Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 28 Октомври 2022

Придобивна давност за имот на ЖСК и съдебните спорове за членство

Определение №241/2022 · Върховен касационен съд · 28 Октомври 2022

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Жилищностроителна кооперация предявява иск за собственост срещу наследниците на лице, владяло апартамент в кооперативната сграда. Долните инстанции уважават иска, приемайки, че висящите спорове относно членството на наследодателя в кооперацията са прекъснали давността и са смутили владението му. Върховният касационен съд отменя тези решения и отхвърля иска, като признава наследниците за собственици по давност.

Какво приема съдът

Воденето на съдебни спорове относно членствените правоотношения в ЖСК няма за предмет правото на собственост и не спира, нито прекъсва придобивната давност за самостоятелен обект в кооперацията.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

ЖСКпридобивна давноствладениепрекъсване на давностчлен-кооператориск за собственост

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50116

София, 28.10.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 18 октомври две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

при участието на секретаря Даниела Никова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр.дело 4857 /2021 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 241 от 02.06.2022 г. по настоящото дело, по касационна жалба, подадена от М. П. П. и Р. Л., [дата на раждане] в [населено място], Германия е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 10439 от 21.06.2021 г., поправено с решение 10537 от 12.10.2021 г., и двете по гр.д.№ 4161/2019 г. на Софийски апелативен съд. С поправеното решение е потвърдено решение № 5631 от 28.07.2015 г., поправено с решение от 17.07.2017 г., двете, постановени по гр.д.№ 7688/2010 г. на Софийски градски съд. С поправеното първоинстанционно решение е признато за установено по отношение на касаторите, че ЖСК „Първи май“, със седалище [населено място], р.“Т.“, ж.к. С. е собственик на апартамент № ...., находящ се в сградата в [населено място], р. „Т.“[жк], [улица], ет.2 със застроена площ 166,91 кв.м. и те са осъдени да предадат владението върху този апартамент. Отменен е констативен нот. акт № .... г. на нотариус В. Г., с който касаторите са признати за собственици на същия апартамент на основание давност и наследство.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – правилата за владението и придобивната давност, спирането и прекъсването й, и прекъсване на владението, съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като съдът не е обсъдил доказателствата, не е формирал логични изводи от тях, и за нелогичност и необоснованост на извода, че владението е било смутено от ищеца чрез успешното провеждане на иска по чл. 39 ЗЖСК за прогласяване нищожността на решенето за приемане на наследодателя на касаторите за член-кооператор.

Ответникът по касация ЖСК „Първи май“ оспорва касационната жалба и допускането до касационен контрол, тъй като въззивното решение е съобразено със закона и съдебната практика.

Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

По основанието за допускане до касация:

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпросите: съдебният спор за отмяна решението на общото събрание на ЖСК за приемане на член-кооператор прекъсва ли течението на придобивната давност и през времетраенето висящността на съдебния спор за отмяна на решение за прекратяване на членствено правоотношение на член – кооператор, който владее самостоятелен обект на собственост на ЖСК тече ли придобивна давност. Констатирано с противоречие с Решение № 631/26.09.2009 г. по гр.д.№ 1525/2008 г. на ВКС, ІІІ гр.о., Решение № 10/02.02.2009 г. по гр.д.№ 6194/2007 г. на ВКС, ІІІ гр.о. и решение № 401 от 12.01.2012 г. по гр.д.№ 895/2010 г. на ВКС, І гр.о. С тези и други решения, съдебната практика приема, че давността се прекъсва на основание чл. 116 б. „б“ ЗЗД във вр. с чл. 84 ЗС с предявяване от собственика на установителен или осъдителен иск за собственост, насочен против владелеца, ако последният се е позовал на придобивна давност. Общото в тези решения, е че предявеният иск е за собственост и е насочен против владелеца или против ответник, който се позовава на владение. В тези случаи давността спира да тече и ако иска бъде уважен, тя е прекъсната, защото предмета на спора е правото на собственост, а възражението за придобивна давност е защитно средство и като такова то става предмет на спора. Ако иска бъде уважен, със сила на пресъдено нещо ще се установи, че владението не е довеело до придобиване на собствеността по давност, а при осъдителен иск ще се отнеме и веща от позоваващият се на придобивна давност ответника. От постановяване на решението може да започне течението на нова давност, но изтеклата до този момент е заличена. Искове, с които се иска отмяна на решение на общото събрание на ЖСК за приемане на член-кооператор или за отмяна на решение за прекратяване на членствено правоотношение на член–кооператор нямат за предмет правото на собственост и изхода от този спор не зависи от това кой е във владение на обект на ЖСК. Владението не е предмет на такива искове нито в исковата молба, нито по тях може да бъде противопоставено като защитно средство възражение за придобивна давност. Затова с тези искове не се прекъсва владението независимо дали те бъдат уважени или отхвърлени. Придобивната давност е оригинерно придобивно основание, реализирането на което не зависи от членственото правоотношение, поради което не е налице преюдичиалност на споровете по чл. 39 ЗЖСК спрямо иск за собственост, предявен от ЖСК за конкретен обект от сградата на ЖСК. Същевременно членственото правоотношение включва правото да се придобие собствеността върху конкретен обект на ЖСК, но правото на собственост не е част от съдържанието му. До изграждане на сградата до степен на груб строеж член кооператор не може да защити правото си на собственост за определения му обект с разделителния протокол, защото не е собственик. /Решение № 117 от 26.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 718/2010 г., I г. о. / Такъв е ЖСК като ЮЛ до издаване на нот. акт по чл. 35, ал.2 ЗЖСК и тя може да защити правото на строеж до изграждане на сградата и правото си на собственост върху всеки конкретен обект до издаване на нот. акт по чл. 35, ал.2 ЗЖСК за него и така да прекъсне течението на придобивната давност. Членкооператор също може да прекъсне придобивната давност като защити правното си очакване да получи собствеността върху определения му с разделителния протокол обект чрез иск по чл. 38а ЖСК, по който може да му бъде противопоставено възражение за придобиване по давност, но това е друг иск, различен от този по чл. 39 ЗЖСК, който има за предмет освобождаване на конкретен обект. Затова обект собственост на ЖСК може да се придобие по давност от всеки, ако упражнява владение с двата му елемента в изискуемият се от съда срок за придобиване по давност. Наличието на висящ спор за отмяна решение на общото събрание на ЖСК за изключване на членкооператор или за установяване на нищожност на решение за приемане на членкооператор не прекъсва течението на придобивната давност за обект на ЖСК.

По касационната жалба:

По делото е установено следното:

На ЖСК „Първи май“, вписана по ф.д.№ 59/1989 г., е учредено право на строеж върху държавен парцел в кв. ....по плана на [населено място],[жк]с решения на СОС от 27.06.1989 г. и решение от 14.03.1990 г., издадена е заповед на 09.04.1990 г. и е сключен договор с ЖСК на 11.04.1990 г. На 20.04.1990 г. е приет предварителния разделителен протокол на член-кооператорите, като процесният апартамент №...е разпределен на друго лице /А. П./. Член кооператор за ателие №.... е С. Г.. С протокол от 25.07.1995 г. е приет за член-кооператор наследодателят на ответниците П. Б. П. на местото на С. Г., който е бил изключен и спора по обжалване на това решение е бил висящ. За този спор П. П. е знаел и е заявил, че поема риска. Видно от определение № 780/21.11.1997 г. по гр.д.№ 223/1997 г. на ВКС, ІІ гр.о., производството по молбата на С. П. Г. за отмяна на решението за изключването му от ЖСК е прекратено с влязло в сила определение на 22.07.1996 г. /л. 16-17 от приложеното гр.д.№ 4091/2004 г. на СГС/. С решение на ОС на ЖСК от 07.05.1996 г. е променена собствеността, за която членува П. П., като вместо за ателието на първия етаж със западен самостоятелен вход, е предвидено да остане член-кооператор за апартамент № 3 на втория етаж, който е предмет на спора. На 16.11.1995 г. е подписан акт, образец 16 за сградата, а на 20.11.1995 г. е издадено разрешение за ползване. От гласните доказателства се установява, че П. се е нанесъл в този апартамент, изпратил е от Германия и е складирал в това жилище свои вещи, направил е частично ремонт на апартамента и е живял в него до 2007 г., когато поради тежко боледуване е заминал за Германия и там е починал на 15.10.2007 г. На 23.04.2002 г. е предявен иск от Й. К. Я. против ЖСК и П. Б. П. за прогласяване за нищожно решението от 25.07.1995 г. на ОС на ЖСК за приемане на П. П. за член-кооператор, по който е образувано приложеното гр.д.№ 6702/2002 г. на СРС. По същото дело е представено решението от 02.07.1996 г. на ОС на ЖСК за изваждане на П. П. от апартамент № ...., като му е разпределено ателие № .... на партера. От свидетелските показания се установява, че П. П. не се е местил в ателие ...., останал е в апартамент № ...., в който и сега се намират вещите му и е заключен, а ключовете са у синовете му – ответниците по иска. С влязло в сила решение на 09.10.2008 г. по приложеното гр.д.№ 4091//2004 г. на СГС е прогласено за нищожно решението на ОС на ВСК от 25.07.1995 г. за приемане на П. П. за член-кооператор на основание чл. 30,т.3 във вр. с чл. 14, ал.1 ЗЖСК. С влязло в сила решение на 24.01.2012 г. по гр.д.№ 40/2001 г. на СГС е зачетена силата на пресъдено нещо на решението по гр.д.№ 4091//2004 г. на СГС и е отхвърлена молбата на П. П., заместен в хода на производството от наследниците си / сега касатори/ за отмяна на решението на ОС на ЖСК за изключването му от 30 09.1997 г.

Първата инстанция е приела, че ответниците, като наследници на П. П. не са правоприемници в членственото правоотношение на наследодателя в ЖСК, поради това, че последното е признато за нищожно с влязлото в сила решение по иска по чл. 39 ЖСК с цитираното решение по гр.д. № 4091/2004 г. Прието е, че и на основание придобивна давност наследодателят на ответниците не е придобил правото на собственост, тъй като в периода на владението е било висящо гр.д.№ 40/2001 г. на СГС по предявения иск по чл. 39 ЗЖСК от П. П. против ЖСК и докато трае този спор давност не тече. Прието е, че ЖСК се легитимира като собственик, тъй като за процесния апартамент не е издаден нот. акт по чл. 35, ал.2 ЗЖСК. Издаденият нот. акт по обстоятелствена проверка на 23.12.2009 г., с който ответниците са признати за собственици по давност и наследство е приет за недействителен по отношение на ЖСК и нелегитимиращ посочените в него лица като собственици поради това, че е съставен след влизане в сила на решението за прогласяване нищожността на решението за приемане на наследодателя за член-кооператор и по време висящото производство по иск по чл. 39 ЗЖСК за отмяна на решение за изключване на наследодателя. Прието е, че лице, което не е член-кооператор не може да притежава обект на собственост в сграда, собственост на ЖСК. Тъй като е установено, че апартамента се държи от ответниците, които е прието, че не са собственици, искът по чл.108 е уважен. С решението за поправка е постановен диспозитив във установителна и осъдителна част, съгласно приетото в т.2А от ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС. Предвид уважаването на иска за собственост и като последица от това, и на основание чл. 537, ал.2 ГПК е обезсилен издаденият нот. акт по обстоятелствена проверка от 23.12.2009 г.

За да потвърди това решение, въззивната инстанция е приела, че ЖСК е собственик на построените обекти до издаване на нот. акт по чл. 35, ал.2 ЗЖСК, а разделителният протокол не е основание за придобиване право на собственост, съгл. приетото в ТР № 44/05.06.1975 г. на ОСГК на ВС. До издаване на н.а. по чл. 35, ал.2 ЗЖСК, член-кооператор може да защити правното си очакване да придобие апартамента, за който участва в ЖСК с иск по чл. 38а ЗЖСК, както и да бъде заявено възражение за придобивна давност от трето лице в това производство, тъй като няма забрана за придобиване на недвижим имот, собственост на ЮЛ, каквото е ЖСК. Съдът е приел, че след като решението за приемане на П. П. за член-кооператор е обявено за нищожно, то не е породило изначално правно действие, поради което наследниците му не са могли да придобият процесния апартамент като наследници на член-кооператор. Прието е, че те не са придобили апартамента и на основание придобивна давност, тъй като не е налице един от признаците на владението на наследодателя им – то не е било спокойно. Според съда, владението е спокойно, когато липсват всякакви претенции – собственически или владелчески при установяване на владението и при поддържането му и престава да е спокойно, когато се оспорва, в резултат на което се смущава намерението да се държи веща като своя. Въпрос на конкретна преценка е дали и как е смутено владението чрез противопоставяне на владелеца. Въззивната инстанция е приела, че висящността на гр.д.№ 8060/1997 г. на СРС и на второистанционното му гр.д.№ 40/2001 г. СГС, приключило с решението от 24.01.2012 г. има за последица спиране течението на придобивната давност Като неоснователно е преценено възражението, че обявеното за нищожно решение е било за членство за апартамента, преобразуван от ателие със самостоятелен вход от запад, а последващото изключване от 30.09.1997 г. е за членствено правоотношение за апартамент № .... на втория етаж. Тъй като не е прието за основателно правоизключващото възражение на ответниците по иска /сега касатори/ за придобивна давност и не е издаден нот. акт по чл. 35, ал.2 ЗЖСК, съдът е приел, че са налице предпоставките на иска по чл. 108 ЗС – ЖСК е собственик, а ответниците държат имота без основание. Относно отмяната на нот. акт, издаден по обстоятелствена проверка, съдът е посочил, че това е последица от уважаване на иска за собственост и съдът дължи такъв диспозитив дори да няма формулирано искане по чл. 537, ал.2 ГПК.

Правилен е изводът на съда, че след като решението за приемане на П. П. за член-кооператор е обявено за нищожно, то не е породило изначално правно действие, поради което наследниците му не са могли да придобият апартамент № .... като наследници на член-кооператор. Правилно е прието и, че обект, изграден от ЖСК може да се придобие по давност от трето лице поради липса на нормативно установена забрана за това и фактическа пречка ЖСК да защити правото си на собственост. /Давност не започва да тече само за лице, което не може да защити правото си на собственост./ Предвид отговора на поставеният въпрос, неправилно съдът е приел, че владението на наследодателя на ищците не е било спокойно, а е смутено предвид претенциите на ЖСК и на нейни членове. Владението е спокойно когато не е установено и не се подържа с насилие. Наследодателят на касаторите е установил владение върху апартамент № .... въз основа на решение на общото събрание на ЖСК, макар и в последствие обявено за нищожно, т.е. владението не е установено чрез насилие. Няма данни това владение и да е подържано с насилие. Противопоставянето на решението на общото събрание на ЖСК за преместването на П. от апартамент .... в ателие № ....и неизпълнение на това решение е демонстрация на намерение за своене от него, а не смущаване на упражнявното от него владението, както е приел възивния съд. Решението за преместване на П. П. от членкооператор за ап.... в такъв за ателие № .... не е изпълнено и от гласните доказателства се установява непротиворечиво, че той се е установил и до заминаването си за Германия, където е починал е живял в жилището. Касаторите държат ключовете за апартамента и към момента на предявяване на иска. Съгласно отговора на поставеният въпрос, воденето на дела, с които се оспорват решения на общото събрание на ЖСК нямат на предмет владението върху конкретен обект нито като предмет на исковата молба, нито като насрещно правоизключващо възражение за придобивна давност и поради това не съставляват основание за прекъсване на придобивната давност и на владението. Последното се счита прекъснато само ако се изгуби за повече от шест месеца – чл. 81 ЗС или ако е налице някое от основанията по чл. 116 ЗЗД, приложим и към придобивната давност, съгл. чл. 84 ЗС.

Поради това, че владението на наследодателя на касаторите, а след това и на тях самите върху апартамент № 3 е установено и с двата си елемента и признаци и не е прекъснато и смутено, а придобивната давност не прекъсната с водените дела за отмяна на решения на ЖСК, ответниците по иска се легитимират като собственици на основание давност и наследство. ЖСК е изгубила правото си на собственост след като те са го придобили / чл. 99 ЗС/ и поради това предявеният от нея иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

Въззивното решение, с което иска е уважен е неправилно, като постановено в противоречие с правилата за придобивната давност и основанията за прекъсването й и е необосновано поради което следва да се отмени а като последица предявеният иск следва да се отхвърли.

Касаторите са претендирали разноски за всички инстанции в общ размер 11007 лв. Ответната ЖСК прави възражение за прекомерност на вписания в списъка по чл. 80 ГПК адвокатски хонорар, за който са представени доказателства за плащане – фактури и преводи по банков път. Пред РС договорения и изплатен адвокатски хонорар е 8376 лв., за въззивната и касационна инстанция не е договарян нов хонорар. /това е посочено и в списъка по чл. 80 ГПК/ Останалата част от претендираната сума са заплатени държавни такси и разноски по разглеждане на делото. При данъчна оценка на апартамента 190 753 лв., минималният размер на адвокатскто възнаграждение по чл.7, ал.2 т.5 от НМРАВ е 5345 лв. Уговореният хонорар обаче включва и явяване пред въззивна инстанция и пред ВКС с разглеждане на делото в открито съдебно заседание. Затова съдът намира, че уговореното и платено адвокатско възнаграждение не е прекомерно. Затова следва да се присъдят на касаторите всички разноски в доказаният размер 11007 лв.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 10439 от 21.06.2021 г., поправено с решение 10537 от 12.10.2021 г., и двете по гр.д.№ 4161/2019 г. на Софийски апелативен съд, и вместо това постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЖСК „Първи май“, със седалище [населено място], р.“Т.“, ж.к. С. иск по чл. 108 ЗС да се признае за установено по отношение на ответниците М. П. П., [дата на раждане] в [населено място], живущ в Германия, Ф. на М., Ш. щрасе .... и Р. Л., [дата на раждане] в [населено място], Германия, живущ в Германия, В., К. ...., че ЖСК „Първи май“ е собственик на апартамент № ...., находящ се в сградата в [населено място], р. „Т.“[жк], [улица], ет.2 със застроена площ 166,91 кв.м. и те са осъдени да предадат владението върху този апартамент.

Осъжда ЖСК „Първи май“, със седалище [населено място], р.“Т.“, ж.к. С. да плати на М. П. П., [дата на раждане] в [населено място], живущ в Германия, Ф. на М., Ш. щрасе .... и Р. Л., [дата на раждане] в [населено място], Германия, живущ в Германия, В., К. .... деловодни разноски за всички инстанции в размер на 11 007 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.