Обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука и приспадане на осигурителни плащания

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 422

София 25.06.2026г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на девети юни през две хиляди и двадесет и шеста година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ДИМИТРОВ ИЛИЕВ

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря Кристина Григорова,

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 2003 по описа за 2024г. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Касационното обжалване е допуснато, с определение № 1146 от 10.03.2026г., по подадената касационна жалба от Д. П. А., чрез процесуалния представител адвокат Б. против въззивно решение № 1177 от 10.11.2023г. по в.гр.д. № 1192/2022г. на Окръжен съд Бургас, с което частично е отменено решение № 978 от 9.04.2020г. по гр.д.№ 7480/2018г. на Районен съд Бургас в частта, с която е присъдено обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди за сумата над 3 040.77лв. до присъдените 26 542.50лв. и в частта за определените разноски и такси и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от Д. П. А. иск за осъждане на „ГСИ – Балкани“ ЕООД в ликвидация да му заплати посочената сума над 3 040.77лв. до 26 542.50лв., ведно със законната лихва, която сума представлява обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, като е потвърдено решението в частта за присъждане на сумата от 3 040.77лв. и са присъдени разноски. Решението е влязло в сила в частта, с която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 20 000лв.до 40 000лв. Решението е постановено при участието на ЗАД“Булстрад Виена Иншуранс груп“ [населено място], П. В. В., Р. М. М., С. Р. Г. и Я. М. Д. в качеството им на трети лица помагачи на ответната страна „ГСИ – Балкани“ ЕООД в ликвидация.
Касационното обжалване е допуснато по следните въпроси: 1. Дали при присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл.200 КТ, следва да се приспада полученото от пострадалия обезщетение и/или пенсия по обществено осигуряване, съгласно чл.200, ал.3, по който е констатирано противоречие с приетото в постановеното ТР № 1 от 5.03.2026г. по т.д.№ 1/2023г.на ОСГК на ВКС? 2. Относно начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди, причинени в резултат на злополука, по които е възможно да е налице противоречие с постановките, развити в ППВС № 4/1968г. и решения по гр.д.№ 4949/2024г.на ІV г.о., гр.д.№ 1686/2024г.на ІІІ г.о.
В съдебно заседание страните не се явят лично.
Постъпило е писмено становище от ответника „ГСИ – Балкани“ ЕООД в ликвидация, [населено място], представлявано от ликвидатора В. за неоснователност на подадената касационна жалба. Счита, че ищецът е поискал обезщетение само за периода 4.02.2017г.-18.10.2018г. Счита, че след като Д. А. се е върнал на работа през м.03.2018г., където е изпълнявал трудовите си функции без помощни средства, че е невъзможно да е в тежко състояние и да е инвалидизиран. Оспорва размера на направените разходи за медикаменти, консумативи и изследвания, претендирани като имуществени вреди. Счита, че липсва причинна връзка между тях и претърпяната злополука, както и че не е доказано нито необходимостта и целесъобразността на претендираните разходи, нито същите да са направени от А..
Постъпило е подробно писмено становище от третите лица помагачи С. Р. Г. и Я. М. Д., чрез процесуалния им представител адвокат И., което също е за неоснователност на подадената касационна жалба. Считат, че при определяне на размера на обезщетението следва да се отчете поведението на ищеца, който е действал при груба небрежност със степен на съпричинавяне на вредоносния резултат над 50 %. Обосноват тезата си с обстоятелството, че пострадалият съзнателно е нарушил задължителния маршрут на движение в цеха, установен със знаци и табели, което е и причината за настъпване на увреждането. Намират за съществени и следните обстоятелства: Мястото, на което се е случила злополуката не е в обсега на мястото, където е следвало да се извършва ремонта, а на отстояние от 20м. А. е бил ръководител на ремонта и именно той е носил отговорност - не само за собственото си здраве, но и на другите работници – поради което е следвало да съобразява установените правила за безопасност на труда. Вместо това – при влизане в помещението на инсталацията, в събота, след обяд, не е уведомил старшия оператор, с което е нарушил изискванията. Освен това, той е този който е подписал наряда за деня, като по този начин е удостоверил, че изискванията за безопасност на труда са спазени. Считат за недоказана претенцията за имуществени вреди. Твърдят, че протоколът на НОИ за резултатите от разследването на трудовата злополука с № 5103-02-05 от 7.03.2017г., който е основа за признаването на злополуката за трудова, съдържа обстоятелства, които са неверни и които те са оспорили – Д. и Г. не са свидетели на злополуката, никой от тях не е допуснал нарушение при използване на работното оборудване /подобна отговорност не им е търсена/, а още по-малко са допринесли по някакъв начин за настъпване на злополуката.
Върховен касационен съд, състав на ІІІ г.о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, по въпросите, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, намира следното :
С ТР № 1 от 5.03.2026г. по т.д.№ 1/2023г. /във връзка с което производството беше спряно/, ОСГК на ВКС прие, че „когато съдът присъжда обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл.200 КТ, не следва да приспада от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение и/или пенсия по общественото осигуряване, съгласно чл.200, ал.3 КТ“. Приспадането на вече заплатено обезщетение от претенцията може да бъде извършено, само ако се отнася до едни и същи вреди . Плащанията на обезщетенията и паричните помощи по социалното осигуряване при трудова злополука и професионално заболяване се припокриват с част от имуществените вреди, за които работодателят дължи обезщетение при трудова злополука или професионално заболяване, а именно за пропуснатите ползи (нереализирано трудово възнаграждение) и за претърпени вреди (за належащ медицински преглед, за изследване и/или лечение, за санаторно курортно лечение, а също така и за парични помощи за помощно технически средства, свързани с увреждането). С оглед начина на определянето им, плащанията по социалното осигуряване не покриват пълния размер на тези вреди, поради което и работникът или служителят имат право да търсят обезщетение за разликата между пълния размер на вредите и заплатената по реда на социалното осигуряване част по установения от закона ред, който към настоящия момент е този по чл.200 – чл.202 КТ. Тази отговорност на работодателя е предвидена като допълнителен способ, наред със социалното осигуряване, чрез който работникът или служителят могат да получат пълно обезщетение за претърпените от тях вреди.
Съгласно ППВС № 4/1968г. и всички решения, възприемащи основните му постановки /напр.решения по гр.д.№ 4949/2024г.на ІV г.о., гр.д.№ 1686/2024г.на ІІІ г.о./- при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съдът дължи преценката на всички конкретно установени по делото обективно съществуващи обстоятелства. При причинени телесни увреждания от значение са - характерът на увреждането, начинът на извършването му, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, наличието на осакатяване, загрозяване, включително - дали и в каква степен пострадалият се е възстановил след извършени операции и проведено лечение. При определяне размера на обезщетението се вземат предвид и всички други страдания и неудобства; стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото развитие, степента негативно отражение на увреждането върху психичното здраве на пострадалия, възрастта на увредения, отражението на травмата върху контактите и социалния му живот, икономическото положение в страната, съдебната практика в подобни случаи и всички обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на пострадалото лице от вредоносното действие, съобразно естеството и интензитета на претърпените телесни болки и душевни страдания.
В случая конкретните факти по делото са следните:
Ищецът е заемал длъжността „организатор производство“в ответното дружество, съгласно която е следвало да ръководи, организира, контролира и изпълнява дейности в цех РАПК и СМ. Основните му задължения, съгласно длъжностната характеристика/вж.стр.197/ са били: да отговаря за изпълнение на поставените задачи в срок и качество,отговаря за ефективното използване, правилна експлоатация и стопанисване на машините и съоръженията, като съдейства за своевременно отстраняване на възникнали неизправности, да отговаря за спазването на вътрешния трудов ред, методите на работа и организация на производството на труда, спазване на вътрешния трудов ред, методите на работа и организацията на производството на труда, спазване изискванията по трудова безопасност и противопожарна охрана. По длъжностна характеристика – външните му функционални взаимоотношения са : с представители и специалисти на организации, които са възложители по договори с „ГСИ – Балкани“ ЕООД Сервизно обслужване.
В изпълнение на тези задължения, на 4.07.2017г., той и групата, която е ръководил и за която е отговарял, са изпълнявали възложена от работодателя дейност по ремонт на греблови транспортьор „реклеймър“, на територията на инсталация „Газова сяра-4“, на площадка „Лукойл Нефтохим Бургас“, като е следвало да извършат подмяна на паднали втулки и набиване на щифтове. Реклеймърът е служел за транспортиране на сяра. Ремонтът е започнал в 9.00часа, като А. се е подписал, че работното място и оборудването са подготвени. Той е попълнил коректно всички документи, необходими за извършване на ремонтната дейност – журнал на ГСИ Балкани“ЕООД, наряд № 65 от 4.02.2017г.на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, книги за инструктаж. По същото време – операторите на смяна от „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД /третите лица помагачи Г. и Д./ са почиствали натрупаната сяра в технологичен канал /с размери около метър на метър/, поради което е имало отворена метална решетка над канала, който се намира под транспортната лента ВС-803. През този технологичен отвор е влизал маркуч /с 4-5 кв.м.площ/, който е засмуквал падналата сяра от канала. В помещението, където е извършвана ремонтната дейност е имало указателни табелки за безопасен маршрут. След връщане от обедна почивка, около 13ч., А. и бригадата са минали напряко, а не по указания с поставени табелки на вратите на входовете безопасен маршрут. /На пода означени пътеки не е имало/. Не са изчакали представител на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, който да ги придружи при влизането на територията на работещата инсталация, за да бъде предвижена веригата на реклеймъра за работа по ремонта в работната зона. Гледайки нагоре към гребловия транспортьор, А. пада в технологичния отвор от височина от около 2.5м. и се удря в бетонния под. Според заключението на приетата пред първата инстанция експертиза - при спазване на правилния маршрут, дейностите на оперативният персонал и на ремонтната група нямат допирни точки, защото би следвало да се извършват на разстояние от 20м.
Злополуката е приета за трудова с разпореждане № 5104-02-44 от 20.04.2017г.на ТП на НОИ Бургас.
Със заключение на съдебно-медицинската експертиза е установено, че пострадалият е получил „счупване на ляв голям пищял в проксималната област /на колянната става/, вътреставно и счупване на десния голям пищял в дисталната област /на глезената става/, вътреставно. Проведено е оперативно лечение с метална остиосинтеза. В хода на лечението е получил мекотъканна некроза в проксималната част от лявата подбедрица, която е премахната. Лечението е продължило в Клиника по изгаряния и пластична хирургия „Пирогов“ [населено място], където е проведена трансплантация върху мекотъканния дефект. Вещото лице, изготвило експертизата посочва, че А. е с остатъчно затруднение на движението, което се осъществява с помощно средство – канадка. Налична е атрофия на мускулатурата на ляв крак, оток на лявото коляно с непълна екстензия, болезнена в крайния етап. Оток на лявото коляно с деформация на меките тъкани на и под коляното. Болезнена флексия в глезена на десен крак. Уврежданията са били свързани с болки, страдание и затруднение на движенията на двата долни крайника, като в периода на възстановяване се е нуждаел от чужда помощ. Пълното възстановяване е много бавен процес и е със скептична прогноза. Към дата на изготвяне на заключението – функцията на долните крайници е била възстановена „в основни линии“. Съгласно показанията на свидетелката П. /сестра на пострадалия/ - в началото болките са били много силни. Налагало се е брат й непрекъснато да приема обезболяващи. Съществувала е опасност от загуба на единия крак. Лечението на некрозата е било бавно – наложил се е престой в София от месец и половина. Пострадалият е отказвал да се храни и е отслабнал от 90кг. на 50кг. Според показанията й болките му продължават и понастоящем основно при продължително стоене на крака.
По делото е прието като доказателство Експертно решение на ТЕЛК № 581 от 10.02.2022г., с което установена 50% трайно намалена работоспособност, с дата на инвалидизацията 10.03.2020г. и водеща диагноза „счупване на костите на подбедрицата, включително на глезена“. по повод трудова злополука.
По делото са ангажирани гласни доказателства. Свидетелят И., който е колега на ищеца и е работил в същото хале, заявява, че и друг път се е случвало /и той е виждал това/, решетката на пода да е отворена. Според свидетеля Д., който работи в ответното дружество като началник отдел „Промишлена безопасност“ – ищецът е работник с дългогодишен стаж, който има необходимите умения за работа. Специално за работата в инсталацията, на която е настъпила злополуката, посочва че се касае за специфична дейност, в пожароопасна зона, изискваща изготвяне на оценка на риска, включително и на риска от попадане в технологичния отвор. Такава е била изготвена и с нея са запознати всички работещи. Установява начина на работа : преди започване на работа се изготвя наряд, в който се вписват – дейността, отговорникът и оборудването, личните предпазни средства, които следва да бъдат използвани. Мерките за безопасност включват и подхода към работното място и зоната на извършване на ремонта, във връзка с което има изготвени и поставени постоянни табели, които указват безопасен маршрут. Ръководителят на инсталацията прави инструктаж на ремонтния персонал. При необезопасено работно място отговорният ръководител може да откаже да започне работа. Според свидетеля П., който е изпълнява длъжността „старши оператор“ на инсталацията Газова сяра – в деня, на злополуката такъв наряд е направен от началник смяната, като бригадата, ръководена от пострадалия е записана в книгата за инструктаж. Възражение от него - във връзка с безопасността - не е направено. Когато бригадата е излязла на обяд, го е уведомила за напускане на обекта, но не го е уведомила при връщането си за започване на работата след обяд.
Делото е за втори път пред касационната инстанция след като с решение № 29 от 28.07.2022г. по гр.д.№ 1478/2021г., състав на ІV г.о. на ВКС е отменил постановения въззивен акт и е върнал делото за ново разглеждане. След отговор на въпрос, касаещ приложението на чл.201, ал.2 КТ, касационният състав е приел, че в „случая поведението на работника съставлява проява на груба небрежност“, доколкото той е допуснал нарушения на Правилника на вътрешния ред и изискванията на нормативните актове по безопасността, хигиената на труда и противопожарната охрана /т.5.1.2.12/, както и пропускателния режим, установен в Наредба за организацията и ръководството на пропускателния и вътрешно обектов режим в „Лукойл Нефтохим Бургас“АД /т.5.1.2.30/, в частност т.4.5.5.3 от Правилника за осигуряване на промишлена безопасност, охрана на труда и опазване на околната среда при изпълнение на дейности от външни организации в „Лукойл Нефтохим Бургас“АД, според които на работниците се забранява да нарушават установения маршрут на движение. Същевременно, съставът е посочил, че при определяне на приносът на работника следва да се съобрази, че съгласно оценката на риска на работните места в „ГСИ-Балкани“ЕООД за Инсталация „Газова сяро-4“ е налице риск от редица механични опасности, сред които и падане от височина или пропадане поради наличието на високо разположени работни места или странични отвори, т.е. следва да се има пред вид, че са налице и завишени изискванията спрямо работодателя за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Съставът на ВКС отменил въззивния акт е приел, че за да се определи конкретна степен на съпричиняване – е необходимо установяване на допълнителни обстоятелства, изискващи назначаване на експертиза. В тази връзка са дадени задължителни указания – да се осъществи на „мястото на злополуката, при условия максимално близки до тези“, при които тя е осъществена, а именно: „при разполагане на шланга на помпата в технологичния канал и включването й, за да се установи каква е видимостта в помещението при активен режим на работа на съоръжението и възможно ли е поставянето на защитни ограждания, докато то работи“.
След връщане на делото, въззивния съд е изпълнил дадените указания като е допуснал посочената експертиза. Нейното заключение обаче е обезсмислено с оглед приетото като доказателство - писмо от „Лукойл Нефтохим Бургас“АД, съгласно което – от години – тази вакуумна помпа, която се е използвала през 2017г., вече не се използва, а дейността по събиране на сяра се осъществява ръчно, с лопати, в чували, които се извозват с мотокар. Въззивният съд е приел, че е налице обективна невъзможност да бъдат пресъздадени условията, при които е настъпила злополуката и да се установят с точност близка до действителната фактите във връзка с видимостта и запрашеността в помещението по време на злополуката, както и за възможността /с оглед вибрациите, които помпата е създавала/ да бъде поставено ограждение. Съобразявайки това, както и гореописаните доказателства, въззивният съд е преценил като справедлив размер на обезщетение за установените като реално причинени неимуществени вреди от 20 000лв. /който е максимално възможен пред вид заявената претенция и липсата на подадена касационна жалба от пострадалия/. С оглед задължителните указания на състава на ВКС за това, че поведението на работника съставлява проява на груба небрежност, е приел 20% съпричинавяне от страна на пострадалия, които е приспаднал, както и е приспаднал полученото обезщетение по общественото осигуряване, след което е останала сумата от 3 040.77лв.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на въззивния съд както относно определеният размер на обезщетение на причинените неимуществени вреди, така и относно процента на съпричиняване, но не и тези, които касаят извършено приспадане от определения размер на обезщетението за причинените неимуществени вреди полученото от пострадалия обезщетение по общественото осигуряване поради противоречието им с приетото ТР № 1 от 5.03.2026г. по т.д.№ 1/2023г. от ОСГК на ВКС. Съобразявайки дадените отговори на въпросите във връзка с които е допуснато касационно обжалване следва да се посочи следното:
В случая претърпените болки и страдания вследствие на преживяната трудова злополука са с висок интензитет. Вследствие на падането от 2.5м. върху бетонен под, пострадалият работник, който е бил на 55 години, е получил увреждания и на двата си крака - „счупване на ляв голям пищял в проксималната област и счупване на десния голям пищял в дисталната област, ведно с вътреставни увреждания. Болките са били силни, при това за продължителен период от време. Изисквали са постоянен прием на обезболяващи. Настъпилите увреждания са изключвали възможността от самостоятелно обслужване и са изисквали за определен период от време постоянна чужда помощ. Пълното възстановяване – според професионалното мнение на експерта е много бавен процес, при това със скептична прогноза. Настоящият съдебен състав няма основание да не възприеме това заключение, поради което счита за неоснователно възражението на ответната страна за липса на настъпило увреждане. Изложеното в тази насока твърдение, че А. се е върнал на работа през м.03.2018г., където е изпълнявал трудовите си функции без помощни средства е недоказано. Обстоятелството, удостоверено с издаден от НАП, ТД Бургас документ с вх.№ 6090 от 6.02.2020г., че трудовото правоотношение на Д. А. е прекратено, считано от 30.01.2018г., като от 1.01.2018г., на основание чл.123, ал.1 КТ, работодателят е променен на „Дитсмани Енергоремонт Холдинг“АД, не дава основание за друг извод, защото след злополуката той е ползвал отпуск за нетрудоспособност, във връзка с което са изплащани обезщетения. Доказателство за настъпилото трайно увреждане е и издаденото Експертно решение на ТЕЛК № 581 от 10.02.2022г., с което установена 50% трайно намалена работоспособност. При съобразяване на състоянието и преживените страдания, следва да се отчетат и наложилите се вследствие на настъпилата некроза интервенции, както и преживените болки и страдания във връзка със съпътстващото лечение, продължило месец и половина. Изложеното мотивира съдебния състав да приеме, че справедливият размер на обезщетение следва да е висок, но съдът е ограничен от заявената претенция /В тази връзка следва да се посочи, че е неоснователно твърдението, че претенцията касае периода 4.02.2017г.-18.10.2018г., доколкото в петитума на исковата молба подобно ограничение не се съдържа/.
Правилно въззивният съд е намалил определеният размер на обезщетение с оглед приетото от състава на ВКС за основателно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Видно от гореизложените му мотиви, процентът следва да бъде определен както при съобразяване на конкретно установеното поведение на пострадалото лице, така и на завишената отговорност на работодателя с оглед мястото и характера на изпълняваната дейност, както и в зависимост от конкретно установените обстоятелства, при които е настъпила злополуката. Установената груба небрежност винаги се степенува в съответствие с обективното съотношение с допринасянето. Настоящият съдебен състав не споделя тезата на ответната страна и на третите лица помагачи за завишен принос на пострадалия. Злополуката е настъпила с опитен работник, които е работил на същата длъжност в ответното дружество от 7.10.2004г., /съгласно удостоверение на НАП/. В случая, вървейки към мястото, където е следвало да извърши ремонт с бригадата, на която е бил ръководител, е пропаднал в необезопасена дупка, защото е гледал нагоре, говорейки за предстоящите задачи.
Съдържанието на понятието груба небрежност, по смисъла на чл.201,ал.2 КТ, поради липса на легална дефиниция, многократно е разяснявано в практиката. Съгласно решение № 79 от 27.02.2012г. по в.г.д.№ 673/2011г. на ІV г.о. на ВКС – то е налице, когато пострадалият е съзнавал, предвиждал настъпването на неблагоприятните последици, но се е надявал, че те няма да настъпят или че ще ги предотврати. Приема се, че винаги когато пострадалият създава реална възможност за настъпване на вредата, като сам се поставя в ситуация на повишен риск от увреждане, той съпричинява вредата.
Преценявайки конкретните обстоятелства, при които е настъпила злополуката, гореописаното поведение на работника, който след обедната почивка, обсъждайки с останалите предстоящите задачи, се е отправил към мястото си за работа, съпоставено с доказателствата как е следвало да процедира /да мине по друг път/ и в резултат на кои негови действия е настъпила вредата /че е минал напряко/, намира, че процентът на съпричиняване следва да е 20%. Този извод е съобразен с установената съдебната практика, съгласно която „не всяко нарушение на инструкциите за безопасност на труда представлява груба небрежност, а само това нарушение, което е в пряка причинна връзка с увреждането и при което работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка”/решения № 977 от 14.01.2010г. по в.г.д.№ 298/2009г. на ІV г.о./ В случая – той е допуснал нарушение на инструкциите на безопасност, защото не е уведомил старшия оператор, че бригадата започва работа, но това не е в пряка причинна връзка с увреждането. В пряка причинна връзка е единствено неспазването на указаните табели. Тези табели, обаче са били само на входните вратите, като на пода означени пътеки не е имало. Освен това е допуснато в едно помещение да се извършват различни по характер дейности, от различни бригади /обстоятелството, че те е следвало да се извършват на 20м.една от друга не променя този извод/. При това, работата, която е извършвана от другата група работници /които са почиствали натрупаната сяра в технологичен канал с отворена метална решетка/, не е била обезопасена по никакъв начин. Твърдението на пострадалия, че сутринта, когато му е провеждан наряда, решетката е била затворена, освен че е логично, не е и оспорено. При това положение, не може да се очаква – той да съзнава, че със своите действия /отклоняване от маршрута и липса на проявено обикновено внимание/ допринася за настъпване на неблагоприятните последици или да се е надявал да ги предотврати.
При отчитане на приноса – сумата която следва да се присъди е 16 000лв. или 8 180.67евро. /20% от 20 000лв./. Въззивният акт следва да бъде отменен в частта, с която е отхвърлен иска за разликата над 1554,72евро /3 040.77лв./ до 8 180.67евро и вместо това постановен друг, с който иска да бъде уважен в тази част, а в останалата част въззивния акт следва да бъде потвърден.
По делото няма данни за предприето виновно поведение на кое и да е от конституираните трети лица помагачи.
Досежно претенцията за имуществени вреди в размер на 6 542.50лв.:
Представени са доказателства за реално извършени разходи във връзка с проведеното лечение както следва : фискален бон от 4.12.2017г.Медицинска лаборатория „Лина“ – 12лв.за МБИ секрет рана, фискален бон от 1.12.2017г.Медицинска лаборатория „Лина“ – 21.58лв.за ПКК, СУЕ, глюкоза серумна, АСАТ, АЛАТ, С-реактивен протеин, венепункция, фискален бон от 29.09.2017г.Медицинска лаборатория „Лина“ – 19 лв.за Левкограма, желязо, общ ЖСК, С-реактивен протеин, фактура № 967 от 29.08.2017г. за 92.26лв.за общо 7бр.клиндамицин, ведно с касов бон, фискален бон от 15.08.2017г.Медицинска лаборатория „Лина“ – 37.50лв.за ПКК, СУЕ, глюкоза серумна, АСАТ, АЛАТ, С-реактивен протеин, венепункция, фискален бон от 18.08.2017г.Медицинска лаборатория „Лина“ – 5лв. за урина и венепункция, фискален бон от 14.08.2017г.Медицинска лаборатория „Лина“ – 12лв. за МБИ и венепункция, фискален бон от 6.07.2017г.Медицинска лаборатория „Лина“ – 12лв. за МБИ секрет рана, фискален бон от 19.06.2017г. Медицинска лаборатория „Лина“ – 61.50лв. за ПКК, СУЕ, глюкоза серумна, Креатин, общ белтък, албумин,АСАТ, АЛАТ,калий, натрий, хлориди, калции, Са, желязо, магнезии, венепункция, фискален бон от 9.07.2017г. за 30.86лв.за 3табл.паратрамол, фактура № 37 от 5.06.2017г. за 92.26лв.за 30бр. паратрамол, фискален бон от 5.06.2017г. за 9.56лв.за 3табл.паратрамол, фактура № 1021 от 8.12.2017г. за 64.13лв.за 2оп.ентерол, 1бр.био баланс, 5 оп.цитрофлоксацин, ведно с фискален бон, фактура № 992 от 25.10.2017г. за 13.19лв.за лефлокс, ведно с фискален бон, фактура № 2987 от 9.03.2017г. за 33лв.за операционно фолио, ведно с касов бон, фискален бон от 9.03.2017г. за 66лв. за операционно фолио, фискален бон от 12.03.2017г.за 58лв.потребителска такса, фиш за платена услуга за престой от 27лв. за операция в размер на 405лв., касов бон от 17.02.2017г.за 650лв. – метален имплант, фактура № 2482 от 16.02.2017г.за артроскопски консуматив за 541.67лв., фактура № 36 от 10.02.2017г.за консуматив /комплект винтове и плака за тибия/ за 3 140лв. от „Ортомед Трейдинг“ООД, ведно с вносна бележка, фактура № 5046 от 13.02.2017г.за консумативи /винтове и заключваща плака/ за 1 800лв. от „Ортосинтез-1“ ЕООД. Съставът не споделя възражението за недоказаност на направените разходи – видно от направеното изброяване всички посочени суми, съставляват направени разходи във връзка с проведени изследвания, прегледи, интервенции и необходими за тях консумативи, а освен това те са извършени по време, което съвпада с предприетите действия по лечение
С оглед отговора на първия поставен въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване и на основание чл.200, ал.3 КТ от така установените реално направени разходи следва да се приспадне сумата, получена от НОИ /19 501.73лв./ и поради по-големият размер на последната, искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди се явява неоснователен.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса, съобразно допълнително уважената част от иска в размер на 327.22 евро.
С оглед на изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 1177 от 10.11.2023г. по в.гр.д. № 1192/2022г. на Окръжен съд Бургас, с което е отменено решение № 978 от 9.04.2020г. по гр.д.№ 7480/2018г. на Районен съд Бургас в ЧАСТТА, с която предявения от Д. П. А. иск с правно основание чл.200 КТ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на претърпяна от него на 4.02.2017г. трудова злополука, е отхвърлен за сумата над 1554,72евро /3 040.77лв./ до 8 180.67евро ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА„ГСИ – Балкани“ ЕООД в ликвидация, ЕИК[ЕИК], с адрес на управление: [населено място], п.к., Ю. и. з., П. „Л. Н. Б.“АД, представлявано от ликвидатора В. да заплати на Д. П. А., ЕГН [ЕГН], от [населено място], к-с „Л.“,[жилищен адрес] допълнително сумата от 6 625.95евро /шест хиляди шестстотин двадесет и пет евро, девет пет/, разлика между вече присъдените 1 554.72 евро и дължимите 8 180.67евро, представлваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на претърпяна от него на 4.02.2017г. трудова злополука, ведно със законната лихва, считано от 4.02.2017г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. П. А., ЕГН [ЕГН], от [населено място], к-с „Л.“,[жилищен адрес] против „ГСИ – Балкани“ ЕООД в ликвидация, ЕИК[ЕИК], с адрес на управление: [населено място], п.к, Ю. и. з., П. „Л. Н. Б.“АД, представлявано от ликвидатора В. иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, в резултат на претърпяна от него на 4.02.2017г. трудова злополука, ведно със законната лихва.
ОСЪЖДА ГСИ – Балкани“ ЕООД в ликвидация, ЕИК[ЕИК], с адрес на управление: [населено място], п.к., Ю. и. з., П. „Л. Н. Б.“АД, представлявано от ликвидатора В. да заплати по сметка на ВКС, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 327.22 евро /триста двадесет и седем евро, двадесет и две/, държавна такса.
ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 1177 от 10.11.2023г. по в.гр.д. № 1192/2022г. на Окръжен съд Бургас в останалата обжалвана част.
Решението е постановено при участието на ЗАД“Булстрад Виена Иншуранс груп“ [населено място], П. В. В., Р. М. М., С. Р. Г. и Я. М. Д. в качеството им на трети лица помагачи на ответната страна „ГСИ – Балкани“ ЕООД в ликвидация.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.