Условия за предявяване на негаторен иск за премахване на строежи в съсобствен имот

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 122/2020 г.

гр. София, 28.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА

ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ГЕРГАНА НИКОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр.дело № 4324 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С Определение № 413 от 28.09.2020 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивно Решение № 681 от 27.05.2019 г., постановено по в.гр.д.№ 2138/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив в частите, атакувани с касационна жалба с вх.№ 20458 от 03.07.2019 г., подадена от Н. С. Й. и Й. С. Й., чрез адвокат В. Д. от АК – [населено място], както и с касационна жалба с вх.№ 20860 от 08.07.2019 г., депозирана от С. Й. Ж. и А. Й. Ж. чрез адвокат И. Н. от АК – П., а именно:

с касационната жалба на Н. С. Й. и Й. С. Й. - в частта, с която е потвърдено Решение № 2327 от 11.06.2018 г. по гр.д.№ 42/2017 г. на Районен съд – Пловдив в частта, с която по предявения от С. Й. Ж. и А. Й. Ж. иск с правно основание чл. 109 ЗС ответниците Н. С. Й. и Й. С. Й. са осъдени да премахнат оградата , частично изградена от метални пръти и мрежа, частично изпълнена от зидария в ПИ с идентификатор № *** по КККР на [населено място], разположена на мястото на разрушен първи жилищен етаж от сградата с идентификатор № **** по линия от т. 5 до т. 6 в посока изток – запад по комбинираната скица № 2 от основното заключение на вещото лице по СТЕ на л. 292 от делото на Районен съд – Пловдив (неразделна част от решението), както и да премахнат новоизпълнените южен прозорец и южна входна врата на жилищния етаж на сградата, отразени по червената линия в посока юг от посочената комбинирана скица № 2, а също така да възстановят премахнатите разклонения на електрическата инсталация на сградата с идентификатор № **** , захранващ южната част на първия жилищен етаж на сградата, както и в частта, с която е отменено решение № 2327 от 11.06.2018 г. по гр.д.№ 42/2017 г. на Районен съд – Пловдив в частта, с която е отхвърлен предявения от С. Й. Ж. и А. Й. Ж. срещу Н. С. Й. и Й. С. Й. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат двуетажна жилищна сграда с идентификатор № ****, построена в поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в [населено място], [улица], както и да премахнат масивен зид, изпълнен в избеното помещение на сградата с идентификатор № ****, разположен през избеното помещение, от източния до западния му зид, по букви А-Д-Б от комбинирана скица № 3 от допълнителното заключение на СТЕ на л. 329 от делото на РС - Пловдив, която да се счита за неразделна част от решението, и вместо това Н. С. Й. и Й. С. Й. са осъдени да премахнат двуетажна жилищна сграда с идентификатор № **** , построена в поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в [населено място], [улица], както и да премахнат масивен зид, изпълнен в избеното помещение на сградата с идентификатор № **** , разположен през избеното помещение, от източния до западния му зид, по букви А-Д-Б от комбинирана скица № 3 от допълнителното заключение на СТЕ на л. 329 от делото на РС – Пловдив (неразделна част от решението);

с касационната жалба на С. Й. Ж. и А. Й. Ж. - в частта, с която е потвърдено решение № 2327 от 11.06.2018 г. по гр.д.№ 42/2017 г. на РС – Пловдив в частта, с която е отхвърлен предявения от С. Й. Ж. и А. Й. Ж. срещу Община Пловдив, М. Д. Ж., В. Б. Ж. и З. Б. Ж. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат двуетажна жилищна сграда с идентификатор № **** , построена в поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в [населено място], ул. ,,Б.” № 12, както и да премахнат масивен зид, изпълнен в избеното помещение на сградата с идентификатор № **** , разположен през избеното помещение, от източния до западния му зид, по букви А-Д-Б от комбинирана скица № 3 от допълнителното заключение на СТЕ; в частта, с която ( след частично отменяване на решение № 2327 от 11.06.2018 г. по гр.д.№ 42/2017 г. на РС – Пловдив) е отхвърлен предявеният от С. Й. Ж. и А. Й. Ж. иск за осъждане на ответниците Н. С. Й. и Й. С. Й. да възстановят премахнати разклонения на водопроводната инсталация на сградата с идентификатор № ****, захранващи южната част на първия жилищен етаж на сградата.

Срещу касационната жалба с вх.№ 20458 от 03.07.2019 г., подадена от Н. С. Й. и Й. С. Й., са постъпили отговори от ответниците по тази касационна жалба С. Й. Ж. и А. Й. Ж. чрез адвокат И. Н. от АК – П. и от Община Пловдив чрез пълномощник С. Л.. Възразяват срещу основателността на жалбата. Претендират присъждането на разноски за защита пред ВКС (за общината - юрисконсултско възнаграждение).

Ответниците М. Д. Ж., В. Б. Ж. и З. Б. Ж. не са депозирали отговор срещу тази касационна жалба.

Срещу касационната жалба с вх.№ 20860 от 08.07.2019 г., подадена от С. Й. Ж. и А. Й. Ж. чрез адвокат И. Н. от АК – П. е постъпил отговор от Н. С. Й. и Й. С. Й. чрез адвокат В. Д. от АК – П., които считат, че жалбата е недопустима в една своя част поради отсъствие на интерес от касационно обжалване, а в останалата част е неоснователна.

Община Пловдив, М. Д. Ж., В. Б. Ж. и З. Б. Ж. не са депозирали отговори срещу тази касационна жалба.

Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 290 и чл. 293 ГПК, намира следното:

По делото е установено, че по силата на съдебна спогодба от 17.10.1984 г. по гр.д.№ 5412/1984 г. на Районен съд – Пловдив в общ дял (първи) на В. М. Ж. и Й. С. Ж. е поставена самостоятелната жилищна сграда с изба, построена в северозападната част на имота (държавно дворно място в [населено място]), състояща се от три стаи, антре, лятна кухня и външна тоалетна, със самостоятелен вход (част от която понастоящем е заснета като обект с идентификатор № ****), а в самостоятелен дял (втори) на Б. С. Ж. е поставена жилищната сграда в югоизточната част на същия имот, понастоящем с идентификатор № ****. Притежаваната от В. М. Ж. 1/2 ид.част от сградата в северозападната част на имота е придобита от дъщеря й, ответницата Н. С. Й., съгласно саморъчно завещание от 08.10.1986 г., а останалата 1/2 ид.част – от ищците С. Й. Ж. и А. Й. Ж. в качеството им на наследници по закон на Й. С. Ж..

През 2001 г. теренът е актуван като частна общинска собственост, каквато понастоящем се явява 1/3 ид.част от ПИ № ***, доколкото по силата на договори за продажба на общинска земя по реда на § 27 от ПЗР на ЗС и ПМС № 235/1996 г., сключени съответно на 27.10.2003 г. и на 26.09.2006 г., Община Пловдив е продала на С. Й. Ж. и А. Й. Ж. 1/3 идеална част от УПИ **, целият застроен и незастроен с площ от 358,40 кв.м., в кв. 10-а по плана на[жк], както и е продала на наследниците на Б. С. Ж. (ответниците М. Д. Ж., В. Б. Ж. и З. Б. Ж.) още 1/3 идеална част от същия УПИ **, сега – ПИ № ***. След сделките от 2003 и 2006 г. ответницата Н. Й. се явява суперфициарен собственик, доколкото притежава 1/2 ид.ч. от сградата с идентификатор № ****.

В североизточната част на имота е изградена двуетажна жилищна сграда с идентификатор № ****, за която С. и А. Ж. твърдят, че няма никакви строителни книжа и е незаконна. По отношение на тази сграда Н. Й. не твърди да притежава някакви строителни книжа, а е възразявала против допустимостта на настоящото производство по съображения, че за ищците съществува административно-правен ред за защита. Наред с това съпругът й - ответникът Й. Й. е възразявал, че не е собственик на посочената постройка и затова не следва да отговаря по предявения иск. Въззивният съд е приел, че искът по чл. 109 ЗС е допустим по съображения, че възможността един незаконен строеж да бъде премахнат по административен ред, след съставяне на констативен протокол, наказателно постановление и заповед за премахване на незаконен строеж, не прегражда възможността на заинтересованото лице да предяви негаторна претенция, каквато е настоящата. По делото не са представени доказателства, че сградата с идентификатор № **** има надлежните строителни книжа, в какъвто смисъл е и основното заключение на съдебно-техническата експертиза. С Решение № 467 от 14.02.2014 г. на Административен съд - Пловдив, ІІІ-ти състав, постановено по а.х.д.№ 3155/13 г., е отхвърлена жалбата на Н. Й. против отказа на Главния архитект на район „Северен” при община Пловдив за издаване на удостоверение за търпимост на посочената сграда. Налице е изпълнение на строителство, което е извършено без основание. Дори да се приеме, че ответницата Й. притежава някакви права върху имота и поради това ищцовата страна да има задължението да доказва, че с неоснователното си действие насрещната страна им пречи да упражняват своето право, както е указано в т. 3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№ 4/2015 г., то с уточняващата молба от 31.01.2019 г. ищците Ж. са посочили, че процесната постройка отнема свободната дворна площ, което препятства ползването й. Изложени са съображения, че постройката заема почти цялата площ в североизточната част на ПИ ***, с което пречи на Ж. да ползват тази част от дворното място, което те притежават, с оглед на което искът за премахването на посочената постройка е счетен за основателен. С това е мотивирано отменяването на първоинстанционното решение в тази му част и уважаването на този обективно съединен иск.

По отношение на изградения масивен зид в избата на сграда с идентификатор **** е прието за установено от допълнителното заключение на съдебно техническата експертиза с вещо лице В. К. и скицата на л. 329 от първоинстанционното дело, че има изграден зид, означен на скицата с букви А – Д – Б, който е изпълнен от нови тухли. От показанията на свидетеля Ч. е прието за установено, че всички ремонтни дейности в избата са извършени от работници, наети от Й. Й., което не се опровергава от показанията на свидетеля Л.. От представената строителна документация не може да се установи такава стена, намираща се между букви А и Б да е била проектирана. Това не би било и възможно, тъй като на л. 328 от обсъжданото заключение експертът сочи, че чрез изграждането на тази стена се постига преграждане на избата. Прието е, че разпределението на ползването на тази сграда между Ж. и Й. не е съдебно признато, за да може да се обоснове подобно реално разделяне на избената част от сградата. Направен е извод, че изграждането на стената препятства достъпа до пълния обем от избеното помещение и затова подлежи на премахване. С това е мотивирано отменяването на първоинстанционното решение в тази му част и уважаването на този обективно съединен иск.

Ищците в производството пред районния съд претендират премахването на оградата, намираща се между точки 5 и 6 по скицата на л. 292 от първоинстанционното дело. От първоначалното заключение на съдебно техническата експертиза е установено, че между т. 5 и т. 6 на скицата е изградена телена ограда, за която нито се представя, нито се твърди да е налице някаква строителна или техническа документация. Поне за част от тази ограда свидетелят Л. признава, че я е изградил, макар да твърди, че по настояване на Ж. я е бутнал. Прието е, че тази ограда обаче продължава да съществува, което е констатирано от вещото лице К., и доколкото нарушава свободното придвижване и ползване на имота в тази част, същата следва да се премахне, така както е постановил и първоинстанционният съд.

Относно прекъснати водопроводна и електроснабдителна инсталации: От показанията на свидетелите Ч. и Л. е прието за установено, че през 2011 г. по предписание на общинските власти е предприет ремонт на сградата с идентификатор № ****. В подкрепа на техните показания е счетен и представения препис от Констативен протокол, съставен на 11.05.2011 г. от комисия към район „Северен” на община Пловдив. За нуждите на този ремонт е бил премахнат покрива на сградата и част от стените й. Преди започване на ремонта сградата е била електроснабдена и водозахранена. След завършването на ремонтните дейности Й. си възстановили електрозахранването и водоподаването, като свидетелят Л. твърди, че от енергийното предприятие са отрязали захранващия кабел и после прекарали нов кабел, но очевидно само до обекта на Й.. Показанията на този свидетел са счетени за непоследователни, тъй като същият веднъж сочи, че при събарянето електромер не е съществувал, а от друга страна заявява, че преди събарянето Ж. са имали електромер. За обсъжданото обстоятелство съдът е кредитирал показанията на свидетеля Ч., който установява, че след премахването на електромера на Ж. Й. не са им възстановили електрозахранването. Обстоятелството, че електроснабдителното предприятие е прекъснало захранването на къщата в северозападния край на имота не освобождава Й. да възстановят електрозахранването към имота на Ж., понеже това е било фактическото състояние преди ремонта. По така изложените съображения този иск е намерен за основателен.

По отношение на прекъсването на водоподаването: Свидетелят Ч. няма преки наблюдения относно механизма на прекъсването на водоподаването към имота на Ж., а само констатира, че той не е водозахранен. Въз основа на показанията на свидетеля Л. е прието, че причината за прекъсването на водозахранването е авария на водопроводната мрежа. Тя е отстранена от водоснабдителното предприятие, което обаче установило, че съществуващият водопровод по улица "Никола Караджов" е много стар и затова имотът ще се захрани от страна на улица "Благовест". За целта всеки отделен собственик следвало да заплати съответна сума за свързването на обекта му с водопреносната мрежа. Ищците Ж. отказали да предприемат необходимите действия за възстановяването на водоподаването им. Прието е, че доколкото Ж. не установяват, че с действията си по ремонтирането на сградата на Й. последните са причинили прекъсване на водоснабдяването на Ж., то техният иск за осъждането на Й. да възстановят водозахранването към Ж. е недоказан и подлежи на отхвърляне.

По отношение на претенцията за премахване на новоизпълнен южен прозорец и южна входна врата на сградата с идентификатор **** е изложено, че с констативен протокол от 20.05.2011 г. комисия назначена от Кмета на район „Северен” е дала предписание до Н. Й. да се затворят и двата отвора, оставени на южната стена на ремонтираната част от сградата съответно за врата и прозорец. Ответниците Й. не представят доказателства, според които изпълнените врата и прозорец да са в съответствие с надлежна строителна документация. Предвид безспорно изострените отношения между страните, така изпълнените врата и прозорец биха причинили неудобства при ползването на съответната част от дворното място от страна на Ж., с което е аргументиран извод за основателност и на този иск.

Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 2, хипотеза 2 ГПК - за да се провери допустимостта на въззивния акт с оглед обстоятелството, че негаторният иск е предявен само от част от съсобствениците на поземления имот, в който е разположена постройката, чието събаряне се претендира. В тази връзка ВКС отчита, че искът по чл. 109 ЗС предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко неоснователно въздействие или създадено състояние, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото и пълноценно ползване на вещта от собственика според нейното предназначение. Необходимост от защита срещу подобни неоснователни действия съществува и при съпритежаването на една вещ. Искът по чл.109 ЗС обезпечава вещното право на собственост на отделния съсобственик и упражняването му не може да бъде ограничено посредством изисквания искът да бъде предявен от всички или мнозинството от съсобствениците. В този смисъл са Решение № 332 от 29.03.2012 г. по гр.д.№ 597/2011 г. на ВКС, ІІ г.о. и Решение № 74 от 09.07.2014 г. по гр.д.№ 6580/2013 г. на ВКС, ІІ г.о.

Същевременно, когато с предявен негаторен иск се претендира премахване на трайно прикрепени към земята растения, сгради и други постройки и изобщо всичко, което по естествен начин или от действието на човека е трайно прикрепено към земята или постройката, уважаването на иска чрез постановяване да се премахне съответното приращение неизбежно засяга правната сфера на всички лица, притежаващи вещни права върху съответния имот. Доколкото евентуалното уважаване на иска неминуемо има за последица промяна в обекта на вещното право предвид унищожаването на обекти, които съгласно презумпцията на чл. 92 ЗС според която приращенията (включително строителството, извършено без учредено ограничено вещно право) принадлежат на собственика независимо от кого са извършени, то тези от съсобствениците на терена, които са извън кръга на претендиращият да е засегнат от неоснователното действие и лицата, създали и впоследствие поддържащи противоправното състояние в имота, имат самостоятелна процесуална легитимация да участват в производството като ответници. Тя произтича от липсата на активно поведение за отстраняване на противоправното състояние в имота, с което по същество тези съсобственици се явяват лица, поддържащи нарушението и в този смисъл – легитимирани да отговарят по иска по чл. 109 ЗС. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана с Решение № 14 от 22.02.2016 г. по гр.д.№ 4205/2015 г. на ВКС, ІІ г.о., чието тълкуване е съобразено от инстанциите по съществото на спора при преценката кои субекти следва да участват в производството на страната на ответника. Ето защо настоящият състав на ВКС намира, че правилно са конституирани като ответници съсобствениците на терена извън ищците, което от своя страна означава, че е неоснователно искането в касационната жалба на С. Й. Ж. и А. Й. Ж. да се постанови прекратяване на производството по отношение на Община Пловдив, М. Д. Ж., В. Б. Ж. и З. Б. Ж..

Неоснователни са оплакванията на касаторите Й. за недопустимост на въззивното решение по съображения, че съществува административен ред за премахване на незаконен строеж, както и че ответникът Й. С. Й. не притежава вещни права върху сградите с идентификатори №№ **** и ****. Допустимостта на исковото производство произтича от разясненията на ТР № 31/1984 г. на ВС, ОСГК, съгласно които възможността да се проведе процедура по чл. 160 ЗТСУ (отм.), аналогична на която е процедурата по чл. 225 ЗУТ, не обективират процесуална пречка за предявяването на негаторен иск (така: Решение № 238 от 17.07.2012 г. по гр.д.№ 1081/2011 г. на ВКС, I г.о., Решение № 401 от 21.07.2009 г. по гр.д.№ 2770/2008 г. на ВКС, II г.о.). На следващо място - легитимацията на ответника Й. С. Й. да отговаря по негаторния иск произтича от твърдението в исковата молба, че той е лице, създало и поддържащо противоправното състояние в имота, което препятства спокойното упражняване на правото на собственост на ищците.

Независимо от горното, въззивното решение частично е процесуално недопустимо и подлежи на обезсилване като постановено при нередовна искова молба.

С определение от 14.01.2019 г. въззивният съд е изискал от ищците да уточнят обстоятелствената част на исковата молба, като заявят твърдения за фактите, представляващи пречка по смисъла на чл. 109 ЗС и разясненията по т. 3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК. В отговор е депозирана молба с вх.№ 3401 от 01.02.2019 г., съгласно която се поддържа, че сградата с идентификатор № **** отнема свободна дворна площ и с това осъществява пречка за ползването на дворното място от страна на ищците. Заявено е, че същото важи и относно исканията за премахване на оградата, масивния зид в избеното помещение, изпълнените южен прозорец и южна входна врата на сграда № **** и за възстановяване на премахнатите разклонения на електрическата инсталация към южната част на първия жилищен етаж на сграда № ****. С атакуваното решение фактът на застрояването на дворна площ със сградата № **** е приет за достатъчен да обоснове извод за наличие на пречка, надхвърляща допустимото по чл. 50 ЗС по уважените претенции. Въззивният съд е пропуснал в тази връзка да съобрази съсобствения характер на ПИ с идентификатор № *** и липсата на твърдения и доказателства за извършено разпределение на ползването между ищците и притежаващите останалите 2/3 ид.части от терена Община Пловдив, М. Д. Ж., В. Б. Ж. и З. Б. Ж.. Всички съсобственици имат права с еднакво съдържание и включват всички правомощия, които съдържа правото на собственост, включително да ползват общата вещ. При едновременно ползване чл. 31, ал. 1 ЗС поставя изискване служенето с общата вещ от всеки от съсобствениците според нейното предназначение да не пречи на останалите също да си служат с нея съобразно правата им. Ако ползването на съсобствената вещ от всички съсобственици създава затруднения, възможно е мнозинството или (по искане на съсобственик) съдът по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС, да отреди за ползване на всеки съсобственик реална част от имота. С право да ползва терена разполага и суперфициарния собственик, каквато в случая се явява ответницата Н. С. Й., като същото ще се съсредоточи в границите на реалната част, разпределена за Община Пловдив. В случая не се твърди и не се установява ползването да е разпределено по начин, от който да следва извод, че наличието на сградата с № ****, зазиждането в избените помещения, южните врата и прозорец и оградата пречат на ищците да ползват част от терена, съответна на притежаваната от тях квота в съсобствеността. Връзката на обусловеност между наличието на пречка по смисъла на чл. 109 ЗС и наличието на разпределение на ползването по чл. 32 ЗС трайно е съобразявана в практиката на ВКС, примери в която насока са Решение № 53 от 19.04.2021 г. по гр.д.№ 2629/2020 г. на ВКС, I г.о. и Решение № 99 от 23.05.2013 г. по гр.д.№ 509/2012 г. на ВКС, II г.о. Предвид това изявлението, че постройката отнема свободна дворна площ, не е достатъчно да обоснове извод за отстранена нередовност на исковата молба, нито представлява достатъчно основание за успешно провеждане на иска по чл. 109 ЗС.

Във връзка с проверката за редовност на исковата молба следва да се има предвид също, че наред със съсобствеността върху терена, участници в която са ищците, Община Пловдив, М. Д. Ж., В. Б. Ж. и З. Б. Ж., налице е отделна съсобственост по отношение на сградата с № ****, но само между ищците и Н. С. Й.. По тази причина и по реда на чл. 129 ГПК ищците ще следва да прецизират твърденията си по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК и исканията си по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК, като разграничат претенциите, пасивно легитимирани, по които наред с ответниците Й. са и притежателите на 2/3 ид.части от терена, от претенциите, насочени към спокойното упражняване на собствеността само върху сградата с № ****, в съсобствеността върху която Община Пловдив, М. Д. Ж., В. Б. Ж. и З. Б. Ж. не участват и съответно нямат легитимация да отговарят.

ВКС констатира нередовност на исковата молба във връзка с претенцията ответниците Н. С. Й. и Й. С. Й. да възстановят премахнатите разклонения на електрическата инсталация на сградата с идентификатор № ****, захранващ южната част на първия жилищен етаж на сградата в следния смисъл: За да се претендира възстановяване, на първо място следва да са въведени твърдения за състоянието на „разклоненията на електрическата инсталация” преди премахването им (като например какво е било трасето на разклоненията, от какъв материал и елементи е било изградено и др.). На следващо място, отправеното до съда искане следва да е конкретизирано относно действията, които се претендира да извършат ответниците и/или краен резултат, който се претендира да бъде постигнат с тези действия при отчитане настоящото състояние на южната част от сградата с № ****. Такива уточнения отсъстват в исковата молба и не са заявени в хода на процеса при условията на чл. 129 ГПК. Наред с това, за да се произнесе по такава претенция, съдът следва да е установил (включително упражнявайки правомощията, разяснени с т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК) доколко конкретизираното от ищците искане, при настоящото състояние на южната част от сградата с № ****, е съвместимо с правилата за безопасност, регламентирани с Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, издадена от министъра на вътрешните работи и министъра на инвестиционното проектиране (обн., ДВ, бр. 89 от 28.10.2014 г.).

С оглед изложеното, въззивното решение следва да бъде обезсилено в частите, с които (след упражнен контрол върху първоинстанционното решение) ответниците Н. С. Й. и Й. С. Й. са осъдени да премахнат оградата, частично изградена от метални пръти и мрежа и частично изпълнена от зидария в ПИ с идентификатор № *** по КККР на [населено място], разположена на мястото на разрушен първи жилищен етаж от сградата с идентификатор № **** по линия от т. 5 до т. 6 в посока изток – запад по комбинираната скица № 2 от основното заключение на вещото лице по СТЕ на л. 292 от делото на Районен съд – Пловдив; както и да премахнат новоизпълнените южен прозорец и южна входна врата на жилищния етаж на сградата, отразени по червената линия в посока юг от посочената комбинирана скица № 2; да възстановят премахнатите разклонения на електрическата инсталация на сградата с идентификатор № ****, захранващ южната част на първия жилищен етаж на сградата; да премахнат двуетажна жилищна сграда с идентификатор № ****, както и да премахнат масивен зид, изпълнен в избеното помещение на сградата с идентификатор № ****, разположен през избеното помещение, от източния до западния му зид, по букви А-Д-Б от комбинирана скица № 3 от допълнителното заключение на СТЕ на л. 329 от делото на РС - Пловдив. В тези части делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд при съобразяване на изложените по-горе мотиви. На основание чл. 294, ал. 2 ГПК относно отговорността за разноските по тези претенции, включително и за водене на делото във ВКС, ще следва да се произнесе новият състав на въззивния съд.

В частта, с която (след упражнен контрол върху първоинстанционното решение) е отхвърлен предявеният иск за осъждане на ответниците Н. С. Й. и Й. С. Й. да възстановят премахнати разклонения на водопроводната инсталация на сградата с идентификатор № ****, захранващи южната част на първия жилищен етаж на сградата, въззивният акт следва да бъде потвърден. Заявеното от касаторите С. Й. Ж. и А. Й. Ж. оплакване, че в тази част решението е неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, не е основателно. Правилна е преценката, че свидетелят Ч. не излага свои преки наблюдения относно механизма на прекъсването на водоподаването към имота на Ж.. За разлика от него, свидетелят Л. има лични впечатления, които е изложил пред съда и от които се установява, че причината за прекъсването на водозахранването е промяна в трасето на водопроводната мрежа, извършена от водоснабдителното предприятие. Следователно правилен е изводът, че отсъства причинно-следствена връзка между поведението на ответниците Й. и неблагоприятния за ищците резултат, поради което претенцията по чл. 109 ЗС в тази й част подлежи на отхвърляне като неоснователна. Предвид този резултат, ищците нямат право на разноски за защитата им по обсъжданата претенция, а ответниците Й. не са направили разноски пред ВКС за защитата им по същата, поради което такива не им се присъждат.

Воден от изложеното и на основание чл. 293, ал. 1 и 4 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно Решение № 681 от 27.05.2019 г. по в.гр.д.№ 2138/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив в частта, с която е отменено Решение № 2327 от 11.06.2018 г. по гр.д.№ 42/2017 г. на РС – Пловдив в частта, с която по предявения от С. Й. Ж. и А. Й. Ж. иск с правно основание чл.109 ЗС Н. С. Й. и Й. С. Й. са осъдени да възстановят премахнатите разклонения на водопроводната инсталация на сградата с идентификатор № ****, захранващи южната част на първия жилищен етаж на сградата и вместо това е постановено, че този иск се отхвърля.

ОБЕЗСИЛВА въззивно Решение № 681 от 27.05.2019 г. по в.гр.д.№ 2138/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив в частта, с която е потвърдено Решение № 2327 от 11.06.2018 г. по гр.д.№ 42/2017 г. на РС – Пловдив, както следва: в частта, с която се осъждат по предявения от С. Й. Ж. и А. Й. Ж. иск с правно основание чл. 109 ЗС Н. С. Й. и Й. С. Й. да премахнат оградата, частично изградена от метални пръти и мрежа, частично изпълнена от зидария в ПИ с идентификатор № *** по КК и КР на [населено място], разположена на мястото на разрушен първи жилищен етаж от сградата с идентификатор № **** по линия от т. 5 до т. 6 в посока изток – запад по комбинираната скица № 2 от основното заключение на вещото лице по СТЕ на л. 292 от делото на Районен съд - Пловдив, както и да премахнат новоизпълнените южен прозорец и южна входна врата на жилищния етаж на сградата, отразени по червената линия в посока юг от посочената комбинирана скица № 2, както и да възстановят премахнатите разклонения на електрическата инсталация на сградата с идентификатор № ****, захранващ южната част на първия жилищен етаж на сградата; както и в частта, с която се отхвърля предявения от С. Й. Ж. и А. Й. Ж. срещу Община Пловдив, М. Д. Ж., В. Б. Ж. и З. Б. Ж. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат двуетажна жилищна сграда с идентификатор № ****, построена в поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в [населено място], [улица], както и да премахнат масивен зид, изпълнен в избеното помещение на сградата с идентификатор № ****, разположен през избеното помещение, от източния до западния му зид, по букви А-Д-Б от комбинирана скица № 3 от допълнителното заключение на СТЕ.

ОБЕЗСИЛВА въззивно Решение № 681 от 27.05.2019 г. по в.гр.д.№ 2138/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив в частта, с която е отменено Решение № 2327 от 11.06.2018 г. по гр.д.№ 42/2017 г. на РС – Пловдив, в частта, с която се отхвърля предявения от С. Й. Ж. и А. Й. Ж. срещу Н. С. Й. и Й. С. Й. иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат двуетажна жилищна сграда с идентификатор № ****, построена в поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в [населено място], [улица], както и да премахнат масивен зид, изпълнен в избеното помещение на сградата с идентификатор № ****, разположен през избеното помещение, от източния до западния му зид, по букви А-Д-Б от комбинирана скица № 3 от допълнителното заключение на СТЕ и вместо това е постановено осъждането на Н. С. Й. и Й. С. Й. да премахнат двуетажна жилищна сграда с идентификатор № ****, построена в поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в [населено място], [улица],, както и да премахнат масивен зид, изпълнен в избеното помещение на сградата с идентификатор № ****, разположен през избеното помещение, от източния до западния му зид, по букви А-Д-Б от комбинирана скица № 3 от допълнителното заключение на СТЕ на лист 329 от делото на Районен съд – Пловдив.

В частите, в които въззивното решение е обезсилено, ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: