Осъждане за опит за придобиване на коноп с цел разпространение

Текстът на акта

Ключови фрази

Основни състави на производство, пренасяне , из готвяне, търговия и др. на наркотични вещества * оставяне без разглеждане на касационна жалба * свидетелски показания на полицейски служител * генерална и индивидуална превенция

2

Р Е Ш Е Н И Е

№ 303

гр. София, 24 юни 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на тридесети май, две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валя Рушанова

ЧЛЕНОВЕ: Христина Михова

Красимир Шекерджиев

при участието на секретаря Елеонора Михайлова и прокурора Росица Славова, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №387 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимите Г. М. Т. и Г. Я. Ф. срещу решение №15 от 13.01.2025 г. постановено по ВНОХД №853/2024 г. по описа на Апелативен съд - София.

С въззивното решение е потвърдена присъда №10, постановена на 26.04.2024 г. по НОХД №83/2023 г., по описа на Апелативен съд - София, с която подсъдимите Т. и Ф. са признати за виновни в това, че на 09.09.2020 г., извън населено място, в землището на [населено място], област Враца, в съучастие помежду си като съизвършители, без надлежно разрешително, в нарушение на чл.30 ЗКНВП направили опит да придобият с цел разпространение високорисково наркотично вещество коноп с тегло 2 974, 489 гр., със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 8, 02 %, на стойност 11 897, 96 лева, като деянието е останало недовършено по независими от подсъдимите причини- престъпление по чл.354а, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.18, ал.1 НК, като на основание чл.54 НК са им наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от две години и „глоба“ в размер на 5 000 лева за всеки един от тях.

С присъдата изпълнението на наложените наказания „лишаване от свобода“ и за двамата подсъдими са отложени по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата на основание чл.354а, ал.6 НК са отнети в полза на Държавата високорисковите наркотични вещества- предмет на наказателното производство и иззетите по делото веществени доказателства са върнати на собствениците им.

С присъдата на основание чл.304 НПК подсъдимият Т. е оправдан по обвинението да е извършил престъпление по чл.354а, ал.1 НК с предмет саморъчна цигара съдържаща 0, 274 гр. коноп на стойност 1, 64 лева и съцветие от суха листна маса коноп с тегло 0, 329 гр. на стойност 1, 97 лева- престъпление по чл.354а, ал.5, във вр. с ал.3, във вр. с ал.1 и чл.18, ал.1 НК.

С присъдата двамата подсъдими са осъдени да заплатят разноски по водене на делото в размер на по 537, 24 лева.

С въззивното решение атакуваната първоинстанционна присъда е потвърдена.

В касационната жалба са посочени всички касационни основания.

С жалбата са направени оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуални правила, като основното от тях е за погрешен доказателствен анализ, осъществен от въззивния съд въз основа на негодни доказателствени източници.

Поддържа се, че неправилно въззивният съд е ценил показанията на свидетелите П., Т., Б. и С., като не е отчел, че всеки един от тях е полицейски служител, който е провел т. нар. разузнавателна беседа с всеки един от подсъдимите и на основание чл.118, ал.2 НПК не може да участва в производството като свидетел.

Оспорва се и протокола за оглед на местопроизшествие, като се поддържа, че показанията на посочените по- горе свидетели го компрометират. Твърди се, че от показанията на свидетелите Г. и Ц. (поемни лица, вписани в протокола) се установява, че те не са присъствали на отразените в процесуалния документ действия, а единствено са го подписали без да имат представа за съдържанието му.

В допълнението към касационната жалба (депозирано от защитник на подсъдимия Ф.) се оспорват изводите на въззивния съд за това, че иззетите по делото стебла и листа от растения представляват високорисково наркотично вещество, като се твърди, че не е ясно дали те принадлежат към хашишната група или са индустриален коноп.

Като самостоятелно процесуално нарушение се посочва и това, че въззивното производство е разгледано от VІІІ въззивен състав, а атакуваното въззивно решение е постановено от ІV въззивен състав. Поддържа се, че тази неяснота създава съмнение за начина, по който е разпределено делото, което съобразно практиката на СЕС следва да бъде преценено като съществено нарушение на процесуални правила.

В касационната жалба се съдържа и оплакване за това, че експертите, изготвили част от заключенията на допуснатите експертизи, не са назначени пряко от съда, като незаконосъобразно е делегирано това право на други органи. На това основание се моли тези заключения да не бъдат ценени, тъй като същите са назначени при нарушаване на предвидения процесуален ред.

Твърди се, че след като бъдат изключени показанията на посочените по- горе свидетели и протокола за оглед на местопроизшествие липсват доказателства, които установяват авторството на двамата подсъдими. При липсата на такива необорими доказателства, касационният жалбоподател поддържа, че постановяването на осъдителен съдебен акт по отношение на двамата подсъдими представлява неправилно приложение на материалния закон.

В допълнението на касационната жалба се твърди, че отмереното наказание на Ф. е явно несправедливо, тъй като не съответства на тежестта на извършеното престъпление, изтеклият период от време и личностният му профил. Касационният жалбоподател моли наказанието да не бъде използвано като назидание за останалите членове на обществото, защото това виждане е чуждо за българската наказателна система.

По отношение на подсъдимия Т. в жалбата не са направени оплаквания, относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК.

С тези аргументи и при условията на алтернативност се предлага подсъдимите да бъдат оправдани или атакуваното въззивно решение да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, или наказанието на подсъдимия Ф. (съобразно искането направено в допълнението към жалбата) да бъде намалено в рамките на отмереното основно наказание, или да бъде заменено с по- леко по вид наказание.

В касационното съдебно заседание защитникът на подсъдимия Ф. поддържа изцяло касационната жалба и оплакванията, отразени в допълнението й, като моли тя да бъде уважена. Оспорва заключенията на приетите експертизи, като твърди, че липсва нарочен акт за конкретно, персонално и поименно определяне на експерти и това е довело до неяснота по въпроса дали те са подбрани на случаен принцип.

Оспорва се възможността инкриминираните растения, листа и съцветия да могат да бъдат предмет на престъпление по чл.354а НК.

Защитникът отново възпроизвежда тезата си, че свидетелите П., Т., Б. и С. не могат да бъдат разпитвани в това качеството, защото нормата на чл.118 НПК не го допуска. Наред с това оспорва анализа на показанията им, като поддържа, че въззивният съд е приел въз основа на тях факти, които те обективно не са възприели.

Защитникът на двамата подсъдими възпроизвежда оплакванията, отразени в касационната си жалба, като добавя, че неправилно въззивният съд не е уважил искането да бъдат събрани нови доказателства, относими към опаковките, където са се намирали процесните наркотични вещества и не е допуснал гарфологична експертиза, която да установи дали върху тях има подписи и на кого принадлежат.

И двамата защитници при условията на алтернативност предлагат атакувания въззивен съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивният съд или наказанието на подсъдимият Ф. да бъде намалено.

Представителят на държавното обвинение предлага касационната жалба да бъде преценена като неоснователна. Твърди, че предходните съдебни състави са направили пълен, верен и задълбочен анализ на доказателствата, като правилно са ценили показанията на полицейските служители, разпитани като свидетели в частта им относно фактите, които лично са възприели.

Моли да не бъде възприето и оплакването, че инкриминираните растения не идентични с тези предмет на физико- химичната експертиза, като поддържа, че пътя на изрязаните от двамата подсъдими конопени растения и тези, които са били изследвани е ясно проследим.

На тези основания прокурорът предлага атакуваното въззивно решение да бъде оставено в сила.

Подсъдимият Т. поддържа тезата на защитника си и моли да бъде оневинен.

Подсъдимият Ф. моли да бъде уважена касационната жалба.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:

Касационната жалба е неоснователна.

По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила:

Оплакванията, относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК са за погрешен доказателствен анализ, който според защитниците е довел до неправилни фактически изводи и постановяване на осъдителен съдебен акт въз основа на незаконосъобразно кредитирани гласни доказателства. Преди да се отговори на направеното възражение следва да се посочи това, че касационната инстанция (извън хипотезата на чл.354, ал.5 НПК) е инстанция единствено по правото, а не по фактите. В рамките на касационното производство съдът няма правомощие да установява нови факти или да интерпретира по различен начин доказателствени източници. Подобна дейност би била свързана с проверка за необоснованост на атакувания въззивен съдебен акт, а такова касационно основание не е предвидено от законодателя. При оплакване, относимо към касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК касационният съд има възможност единствено да прецени дали доказателствените източници са ценени вярно и дали възприетите въз основа на тях факти и обстоятелства са правилно изведени. В рамките на така очертаните предели на касационната проверка, съдът намира, че при анализа на събраните в производството доказателствени източници въззивният съд не е допуснал фактически или логически неточности и правилно е установил релевантните за изхода на делото факти.

Съдът е направил задълбочен, подробен и верен анализ на събраните доказателствени източници, като детайлно е анализирал събраните гласни доказателствени средства.

Едно от основните възражения, отразени в касационната жалба и допълнението в нея е за незаконосъобразно кредитиране на показанията на свидетелите П., Т., Б. и С.. Касационният съд намира, че правилно предходните съдебни състави са ценили частично тези показания, като вярно са тълкували нормата на чл.118, ал.2 НПК. В константната практика на касационният съд неотклонно се приема, че полицейските служители (в това число и такива ангажирани служебно с разследването, извън тези които го водят) могат да бъдат разпитвани в качеството на свидетели (в този смисъл Р №15/2012 г. 1 НО, Р №90/2012 г. 3 НО, Р №524/2012 г. 3 НО, Р №76/2013 г. 2 НО, Р №294/2013 г. 2 НО, Р №198/2013 г. 1 НО и др.) ВКС няма колебания по въпроса могат ли да бъдат разпитвани тези лица, като съществува противоречива практика единствено по въпроса за това за какви обстоятелства те могат да свидетелстват. За тези свидетели е недопустимо да възпроизвеждат в показанията си факти, станали им известни в хода на проведените с тяхно участие разузнавателни (оперативни) беседи, тъй като събирането на информация по този ред представлява заобикаляне на закона, защото чрез свидетелски показания се възпроизвеждат обяснения на лице, което не е имало качеството на обвиняем и не е било запознато с правата си по НПК (в този смисъл решение по НД 25/2018 г. 2 НО). Касационният съд в свои актове многократно е посочвал, че е недопустимо да бъдат ценени показанията на полицейски служител за факти и обстоятелства, които са му станали известни в хода на посочените по- горе действия, като е приемал, че участието му в разпит на задържано лице винаги следва да бъде приеман за официален контакт (в този смисъл решение на ЕСПЧ по дело Titarenko v Ukraina, жалба 31720/2002 г.). Съдът е преценявал, че изявления в рамките на оперативна беседа не могат да заместят даването на обяснения, тъй като те са депозирани в отсъствие на гарантираните от процесуалния закон права на привлеченото към наказателна отговорност лице- информация за естеството на обвинението, възможност за ползване на защитник, взимане на информирано решение дали въобще да бъдат депозирани обяснения и т.н. (в този смисъл решение на ЕСПЧ по дело Д. М. срещу България, жалба 34779/2009 г.). Не на последно място трябва да се посочи и това, че информацията, обективирана в показанията на полицейските служители, станала им известна при формален или неформален контакт със задържано лице, което по- късно придобива качеството на обвиняем, не може да бъде използвана защото по своя характер от една страна е производна (възпроизведени са факти, които не са лично възприети от свидетеля), а от друга е събрана в нарушение на чл.105, ал.2 НПК. (в този смисъл решения по НД 956/2016 г. 2 НО, НД 1011/2017 г. 3 НО и др.).

Съдът не може да възприеме оплакването на защитниците, че нормата на чл.118, ал.2 НПК следва да бъде тълкувана в смисъл, че изцяло изключва възможността ангажирани в разследването полицейски служители да вземат участие в процеса в качеството им на свидетели. Обсъжданата забрана е относима само до хипотезата, в която тези свидетели в показанията си дават информация за факти и обстоятелства, които не са възприели лично, а са им станали известни в рамките на оперативната беседа. По отношение на информация, която лично са възприели такава процесуална забрана няма. Ето защо те не само могат да бъдат разпитвани в качеството на свидетели в производството, но и показанията им, извън посочените по- горе факти, могат и трябва да бъдат обсъждани и съпоставяни с останалите доказателства и доказателствени средства, защото представляват годни доказателствени източници.

В конкретното производство правилно въззивният съд е ценил показанията на обсъжданите свидетели защото те са напълно еднопосочни и кореспондират с останалите събрани в хода на производството доказателства- показанията на свидетелите Г. и Ц. (били на мястото, където е извършено престъплението непосредствено след довършването му), съставеният протокол за оглед на местопроизшествие, изготвеният фотоалбум към него и заключенията на приетите по делото физико- химическа и оценителна експертизи. В показанията си свидетелите възпроизвеждат факти, които лично са възприели и които без съмнение имат значение за установяване на релевантните за изхода на производството обстоятелства. От показанията им се установява, че двамата подсъдими са били заедно непосредствено преди извършване на престъплението, придвижвали са се с един автомобил, действали са координирано като са транспортирали на вода и впоследствие са извадили маркучи, а после заедно са отишли до мястото, където са се намирали конопените растения и всеки от тях е осъществявал инкриминираните действия по бране на стебла, съцветия и листна маса, пренасянето им до автомобила и поставянето им в близост до него. Всяко едно от тези действия е възприето от намиращите се там свидетели, като показанията им по отношение на тези факти категорично не почиват на информацията, която им е станала известна в хода на водените след това разговори с подсъдимите.

Възможността да бъдат ползвани обсъдените свидетелски показания в тази им част съответства на актуалната практика на ВКС (в този смисъл Р 207/2025 г. на ВКС по НД 167/2025 г., 3 НО и Р 130/2025 г. на ВКС по НД 836/2024 г., 3 НО). Тя е в унисон и с мотивите на законопроекта, с който е въведена процесуалната забрана по чл.118, ал.2 НПК и с трайната практика на ЕСПЧ, която неотклонно допуска полицейски служители, взели участие в разследването да бъдат разпитани в качеството на свидетели за лично възприети факти и обстоятелства, включени в основния факт на доказване.

Касационният съд изцяло се солидаризира с доказателствените изводи, направени от въззивния съд по отношение на свидетелите Ц. и Г.. Правилно съдът е кредитирал изцяло показанията на свидетелката, като е констатирал, че тя е възпроизвела факти, които кореспондират с показанията на присъствалите на мястото на извършване на престъплението други свидетели. Тя е съобщила за откритите конопени растения и набраните от подсъдимите съцветия и листа, за мястото където те са били поставени, както и за това, че по времето когато тя е възприела тези обстоятелства там е бил и свидетелят Г.. Дадената от нея информация съответства изцяло и с отразеното в протокола за оглед и приложения към него фотоалбум.

Правилно въззивният съд е кредитирал частично показанията на свидетеля Г., като ги е възприел относно това, че той се е намирал на местопрестъплението и се е подписал като поемно лице в протокола. Свидетелят е направил това без да отрази възражения, като законосъобразно съдът е преценил, че показанията му в частта, че не е възприел изземването, се опровергават от други доказателствени източници (в това число не само от показанията на полицейските служители, за които може да има съмнение за пристрастност, но и от показанията на свидетелката Ц., която категорично няма отношение към разследването).

Касационният съд не възприе и възражението на защитниците за неправилно кредитиране на протокола за оглед, поради нарушаване на разпоредбата на чл.156, ал.1 НПК. При внимателен преглед на този процесуален документ може да бъде направен извод, че той съдържа всички изискуеми от закона реквизити и е подписан от две поемни лица, които са били на мястото, където са извършени отразените в него действия. За този протокол е изпълнено и изискването на чл.161, ал.2 НПК, като той е бил законосъобразно одобрен от компетентен първоинстанциноне съд, в частта за приобщаване на високорисковите наркотични вещества, защото в тази си част той има характер на протокол за изземване.

Дори да бъдат кредитирани показанията на свидетеля Г. (че не е възприел отразеното в протокола) и да бъде прието, че има формално основание той да бъде изключен от доказателствената съвкупност, то доказателствените му резултати могат да бъдат постигнати посредством установената от показанията на присъствалите свидетели непрекъсваема доказателствена пътека, свързваща иззетите вещи (растения, съцветия и листа) и изследваните такива, които са представлявали високорискови наркотични вещества (в този смисъл Р №92/2012 г. 1 НО, Р №83/2012 г. 3 НО, Р №162/2010 г. 1 НО, Р №445/2010 г. 3 НО). Мястото на откриване на процесните растения, поставени в близост до автомобила, ползван от подсъдимите и това, че те са били подготвени за транспортиране се установява и от снимките, обединени във фотоалбум, които представляват веществени доказателствени средства и имат самостоятелна процесуална съдба, която не следва тази на протокола за оглед. ( в този смисъл Р 9/2021 г. по НД 887/2020 г., І НО, Р 179/2020 г. по НД 747/2020 г., ІІІ НО).

Касационният съд изцяло се солидаризира с изводите на предходните съдебни състави по отношение на оплакването за липса на идентичност на иззетите и изследваните предмети, за които е установено, че са представлявали високорискови наркотични вещества. Безпредметно е същите да бъде преповтаряни, като единствено следва да бъде посочено това, че събраните от подсъдимите растения, открити на местопрестъплението, са описани коректно в огледния протокол, опаковани са и са съхранени по начин, описан в нарочен друг протокол, който е подписан и от поемните лица. След това именно тези растения са предадени на експертите, изработили оценителната и физико- химичната експертизи, като преди изследването те са били разопаковани по начин установяващ, че изследваните растения са идентични с тези, набрани от подсъдимите.

Съдът не прие и оплакването, че липсата в акта на досъдебното производство на изрично посочване на вещото лице, което да изработи физико- химичната експертизата представлява нарушение на процесуални правила. Действително с постановлението за назначаване на тази експертиза е дадена възможност на началника на БНТЛ към ОД на МВР- [населено място] да определи експерта, които да изготви експертизата, но това не е нито необичайно, нито противоречи на процесуалния закон. Няма спор, че допуснатата експертиза е изготвена от компетентен специалист (изводите й никога не са били оспорвани), като той е защитил заключението, което е било прието в съответствие с изразеното становище и на защитниците в производството. Непосочването на името на експерта в акта за назначаване на експертизата не е нарушение на чл.144, ал.1 НПК, тъй като в тази законова разпоредба законодателят е дал възможност да бъде посочено учреждението, където работи вещото лице и именно това е направено с постановлението за допускане на обсъжданата експертиза. В заключение трябва да бъде посочено и това, че няма съмнение в компетентността на вещото лице, защото той е отговорил на всички въпроси на защитата и е обяснил подробно начина на извършване на изследването и го е направил със съзнание за отговорността, която носи по чл.290, ал.2 НК.

Съдът не прецени като съществено нарушение на процесуални правила допуснатата грешка при изписването на въззивния състав в протокола от последното съдебно заседание и титулната част на постановеното въззивно решение. Видно от съдържанието на протокола и решението е налице пълно съвпадение между имената на членовете на съдебния състав, името на прокурора, участвал в последното въззивно заседание, съдебния секретар и номера на разглежданото въззивно дело. Няма съмнение, че постановеното решение е именно по това въззивно производство и същото е изготвено от съдебния състав, които е разгледал делото. Допуснатата неточност, изразила се неправилно изписване на въззивния състав (VІІІ в протокола за съдебното заседание и ІV в решението), представлява техническа грешка, която не дава основание за съмнение за идентичността на двата състава. Тази грешка не е засегнала по никакъв начин правото на защита на двамата подсъдими и категорично не може да бъде преценена като съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.3 НПК.

В заключение следва да бъде посочено и това, че в производството не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК и за това искането за отмяна на атакувания въззивен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане на основание чл.354, ал.3, т.2 НПК следва да бъде преценено като неоснователно.

По приложението на материалния закон:

В касационната жалба и допълнението към нея е отразено едно единствено оплакване, свързано с приложението на материалния закон и то е за липса на доказателства, че инкриминираните растения (стебла, съцветия и листа) могат да бъдат предмет на престъплението по чл.354а НК. Касационният съд не сподели тезата, че не е установено по несъмнен и категоричен начин вида на наркотичното вещество и концентрацията на активен компонент в него.

Конопените растения и съдържащото се в тях активно вещество тетрахидроканабинол са включени в списък І, към чл.3 ЗКНВП и същите са предмет на престъпление по чл.354а, ал.1 НК. В подкрепа на този извод е и изготвената по делото физико- химична експертиза и отговорите на експерта в хода на приемането й, в което той е бил категоричен, че изследваните растения представляват коноп (канабис) и съдържат активнодействащ компонент тетрахидроканабинол с концентрация 8,02. Видът на растението и съдържанието на активния компонент категорично го определят като високорисково наркотично вещество, което е включено и в списък І на Единната конвенция на ООН за наркотичните вещества. На това основание правилно иззетите растения и части от тях са преценени като предмет на престъпление по чл.354а, ал.1 НК.

Касационният съд прие, че правилно въззивният съд е преценил, че двамата подсъдими са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.354а, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.18, ал.1 НК.

От обективна страна всеки един от тях е осъществил координирани активни действия по придобиване на процесните високорискови наркотични вещества, като инкриминираното деяние е останало недовършено поради независещи от тях причини.

От субективна страна двамата подсъдими са действали при форма на вината „пряк умисъл“, като са съзнавали естеството на своята дейност и пряко са целели установяване на трайна фактическа власт върху растенията- предмет на наказателното производство.

Налице са предпоставките за ангажиране на отговорността им за извършено престъпление по чл.354а, ал.1 НК, тъй като количеството на събираните от двамата подсъдими растения, съцветия и листна маса- 2 974, 489 кг. (след изсушаване) и тяхната стойност- 11 897, 96 изключва възможността те да са предназначени за лична употреба и са индиция за това, че същите са били предназначени за разпространение.

В заключение следва да бъде посочено и това, че правилно инкриминираното деяние е квалифицирано във вр. с чл.20, ал.2 НК, тъй като и Т. и Ф. са съзнавали, че действат заедно, осъществявали са действия по постигане на обща цел и са сторили това при характерния за съизвършителите общ умисъл.

Предвид изложеното, касационният съд прецени, че правилно въззивната инстанция е преценила, че двамата подсъдими са осъществили състава на престъплението по чл.354а, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.18, ал.1 НК. Тази правна квалификация е коректна, съответства на установените в хода на производството факти и не следва да бъде коригирана.

По оплакванията за явна несправедливост на наложените наказания:

Касационният съд констатира, че доводи за това касационно основание има единствено в допълнението към касационната жалба, депозирано от защитника на подсъдимия Ф.. Независимо, че такива липсват за подсъдимия Т. съдът ще провери атакуваното въззивно решение и по отношение на него, тъй като в касационната жалба защитниците му са отправили искане за пълното му оправдаване.

Касационният съд прецени, че правилно въззивната инстанция е ценила като смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение и на двамата подсъдими чистото им съдебно минало и добрите им характеристични данни. Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да бъдат ценени и трудовите им навици.

Неправилно въззивният съд е отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство оказаното съдействие на органите на разследване. При внимателен преглед на материалите по делото не може да бъде установено подобно процесуално поведение, а направените в хода на водените оперативни беседи частични самопризнания, непосредствено след задържането на Т. и Ф. на основание чл.118, ал.2 НПК, не са били ползвани за установяване на фактите по делото, което е и пречка да бъдат отчитани при индивидуализация на наказанието.

Законосъобразно като отегчаващо отговорността обстоятелство са ценени количеството и стойността на високорисковото наркотично вещество- предмет на престъпление. Правилно въззивният съд е отчел, че същото очертава по- висока степен на обществена опасност на конкретното инкриминирано деяние в сравнение с други престъпления с идентична правна квалификация.

Касационният съд не възприе тезата на защитата на подсъдимия Ф. за това, че като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство трябва да бъде ценено времето, което е изминало от началото на наказателното производство до настоящият момент. Действително от инкриминираната дата 09.09.2020 г. до момента с изминали близо пет години, но в рамките на този срок се развили досъдебното производство и делото е разгледано на три инстанции в съдебната си фаза- от една страна, а от друга- делото е било отлагано четирикратно по молби на защитниците на двамата подсъдими. Ето защо касационният съд прецени, че обсъжданият срок е в рамките на разумния по смисъла на ЕКПЧ, съобразен е с естеството на конкретното обвинение и с процесуалното поведение на подсъдимите и техните защитници. Това е и основанието този срок да не може да бъде отчетен при индивидуализация на наказанието и на двамата подсъдими.

При тези смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства наказанията на подсъдимите са отмерени в предвидения специален минимум, като очевидно са индивидуализирани при изключителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.

Касационният съд прие, че наказанията- „лишаване от свобода“ за срок от две години и „глоба“ в размер на 5000 лева- за всеки един от подсъдимите са съответни на обществената опасност на конкретното извършено престъпление и тази на Ф. и Т..

Правилно по отношение на подсъдимите е приложена и разпоредбата на чл.66, ал.1 НК, като законосъобразно изпълнението на наложените им основни наказания е отложено за минималния предвиден в закона изпитателен срок.

Предвид изложеното касационният съд прецени, че тези наказания съответстват на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и гарантират постигането на целите на чл.36 НПК.

Съдът прие, че правилно наказанието и на двамата подсъдими е определено по реда на чл.54 НК. Законовата възможност по чл.55 НК е предвидена за случаите, когато данните за извършителя и конкретното престъпление позволяват да се прецени, че са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, и предвиденото минимално наказание е несъразмерно тежко. В случая и за двамата подсъдими липсват и двете кумулативни предпоставки за определяне на наказанието по този ред, тъй като от една страна отсъстват както многобройни, така и изключителни смекчаващи отговорността им обстоятелства и предвидените наказания в чл.354а, ал.1НК не са несъразмерно тежки.

Касационният съд не намира необходимост да обсъжда изрично направеното искане на защитата на подсъдимия Ф. за определяне на различно по вид наказание, тъй като за престъплението по чл.354а, ал.1 НК законодателят е предвидил основно наказание „лишаване от свобода“ със специален минимум и приложението на чл.55, т.1, б.“б“ НК е невъзможно.

С оглед пълнота на изложението и релевирания в допълнението към касационната жалба довод за това, че разбирането за „същността на наказанието като назидание за останалите членове на обществото е чуждо за българската наказателна система“ следва да бъде посочено това, че в разпоредбата на чл.36 НК законодателят е дефинирал целите на наказанието и е приел, че генералната превенция е една от тях. Вярно е, че съвременните наказателно процесуални системи дават приоритет на специалната превенция, но няма съмнение, че въздействието по отношение на другите членове на обществото не е загубило своето значение.

Предвид изложеното касационният съд прие, че не са налице основанията за уважаване на оплакванията, свързани с наложените на подсъдимите наказания, тъй като същите не са явно несправедливи по смисъла на чл.348, ал.5 НПК.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №15 от 13.01.2025 г. постановено по ВНОХД №853/2024 г. по описа на Апелативен съд - София.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.