Дисциплинарно наказание на ЧСИ за нередности при уведомяване и оценка на имот

Текстът на акта

Ключови фрази

1

Р Е Ш Е Н И Е
№51
Гр. София, 20.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 26.04.2023 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА

При участието на секретаря Валентина Илиева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №4871/22 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.73 ЗЧСИ.
Образувано е по жалба на ЧСИ Л. Т., с рег. №713 в КЧСИ и район на действие ОС – [населено място], срещу решението на Дисциплинарната комисия/ДК/ на КЧСИ на РБ по дисц. дело №9/22 г. от 16.09.22 г. С обжалваното решение по дисциплинарното дело на ЧСИ Л.Т. е наложено дисциплинарно наказание по чл.68, ал.1,т.2 ЗЧСИ „глоба в размер на 2000 лв.“, за допуснати нарушения на разпоредбите на чл.47 и чл.485 ГПК по изп. дело №20/2009 г., по искането на Министъра на правосъдието с изх. №94-Р-87/21 г. от 24.01.22 г. В жалбата се излагат и се поддържат в съдебно заседание оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на решението на КЧСИ и се иска отмяната му.
Ответникът по жалба Министерство на правосъдието/МП/ възразява срещу участието си в процеса, защото не е обжалвал дисциплинарното решение и моли да бъде заличен като страна. Евентуално намира, че обжалваното от ЧСИ решение на ДК е валидно, допустимо и правилно.
Ответникът по жалба КЧСИ я оспорва като неоснователна и моли да се остави в сила обжалваното решение на ДК.
ВКС при разглеждане на жалбата намира следното:
Жалбата е подадена в законния срок по чл.73, ал.2 ЗЧСИ срещу подлежащо на обжалване решение на КЧСИ и е допустима.
По възражението на МП срещу участието му в производството и искането му за заличаване като страна по делото: Възражението и искането са неоснователни. Дисциплинарното производство е образувано по искане на министъра на правосъдието – чл.73, ал.1 ЗЧСИ, поради което той изначално е страна по делото / за разлика от предвидената в чл.73, ал.3 ЗЧСИ възможност за обжалване на решението от МП, когато дисциплинарното производство е образувано по решение на КЧСИ/ - р. по гр.д. №1888/19 г. на трето г.о. на ВКС, опр. по гр.д. №4448/15 г. на четвърто г.о. на ВКС и др.. Затова искането иницииралият в случая дисциплинарното производство министър на правосъдието да бъде заличен като страна по делото следва да се остави без уважение.
По същество на жалбата:
По т.1 от искането на министъра на правосъдието дисциплинарният състав е приел, че за да бъде приложен чл.41 ГПК, следва да бъдат изчерпани всички възможности за връчване на книжата, при установяване на всички адреси на страната, в това число и при установяване и връчване чрез работодателя. За да е редовна процедурата по връчване на книжата и за да се приложи презумпцията по чл.41 и 47 ГПК съответният връчител следва надлежно да удостовери отсъствието на адресата от адреса. Посещението на връчителя един или два пъти на посочения адрес не удовлетворява установеното в практиката на ВКС изискване адресът да е посетен поне три пъти, на отделни дати в рамките на един месец. От данните по изпълнителното дело е видно, че до длъжника Р. Г. са изпратени съобщения на двата известни нейни адреса – в [населено място] и [населено място]. Съобщенията са изпратени по пощата с известие за доставяне и са върнати като непотърсени. По делото липсват данни за направени опити за връчване чрез трето лице – чл.46 ГПК и прилагане на процедурата по чл.47 ГПК за поставяне на уведомление на вратата или пощенската кутия, след като адресатът е търсен поне месец на адреса и не е намерено лице, което е съгласно да получи съобщението. Затова искането на МП за налагане на дисциплинарно наказание за нарушение на чл.47 ГПК е намерено за основателно от дисциплинарния състав.
Изводите на дисц. състав са съответни на данните по делото и практиката на ВКС – макар длъжникът Р. Г. да е уведомена за образуваното през 2009 г. изпълнително дело и сама да е посочила по него и втори адрес – в [населено място], законът предвижда редовното й призоваване за насрочените по делото изпълнителни действия. От данните по делото е видно, че за насрочената с протокол от 14.09.20 г. публична продан, обявена за нестанала поради липса на наддавателни предложения и за насрочената с протокол от 6.01.21 г. нова публична продан, на която имотът е продаден, длъжницата Р. Г. е била призовавана и на двата адреса – в София и Варна по пощата с известие за доставяне, като съобщенията са върнати като непотърсени. Затова законосъобразно дисциплинарният състав е приел за основателно искането на МП за налагане на дисциплинарно наказание за нарушаването на чл.47 ГПК.
По т.3 от искането на МП дисциплинарният състав е приел, че с измененията на чл.485 ГПК – ДВ бр.86/17 г. , е предвидена възможност за длъжника при определяне на началната цена за извършване на първата публична продан да оспори заключението на вещото лице в седемдневен срок от съобщаването му, като посочи вещо лице , вписано в регистъра по чл.485, ал.1 ГПК, на свои разноски – ал.2. Въпреки цитираната противоречива практика по въпроса прилага ли се това изменение за заварените случаи, дисциплинарният състав е приел за утвърдено виждането, че след като приключи насрочената по стария ред продажба, новата начална цена на изнесения на публична продан имот следва да се определи по реда на чл.485 ГПК / ред. 2017 г./, а именно изготвената от вещото лице оценка следва да се съобщи на страните с възможност да бъде оспорена от тях. По процесното изпълнително дело липсват данни изготвената за публичната продан нова оценка да е била съобщена на страните с указване на възможността да я оспорят. С това ЧСИ Т. е нарушила разпоредбата на чл.485 ГПК/ ред.2017 г./, за което й е наложено наказание глоба.
Това становище се споделя и от настоящия състав на ВКС - целта на изменението на чл.485 ГПК /2017 г. е да осигури възможност на страните да оспорят заключението на вещото лице относно оценката на имота/р. по гр.д. №3160/22 г. на четвърто г.о. на ВКС/ . Съгласно пар.73 ПЗР на ГПК, Дв бр.86/2017 г., „публичните продажби, обявени до влизането в сила на този закон, се довършват по досегашния ред. В случаите, когато публичните продажби бъдат обявени за нестанали, новата начална цена се определя по реда на този закон“. Затова неоснователни са доводите на жалбоподателката, че правилото на чл.485 ГПК / ред.2017 г./ се прилага само за първата публична продан, която в случая е от 2010 г. Изводите на дисциплинарния състав за извършеното нарушение на чл.485 ГПК/ред.2017 г. са обвързани с насрочените при действието на изменената разпоредба през 2020 г.и 2021 г. публични продажби, след спиране на производството на осн. чл.432, ал.1,т.2 ГПК по молба на взискателя от 15.05.2018 г. и възобновяването му по молба на взискателя от 18.10.19 г.
По делото няма данни за водено за същите нарушения срещу същия ЧСИ дисциплинарно дело, по което искането за налагане на наказание да е отхвърлено. Изпратеното до Р. Г. от КЧСИ, чрез юрк. С. писмо със становище на КЧСИ, че няма основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ЧСИ Т., не обвързва дисциплинарния състав при разглеждане на искането на МП по дисц. дело №9/22 г.
Жалбата е неоснователна – обжалваното решение на Дисциплинарната комисия на КЧСИ е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Министерство на правосъдието за прекратяване на производството по отношение на министъра на правосъдието и заличаването му като страна по делото.
ОСТАВЯ В СИЛА решението на ДК на КЧСИ по дисц. дело №9/22 г. от 16.09.22 г. в обжалваната част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: