Оправдаване при опорочени доказателства и несигурна доказателствена верига

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 425

гр. С., 16 октомври 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛ ЛУКОВ

НИКОЛАЙ ДЖУРКОВСКИ

при секретаря Невена Пелова

и в присъствието на прокурора Ася Петрова

като изслуша докладваното от съдия Джурковски наказателно дело № 525/2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по протест на прокурор в АП - София срещу присъда № 23 от 16.10.2024 г. на Апелативен съд – София , постановена по ВНОХД № 729/2023 г. по описа на същия съд.

В протеста и в допълнението към него са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – нарушение на закона и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Оплакването, че е нарушен материалният закон е мотивирано с твърдения за неправилна преценка на въззивния съд, че фактите по делото не сочат на извод за извършени престъпления по чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК и по чл. 216, ал. 5, пр. 1, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК; както и че в резултат на допуснатите съществени процесуални нарушения при събиране и оценка на доказателствената съвкупност въззивният съдебен състав е направил различна от първия съд оценка на установените факти. В този смисъл е заявено становище, че с оправдаването на подсъдимия се е стигнало до неправилно приложение на материалния закон. Съществено нарушение на процесуалните правила се претендира да е допуснато от въззивния съд при събирането и оценката на доказателствената съвкупност, като в доказателствената му дейност са съзрени пороци в следните аспекти: - че неправилно се е доверил на показанията на свидетелите Д., В., М. и М., в които същите отричат присъствието на подсъдимия К. на инкриминираните дата и място и чиито показания първоинстанционният съд е отхвърлил; - че е ограничил преценката на доказателствената съвкупност само до протокол за оглед на местопроизшествие от 04.01.2013 г. (л. 20-21, том 11 от ДП); - че неправилно е игнорирал съществуващите и изследвани по делото веществени доказателства (черна маска, пластмасов чип, гилза и отвертка), които са иззети при извършване на процесуалното действие оглед на местопроизшествие, протоколът от което е явно подменен; - че необосновано е изключил от доказателствената съвкупност вещественото доказателство черна маска, за което експертизата е посочила, че напълно съвпада с ДНК профила на подс. К.; - че не е анализирал показанията на св. И., дадени на досъдебното производство и приобщени от първата инстанция по реда на чл. 281 от НПК, който е категоричен, че е присъствал на мястото на огледа, наблюдавал е действията на присъстващите лица и е възприел наличието на маската за лице; - че не са анализирани резултатите от проведения следствен експеримент на 29.01.2013 г., при който другото поемно лице- св. Р. Х. е посочил точното място, на което са намерени коментираните предмети, приобщени като веществени доказателства по делото; - че е неправилен изводът му относно доказателствената годност на изготвения при огледа на местопроизшествие фотоалбум, а именно - че доколкото протоколът е опорочен, то и снимковият материал към него не се явява годно доказателствено средство, поради което неправилно е ползван при формирането на вътрешното убеждение на първоинстанционния съд. Във връзка с тези оплаквания са изложени и доводи, че въззивният съд формално е изпълнил указанията на ВКС, доколкото е провел въззивно съдебно следствие, резултатите от което обаче са останали извън вниманието му при постановяване на мотивите; че съществуващата по делото доказателствена верига (очевидно се визира посочената в отменителното решение на ВКС „непрекъсваема доказателствена верига, установяваща мястото, на което те (веществените доказателства) са се намирали и идентичността им с тези, които са били обект на изследване чрез експертиза“) е надградена с показанията на свидетелите Б. Б. и Д. С., както и с приобщения по делото заверен препис от протокол за оглед на местопроизшествие от 04.01.2013 г., в който коректно са описани иззетите веществени доказателства - черна маска с прорез за очи, която по идентичен начин е описана в представените за изследване веществени доказателства под обект № 7, за което е съставен протокол № 2013/ДНК-3 от 22.01.2013 г.; че приложеният към делото фотоалбум не е изготвен по повод извършени действия, обективирани в неистинския протокол, а отразява извършените в друг такъв, заверен препис от който е представен от ОД МВР- Кърджали и приложен към делото и оригиналът на който всъщност е подменен; че дори и при наличието на противоречива съдебна практика относно самостоятелното доказателствено значение на фотоалбума снимките в него следва да бъдат ценени като годно доказателствено средство. Отправена е молба на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 и т. 3, вр. чл. 354, ал. 1, т. 5 от НПК ВКС да отмени изцяло атакуваната присъда на Апелативен съд-С. по ВНОХД № 729/2023 г., с която подс. В. Р. К. е признат за невиновен в извършване на престъпленията по чл. 216, ал. 5, пр. 1, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд с оглед отстраняване на нарушенията на материалния закон и на допуснатите съществени процесуални нарушения при постановяване на оправдателната присъда.

В съдебното заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа касационния протест на прокурора от АП– София срещу оправдателната присъда на АС – София. Основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК се защитава с доводи, че не са изпълнени в цялост задължителните указания на ВКС, дадени в отменителното решение при предходно разглеждане на делото, както и с допуснати нови нарушения при оценката на доказателствения материал, изразяващи се в игнориране и превратно тълкуване на редица доказателствени източници по делото. Моли протестът да бъде уважен по изложените в него съображения, както и с оглед заявените в съдебно заседание аргументи и делото да се върне за ново разглеждане.

В заседанието пред ВКС защитникът на подсъдимия В. Р. К. адв. Н. моли да не бъде уважаван протеста на АП – София , с който се иска делото да бъде върнато за ново разглеждане.

Подсъдимият В. Р. К. не се явява в заседанието пред касационната инстанция и не взема становище.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди релевираните в протеста доводи и заявените в съдебно заседание становища на страните и като извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 4 от 25.01.2019 г., постановена по нохд № 1390/2016 г. по описа на СпНС (закрит) подсъдимият В. Р. К. е признат за невиновен в това, че от началото на 2007 г. до 20.02.2014 г. в [населено място] и на територията на /държава/ да е ръководил организирана престъпна група, структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.198 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, с участници С. Б. М., Р. А. Д., К. И. Й., Х. А. М. и Я. С. В., поради което е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.321, ал.3, пр.1, пр. 2, т.1, вр. ал.1 от НК.

Със същата присъда подсъдимият В. К. е признат за виновен:

І.В това, че 04.01.2013 г. в периода 00,05-01,30 часа в [населено място], [улица] от „Обществен трезор“ в съучастие като съизвършител с Х. А. М., С. Б. М., Р. А. Д. и Я. С. В. - съизвършители, е отнел чужда движима вещ - парична сума в размер на 4 000 евро с левова равностойност 7 823.32 лева от владението на В. Й. Х., оставени на съхранение в „Обществен трезор“ на фирма /фирма/ [населено място] с управител П. Г. Н., с намерение противозаконно да ги присвои, като за отнемането на паричната сума е упражнил сила върху лицата М. Н. К. и С. Г. М., служители във фирма /фирма/. [населено място], чрез нанасяне на побой, слагане на белезници на ръцете им и завързването им с тези белезници към водопроводна тръба, както и със залепване на тиксо на очите и устата им, като на основание 198, ал.1 и чл.54 НК, чл.37, ал.1, т.1а от НК, е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от 8 години, като е признат за невинен по обвинението, че грабежът е извършен по поръчение на организирана престъпна група и е оправдан по обвинението за квалифициращото обстоятелство по чл.199, ал.1, т.5 от НК, както и че деянието му следва да се квалифицира по чл.198, ал. 4 от НК.

ІІ.В това, че на 04.01.2013 г. на различни адреси в [населено място] за времето от 00.05 часа до 01.30 часа, в съучастие като съизвършител с Х. А. М., Я. С. В., Р. А. Д., С. Б. М. - съизвършители, в условията на продължавано престъпление с две деяния е унищожил противозаконно чужди движими вещи, собственост на фирма /фирма/ [населено място] с управител П. Г. Н., като с това му е причинил значителни вреди на обща стойност 18 394. 90 лева, както следва:

1. на 04.01.2013 г. в [населено място], [улица], за времето от 00.05 часа до 00.30 часа в операторна стая в съучастие като съизвършител с Х. А. М., Я. С. В., Р. А. Д., С. Б. М. - съизвършители, противозаконно е унищожил чрез механично въздействие - удряне - чужди движими вещи на обща стойност 13 615.98 лева, собственост на фирма /фирма/ - [населено място], с управител П. Г. Н..

2. На 04.01.2013 г. в [населено място], [улица] за времето от 01.00 часа до 01.30 часа в „Обществен трезор“ в съучастие като съизвършител с Х. А. М., Я. С. В., Р. А. Д., С. Б. М., съизвършители, противозаконно е унищожил чрез механично въздействие - удряне - чужди движими вещи на обща стойност 4 778,92 лева, собственост на фирма /фирма/ - [населено място] с управител П. Г. Н., поради което на основание чл.216, ал. 5 във вр с ал.1, чл. 54 НК, чл. 37, ал.1, т.1а от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, като е признат за невинен, че деянието е извършено от лице по чл.142, ал.2, т.8 от НК, което действа в изпълнение на решение на организирана престъпна група, и е оправдан по обвинението по квалифициращото обстоятелство по чл.216, ал.5, пр.2 от НК.

ІІІ. В това, че на 14.05.2006 г. в [населено място] е извършил престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1, т. 3 и т.4, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б. „а“ от НК, за което му е наложено наказание 3 години лишаване от свобода, като е признат за невиновен в това, че е отнел и парична сума в размер на 1074 лева и парична сума в размер на 25 евро с левова равностойност 48,89 лева, респ. че е отнел сумата над 1 634,60 лв. до пълния посочен размер от 2 757,49 лв.

Със същата присъда на основание чл.23, ал.1 от НК са групирани така определените на подсъдимия В. К. наказания, като му е наложено най-тежкото от тях, а именно наказанието 8 години „лишаване от свобода“, по отношение на което на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим за изтърпяване.

Със същата присъда на основание чл.59 от НК от така определеното общо наказание лишаване от свобода е приспаднато времето, през което подсъдимият К. е бил задържан под стража и под домашен арест.

Със същата присъда подсъдимият К. И. Й. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.321, ал.3, пр.1, пр.2, т.2, във вр. с ал.2 от НК.

По въззивна жалба на защитника на подс. В. Р. К. адв. Н. пред АСпНС (закрит) е образувано внохд № 169/2019 г., приключило с нова въззивна присъда № 260007 от 26.03.2021 г. С нея първоинстанционната присъда е отменена в частта, в която подсъдимият В. Р. К. е признат за виновен в извършване на престъпления по чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и по чл.216, ал.5, вр. ал.1 от НК, и вместо това:

- е признат за невиновен в това на 04.01.2013 г. в периода 00.05-01.30 часа в [населено място], на [улица], от „Обществен трезор“ в съучастие като съизвършител с Х. А. М., С. Б. М., Р. А. Д. и Я. С. В. – съизвършители, да е отнел чужда движима вещ - парична сума 4 000 евро с левова равностойност 7 823.32 лв. от владението на В. Й. Х., оставени на съхранение в „Обществен трезор“ на фирма /фирма/ [населено място], с управител П. Г. Н., с намерение противозаконно да ги присвои, като за отнемането на паричната сума е упражнил сила върху лицата М. Н. К. и С. Г. М., служители на фирма /фирма/, чрез нанасяне на побой, слагане на белезници на ръцете им и завързването им с тези белезници към водопроводна тръба, както и със залепване на тиксо на очите и устата им, поради което и на основание чл.304 НПК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.198, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК.

- е признат за невиновен в това на 04.01.2013 г. на различни адреси в [населено място] за времето от 00.05 часа до 01.30 часа, в съучастие като съизвършител с Х. А. М., Я. С. В., Р. А. Д., С. Б. М. - съизвършители, в условията на продължавано престъпление с две деяния да е унищожил противозаконно чужди движими вещи, собственост на фирма /фирма/ [населено място] с управител П. Г. Н., като с това му е причинил значителни вреди на обща стойност 18 394. 90 лева, както следва:

1. на 04.01.2013 г. в [населено място], [улица], за времето от 00.05 часа до 00.30 часа в операторна стая в съучастие като съизвършител с Х. А. М., Я. С. В., Р. А. Д., С. Б. М. - съизвършители, противозаконно е унищожил чрез механично въздействие - удряне - чужди движими вещи на обща стойност 13 615.98 лева, собственост на фирма /фирма/ - [населено място] с управител П. Г. Н..

2. На 04.01.2013 г. в [населено място], [улица] за времето от 01.00 часа до 01.30 часа в „Обществен трезор“ в съучастие като съизвършител с Х. А. М., Я. С. В., Р. А. Д., С. Б. М., съизвършители, противозаконно е унищожил чрез механично въздействие - удряне - чужди движими вещи на обща стойност 4 778,92 лева, собственост на фирма /фирма/ - [населено място] с управител П. Г. Н., поради което и на основание чл.304 НПК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.216, ал.5, пр.1 вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК.

С въззивната присъда е изменена първоинстанционната присъда в частта относно наложеното на подсъдимия В. Р. К. наказание за извършеното от него престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3 и т.4, вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ НК, като на основание чл.55, ал.1 т.1 НК същото е намалено от три години на една година и единадесет месеца лишаване от свобода.

С въззивната присъда е отменено приложението на чл. 23 ал.1 НК за определяне по отношение на подсъдимия В. Р. К. на едно общо най-тежко наказание за срок от осем години „лишаване от свобода“, както и приложението на чл. 57 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗИНЗС за определяне на първоначален „строг“ режим за изпълнението му.

С въззивната присъда на основание чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 НК вр. чл. 8 ал.2 НК е определено на подсъдимия В. Р. К. едно общо най-тежко наказание в размер на една година и единадесет месеца „лишаване от свобода“ измежду наложените му наказания с тази присъда и присъда № 126/2016 г. по дело №28.079.00.1-2015/0026981 на първоинстанционен съд №22-Мадрид Кралство Испания, окончателна наказателна присъда 39/2016 г. по Съкратена процедура 1487/2015 г., по отношение на което на основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС е определен първоначален „общ“ режим на изтърпяване.

С въззивната присъда на основание чл.25, ал.2 НК е приспаднато от така наложеното общо наказание изтърпяното изцяло от подсъдимия К. наказание по присъда №126/2016 г. по дело №28.079.00.1-215/0026981 на първоинстанционен съд №22- Мадрид, Кралство Испания, а на основание чл.59, ал.1 НК е приспаднато и времето, през което подсъдимият К. е бил задържан под стража и под домашен арест по настоящото дело.

С присъдата на основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимият К. е осъден да заплати направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

С въззивния съдебен акт атакуваната първоинстанционна присъда е потвърдена в останалата й част.

По касационен протест и касационна жалба на защитника на подсъдимия К. е образувано касационно производство по н.д. 22/2023 г. по описа на ВКС, първо н.о, като с постановеното по това дело решение № 206 от 06.06.2023 г. е отменена въззивна присъда от 26.03.2021 г., постановена по ВНОХД № 169/2019 г. по описа на АСпНС в частта й, с която подсъдимият В. Р. К. е признат за невиновен и оправдан по обвиненията за извършване на престъпления по 198, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 НК и чл.216, ал.5, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 и чл.26, ал.1 НК, и в отменената част делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, като в останалата й част присъдата е оставена в сила.

След връщане на делото от ВКС пред Апелативен съд-С. е образувано внохд № 729/2023 г., приключило с постановяването на нова въззивна присъда № 23 от 16.10.2024 г.. С нея първоинстанционната присъда е отменена в частта, в която подсъдимият В. Р. К. е признат за виновен в извършване на престъпления по чл. 198, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК и по чл. 216, ал.5 пр.1, във вр. с ал. 1, във вр.с чл. 20, ал.2, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, и същият е признат за невиновен в това на 04.01.2013 г. в периода 00,05-01,30 часа, в [населено място], [улица], от „Обществен трезор“, в съучастие като съизвършител с Х. А. М., С. Б. М., Р. А. Д. и Я. С. В. - съизвършители, да е отнел чужда движима вещ - парична сума в размер на 4 000 евро с левова равностойност 7 823.32 лева от владението на В. Й. Х., оставени на съхранение в „Обществен трезор“ на фирма /фирма/ [населено място] с управител П. Г. Н., с намерение противозаконно да ги присвои, като за отнемането на паричната сума е упражнил сила върху лицата М. Н. К. и С. Г. М., служители във фирма /фирма/ [населено място], чрез нанасяне на побой, слагане на белезници на ръцете им и завързването им с тези белезници към водопроводна тръба, както и със залепване на тиксо на очите и устата им, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 198, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, като е признат и за невиновен в това на 04.01.2013 г. на различни адреси в [населено място], за времето от 00.05 часа до 01.30 часа, в съучастие като съизвършител с Х. А. М., Я. С. В., Р. А. Д., С. Б. М.-съизвършители, в условията на продължавано престъпление, с две деяния, да е унищожил противозаконно чужди движими вещи, собственост на фирма /фирма/ [населено място] с управител П. Г. Н., като с това му е причинил значителни вреди на обща стойност 18 394.90 лева, както следва: - на 04.01.2013 г., в [населено място], [улица], за времето от 00.05 часа до 00.30 часа в операторна стая, в съучастие като съизвършител с Х. А. М., Я. С. В., Р. А. Д., С. Б. М. - съизвършители, противозаконно е унищожил чрез механично въздействие - удряне - чужди движими вещи на обща стойност 13 615.98 лева; - и на 04.01.2013 г. в [населено място], [улица], за времето от 01.00 часа до 01.30 часа в „Обществен трезор“, в съучастие като съизвършител с Х. А. М., Я. С. В., Р. А. Д., С. Б. М., съизвършители, противозаконно е унищожил чрез механично въздействие - удряне - чужди движими вещи на обща стойност 4 778,92 лева, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан и по обвинението за извършено престъпление по чл. 216, ал.5 пр.1, във вр. с ал. 1, във вр.с чл. 20, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

По касационен протест на прокурор от АП-С. срещу горната (втора по ред) въззивна присъда пред ВКС е образувано настоящото производство. Касационният протест е допустим от формална гледна точка - подаден е от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 1 от НПК; в законоустановения от чл. 350, ал. 2 от НПК срок; срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл. 346, т. 1 от НПК.

Очертаното по-горе процесуално развитие на делото сочи, че то за втори път е поставено на вниманието на касационната инстанция. Това предпоставя извършването най-напред на проверка за изпълнение на дадените при първото разглеждане на делото от ВКС задължителни указания по смисъла на чл. 355, ал. 1 НПК, доколкото неизпълнението им винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и предопределя осъществяване на правомощията по чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК. В случая мотивите на предходното отменително решение на ВКС (№ 206/06.06.2023 г. по кнд № 22/23 г.) разкриват наличието на задължителни указания по смисъла на чл. 355, ал. 1, т. 3 НПК, които са в насока отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуални правила при анализа на доказателствените източници и при установяването на релевантните факти за престъпленията по чл. 198 и чл. 216 НК.

Доколкото „касационната инстанция не дава обвързващи указания и не предопределя резултата от оценката на доказателствения материал, както и изводите по същество и съдържанието на съдебния акт“, то „съдът, на който делото е върнато за ново разглеждане, е овластен да разреши тези въпроси суверенно, съвършено самостоятелно по свое вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и закона“ (решение № 528 от 11.03.2014 г. по н.д. № 2032/2013 г., ІІ н.о. на ВКС). Именно това в случая е сторил въззивният съд при новото разглеждане на делото. В изпълнение на указанията в отменителното решение на ВКС апелативният съд е провел въззивно съдебно следствие, в хода на което са били издирвани лицата, присъствали в района на местопрестъпленията и при извършването на действията по разследването; били са издирени и разпитани като свидетели нови две лица, които са се намирали в района на местопроизшествието и са участвали в откриването и установяването на веществените доказателства – Б. Б. и Д. С.; отново са били разпитани поемните лица Р. Х. и Ф. И., посочени като такива в протокола за оглед от 04.01.2013 г.; била е назначена нова графологическа експертиза относно автентичността на протокола за оглед от 04.01.2013 г. и слепките на веществените доказателства; повторно е било разпитано вещото лице, изготвило експертизата на ДНК-следите, открити върху скоростния лост на л.а. /марка/, намерен в района на местопрестъпленията; приети са били писмени доказателства. Впоследствие при постановяването на присъдата е извършен и необходимият анализ на събраните доказателствени материали, който е в съответствие с процесуалните правила и с правилата на логическото мислене и не страда от пороци, които да се отразяват на правилността на формиране на заключенията по фактите.

С оглед изложеното настоящият състав на ВКС не установи неизпълнение на дадените с отменителното решение задължителни, според чл. 355, ал. 1, т. 3 НПК, указания. При повторното разглеждане на делото въззивният съд в същината си е изпълнил предписанията на предходния касационен състав, поради което не са налице неотстранени, повтарящи се нарушения при установяване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Затова несъстоятелна е застъпената от прокурора от ВКП теза, че атакуваната оправдателна присъда е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свеждащи се до неизпълнение на задължителните указания на ВКС, дадени в отменителното му решение при предходното разглеждане на делото.

В протеста е въведено оплакване и за допуснати от въззивния съд нови съществени процесуални нарушения при събирането и оценката на доказателствената съвкупност, което също е неоснователно. В подкрепа на това оплакване са изложени аргументи в няколко насоки.

Първата от очертаните насоки относно допуснати нови нарушения е, че въззивният съд неправилно се е доверил на отхвърлените от първоинстанционния съд показания на свидетелите Д., В., М. и М., в които те отричат присъствието на подсъдимия К. на инкриминираните дата и място. Възражението, че въззивната инстанция неправилно е кредитирала показанията на тези свидетели не подлежи на касационна проверка. Касационният съд не разполага с процесуална възможност за самостоятелна оценка на доказателствените материали вместо въззивния съд, който е последна инстанция по фактите, поради което няма правомощие автономно да преценява достоверността, респ. недостоверността на посочените свидетелски показания, а това означава, че не може да пререшава въпроса за достоверността на посочените доказателствени източници. Затова, след като не може да се намесва в оценъчната дейност на въззивния съд и да прави собствени преценки по доказаността/недоказаността на фактите, включени в предмета на доказване, и след като е недопустима подмяната на извършената оценка на достоверността на доказателствения материал и конкретно на визираните в протеста свидетелски показания, ВКС не следва да взема отношение по това възражение и да го обсъжда.

На следващо място, според твърденията в протеста, незаконосъобразността в доказателствената дейност на въззивния съд произтича от това, че в мотивите си този съд е ограничил преценката на доказателствената съвкупност само до протокола за оглед на местопроизшествие от 04.01.2013 г. (л.20-21, том 11 от ДП). Това възражение е неоснователно, доколкото съдържанието на мотивите на въззивната присъда (л. 20-24) ясно сочи, че аналитичната доказателствена дейност на въззивния съд се е простряла не само върху визирания от прокурора неистински протокол за оглед на местопроизшествие от 04.01.2013 г. (л.20-21, том 11 от ДП).

От възражението, че въззивният съд не е подложил на анализ резултата от изследването на етикета на веществено доказателство от 04.01.2013 г., показващ, че вещите лица не могат да установят дали подписа на поемно лице № 1 е положен от Ф. И., както и становището на вещите лица, че почеркът на И. не е окончателно формиран, не става ясно какво точно е доказателственото значение на тези обстоятелства и защо се настоява, че отсъствието на оценка на същите е довело до опорочаване на доказателствената дейност. С оглед на това поради неяснотата в съдържателно отношение на това възражение касационният съд е поставен в невъзможност да му даде мотивиран отговор.

В общо формулираното оплакване, че въззивният съд неправилно е игнорирал съществуващите по делото веществени доказателства (черна маска, пластмасов чип, гилза и отвертка), акцентът е поставен върху незаконосъобразното, според прокурора, изключване от доказателствената съвкупност на вещественото доказателство черна маска, относно която се претендира експертиза да е установила пълно съвпадение с ДНК-профила на подсъдимия К.. В подкрепа на това оплакване са изложени аргументи, че въпросните веществени доказателства и в частност черната маска са иззети при извършване на процесуалното действие оглед на местопроизшествие, протоколът от което е явно подменен, но че съществуващата по делото доказателствена верига (установяваща мястото, на което те са се намирали, и идентичността им с тези, които са били обект на изследване чрез експертиза) е надградена с показанията на свидетелите Б. Б., началник сектор „Криминална полиция“ и Д. С. — водач на следово куче, както и с приобщените по делото заверени преписи от досъдебното производство, първоначално водено в ОД МВР Кърджали, сред които е и препис от протокол за оглед на местопроизшествие от 04.01.2013 г., в който коректно са описани иззетите веществени доказателства - черна маска с прорез за очи.

Във връзка с претендираната от прокурора доказателствена обезпеченост на повдигнатото спрямо К. обвинение за участие в инкриминираните престъпления по чл. 198 и чл. 216 НК ВКС намира за несъстоятелна застъпената в протеста теза, че по делото съществува непрекъсната доказателствена верига, установяваща идентичност на изследваните чрез ДНК-експертиза веществени доказателства (и в частност на черната маска) с тези, които в действителност са били намерени в района на местопрестъплението. Въпросът за наличието на такава доказателствена верига относно маската е бил внимателно обсъден от въззивния съд, който на стр.23 от мотивите си е приел, че и от допълнителните следствени действия не може да се установи по един категоричен начин, че намерената от свидетеля С. маска, която е забелязана и от свидетеля Б., е същата, която е била предмет на заключението по експертизата за изследването на налични ДНК следи. В тази връзка апелативният съд е приел също, че това обстоятелство, както и обстоятелството дали въпросната намерена маска е била съхранявана и предадена на вещите лица без манипулации по нея, в случая не може да се установи чрез способите за доказване по НПК по начин, който да не буди съмнение. Тези решаващи изводи на въззивния съд напълно се споделят от касационната инстанция.

В протеста прокурорът е обосновал съществуването на въпросната доказателствена верига с показанията на свидетелите Б. Б., началник сектор „Криминална полиция“, и Д. С. — водач на следово куче; със заверения препис от протокол за оглед на местопроизшествие от 04.01.2013 г.; с дадените в хода на досъдебното производство и приобщени от първата инстанция по реда на чл. 281 от НПК показания на св. И., в които той е категоричен, че е присъствал на мястото на огледа, наблюдавал е действията на присъстващите лица и е възприел наличието на маската за лице; с резултатите от проведения следствен експеримент на 29.01.2013 г., при който другото поемно лице - св. Р. Х. е посочил точното място, на което са намерени коментираните предмети, приобщени като веществени доказателства по делото; и с приложения по делото фотоалбум, който, според прокурора, не е изготвен по повод извършени действия, обективирани в неистинския протокол, а отразява извършените в друг такъв, заверен препис от който е представен от ОД МВР Кърджали и приложен към делото и оригиналът на който всъщност е подменен.

По повод наличието на твърдяната в протеста доказателствена верига ВКС намира, че част от изброените доказателствени източници и способи на доказване, за които се настоява, че се включват в тази верига и я изграждат, са процесуално негодни да бъдат използвани като такива в настоящия процес.

Визираният в протеста препис от протокол за оглед на местопроизшествие от 04.01.2013 г., в който, съгласно виждането на прокурора, коректно били описани иззетите веществени доказателства - черна маска с прорез за очи (находящ се на л.10 в папка „Копия-ДП 1/04.01.2013 г.“, представена и приета при второто въззивно разглеждане на делото), не може да се ползва в настоящия процес като годно писмено доказателствено средство по чл.131 от НПК. В принципен план преписите на официални документи също са официални документи, но само, когато са съставени от длъжностно лице в кръга на неговата служба и то с подписа си е удостоверило идентичността на съдържанието на преписа с това на оригинала. В случая обаче въпросният препис не е заверен, доколкото липсва надлежно удостоверяване за идентичност на съдържанието му с това на липсващия оригинал, което да е извършено от конкретно длъжностно лице в кръга на службата му. Върху него е положен единствено печат на ОД МВР – Кърджали, но това съвсем не е достатъчно да удостовери по надлежен ред идентичността на документа с липсващия оригинал. С оглед на това този препис не може да бъде част от коментираната доказателствена верига, поради което с основание не е обсъждан от въззивния съд в този смисъл.

По делото е наличен албум с фотоснимки на предмети, относно които се претендира, че са иззети и приобщени като веществени доказателства при извършен оглед на местопроизшествие на 04.01.2013 г. в [населено място], [улица], зад бл. № /номер/ до вх./вход/. Този фотоалбум е приложен на л.22 в т.11 от ДП непосредствено след протокола за оглед от 04.01.2013 г. (находящ се на л.20-21 в т.11 от ДП), за който е установено, че е неистински, като в албума е посочено, че е неразделна част от този протокол за оглед. По аргумент от чл. 110 ал.1 и чл. 125 ал.1 НПК съдържащите се в албума фотоснимки, на които са фотографирани веществени доказателства, безспорно имат процесуалната характеристика на веществено доказателствено средство. Като такова (ВДС) те са резултат на наказателния процес, защото се изготвят от съответните компетентни органи по правилата на НПК. Спазването на предвидения регламент за изготвянето им е гаранция за тяхната автентичност и изключва възможностите за манипулации по отношение на тях. Според действащия регламент веществените доказателствени средства се изготвят от лицата, които извършват действията по разследване в досъдебната фаза, както и от съда (чл. 126, ал. 1 НПК), а когато за изготвянето им са необходими специални знания и подготовка се назначава специалист-технически помощник, който изпълнява възложената му задача под непосредствения надзор и ръководство на назначилия го орган (чл.126 ал.2 и ал.4 НПК). Съгласно разпоредбата на чл. 132 ал.1 НПК изготвянето на веществени доказателствени средства се отразява в протокола за съответното действие или в отделен протокол, който се подписва от органа, извършил действията, и от специалиста - технически помощник. Следователно протоколите по чл.132 ал.1 НПК се явяват доказателствено средство за факта на изготвяне на съответните ВДС по чл.125 ал.1 НПК, а когато не са налице такива протоколи, респ. когато са негодни или в тях не е отразено, че са изготвени съответните ВДС, този факт може да бъде установяван с всички способи за доказване, предвидени в НПК. В настоящия казус поради неистинността на протокола за оглед от 04.01.2013 г., към който е приложен албума със снимки, и поради невъзможността представеният препис от протокола за оглед на местопроизшествие от 04.01.2013 г. да бъде ползван като годно писмено доказателствено средство по чл.131 от НПК, сме изправени пред ситуация, в която на практика липсва процесуално годен протокол по смисъла на чл. 132 ал.1 от НПК, който да удостоверява изготвянето на веществените доказателствени средства – фотоснимките в албума. По аргумент от чл.14 ал.2 НПК при отсъствието на такъв протокол този факт може да бъде установяван с всички способи за доказване, предвидени в НПК. По делото обаче не са ангажирани и не съществуват конкретни доказателства, от които да се установява изготвянето на приложените фотоснимки съгласно предвидения в НПК регламент. В тази връзка следва да се отчете и липсата на постановление за назначаването на специалист-технически помощник, което да установява, че именно на него му е била възложена задача да заснема намерените и иззети от разследващия полицай при огледа предмети, и че тази дейност е била извършвана съгласно предписаното в чл. 126, ал. 4 НПК – под непосредствения контрол на разследващия орган. Освен това изобразеното на фотоснимките не съответства на описаните констатации в протокола за оглед от 04.01.2013 г., към който е приложен като неразделна част, доколкото в протокола като обект № 2 е описана черна текстилна хавлиена кърпа, а на фотоснимките като обект № 2 е заснета черна текстилна маска с прорези. С оглед на всичко така изложено не може да се приеме, че коментираните ВДС-фотоснимки са изготвени в съответствие с предвидения в НПК регламент (съобразно изискванията на чл. 110 ал.1, чл. 125 ал.1, чл.126 ал.1 и ал.2 и чл.132 ал.1 НПК) и в частност, че фотоснимките в приложения към неистинския протокол от 04.01.2013 г. албум са направени именно при извършено на тази дата действие по разследването оглед на местопроизшествие.

Противно на застъпеното в протеста становище, ВКС счита, че описаното в протокола за следствен експеримент от 29.01.2013 г. действие с участието на св. Р. Х. няма процесуално-правните характеристики на следствен експеримент. Следственият експеримент „се състои във възпроизвеждане на обстановката или отделни обстоятелства на изследваното събитие и извършване на необходимите опитни действия с цел да се проверят и уточнят някои данни, получени от извършените следствени действия“ /акад. С. П., Наказателен процес на НРБ, издателство Наука и изкуство, С., 1979 г.,стр. 450/. При следствения експеримент възпроизвеждането се изразява в изкуствено пресъздаване с необходимата точност на съответната обстановка или на отделни обстоятелства при постигане на най-голямо сходство между тях, а опитните действия са такива действия, чрез които се проверява при дадени обективни условия възможността да бъдат извършени определени действия, да настъпи някакъв факт и т.н. В настоящия случай проведеното на 29.01.2013 г. с участието на св. Р. Х. действие е имало за цел установяване на местоположението на иззетите с протокол за оглед на местопроизшествие от 04.01.2013 г. четири броя обекти - черен пластмасов чип, черна текстилна маска за лице, гилза от огнестрелно оръжие и отвертка. Описаното в протокола от 29.01.2013 г. действие обективно се е изразявало в посочването от страна на св. Р. Х. на местата, на които по време на огледа са били намерени четирите обекта. По своето фактическо естество тези действия обаче нямат характеристиките на опитни, тъй като реално не са били насочени за проверка или уточняване на получени вече данни от други действия по разследването. В случая фактически извършените действия не са били осъществени в процес на възпроизвеждане (изкуствено пресъздаване) на определена обстановка или на отделни обстоятелства от такава, доколкото чрез тях не са били пресъздавани нито някаква обстановка, нито отделни обстоятелства. В тази връзка доколкото местоположението на иззетите с посочения протокол за оглед обекти не се е нуждаело от проверка и уточняване (тъй като по делото липсват данни този факт собствено да е пораждал някакви съмнения и въпроси, за да бъде проверяван и уточняван), то не се е налагало и показването от страна на свидетеля на конкретните места, където са се намирали въпросните обекти преди да бъдат иззети. Затова и действията по посочването на местоположенията на обектите категорично нямат характеристиките на опитни, тъй като чрез тях не се е проверявала възможността при дадени обективни условия да бъде осъществено определено поведение (от свидетеля), да настъпи някакъв факт и т.н. Но доколкото във въпросния протокол са обективирани действия (изявления) на Р. Х., изразяващи се в посочване на местата, на които са били намерени по време на огледа описаните четири предмета, се налага извод, че в този протокол се съдържат конкретни сведения относно непосредствените възприятия на Х. за определени факти, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото. А това от своя страна обосновава извод, че съдържащите се в обсъждания протокол сведения имат характеристики на свидетелски показания на Р. Х.. Но тъй като те са дадени на ДП и не са приобщени от предходните инстанции по предвидения в НПК процесуален ред, те без основание са поставени от прокурора в основата (съдържанието) на претендираната доказателствена верига. Отделен е въпросът, че обективираните в протокола от 29.01.2013 г. изявления на св. Р. Х. по своето съдържание са идентични с приобщените показания на този свидетел от ДП, прочетени по реда на чл.281 от НПК. Затова необсъждането на коментирания протокол за следствен експеримент не разкрива порок в доказателствената дейност на въззивния съд.

Така, след изключването от годната доказателствена съвкупност на протокола за оглед на местопроизшествие от 04.01.2013 г., находящ се на л. 20-21, в том 11 от ДП, неистинността на който не се оспорва и се споделя от прокурора; на преписа от протокола за оглед, находящ се на л.10 в папка „Копия-ДП 1/04.01.2013 г.“; на фотоснимките в албума (на л.22 в т.11 от ДП); както и на протокола за следствен експеримент от 29.01.2013 г. с участието на св. Р. Х., останалите посочени от прокурора доказателствени материали, преценени в своята съвкупност и взаимовръзка, категорично не са от естество да изградят претендираната непрекъсната доказателствена верига, установяваща идентичност на изследваното чрез ДНК-експертиза веществено доказателство черна маска с тази, която в действителност е била намерена в района на местопрестъплението. Съображенията за това са следните:

В показанията на водача на следовото куче Д. С. (разпитан пред въззивната инстанция по внохд № 729/23 г. на л.146-147) не се съдържа конкретна информация при извършения на 04.01.2013 г. между 03.00 и 04.00 часа сутринта обход воденото от него следово куче да е открило до задната част на лек автомобил /марка/ черна текстилна (платнена) маска. В показанията си този свидетел съобщава единствено за маркирано от кучето черно парче текстил до въпросния лек автомобил, което е било възприето визуално и от него самия, без да го оприличава и описва като маска за глава или лице или нещо подобно. От показанията на св. Д. С. е видно също, че когато кучето е намерило черното парче текстил той само е уведомил колегите си за това, но същевременно не дава сведение кого точно е уведомил и какви мерки са били предприети спрямо намерената вещ, за да бъде тя запазена във вида и на местоположението, в което е била открита. Информация в тази насока не се съдържа в никакви други доказателствени източници, като такива не са открити и приобщени въпреки положените от въззивния съд усилия за събирането на допълнителни сведения относно посочените обстоятелства. Такава информация не се съдържа в частност и в показанията на св. Б. Б., доколкото при разпита му (в хода на съдебното следствие по внохд № 729/2023 г.) той е заявил, че няма идея и не знае кой е охранявал автомобила, до който е била ситуирана маската. Дадените от св. Б. сведения относно маската, описана от него като шапка с прорези, от една страна, се отнасят до споделената му още в тъмната част на денонощието информация от водача на кучето, че същото е намерило маска до някакъв блок, а от друга, до действията по намирането и приобщаването на черна текстилна маска по време на извършения в светлата част на денонощието оглед, на който той е присъствал.

От своя страна показанията на поемните лица Ф. И. и Р. Х. не предоставят никакви сведения за съдбата на описаната от тях черна текстилна маска в периода от фактическото й откриване в ранните часове (преди и около 04.00 часа) на 04.01.2013 г. от следовото куче, водено от св. С., до провеждането на следственото действия с тяхно участие, за което има данни, че е започнало в светлата част на денонощието – в 11.15 часа. В този смисъл в прочетените показания на св. И. от ДП (л.63-64 в т.18), приобщени по реда на чл. 281 от НПК, се съдържа информация само за възприятията му като поемно лице относно извършени действия от служители на МВР, при които са били намерени и са му били показани пластмасов чип-ключ за лек автомобил, черна маска за глава от плат с два отвора за очите, гилза и отвертка. В приобщените по реда на чл.281 от НПК показания на св. Р. Х. от ДП (л.61-62 в т.18) също се съдържа информация само за възприятията му в качеството на поемно лице относно извършените действия от служители на МВР, по време на които са били намерени и са му били показани упоменатите предмети.

Предвид гореизложеното се налага извода, че в наличните по делото годни доказателства и доказателствени средства липсват сигурни и неопровержими данни, че при извършения на 04.01.2013 г. между 03.00 и 04.00 часа сутринта обход в района на престъпленията воденото от св. Д. С. следово куче е открило до задната част на лек автомобил /марка/ именно изследваната впоследствие от ДНК-експертизата черна платнена маска.

Няма никакво съмнение, че приобщаването на веществените доказателства трябва да гарантира изпълнението на посоченото в чл. 110, ал. 2 от НПК изискване веществените доказателства да се приложат към делото, като се вземат мерки да не се повредят или изменят. В настоящия случай съществува сериозно основание да се счете, че това изискване не е изпълнено от гледна точка вземането на мерки да не се измени чрез външно интервениране и манипулиране откритата от следовото куче маска. Не е установена, а и липсва възможност да бъде приобщена информация (поради изчерпване на възможните доказателствени източници в тази насока) дали и как е запазена, в т.ч. и от външно въздействие и интервенции, откритата от следовото куче черна платнена маска до фактическото й изземване по време на следственото действие с участието на поемните лица И. и Х. и по какъв начин същата е била обезпечена, за да не се накърни нейната идентичност до момента на подлагането й на ДНК-анализ. Същевременно в събраните годни доказателствени средства (показанията на поемните лица И. и Х., както и на свидетелите Б. и С.) не се съдържа никаква конкретна индивидуализираща информация за намерената маска, която (информация) да е достатъчна за извършване на достоверно сравнение с описанието, което тя е получила при последващо извършената ДНК-експертиза. Всички тези обстоятелства, както и установената неистинност на протокола за оглед, с който се твърди, че е била иззета маската, и на самозалепващия се етикет върху запечатаната като веществено доказателство маска, са фактори, които съществено опорочават и компрометират връзката между открития от следовото куче предмет (маска) и този, който е изследван и подложен на обсъждане от съда.

Така изложените аргументи мотивират настоящия състав на ВКС да сподели решаващия извод на АС-София, че фактически приложената по делото маска не може да послужи като годно и достоверно веществено доказателство и че поради това на базата на намерената по нея следа от ДНК на подсъдимия К. не може да се направи обоснован извод той да е присъствал на местопроизшествието и да е участвал в извършването на инкриминираните престъпления.

Във връзка с гореизложеното неоснователно е заявеното от прокурора от ВКП в съдебно заседание оплакване, че въззивният съд е игнорирал (не е обсъдил) показанията на свидетелите Б. Б. и Д. С., които са участвали в действията по задържането на един от извършителите и са присъствали на извършения оглед на местопрестъплението, при който е иззета и процесната маска. Това оплакване не визира в какъв точно смисъл е следвало да бъде коментарът на информацията, съдържаща се в тези два доказателствени източници. За сметка на това от мотивите на атакуваната присъда става пределно ясно кои точно обстоятелства въззивният съд приема за установени от показанията на тези свидетели (че Б. е видял, че е намерена маска от плат, която е иззета; и че С., проследявайки следа с кучето, е намерил захвърлена на земята маска, която е посочил на друг неустановен служител на МВР) и каква оценка е дадена на тези обстоятелства (че не може да се установи по категоричен начин, че намерената от свидетеля С. маска, която е била забелязана и от свидетеля Б., е същата, която е била предмет на заключението по експертизата за изследването на налични ДНК следи).

Неоснователно е и заявеното от прокурора от ВКП недоволство, че въззивният съд е ценил и тълкувал превратно показанията на свидетеля К. в частта им относно броя на извършителите на грабежа, приемайки, че този свидетел е изложил твърдения, че извършителите на грабежа са били четирима, макар през цялото време да е твърдял, че извършителите са били петима. Въззивният съд подробно е обсъдил всички дадени от св. К. показания в частта им досежно броя на нападателите, като ги е преценил във взаимовръзка с показанията на полицейските служители А. А. (прочетени показания на л.24-27 в т.18 от ДП) и Х. С. (прочетени показания на л.28-31 в т.18 от ДП), пред които е заявил, че нападателите били 5-6, както и с обстоятелствата, при които св. К. е имал възможност да наблюдава и възприема нападателите (на същия почти веднага са били завързани очите, а нападателите са били с маски). Въз основа на тази всеобхватна преценка САС с основание е приел, че поради представените от св. К. четири различни и взаимно изключващи се версии за броя и разположението на нападателите, то в тази им част - относно твърдението му в нападението да са участвали пет човека - показанията му не могат да бъдат ценени като категорични и точни, а с това и като достоверни. Същевременно, противно на твърдението на прокурора от ВКП, никъде в мотивите си въззивният съд не е приемал този свидетел да е твърдял, че извършителите са били четирима.

Лишено от основание е и заявеното в съдебно заседание оплакване на прокурора от ВКП, че при оценката на показанията на свидетеля Р. Х. въззивният съд превратно е тълкувал казаното от този свидетел в хода на първоинстанционното съдебно следствие. Същото е аргументирано с довод, че възприетото от апелативния съд твърдение на свидетеля, че не е видял изземването на маската, противоречи на казаното от този свидетел в хода на първоинстанционното производство, доколкото, по мнение на прокурора, такова изявление свидетелят не е правил и това е видно от протокола от проведеното на 26 март 2018 г. съдебно заседание. На първо място, никъде в мотивите си контролираният съд не е приемал, че в разпита си пред първоинстанционния съд Х. е твърдял, че не е видял изземването на маската. Прието е, че „Пред съда е отрекъл да е видял някакви вещи, които да са изземвани от местопроизшествието.“ На следващо място, внимателният прочит на показанията на Р. Х., обективирани в протокола от проведеното на 26.03.2018 г. съдебно заседание пред СНС, ясно установява какви са били направените от този свидетел изявления в коментираната насока, а именно: „полицаите, не помня, дали са иззели някакви вещи“, „нямам спомен въобще за нищо, което се е случило“; „въобще не помня дали тези вещи са намерени там“ (заявено след като на свидетеля е предявен фотоалбума, находящ се на л.20 в т.11 от ДП), като същевременно в този разпит св. Х. въобще не е споменавал и дума за намерена и иззета маска. А що се касае до твърдението на прокурора, че в посочения протокол се съдържа изявление от този свидетел, че поддържа казаното от него в хода на ДП, следва само да се отбележи, че в протокола от 26.03.2018 г. такова изявление липсва.

Неоснователно е и направеното от прокурора от ВКП оплакване, че въззивният съд е игнорирал и доказателствени източници, свързани с оценката на намерените при огледа биологични материали върху скоростния лост на автомобил /марка/ и върху волана на този автомобил, за които биологични материали експертизата е дала заключение, че са оставени от подсъдимия К.. В тази насока се застъпва липсата в мотивите на въззивния съдебен акт на анализ на тези доказателствени източници, който да отговаря на изискванията на процесуалния закон за пълнота и в съвкупност с другите доказателствени източници по делото. Във връзка с интерпретацията на заключението на ДНК-експертизата на установената върху скоростния лост на л.а. /марка/ биологична следа от гледна точка доказаността на факта подсъдимият К. да е управлявал въпросния л.а./марка/, намерен в района на местопрестъпленията, при новото разглеждане на делото въззивната инстанция е допуснала и извършила повторен разпит на вещото лице Ц. М. (изготвило експертизата) по въпросите за давността на оставените върху скоростния лост на л.а. /марка/ биологични следи и за това дали след лицето, чийто ДНК-материал е бил открит, някой друг е пипал предмета. В мотивите на присъдата дадените от вещото лице отговори на тези въпроси са били обсъдени във взаимовръзка с други относими към темата обстоятелства – че не е посочено от кое точно място на скоростния лост е иззет биологичният материал; че видно от заключението освен намерените следи от подсъдимия К. се „визуализират и допълнителни алели със значително по-ниски нива, които не могат да бъдат интерпретирани“; че същевременно няма намерени никакви други следи от К. – нито по волана, нито по вратата на шофьора, нито по седалката, което не може да намери логично обяснение, ако той продължително време е седял на седалката, управлявал е автомобила и е излязъл от него непосредствено преди извършване на престъпленията. В крайна сметка въззивният съд не е изключил от доказателствената съвкупност въпросните биологични следи, оставени от К. по скоростния лост на процесния л.а. /марка/, но е приел, че те кореспондират с неопроверганото обяснение на К., че известно време преди извършването на деянията на 04.01.2013 г. е влизал в този автомобил по повод намерението му да го придобие, което впоследствие не се е случило (в тази насока по делото е установено, че през декември 2012 г. въпросният автомобил е бил във владението на Х. М., един от извършителите на деянията, и последният го е предлагал за продажба на подсъдимия К.).

Предвид гореизложеното касационният състав намира, че в случая не са били нарушени процесуалните права на прокурора (в какъвто аспект е заявено оплакване в протеста) да поддържа и доказва обвинението, след като съдилищата по фактите са събрали, приобщили и проверили всички доказателствени средства и доказателства на обвинението.

При проверката на атакуваната въззивна присъда ВКС не констатира и релевираното в протеста основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК - нарушение на закона. Това възражение на практика се претендира като последица от твърдяните процесуални нарушения при извеждането на правнозначимата фактология на деянията, наличието на каквито нарушения обаче не се установи при касационната проверка. В случая в резултат на процесуално издържана доказателствена дейност, в хода на която са събрани всички възможни годни относими доказателствени източници и е извършен изискуемия анализ на доказателствата по делото, въззивната инстанция е достигнала до единствено верния извод - че обвинението срещу подсъдимия К. за престъпленията по чл. 198 и чл. 216 НК не е доказано по безсъмнен начин, така както изисква нормата на чл. 304 НПК. В тази връзка АС-С. е изложил подробни, ясни и убедителни съображения поради какви причини е намерил обвинителната теза за неподкрепена и недоказана, като при констатираната липса на достатъчна доказателствена основа за осъждането на подсъдимия в съгласие с чл. 304 НПК законосъобразно го е оправдал по повдигнатите му обвинения за посочените престъпления. Затова в рамките на правилно установените релевантни факти, които не свързват подсъдимия с твърдяните престъпления, законът е приложен правилно. В този смисъл, като е признал подсъдимия К. за невиновен и го е оправдал по тези обвинения въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния закон.

Изложеното дотук мотивира настоящата инстанция да приеме, че след като не се установяват заявените в протеста касационни основания, атакуваната въззивна присъда следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 23 от 16.10.2024 г. на Апелативен съд – С., постановена по ВНОХД № 729/2023 г. по описа на същия съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: