Корекция на сметка за ток при манипулиран електромер и неотчетен регистър

Текстът на акта

Ключови фрази

7
Р Е Ш Е Н И Е

№ 172

гр. София, 14.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Росица Иванова…………………………………..

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 928 по описа на Върховния касационен съд за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 295 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. К. Д., чрез адв.Н. Н., срещу въззивно решение № 1594/09.11.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 1843/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд. С обжалваното решение е отменено решение № 32/17.02.2020 г. по гр. д. № 806/2019 г. на Районен съд - Девня и вместо това е отхвърлен предявеният от касатора против „Енерго-Про-Продажби“ АД отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане на установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата 9 226,34 лв. – стойност на допълнително начислена електрическа енергия за периода 03.04.2017 г. – 02.04.2018 г. по фактура № [ЕГН]/14.05.2019 г.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответникът по жалбата „Енерго-Про-Продажби“ АД поддържа становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

С определение № 2901/09.10.2023 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение в хипотезата на явна необоснованост на логическите изводи на съда досежно приетия за установен размер на вземането за цена на доставена на ищеца ел.енергия за процесния едногодишен период. Настоящият състав споделя установената практика на ВКС, че като селективно основание, понятието „очевидна неправилност” е такава квалифицирана форма на неправилност на съдебния акт, която предпоставя особено тежък порок на обжалвания акт, установим от пряко от съдържанието на изложените мотиви. В тези случаи се касае за видимо тежко нарушение по приложението на материалния закон, нарушение на основни принципи и съдопроизводствени правила на гражданския процес, или явна необоснованост. Очевидно неправилно в хипотезата на явна необоснованост е въззивното решение, когато мотивите му са вътрешно противоречиви, поради допуснати нарушения на правилата на формалната логика и опита при преценката на фактите и доказателствата и изведените въз основа на тях правни изводи.

С оглед основанието, по което е допуснат касационният контрол, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, намира същата за частично основателна, поради следното:

С решение № 60298/18.08.2022 г. по гр. д. № 4163/2020 г. на ВКС, IV г.о., е отменено предходното въззивно решение и делото е върнато за ново разглеждане с указания за приложимия материален закон - чл.183 ЗЗД (по спорове, касаещи времето след отмяната на ПИКЕЕ - 2013 г. с решения на ВАС) и за назначаване на допълнителна комплексна експертиза за изясняване на релевантни за спора обстоятелства.

При повторното въззивно разглеждане на делото, решаващият съд е приел за безспорно установено, че на 02.04.2018 г. е извършена техническа проверка на средството за техническо измерване (СТИ), монтирано в обекта на потребителя и е съставен констативен протокол № 1900926/02.04.2018 г., подписан от служителите на оператора, извършили проверката, член на домакинството на абоната и един свидетел. Електромерът е снет и изпратен за проверка в БИМ. При проверката е констатирано (КП № 762/03.05.2019 г.), че невизуализираният регистър Т4 съдържа показания за потребена и неотчетена ел.енергия общо в размер на 52 031 кВтч. Според заключението на метрологичната експертиза, при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера; СТИ при проверка на точността не отчита грешка над максимално допустимата, съответства на метрологичните характеристики; отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия; не съответства на техническите характеристики. С оглед данните от проверката, ответното дружество е издало процесната фактура, с която е начислило за плащане неотчетеното количество ел.енергия - 52 031 кВТч на стойност 9 226,34 лв. (с ДДС) за периода 03.04.2017 г. - 02.04.2018 г.

Според заключението на първата съдебно-техническа експертиза, посоченото количество ел. енергия представлява реален отчет от прочита на регистър 1.8.4, който не се визуализира на дисплея. Натрупването в този регистър е резултат от външно неправомерно софтуерно въздействие върху СТИ. В същата насока е и заключението на комплексната СТЕ на вещите лица – електроинженер и софтуерен специалист, приета при повторното разглеждане на делото пред въззивната инстанция. Посочено е, че СТИ е монтирано на 30.09.2014 г. ново в обекта на абоната, след преминала метрологична проверка през нов, невключван в мрежата електромер, с оглед на което визуализираните и невизуализираните тарифи към този момент са с нулеви отчети. Показанията в скрития регистър 1.8.4. (Т4) се дължат на неправомерно софтуерно въздействие върху паметта на процесното СТИ през оптичния вход. Чрез препрограмиране е променен графикът за отчитане и натрупване на потребената енергия по тарифите. Процесното количество енергия в регистър Т4 само теоретично е възможно да се достави и потреби за период от една година, ако има непрекъснато максимално натоварване при 24-часово потребление, което в случая не е реално и каквато база за изчисление не се прилага за битови абонати. В тази връзка е посочено, че при извършената проверка на СТИ е констатирана началната дата на отчет на данни в регистър Т4 - 02.10.2014 г. - три дни след монтажа на електромера. Това означава, че отчетеното потребление в невизуализирания регистър е за реално потребена ел.енергия, но за периода от 02.10.2014 г. до 02.04.2018 г. (т.е. – за 3 г. и 6 месеца), а не за една година. Според заключението, имайки предвид установената начална дата на записани данни в скрития регистър и датата на демонтажа на СТИ, дневното потребление в Т4 е 40,7 кВТч, или за една година потребената енергия възлиза на 14 855,5 кВТч. Претендираното по фактурата количество от 52 031 кВТч е натрупано за период от 3 г. и 6 месеца и е фактически невъзможно ел.енергия в този размер да е потребена за една година.

При тези фактически положения, въззивният съд е посочил, че за изследвания период отношенията между доставчика и потребителя на ел.енергия не се регламентират от норми на ПИКЕЕ (ДВ, бр. 35/30.04.2019 г.), доколкото към момента на проверката чл. 55 ПИКЕЕ не е действал и за ответното дружество не е съществувала нормативно предвидена възможност за извършване корекция на сметката на потребителя въз основа на установените в ПИКЕЕ основания. Съдът е приел, че при отсъствие на специална нормативна уредба за случаите на установено софтуерно въздействие върху СТИ, в резултат на което с него е измерена цялата доставена ел. енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, договорната отговорност на купувача за заплащането й следва да се ангажира по реда на чл. 183 ЗЗД. Обстоятелството, че натрупването в скрития регистър е започнало след монтажа на СТИ, още през 2014 г., респ. преди 1-годишния срок на проверката и че обхваща по-дълъг период от посочения във фактурата, е счетено за ирелевантно. Посочено е, че в случая стойността на потребената ел.енергия се дължи по общите правила на договора за продажба, като едногодишният период по фактурата следва да бъде съобразяван само при установена техническа невъзможност през СТИ да се достави претендираното количество енергия. Според съда, такъв факт не е установен по делото. Предвид това е направен извод, че ищецът дължи заплащане на цялото количество неотчетена електроенергия – 52 031 кВТч на посочената във фактурата стойност от 9 226,34 лева с ДДС.

Въззивното решение е очевидно неправилно, защото мотивите му са вътрешно противоречиви и явно необосновани с оглед правилата на формалната логика. Налице е логическо несъответствие между обсъдените правнорелевантни факти и доказателства и направените въз основа на тях изводи. В тази връзка е основателно оплакването в касационната жалба, че въпреки безспорно установената начална дата на отчитане на данни в невизуализирания регистър – 02.10.2014 г., съдът необосновано и в противоречие с доказателствата по делото е приел, че претендираното за заплащане количество ел.енергия от 52 031 кВТч е потребено за процесния едногодишен период от 03.04.2017 г. до 02.04.2018 г. Игнорирани са констатациите в заключението на комплексната експертиза, че това количество енергия е практически и фактически невъзможно да е потребено за една година, след като първите данни за отчет в Т4 са от 02.10.2014 г. и натрупването е продължило до датата на демонтажа на СТИ – на 02.04.2018 г. След като към датата на проверката са отчетени 52 031 кВТч, а първите показания са от три години и половина преди това, то е логично да се заключи, че потреблението касае целия този период, а не за едногодишния, посочен във фактурата. В противоречие с установеното по делото и в нарушение на научните, опитните и логическите правила е изводът на съда, че е технически възможно процесното количество ел.енергия да е потребено за една година. Според експертното заключение това е само теоретична възможност и то ако се изчислява на база 24-часово потребление, каквато не се прилага спрямо битови абонати. В случая обаче тази теоретична възможност е без значение, след като е установена началната и крайната дата на периода, в който са натрупани показанията в Т4, т.е. изяснен е действителният период на потреблението, част от който е и релевантният за спора (03.04.2017 г. - 02.04.2018 г.).

За да възникне правното задължение на крайния клиент за заплащане на продажната цена, доставчикът следва да установи действително доставеното количество електрическа енергия за минал период, като това важи и в случаите когато върху средството за търговско измерване е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно. Установяването на вземането като съществуващо предполага доказване на факта на реалното потребление за конкретен период от време, без оглед на какво се дължи обстоятелството, че доставката не е надлежно отчетена със средство за търговско измерване. В практиката на ВКС е изяснен въпросът, че когато предмет на спор е възможността количеството неотчетена във визуализираните регистри ел.енергия, за която е издадена корекционната фактура, да е доставена и потребена от абоната за 1-годишния период по чл.50 ПИКЕЕ – отм., съдът следва да определи размера на неотчетеното количество ел.енергия преминало през СТИ за исковия период, включително и по реда на чл. 162 ГПК (вж. – решение №117/06.07.2022 г. по гр. д. № 4368/2021 г., ІІІ г. о., решение № 60190/17.12.2021 г. по гр. д. № 3433/2020 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 60191/ 22.12.2021 по гр. д. № 3651/2020 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 60235/ 09.11.2021 г. по гр. д. № 165/2021 г., IV г.о. и др.).

В случая, вземането на ответното дружество за цена на доставена и незаплатена от ищеца ел.енергия има за предмет посочения във фактурата период от 03.04.2017 г. до 02.04.2018 г. От събраните по делото доказателства, както и от заключението на комплексната експертиза, което няма причина да не бъде кредитирано, безспорно се установява, че отчетената в невизуализирания регистър енергия е реално доставена в обекта, но това е станало за периода от 02.10.2014 г. до 02.04.2018 г., част от който е едногодишният период по фактурата. При съобразяване на констативната част и изводите по т. 2 от заключението, че възможно най-близкият резултат на потреблението в Т4 следва да се изчислява на база 40,7 кВТч дневно потребление в този регистър (при общо отчетени 52 031 кВТч за 1 278 дни) и за една година възлиза на 14 855,5 кВТч, настоящият състав определя по реда на чл. 162 ГПК, че стойността на това количество потребена ел.енергия е в размер на 2 634,24 лв. с ДДС (изчислена съобразно цените по фактурата за релевантния период 03.04.2017 г. - 02.04.2018 г.). Действалите цени на КЕВР за предходни периоди, респ. от м.10.2014 г. до 02.04.2017 г. са неотносими, тъй като предмет на иска е установяване несъществуването на вземане на ответника за периода 03.04.2017 г. - 02.04.2018 г. и потребената за това време ел.енергия. Следователно, стойността й следва да се определи при съобразяване на действалите по същото това време цени на КЕВР.

Предвид изложеното, отрицателният установителен иск е частично основателен и следва да се уважи за разликата над сумата 2 634,24 лв. до предявения размер от 9 226,34 лв. Поради това, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен иска за тази разлика и вместо него да се постанови друго, с което да се приеме за установено, че по издадената фактура не съществува вземане на ответника за цена на доставена ел.енергия над сумата 2 634,24 лв.; както и да се отмени изцяло в частта за разноските. В останалата обжалвана част въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на ищеца и ответника се дължат разноски съобразно направените искания и съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска за всички инстанции. Ищецът е направил разноски за всички инстанции общо в размер на 3 688,58 лв., от които съобразно уважената част от иска му се следват разноски в размер на сумата 2 635,44 лв. Поддържаните от ответната страна възражения за прекомерност на заплатените за съответните инстанции адвокатски възнаграждения (по 790 лв. пред РС и ОС; 620 лв. пред ВКС; 800 лв. пред ОС) са неоснователни и се оставят без уважение. Ответното дружество е направило разноски за всички инстанции общо в размер на 11 411,06 лв., като за четири от производствата заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на по 1 896 лв., а за настоящото е 2 928 лева. Ищецът е поддържал възражения за прекомерност на адвокатското възнаграждение във всяка инстанция. Възражението е частично основателно, като се вземе предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, извършените от процесуалния представител на ответника действия по осъществяване на защитата и проведените пет инстанционни производства за разглеждане на спора. С оглед на това, съдът намира, че възнагражденията за първите четири инстанции (РС, двете производства пред ОС и за първото касационно) следва да се намалят до размера на сумата по 1 400 лв. за всяко; а за настоящото производство – до размера на сумата от 1 300 лв. След намаляването на адвокатските възнаграждения, общият размер на разноските възлиза на 7 799,06 лв., от които съразмерно на отхвърлената част от иска на ответника се дължат разноски в размер на 2 226,73 лв. По компенсация, ответникът дължи на ищеца заплащане на разноски за производството за всички инстанции в размер на сумата 408,71 лв.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1594/09.12.2022 г. постановено по възз.гр. д. № 1843/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд в частта, с която като е отменено решение № 32/17.02.2020 г. по гр.д. № 806/2019 г. на Районен съд – Девня, е отхвърлен иска на П. К. Д., с ЕГН – [ЕГН], срещу „Енерго - Про Продажби“ АД - [населено място], ЕИК[ЕИК], за приемане на установено, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, в отношенията между страните, че ищецът не дължи разликата над сумата от 2 634,24 лв. до размера на сумата 9 226,34 лв. - цена на потребена електрическа енергия в периода 03.04.2017 г. – 02.04.2018 г. по фактура № [ЕГН]/14.05.2019 г., за обект с адрес на потребление – [населено място], [улица]; както и в частта за разноските.

ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК в отношенията между страните, че ищецът П. К. Д., с ЕГН – [ЕГН], не дължи на „Енерго - Про Продажби“ АД - [населено място], ЕИК[ЕИК], разликата над сумата 2 634,24 лв. до размера на сумата 9 226,34 лв. - цена на потребена електрическа енергия в периода 03.04.2017 г. – 02.04.2018 г. по фактура № [ЕГН]/14.05.2019 г. за обект с адрес на потребление – [населено място], [улица].

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 1594/09.12.2022 г. по възз.гр. д. № 1843/2022 г. по описа на Варненския окръжен съд в останалата обжалвана част, с което е отхвърлен иска на П. К. Д. за приемане на установено, че ищецът не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД – [населено място] сумата 2 634,24 лв. - цена на потребена електрическа енергия в периода 03.04.2017 г. – 02.04.2018 г. по фактура № [ЕГН]/14.05.2019 г.

ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби“ АД – [населено място], ЕИК[ЕИК], да заплати на П. К. Д., с ЕГН – [ЕГН], по компенсация, разноски за всички инстанции общо в размер на сумата 408,71 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.