им като доказателства едва с решението по делото, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, отразило са на правилността на постановеното въззивно решение, което налага отмяната му. Доколкото по делото следва да се извършат нови процесуални действия – произнасяне по приемането на представените пред въззивния съд доказателства, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане, при евентуалното приемане на доказателствата, съдът следва да направи отново преценка относно допустимостта и относимостта на поисканата от ищеца във въззивното производство експертиза, доколкото ще са налице нови писмени доказателства, които следва да се ценят и съобразят от страна на експертизата, както и да се произнесе по всички направени от страните, в т.ч. и от ответника по делото , възражения и доводи касаещи съществуването на договорености между страните по делото относно правопораждащите факти, на които се основава иска.

Разноски не следва да се присъждат за настоящото производство, като същите ще следва да се определят при новото разглеждане на спора, с оглед неговия изход по същество.

Водим от горното, състава на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 2999/20.05.2024 г., постановено по гр.д.№ 5471/2023 г. от ІV“а“ състав на СГС.

ВРЪЩА делото на СГС за ново разглеждане, от друг състав на съда.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.