Осъждане за държане на наркотични вещества, получени чрез куриерска пратка

Текстът на акта

Ключови фрази

Kвалифицирани състави на производство, пренасяне , изготвяне , търговия и др. на наркотични вещества * необоснованост

Р Е Ш Е Н И Е

№ 10

гр. София, 11.03.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесети и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Теодора Стамболова

2. Бисер Троянов

при секретаря …… Г. Иванова ………………………………………… в присъствието на прокурора … Маринова …………………………………. изслуша докладваното от съдия Ж. Начева ……………………………………… наказателно дело № 1060 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Д. Н. М. против решение № 51 от 20.09.2021 г. на Бургаския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 53/2021 г.

Жалбата се позовава на касационните основания по чл. 348, ал.1 НПК. Твърди се, че решението е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. В подкрепа са развити доводите, че подсъдимият не е установил трайна фактическа власт върху наркотичното вещество; че изводите на съда за субективния момент са неправилни, тъй като липсват преки доказателства, а косвените са изведени от житейска логика; че по делото не са били обсъдени показанията на полицейските служители в съдебно заседание и не са анализирани дадените от тях на досъдебното производство по време на проведен разпит веднага след инкриминираното деяние на подсъдимия; че наказанието е следвало да бъде индивидуализирано около минимума. Направено е искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане или за изменение на решението, като се приложи чл. 55, ал. 1, т. 2 и т. 3 НК.

В съдебно заседание защитникът (адв. Й.) на подсъдимия М. поддържа жалбата с доводите, изложени в нея.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, съображенията на страните в съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното:

С присъда № 306 от 8.12.2020 г. на Бургаския окръжен съд по н. о. х. д. № 1317/2019 г. подсъдимият Д. Н. М. е признат за виновен в това, на 20.12.2016 г. в [населено място] без надлежно разрешително да е държал високорисково наркотично вещество – 189,790 гр. коноп с 3,80% съдържание на активно действащия компонент и равностойност от 1138,74 лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК и чл. 54 НК е наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на три хиляди лева. На основание чл. 68 НК е приведено в изпълнение условното наказание от една година лишаване от свобода по присъда на Софийския градски съд по н. о. х. д. № 3993/2014 г. Съдът е определил първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, отнел е в полза на държавата предмета на престъплението, разпоредил се е с веществени доказателства и в тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото.

Със същата присъда подсъдимият Г. Ц. Ц. е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 354а, ал.1 НК.

С решение № 51 от 20.09.2021 г. на Бургаския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 53/2021 г. присъдата е изменена, като наказанието лишаване от свобода е намалено на една година и два месеца. В останалата част присъдата е потвърдена.

Касационната жалба е неоснователна.

Тя съдържа идентични доводи с представените пред въззивния съд срещу необосноваността на присъдата, постановена от първоинстанционния съд. Оплакването за липсата на обсъждане и анализ на свидетелски показания е съпътствано с подновеното твърдение, че показанията на полицейските служители пред съда за силна миризма на марихуана от плика на пратката са неверни и в противоречие със снимковия материал и показанията на останалите свидетели за начина на опаковане, който обективно е изключвал излъчване на мирис; че показанията им в съдебно заседание на 8.12.2020 г. са били дадени едва тогава, когато са изгледали записите от охранителните камери, спомняйки си и подробности за обаждане на някой от служителите с информация за наличието на пратка със специфична миризма на марихуана. Отново се навежда и довод за недоказаност на задължителни признаци от състава на престъплението с аргументи, че по делото не е установена трайна фактическа власт на подсъдимия върху наркотичното вещество и съзнанието му за действителното съдържание на получената пратка чрез услугите на куриерската фирма. Успоредно се противопоставя и собствена фактология за протеклото събитие.

По същината си представените съображения са насочени да опровергаят обосноваността на възприетите от въззивния съд фактически положения по делото и да поставят под въпрос суверенната му оценка на гласните доказателствени средства, в частност показанията на св. Д. и на св. Д.. Необосноваността не е касационно основание, което в рамките на настоящото производство може да доведе до отмяна на въззивното решение. Върховният касационен съд не разполага с правомощия нито за преоценява доказателствения материал, нито да приема фактически положения, различни от приетите за установени от съда, разгледал делото по същество.

Мотивите позволяват да се проследи, че Бургаският апелативен съд аналитично е преценявал показанията на св. Д. и св. Д., констатирал е противоречия, съпоставял е показанията както помежду им, така и с останалите доказателствени източници според тяхната логическа зависимост. Изложил е изчерпателни съображения защо кредитира дадените непосредствено в съдебно заседание по отношение на част от обстоятелствата, свързани в повода за полицейската проверка на подсъдимия. Възражението срещу приетото от съда за фактически установено, че цитираните свидетели възприели и специфичен мирис, характерен за марихуана, е основано на собствената преценка на жалбоподателя за обективна невъзможност да придобият такива възприятия поради опаковката на пратката. В крайна сметка и то се явява част от поредицата съображения в подкрепа на основното оплакване за необоснованост на фактическата констатация на съда, разглеждащ въпросите по същество, за прекия умисъл на дееца, че държи високорисково наркотично вещество, отхвърляйки като убедително опровергана лансираната версия от подсъдимия, че на 19.12.2016 г. му е била изпратена пратка с 189,790 грама марихуана, показала 3,8% тетрахидроканабинол на стойност 1138,74 лева (за нуждите на наказателното производство), която на следващия ден – 20.12.2016 г. той е взел без да съзнава нейното съдържание, посещавайки по друг повод същия офис на фирмата за куриерски услуги „Е.”.

От мотивите се установява, че всички съществени фактически въпроси, в т. ч. и подновените в касационната жалба, са били обстойно коментирани и са получили ясно и недвусмислено разрешение. На приведените доводи и възражения от страна на подсъдимия и неговия защитник съдът е отговорил, стъпвайки на доказателствата, които е извлякъл от оценените по вътрешно убеждение като достоверни източници на относима доказателствена информация към инкриминираното деяние на подсъдимия М.. Бургаският апелативен съд не е пренебрегнал и възражението на защитника, че в случая липсвала трайна фактическа власт върху наркотичното вещество. То е било ефективно обсъдено и отхвърлено с пространни и законосъобразни мотиви на л. 25-26 от решението.

В рамките на възприетите фактически положения деянието на подсъдимия М. е получило вярната си правна квалификация. Конкретни доводи в този аспект не се изтъкват и от жалбоподателя.

Наказанието на подсъдимия е определено близо до минималния предвиден размер в санкцията за извършеното престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК в съответствие с преценката за относителната тежест за значимите по този въпрос обстоятелства. В жалбата се акцентира единствено върху отдалечеността във времето на извършеното деяние от подсъдимия. Въззивният съд е придал на продължителността на производството силата на фактор със сериозна тежест и влияние за намаляване на наказанието, след като е констатирал, че изтеклият петгодишен период от време не се дължи на причини, произтичащи от поведението на подсъдимия. Посоченото обстоятелство е прибавил към съвкупността от смекчаващи отговорността обстоятелства, но не е пренебрегнал и останалите данни, очертаващи личността на дееца предвид спецификата на предходната престъпна дейност (осъждане за престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК). Затова Върховният касационен съд не намира основание да подкрепи тезата на жалбоподателя за определяне на наказанието при условията на чл. 55 НК. Съвкупната санкция отговаря на тежестта на престъплението, данните за личността на дееца и необходимостта от ефективно постигане на целите по чл. 36 НК, в т. ч. чрез коригиращия ефект на глобата, чийто размер е бил съобразен и с въведените изисквания по чл. 47, ал. 1 НК.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 51 от 20.09.2021 г. на Бургаския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 53/2021 г.

Настоящото решение не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: