Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 18 Октомври 2022

Дължимост на допълнително материално стимулиране, определено само със заповед

Решение №260544/2022 · Върховен касационен съд · 18 Октомври 2022

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Работник съди дружество в несъстоятелност за изплащане на допълнително материално стимулиране (ДМС) в размер на 280 000 лв., определено с едностранна заповед на управителя. Върховният касационен съд отхвърля иска, като приема, че заповедта не поражда правно задължение за плащане. Поради това решението на въззивния съд за отхвърляне на иска е оставено в сила.

Какво приема съдът

Едностранна заповед на работодателя за плащане на допълнително материално стимулиране, което не е предвидено в трудовия договор или в трудовото законодателство, представлява нищожна едностранна сделка и не поражда задължение за плащане.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

допълнително материално стимулиранеДМСзаповед на работодателедностранна сделканесъстоятелностсиндик

Текстът на акта

Ключови фрази

3

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50179

гр. София, 18.10.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втората година в състав: Председател: Жива Декова
Членове: Александър Цонев

Филип Владимиров

като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 4065/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. П. Б., срещу решение № 260544/ 15.12.20г., постановено по гр.д. 2275/20г. на Пловдивски окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен искът му, насочен против „Ромекс инс“ЕООД(н), за плащане на сумата от 280000лв., представляваща допълнително материално стимулиране за м.ноември 2016г., което е възникнало въз основа на заповед №2/ 19.12.2016г. на управителя на дружеството, заедно с лихвата за забава върху главницата до окончателното плащане.

В жалбата са изложени следните касационни основания: решението е недопустимо, тъй като дружеството не е представлявано от синдик, доколкото то е с открито производство по несъстоятелност; неправилно е прието от съда, че претенцията не е предявена в производството по несъстоятелност, поради което тя е погасена.

Настоящият състав на ВКС намира, че касаторът не е легитимиран да прави възражение за липса на представителна власт по отношение на дружеството, защото същото оспорване може да се извърши само от представлявания съгласно т.р. 5/16г. на ОСГТК. В случая синдикът участва в производството като представител на дружеството, а не като самостоятелна страна. Трайна е практиката на ВКС, че синдикът участва като самостоятелна страна само в изрично предвидените в закона случаи- чл. 649 ТЗ, чл. 694 ТЗ и чл. 637 ТЗ, а в останалите случаи, включително и по делата на предприятието, той участва като представител на дружеството съгласно чл. 658, ал.1, т.7 ТЗ (решение №70/20г. на І ТО, опр. №239/20г. на І ТО и др.). Доколкото извършените процесуални действия пред въззивната инстанция не са оспорени от синдика като представител на дружеството и синдикът не участва в настоящото производство като самостоятелна страна, то твърдението на касатора за недопустимост на въззивното решение е неоснователно. По отношение на касационните основания за неправилност, изтъкнати в касационната жалба, настоящият състав на ВКС намира следното: въззивният съд в нарушение на чл. 687, ал.1 ТЗ е приел, че вземането е по КТ, но то е погасено тъй като не е предявено в производството по несъстоятелност. защото вземанията от трудов спор не се предявяват, а се вписват служебно от синдика. Освен това по делото няма никакви данни за тези констатации на въззивния съд. Въпреки това въззивното решение като краен резултат следва да се остави в сила, но по други, различни съображения.

Ищецът Г. П. Б. твърди в исковата молба, че има вземане за допълнително материално стимулиране срещу „Ромекс инс“ЕООД (н) за сумата от 280000лв., за м.ноември 2016г., което вземане е възникнало по силата на заповед №2/19.12.2016г. на управителя на дружеството.

Този иск е неоснователен по следните аргументи: допълнителното материално стимулиране не е уредено като право или задължение в КТ; освен това страните по трудовия договор не са уговорили възможността работодателят с едностранно волеизявление, представляваща заповед за ДМС, да се задължава да плати. Следователно това вземане не може да се претендира по КТ (в този смисъл е практиката на ВКС- р. 2078/02г. на ІІІ ГО). Освен това същото вземане не може да се претендира и по общите правила на Гражданското право. Съгласно чл. 44 ЗЗД едностранните правни сделки пораждат права и задължения в случай, че законът изрично го предвижда. Така също- обещанието за дарение е нищожно на основание чл.226, ал.1 ЗЗД. Оттук следва, че заповедта за ДМС като едностранна сделка е нищожна поради противоречие с чл. 44 ЗЗД и чл. 226, ал.1 ЗЗД.

В обобщение- искът е неоснователен, защото заповедта за плащане на ДМС не поражда задължение- тя е нищожна поради противоречие с чл. 44 ЗЗД и чл. 226, ал.1 ЗЗД, доколкото правните последици не са уредени в КТ или в трудовия договор между страните.

Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260544/ 15.12.20г., постановено по гр.д. 2275/20г. на Пловдивски окръжен съд, в частта относно предявения иск за сумата от 280000лв., представляваща ДМС за м.ноември 2016г., заедно със лихвата за забава върху това вземане.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.