Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 30 Май 2022

Поетапен режим на лични отношения с бащата при синдром на родителско отчуждение

Върховен касационен съд · 30 Май 2022

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Майката оспорва разширения режим на лични контакти между бащата и детето, включващ незабавно преспиване в неговия дом. Връзката между тях е била затруднена поради продължително отсъствие на бащата в чужбина, конфликти между родителите и развит синдром на родителско отчуждение. Върховният касационен съд отменя въззивното решение и определя поетапен режим: първоначално срещи в присъствието на социален работник, след това самостоятелни срещи без преспиване и едва след една година – пълноценни контакти с преспиване.

Какво приема съдът

При определяне на мерки за лични отношения интересът на детето изисква съдът да следи служебно за неговото благополучие, като при нарушена емоционална връзка или отчуждение контактите с неотглеждащия родител следва да се развиват постепенно и поетапно чрез подходящи защитни мерки.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

личен режимродителски правародителско отчуждениесоциално подпомаганепреспиване при бащатаинтерес на детето

Текстът на акта

Ключови фрази

2
Р Е Ш Е Н И Е

№ 53

гр. София, 30.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втората година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

при участието на секретаря Даниела Цветкова, като разгледа гр.д. № 3981 по описа за 2021 г., докладвано от съдия Фурнаджиева, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Д. Р. Р., с адрес в [населено място], представлявана от адв. В. П., против въззивното решение № 62 от 31 май 2021 г., постановено по в.гр.д. № 130/2021 г. по описа на Окръжен съд Габрово, в частта за потвърждаване на решение № 391 от 3 декември 2020 г., постановено по гр.д. № 536/2020 г. по описа на Районен съд Габрово, в частта, с която е изменен режимът на лични отношения на детето С. И. Д., родено на .........г., с бащата И. Д. Д., определен с решение № 140 от 13 май 2016 г., постановено по гр.д. № 2310/2015 г. по описа на Районен съд Габрово, и решение № 228 от 16 ноември 2016 г., постановено по в.гр.д. № 226/2016 г. по описа на Окръжен съд Габрово, както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, с преспиване в дома на бащата; два дни с преспиване по време на коледните празници и Г. през всяка нечетна година; два дни с преспиване по време на новогодишните празници и великденските празници през всяка четна година; месец без прекъсване през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, като за осъществяване на личните отношения с детето бащата взема детето от дома на майката и съответно го връща в този дом.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 60799 от 9 декември 2021 г., постановено по настоящото дело, за да се провери допуснато ли е противоречие с практиката на ВКС, изразена в т. 1 на ТР 1/2013 г., ОСГТК, както и с решение № 217 по гр. д. № 6851/2014 г., IV г.о., и решение № 36 по гр. д. № 4794/2014 г., III г.о., по въпросите относно критериите, които следва да бъдат взети предвид в производството за изменение на мерките относно упражняването на родителските права, и относно задължението на въззивния съд служебно да следи за интереса на детето.

Според разясненията, дадени от ВКС в т. 1 на ТР № 1/2013 г., служебното начало има превес над диспозитивното и състезателното начало в случаите, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне по мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата; задължение на съда в този случай е служебно да събере доказателства в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. С т. V на ППВС № 1/1974 г. се сочи, че правната възможност да се изменя мерките в зависимост от настъпилите промени в обстоятелствата, е израз на грижата за охрана правата на децата; избирането на мерките цели правилното развитие на децата, поради което, ако обстоятелствата се изменят съществено, въпросът за ефикасността на избраните мерки поставя въпроса за вземане на нови мерки съобразно изменените обстоятелства; обстоятелствата може да са и съвсем нови или да се отнасят до мярката или нейната рационалност. Двете групи обстоятелства касаят промени, засягащи положението на детето (влошаване условията при родителя, на когото е предоставено детето, или подобряване условията на живот при другия родител; изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските права поради заболяване, осъждане на лишаване от свобода за дълъг срок, и пр.; загубване на родителския авторитет или фактическата възможност родителят да се справи с лоши прояви на детето, а другият родител е в състояние да повлияе положително, и др.; и мерките и тяхната ефективност (невъзможност да се изпълни решението поради поведение на самото дете; нерационален режим, като в течение на изпълнението му мерките са се оказали неблагоприятни за детето; болест на детето и невъзможност за прилагане на мерките, други). За ефикасността на защитата на детето и положението му, значение имат още: отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия родител и обратно – създаване на пречки на родителя, който отглежда детето, за осъществяване на личните отношения с другия родител; невръщане на детето след осъществяване на личните отношения от родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските права, или нарушаване на режима на детето; неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи по отношение на детето. ВКС, включително настоящият съдебен състав, последователно поддържа становището, че във всеки спор, свързан с определяне на отношенията родители - деца, съдът е длъжен да съобрази както общите критерии, така и спецификата на конкретния случай, имащи значение за създаването на нормална обстановка за общуване и поддържане на отношенията между детето и неотглеждащия го родител, като висшият критерий, обуславящ решението, е интересът на детето да получи това общуване, топлина, подкрепа и насърчение от родителя, комуто не е възложено да упражнява родителските права, които детето би получило, в случай че живее заедно с този родител, с отчитане на особеностите на всяка конкретна житейска ситуация. Принципно, между детето и неотглеждащия родител следва да се осигурява по-широка възможност за контакт, като детето бъде насърчавано от отглеждащия го родител да поддържа подобен контакт, освен в случаите, когато животът или здравето му във всеки аспект, или възпитанието му се поставят под заплаха от поведението на неотглеждащия го родител. В тази връзка законът (чл. 59, ал. 8 СК) предвижда определяне на подходящи защитни мерки при изпълнение на решението за упражняване на родителските права и режима на лични контакти с детето при наличие на обстоятелства, които налагат прилагането им. Необходимо е да се подчертае, че предоставяне упражняването на родителските права на единия от родителите не лишава другия от родителските права и задължения, нито е форма на наказание или негативна оценка като цяло за родителския капацитет на непредпочетения родител; общуването с детето задоволява вътрешната потребност на родителя да участва в оформянето му като личност чрез подкрепа, предаване на опит и родова памет, включително чрез вграждането му в разширения семеен кръг, но основната цел на общуването на детето с всеки от родителите е да се способстват неговото правилно възпитание и развитие като личност. Начинът и формата на поддържане на лични отношения могат да бъдат най-разнообразни, например може да се постанови в интерес на детето личните отношения с родителя да се осъществяват на определено място - по местоживеенето му, с оглед ниската възраст на детето и отдалечеността на местоживеенето на родителя, който не упражнява родителските права. С цел възстановяване на прекъснатата му връзка с неотглеждащия родител съдът може да постанови режимът за кратък период от време да се осъществява в присъствието на служител от дирекция „Социално подпомагане“ по местоживеене на детето, като постепенно времето за контакт се разширява, присъствието на служителя - отпада, а на родителите се предоставя възможността да постигат съгласие за контакти с детето в конкретни празнични или почивни дни.

Касационната жалба е основателна.

Безспорно установено по делото е, че страните са били във фактическо съжителство, като на 09.03.2013 г. се родила дъщеря им С. и малко след това те се разделили; упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на майката, като е определен режим на контакти с бащата, който обаче не се е спазвал поради отсъствието на бащата от страната, а впоследствие и поради влошените отношения между родителите, поради което многократно са правени опити за предаване на детето със съдействието на съдебен изпълнител; конфликтните отношения между родителите са довели до развитие на синдром на родителското отчуждение. Въпреки че бащата е пребивавал в чужбина, не може да се приеме, че той не проявява интерес към развитието и цялостното добруване на детето.

От събраните по доказателства, включително представения социален доклад, се установява, че и двамата родители показват емоционална привързаност към детето, демонстрират интерес и загриженост към проблемите в неговото развитие, заявяват желание да му оказват нужната помощ и емоционална подкрепа; притежават необходимите родителски качества и ресурс, за да обезпечат пълноценно грижите за детето и да му осигурят всичко необходимо за неговото развитие. Не се констатира наличие на преки рискови фактори, които биха се отразили неблагоприятно върху правилното физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие на детето. Въпреки данните за влязло в сила решение, с което на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН И. Д. е осъден да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на малолетната С., от мотивите на съдебния акт се установява, че не се касае за тежък акт на домашно насилие – същият е бил извършен при възникнал конфликт с детето при опит на бащата да изпълни режима си на лични отношения, за който до голяма степен са допринесли негативните нагласи срещу бащата, създавани и поддържани от майката; налице била лека физическа травма, психологическият ефект от нея бил засилен от влиянието на майката.

При определяне на режима за лични отношения между родителя и детето съдът следва да осигури на детето такава възможност да расте и да се развива, при която и двамата родители да имат грижа и подкрепа за неговото благополучие във всеки аспект на живота му. Възможностите за общуване следва да са такива, че отношенията с родителя, който не е натоварен с ежедневното упражняване на родителските права, да са пълноценни и задоволяващи естествената нагласа на всяко дете да изгражда и проявява своята обич към родителя. Касационният съд напомня и на двамата родители, че хармоничното развитие на детето се гради върху признаването, зачитането и насърчаването на детето да поддържа подходяща, здрава и дълбока връзка и с двамата си родители. В противен случай детето е поставено под сериозната заплаха да не получи необходимите му ресурси за личностна идентификация, родова памет, правилно интегриране в обществото и семейния и приятелския кръг. Постановените от съда мерки за лични отношения на детето с неотглеждащия го непосредствено родител имат за цел още (именно с насоката запазване на висшия интерес на детето) и да стимулират комуникацията между родителите, за които е наложително да положат всяко необходимо усилие да превъзмогнат личните си противоречия, а демонстрирането на нетърпимост, враждебност или груб език пред детето спрямо другия родител е недопустимо за който и да е индивид при настоящото развитие на цивилизацията.

Връзката между бащата и дъщерята не е прекъсвана, но е значително затруднена от отсъствието на бащата от страната в продължителен период от време. Вярна е тезата на бащата, че преспиването в дома му е част от изграждането на тази връзка като социална функция, семейна рутина и допълнителна възможност за общуване. Макар да не е установена причината, поради която детето не желае да остава в дома на баща си с преспиване, страхът му от изгубване и все още недостатъчно развитите отношения между него и бащата, съответно недостатъчно развитите умения на бащата за отглеждането на детето, мотивират съдебния състав да приеме поетапно развитие на режима на лични отношения помежду им.

Липсва причина, която да изисква общуването между бащата и детето да става в присъствието на майката, а редовните контакти между тях ще способстват за по-лесната адаптация и на двамата за по-дълъг период на общуване, за което обаче бащата следва да положи дължимата грижа и търпение преди по-дългия период на непосредствено общуване. С цел преодоляване на затрудненията в развитията на отношенията помежду им, в първия етап на развитието на отношенията срещите между баща и дъщеря следва да се осъществяват в присъствието на служител от Дирекция „Социално подпомагане“ Г.. След укрепването на връзката помежду им детето може да започне да се среща с баща си без присъствие на друго лице и да пребивава по-дълго време с баща си, за да получи дължимата и от него любов и грижа, като съответно се посрещне и естествената потребност бащата да общува с детето и да задоволи своите специфични емоционални потребности.

Касационният съд приема, че при установените по делото факти интересът на детето налага личните контакти между бащата и него да преминат през следните етапи: през първите шест месеца от постановяването на настоящото решение в присъствието на служител от Дирекция „Социално подпомагане“ Г. бащата ще има право да взема детето от дома на майката и съответно да го връща в него всяка втора и четвърта седмица от месеца от 10:00 до 18:00 часа в събота и от 10:00 до 18:00 часа неделя, без преспиване в дома на бащата, с изключение на времето, през което майката ползва платен годишен отпуск, за което тя следва да уведоми бащата един месец предварително, като режимът не се прилага при съвпадане на датите с официалните празници; след изтичането на шестмесечния срок до навършването на едногодишен срок от постановяването на настоящото решение бащата ще има право да взема детето от дома на майката и съответно да го връща в него всяка втора и четвърта седмица от месеца от 10:00 до 18:00 часа в събота и от 10:00 до 18:00 часа неделя, без преспиване в дома на бащата, като в тази му част режимът не се прилага при съвпадане на датите с официални празници, от 10:00 до 18:00 часа на 25 и 26 декември без преспиване и от 10:00 до 18:00 часа на Г., без преспиване първите три дни от пролетната ваканция от 10:00 до 18:00 часа; след изтичането на едногодишния срок от постановяването на настоящото решение бащата ще има право да взема детето от дома на майката и съответно да го връща в него всяка втора и четвърта седмица от месеца от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, с преспиване в дома на бащата, от 10:00 часа на 25 и до 18:00 часа 26 декември с преспиване и от 10:00 до 18:00 часа на Г. през всяка четна година, от 10:00 часа на 31 декември и до 18:00 часа на 1 януари с преспиване, и от 10:00 часа на неделя до 18:00 часа на понеделник от великденските празници през всяка нечетна година, като в тази му част режимът не се прилага при съвпадане на датите с официални празници, един месец без прекъсване през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, като за времето на осъществяването на личните отношения с детето през лятото, съответно за ползвания платен годишен отпуск от страна на майката, родителите следва да постигнат съгласие до 31 май всяка година, а ако до тази дата не постигнат съгласие, бащата ще има право да взема детето от 1 до 31 юли.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение № 62 от 31 май 2021 г., постановено по в.гр.д. № 130/2021 г. по описа на Окръжен съд Габрово, в частта за потвърждаване на решение № 391 от 3 декември 2020 г., постановено по гр.д. № 536/2020 г. по описа на Районен съд Габрово, в частта, с която е изменен режимът на лични отношения на детето С. И. Д., родено на ...... г., с бащата И. Д. Д., определен с решение № 140 от 13 май 2016 г., постановено по гр.д. № 2310/2015 г. по описа на Районен съд Габрово, и решение № 228 от 16 ноември 2016 г., постановено по в.гр.д. № 226/2016 г. по описа на Окръжен съд Габрово, както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, с преспиване в дома на бащата; два дни с преспиване по време на коледните празници и Г. през всяка нечетна година; два дни с преспиване по време на новогодишните празници и великденските празници през всяка четна година; месец без прекъсване през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, като за осъществяване на личните отношения с детето бащата взема детето от дома на майката и съответно го връща в този дом, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между И. Д. Д., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], и С. И. Д., ЕГН [ЕГН], както следва: през първите шест месеца от постановяването на настоящото решение в присъствието на служител от Дирекция „Социално подпомагане“ Г. бащата ще има право да взема детето от дома на майката и съответно да го връща в него всяка втора и четвърта седмица от месеца от 10:00 до 18:00 часа в събота и от 10:00 до 18:00 часа неделя, без преспиване в дома на бащата, с изключение на времето, през което майката ползва платен годишен отпуск, за което тя следва да уведоми бащата един месец предварително, като режимът не се прилага при съвпадане на датите с официалните празници; след изтичането на шестмесечния срок до навършването на едногодишен срок от постановяването на настоящото решение бащата ще има право да взема детето от дома на майката и съответно да го връща в него всяка втора и четвърта седмица от месеца от 10:00 до 18:00 часа в събота и от 10:00 до 18:00 часа неделя, без преспиване в дома на бащата, като в тази му част режимът не се прилага при съвпадане на датите с официални празници, от 10:00 до 18:00 часа на 25 и 26 декември без преспиване и от 10:00 до 18:00 часа на Г., без преспиване първите три дни от пролетната ваканция от 10:00 до 18:00 часа; след изтичането на едногодишния срок от постановяването на настоящото решение след изтичането на едногодишния срок от постановяването на настоящото решение бащата ще има право да взема детето от дома на майката и съответно да го връща в него всяка втора и четвърта седмица от месеца от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя, с преспиване в дома на бащата, от 10:00 часа на 25 и до 18:00 часа 26 декември с преспиване и от 10:00 до 18:00 часа на Г. през всяка четна година, от 10:00 часа на 31 декември и до 18:00 часа на 1 януари с преспиване, и от 10:00 часа на неделя и до 18:00 часа на понеделник от великденските празници през всяка нечетна година, като в тази му част режимът не се прилага при съвпадане на датите с официални празници, един месец без прекъсване през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, като за времето на осъществяването на личните отношения с детето през лятото, съответно за ползвания платен годишен отпуск от страна на майката, родителите следва да постигнат съгласие до 31 май всяка година, а ако до тази дата не постигнат съгласие, бащата ще има право да взема детето от 1 до 31 юли.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.